Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Варна, …………………2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет
и втори май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл.с. НИКОЛА ДОЙЧЕВ
при секретар ГАЛИНА СЛАВОВА
като разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев
в.гр. дело №
125 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК.
е образувано по въззивна
жалба от С.Т.С. и К.И.С. срещу Решение № 3709/15.08.2018г по гр. д. №
10424/2016г на ВРС, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу К.В.П. ***,
иск с павно основание чл. 34 от ЗС за допускане на делба на следните недвижим
имот: ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 10135.1026.385.2, на два
етажа, със застроена площ по скица – 55 кв.м., РЗП 90-100 кв.м., състояща се
от: първи етаж, включващ две входни антрета, склад, два тоалета,
кухня-трапезария, спалня с обща застроена площ 45-50 кв.м. и втори етаж,
включващ входно антре, баня, тоалет, две помещения и стълбище с обща застроена
площ 45-50 кв.м., находяща се в поземлен имот 10135.1026.385 по КККР, одобрени
със Заповед № РД-18-32/26.04.2011г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр.
Варна, ул. „Родопи“ № 4, при граници: 10135.1026.386, 10135.1026.120,
10135.1026.126, 10135.1026.119, 10135.1026.123, 10135.1026.116, между
съсобствениците при квоти: С.Т.С.-0.335 % ид.ч., С.Т.С. и К.И.С. в СИО-0.175 %
ид.ч., К.В.П. ***-0.245% ид.ч., поради неоснователност.
Във въззивната жалба се
посочва, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Посочва се, че
съгласно събраните по делото доказателства е установена съсобствеността между
страните върху процесната жилищна сграда на основание приращение по чл. 92 от
ЗС, предвид липсата на учредено право на строеж върху дворното място. В тази
връзка се обосновават елементите от фактическия състав на чл. 92 от ЗС. Моли се
за отмяна на решението на районния съд и вместо него да се постанови решение, с
което да делбата да бъде допусната. Прави доказателствени искания.
Въззиваемите Община Варна и
К.П., редовно уведомени, не са депозирали писмен отговор в срока по чл. 267 от ГПК.
Постъпила е и частна жалба
с вх. № 77717/26.11.2018г. по описа на регистратурата на РС-Варна от С.Т.С. и К.И.С.
срещу Определение № 12762/05.11.2018г. по гр.д. № 10424/2016г. на ВРС, с което
е изменено Решение № 3709/15.08.2018г., постановено по гр.д. № 10424 по описа
на ВРС за 2016г. в частта досежно разноските, като вместо „сумата от общо
1750,00 лв., представляваща сторени разноски в настоящото производство, както
следва: възнаграждение на адв. Андреева в размер на 500,00 лв., възнаграждение
на адв. Б. в размер на 1000,00 лв. и депозит за вещо лице в размер на 250,00
лв.“ е постановено да се да се чете „сумата от общо 1250,00 лв., представляваща
сторени разноски в настоящото производство, както следва: възнаграждение на
адв. Б. в размер на 1000,00 лв. и депозит за вещо лице в размер на 250,00 лв.“
С частната жалба се иска
отмяна на определението като незаконосъобразно, необосновано и постановено при
съществени процесуални нарушения, като се иска намаляване на разноските
присъдени на К. В. П. за един адвокат в размер на 300.00 лева.
По делото е постъпил
отговор на частната жалба, в която се изразява становище по неоснователността
на същата. Посочва се, че същата е просрочена. Заявява се, че заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лева е под минимума при
съобразяване на обстоятелствата по делото и проведените съдебни заседания. Моли
за оставяне без уважение на подадената въззивна частна жалба.
В о.с.з. въззивникът, чрез
своя процесуален представител поддържа подадената въззивна жалба. Моли за
уважаването й. Въззиваемите, чрез своите процесуални представители, оспорват
въззивната жалба, поддържат писмените отговори. Молят за потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт.
