Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София,19.06.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, 1-ви състав, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и
седемнадесeта година, в