По така предявените искове:
С.Т.С. и К.И.С. твърдят, че
е налице съсобственост между тях и К.В.П. *** върху сграда с идентификатор 10135.1026.365.2 по силата на приращение с правно
основание чл. 92 от ЗС. Посочват, че доколкото сградата е била построена върху
съсобственото им дворно място (имот пл. № 2), то същата е станала съсобствена
между тях в съответствие с притежаваните от тях квоти в съсобствеността върху
земята. Ищците посочват, че извършената делба по гр.д. № 4438/1984г. по описа
на ВРС се отнася до друг недвижим имот, а именно сграда с идентификатор 10135.1026.365.1, обозначена със контур в зелен цвят по
скицата (л.40). Посочват още, че
независимо, че към настоящия момент съсобствеността върху дворното място (имот
пл. № 2) е прекратена с влязло в сила решение по съдебна делба по гр.д. №
6219/2007г. на ВРС, то доколкото процесната сграда е била построена преди
делбата на дворното място, сградата е станала съсобствена между страните по
силата на приращение. Излагат се подробно съображения относно възникване на
съсобствеността върху земята и сградите, предмет на делбата по гр.д. №
4438/1984г. по описа на ВРС; начинът, по който Община Варна е станала
съсобственик на земята и сградите по силата на частичната отчуждителна
процедура; изменението на ЧИЗРП на имот пл. № 2 през 1998г., вследствие на
което са били обосени две съсобствени УПИ – УПИ-XX-2,
УПИ-XXV-2;
изкупуването от С.Т.С., К.И.С. и К.В.П. *** идеални част от земята и сградите периода 2006-2007г.;
извършването на съдебна делба на УПИ-XX-2, УПИ-XXV-2, предмет на гр.д. №
6219/2007г. на ВРС. Моли се за допускане на съдебна делба върху процесната
сграда с идентификатор 10135.1026.365.2, при следните квоти: 1) за С.Т.С. –
33.5/100кв.м.; 2) за С.Т.С. и К.И.С.-СИО- 17.5/100кв.м.; 3) К.В.П. ***.
Ответникът К.В.П. в представения от него писмен отговор
оспорва исковата молба. Счита, че не е налице съсобственост върху сграда с идентификатор 10135.1026.365.1, а че същата е негова лична
собственост. В тази връзка заявява, че процесната сграда е придобива от него
след съдебна делба по гр.д. № 4438/1984г. по описа на ВРС, по силата на която е
станал изключителен собственик в сградата. Посочва, че същата, предмет на
делбата по гр.д. № 4438/1984г. по описа на ВРС, е идентична със сграда с идентификатор 10135.1026.365.1, като към настоящия момент ответникът
не е изграждал нищо извън очертанията на собствената си сграда, придобита в
реален дял. Посочва, че с придобиване на сградата, е придобил в дял и
подпокривното пространство и покривната конструкция на сградата. Поради това
преустройванието на подпокривното пространство на две стаи за живеене, не
променя характера на подпокривно пространство като такова, поради което и не е било
отразено в изготвената по гр.д. № 4438/1984г. по описа на ВРС заключение,
неразделна част от протокола за възлагане в дял. В условията на евентуалност се
прави възражение за изтекла в полза на К.В.П. придобивна давност.
По делото е постъпил и писмен отговор от Община Варна, с
която се изразява становище, че са налице предпоставките за допускане на делба
върху процесния имот.
В о.с.з. ищците не се явяват и не се представляват.
Ответникът, чрез своите процесуални представители, моли за отхвърляне на
предявения иск.
Въззивният
съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, съобразно доводите във въззивната жалба, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По силата на постигната
спогодба по гр.д. № 4438/1984г. по описа на ВРС е била извършена съдебна делба
между въззиваемия К.В.П. и родителите на въззивника – Т. С. К. и съпругата му Р.
Д. К., с която е била прекратена съсобствеността между тях на две жилищни
сгради, находящи в поземлен имот пл. № 2 кв. 594 по плана на гр. Варна, с адрес
в гр. Варна, ул. „Родопи“ № 4. Видно от разделителния протокол и скицата,
изготвена от вещото лице към експертизата по гр.д. № 4438/1984г. на ВРС, К.В.П. е станал изключителен
собственик на дял I, представляващ
жилище, състоящо се от антре, три стаи, баня,
гараж, тоалет и склад, заедно със 100/235 кв.м. ид.ч. от дворното място пл.
№2 в кв. 594 по плана на гр. Варна. Трендафил С. Костадинов и Руска Димитрова
Костадинова, от друга страна, са станали изключителни собственици на дял II, а именно: жилище, състоящо се от две антрета, две
стаи, два навеса, тоалет в сутеренния етаж и антре и стая на етажа, заедно
със 135/235 кв.м. ид.ч. от дворното място.
Между страните няма спор,
че след делбата на гореописаните сгради, поземленият имот пл. № 2 с площ 235
кв.м. е останал съсобствен между К.В.П., Трендафил С. Костадинов и съпругата му
Р. Д. К. Впоследствие през 1987г. родителите на С.Т.С. са дарили на последния 67/235
кв.м. ид.ч. от имот пл. № 2 и ½ от сградата, поставена в техен дял I.
След това Община Варна през
1987г. е отчуждила изцяло в своя полза имот пл. № 2 с площ 235 кв.м. и двете
сгради, предмет на дял I и дял II по
гр.д. № 4438/1984г. на ВРС. По-късно през 1990г., отчуждаването е било частично
отменено по отношение на С.Т.С. и К.В.П.. Така страните са станали
съсобственици върху ПИ пл. № 2 при следните квоти: 67/235 кв.м. за С.Т.С.,
50/235 кв.м. за К.В.П. ***. Върху двете жилища, предмет на дял I и дял
II, Община Варна е станала съсобственик със С.Т.С. и К.В.П. с по ½
ид.части от правото на собственост върху всяка сграда– тези факти се установяват
от приетите по делото актове за частна общинска собственост и цялата преписка
по извършеното частично отчуждаване.
От приетата по делото СТЕ, изготвена
от вещото лице Ж. Б., както и от приложената заповед от 30.10.1998г. за ЧИЗРП
(л.157) и актове за общинска собственост, се установява, че е бил изменен частично
застроителния и реулационния план на поземлен имот с пл. № 2 с площ 235 кв.м.,
който е бил разделен на две УПИ – УПИ XXV-2
с площ 102 кв.м. и УПИ XX-2 с площ 100 кв.м, в съсобственост между Община Варна, С.Т.С., К.В.П.. След това К.В.П. и С.Т.С.
с договори от 14.07.2006г. и на 16.02.2007г. са изкупили от Община Варна
притежаваните от нея идеални части от поземления имот и двете жилища, предмет
на съдебна делба по гр.д. № 4438/1984г. на ВРС. Понастоящем съсобствеността
върху УПИ XXV-2 и УПИ XX-2 е прекратена след извършена
делба с влязло в сила решение № 3204/20.11.2008г. по гр.д. № 6219/2007г. на ВРС,
като К.В.П. е станал собственик на УПИ XX-2
с площ 100
кв.м., а на С.Т.С. – собственик на УПИ XXV-2
с площ 102
кв.м.
Спорният по делото въпрос е дали сградата, която е била поставена в дял I на К.В.П.,
въз основа на делбата, извършена по гр.д. № 4438/1984г. на ВРС и която
понастоящем е негова еднолична собственост, е идентична с тази, предмет на настоящото дело, а именно сграда с
идентификатор 10135.1026.365.2, обозначена с червен цвят от въззивника на
представената по делото скица. Този спорен въпрос е от съществено значение, тъй
като ако процесната сграда е различна от сградата, поставена в дял I на К.В.П.,
предмет на делбата по гр.д. № 4438/1984г. на ВРС и е била построена в периода
2006-2007г. (каквито са твърденията на ищеца) преди ликвидиране на
съсобствеността между Община Варна, К.В.П. и С.Т.С., то собствеността върху имот
с идентификатор 10135.1026.365.2 би била притежавана от гореописаните лица, в
качеството им на съсобственици на земята към този момент по силата приращение,
уредено в чл. 92 от ЗС.
За тази цел, по делото са
приети две съдебно-технически експертизи, множество писмени доказателства и са
събрани свидетелски показания, от които се установява следното:
От съдебно-техническата
експертиза и представените скици е видно, че процесната сграда, предмет на
делба в настоящото производство, е с идентификатор 10135.1026.365.2 и попада
изцяло в УПИ XX-2 с площ 100 кв.м, (представляващ ПИ идентификатор
10135.1026.365), който е бил поставен в дял на К.В.П. въз основа на извършената
делба по гр.д. № 6219/2007г. на ВРС.
Вещото лице инж. Ж. Б. е
изготвил скица (приложение № 5), отразяваща действащия кадастрален план по
време на извършване на съдебната спогодба по гр.д. № 4438/1984г. на ВРС, от
която се установява, че жилището, описано в съдебната спогодба, като част от дял I, състоящо се от едно антре, три стаи, баня, тоалет и склад, отговаря
на сградата, разположена в североизточния край на имот пл. № 2, която е означена
с условен знак „МЖ“ (Масивно жилище) и попада
в очертанията на процесната сграда с идентификатор № 10135.1026.365.2. Вещото
лице посочва още, че гаражът, описан в горната съдебна спогодба по гр.д. №
4438/1984г. на ВРС, като част от същия дял I, отговаря на сградата, разположена в северозападния край на имот пл. № 2, която е
означена с условен знак „МС“ (Масивна сграда) и е идентична с тази с идентификатор 10135.1026.365.1, очертана от
ищците със зелен контур в представената по делото скица (л.40).
От експертизата се
установява, че жилището, описано в съдебната спогодба по гр.д. № 4438/1984г. на
ВРС, като част от дял I, се е
състояло от един приземен етаж и над него скатен покрив, респ. подпокривно
пространство. ещото лице инж. Ж. Б. е изготвило приложение № 1 към експертизата
по настоящото дело, в която е отразило вътрешното разположение на помещенията в
процесната града с идентификатор 10135.1026.365.2, от което се установява, че процесната
сграда се понастоящем състои от две нива – приземно (долно ниво) и надземно
(горно) ниво, до което се достига до външно стълбище.
В приземното/долно ниво на
сградата са разположени общо девет броя помещения, както следва: 1) антре-1 със
застроена площ 5.04 кв.м.; 2) преходна стая със застроена площ 11.35 кв.м.,
функционираща като дневна; 3) стая-3 със застроена площ 14.89 кв.м.,
функционираща като спалня през 1968г.; 4) стая-4 със застроена площ 13.14 кв.м,
функционираща като дневня+кухня; 5) помещение-5 със застроена площ 3.61 кв.м.,
функциониращо като баня; 6) постройка-6 със застроена площ от 21.27 кв.м.,
функционираща като гараж; 7) помещение-7 със застроена площ 1.86 кв.м.,
функциониращо като тоалет; 8) помещение-8 със застроена площ 3.42 кв.м.,
функциониращо като склад; 9) стая-9 функционираща като спалня. Помещенията № 2
и № 9 на приземното ниво са били изградени през 1980-1982г. Вещото лице дава
заключение, че единствено последната 9-та стая се явява допълнително помещение спрямо помещенията, отразени в графичната
част на заключението по гр.д. № 4438/1984г. на ВРС.
От експертизата и
свидетелските показания се установява, че надземното/горно ниво на сградата
представлява самото подпокривно пространство. Видът и разположението на
помещенията в надземното/горно ниво на сградата, е описано в скица-приложение №
1 към СТЕ. От скицата се установява, че таванското ниво се състои от 6- помещения-1)
антре-10 със застроена площ 5.04 кв.м., 2) стая-11 със застроена площ 13.14,
която е със скосен таван, функционираща като спалня 3) стая-12 със застроена
площ 14.89 кв.м., която е със скосен таван, функционираща като спалня, 4)
стая-13 със застроена площ 27.67 кв.м., функционираща като салон или голямо
предверие, 5) баня-14 със застроена площ 1.60 кв.м. и 6) тераса-15 със
застроена площ 2.85 кв.м. Вещото лице посочва, че тези помещения в
надземното/горно ниво на сградата, не са отразени в заключението на по гр.д. №
4438/1984г. на ВРС.
По делото е приета и
допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж. Ж. Б., ведно с приложение
№ 9 към нея, която съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно
изготвена. От нея се установява, че помещенията, разположени в надземното/горно
ниво на сградата не съответстват на
строителните изисквания. Експертизата е изследвала подробно нормативната
уредба и е съпоставила наличното фактическо положение с изискванията на строителните
правила. По-конкретно, експертизата посочва, че помещение № 10 (входно антре)
не съответства на техническите изисквания за „жилищно помещение“ или за
принадлежност към такова, тъй като стените му са от решетъчна метална
конструкция (без преграждения). Помещения №№11 и 12 (две стаи, спални) не
съответстват на техническите изисквания за „жилищно помещение“, тъй като
светлата височина за цялата им площ е под изискуемия минимум от 2.30 м. Помещение
№ 13 (салон/голямо предверие) не съответства на техническите изисквания за
„жилищно помещение“, тъй като стените му са от листова ламарина и метална
дограма. Помещение № 14 (баня) не съответства на техническите изисквания за
„жилищно помещение“, тъй като се явява преходно и през него се осъществява
единствения достъп до малката тераса. Помещение № 15 (малка тераса) не
съответства на техническите изисквания за „жилищно помещение“, тъй като стените
му са от листова ламарина и телена мрежа. Вещото лице дава още заключение, че
височината на всички процесни помещения, разположени в надземното/горно ниво на
сградата, също не отговарят на техническите изисквания.
Съдът дава вяра и на
заключението в частта, в която вещото лице посочва, че няма видими следи от
подмяна на съществуващия (от 1968г.) покрив на сградата, отнасящ се до частта
му над двете помещения №11 и № 12-стаи/спални. Над помещения № 13 (салон/голямо
предверие), № 14 (баня), № 15 (малка тераса) е изпълнен впоследствие нов покрив
от метална конструкция с покритие от профилна листова ламарина, което
представлява извършване на нови строителни работи по отношение на сградната
покривна конструкция. Съдът кредитира допълнителното заключение, тъй като то се
подкрепя и от събраните в хода на делото свидетелки показания. Свидетелят В. В.
е живял в процесната къща за периода от 1977 до 1980г. Посочва, че къщата е
едноетажна, като първоначално таванското помещение било „обикновен“ таван. След това през 1980-1981г. подпокривното пространство
било преустроено за живеене в две тавански помещения, за което помогнал и самия
свидетел. Последният посочва още, че таванът не е бил надграждан, надстрояване и
пристрояване не е имало. Преустройствата били вътре в подпокривното
пространство в рамките на външните зидове на къщата. Свидетелят също посочва,
че след преустройството на таванското помещение, е било извършено остъкление
пред самите стаи, която описва като тераса. Свидетелят е категоричен, че от
1980г. (докогато е живял там) до настоящия момент няма промяна в таванските
помещения, покрива и общия вид на сградата, освен остъкление, което изцяло се
потвърждава и от приетите две съдебно-технически експертизи. В тази връзка
съдът дава пълна вяра на показанията на св. Великов, първо- защото има преки
впечатления за процесния имот, предвид факта, че е живеел в имота дълъг период
от време, а понастоящем редовно посещава същия, и второ - защото показанията му се подкрепят от
констатациите на вещото лице инж. Живко Баев, които след извършен оглед на
място дава същото заключение.
От горното следва да се
приеме, че процесната сграда с идентификатор 10135.1026.385.2, е изцяло лична
собственост на въззиваемия К.П.. Същата е идентична със жилището, състоящо се
от антре, три стаи, баня, тоалет и склад, предмет на дял I,
възложен на К.П. със съдебната спогодба по гр.д. № 4438/1984г. на ВРС. Този
извод на съда не се променя от факта, че стая № 9 с площ 16.02 кв.м., както и
помещенията на надземното/горно ниво (6 на брой), не са били отразени в
скицата, изготвена по делбеното производство по гр.д. № 4438/1984г. на ВРС. Стая
№ 9 представлява прилежаща част от целия приземен етаж, тъй като е функционално
свързана с него. Поради тази причина стая № 9 няма самостоятелен характер, не
представлява самостоятелен обект на правото на собственост.
Подпокривното пространство,
от своя страна, е било налично още с построяването на сградата през 1968г.,
включително към момента на съдебната спогодба по гр.д. № 4438/1984г. на ВРС. Подпокривното
пространство представлява прилежаща част и следва главната вещ – приземното/долно
ниво на къщата, предмет на възложения на К.П. дял I. Преустройването му за
живеене не променя неговото предназначение и функция на подпокривно
пространство, още повече, че обособените помещения не отговарят на техническите
и строителни изисквания. Те също са с несамостоятелен характер и не
представляват самостоятелен обект на правото на собственост, поради което и не
могат да бъдат предмет на делба.
Ето защо следва да се приеме,
че стая № 9, находяща се в приземния етаж и обособените помещения в
подпокривното пространство нямат самостоятелен характер, а представляват
прилежаща част, следваща собствеността на главната вещ – жилището, предмет на
възложения на К.П. дял I (арг. от чл. 98 от ЗС).
По горните съображения и с
оглед установената лична собственост на въззиваемия К.П. върху процесната сграда
с идентификатор 10135.1026.385.2, искът за делба следва да бъде отхвърлен. Поради
съвпадането на изводите на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд
следва да бъде потвърдено.
По отношение на частна жалба с вх. № 77717/26.11.2018г. по описа на
регистратурата на РС-Варна от С.Т.С. и К.И.С. срещу Определение № 12762/05.11.2018г.
по гр.д. № 10424/2016г. на ВРС:
Районният съд с
постановеното от него решение отхвърлил предявения иск за делба и е осъдил
ищците С.Т.С. и К.И.С. да заплатят на ответника К.В.П. сумата от 1750.00 лева,
представляваща сторени разноски в първоинстанционното производство, както
следва: 500.00 лева адвокатско възнаграждение за адв. Андреева,1000.00 лева
адвокатско възнаграждение за адв. Б. и депозит за вещо лице в размер на 250.00
лева.
В срока по чл. 248, ал. 1
от ГПК е постъпила молба от процесуалният представител на ищците с искане да
бъдат присъдени разноски само за един адвокат, които от своя страна да бъдат
намалени в размер на 300.00 лева.
Ответникът не е подал
отговор в законоустановения едноседмичен срок по чл. 248, ал. 2 от ГПК.
С атакуваното определение районният
съд е уважил частично искането на молителите, като е приел, че следва да
заплатят на ответника разноски само за един адвокат в размер на 1000.00 лева,
който са били заплатени на адв. Б.. Приел е, че адвокатското възнаграждение не
следва да бъде редуцирано с оглед правната и фактическа сложност на делото. С
оглед на това е присъдил сумата от 1250,00 лв., от които възнаграждение на адв.
Б. в размер на 1000,00 лв. и депозит за вещо лице в размер на 250,00 лв.
В частната жалба се иска единствено
намаляване на присъдените разноски за един адвокат до минимума от 300.00 лева,
предвиден в Наредба № 1/2004г.
Съдът намира, че
обжалваното определение е правилно по следните съображения:
Съгласно чл. 7, ал. 4 от
Наредба № 1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба,
възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна
според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лв. за всяка фаза. К.П. е
представил доказателства пред първоинстанционния съд за заплатен адвокатски
хонорар в размер на 1000.00 лева по полза на адв. Б.. Ответникът е бил защитаван
от адв. Б. още с подаване на отговора на исковата молба, като проведени
множество съдебни заседания, разпитани са свидетели и са приети две
съдебно-технически експертизи. Наред с това и като се вземе предвид високата
правна и фактическа сложност на делото, съдът намира, че заплатеното от К.П.
адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лева не следва да бъде
намалявано.
С оглед на горното, следва
да бъде потвърдено Определение № 12762/05.11.2018г. по гр.д. № 10424/2016г. на
ВРС, с което са присъдени разноски в полза на К.В.П. за един адвокат в размер
на 1000.00 лева.
По разноските пред въззивната инстанция:
Предвид неоснователността
на въззивната жалба, на въззиваемата страна се дължат разноски на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК. Представен е списък и
доказателства за заплатен от К.П. адвокатски хонорар в размер на 1000.00
лева. В о.с.з. е направено възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. По делото е
проведено само едно съдебно заседание без събиране на доказателства, поради
което следва да бъде присъден минимума, определен в чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно: сумата от 600 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3709/15.08.2018г по гр. д. № 10424/2016г на ВРС.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
12762/05.11.2018г. по гр.д. № 10424/2016г. на ВРС, с което е изменено Решение №
3709/15.08.2018г., постановено по гр.д. № 10424 по описа на ВРС за 2016г. в
частта относно разноските, като С.Т.С. с ЕГН:********** и К.И.С. с ЕГН:**********
са осъдени да заплатят на К.В.П. с ЕГН********** сумата от общо 1250,00 лв.,
представляваща сторени разноски в настоящото производство, както следва:
възнаграждение на адв. Б. в размер на 1000,00 лв. и депозит за вещо лице в
размер на 250,00 лв.
ОСЪЖДА С.Т.С. с ЕГН:********** и К.И.С. с ЕГН:********** да заплатят на К.В.П.
с ЕГН********** сумата от 600.00 (шестстотин) лева разноски по настоящото дело,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: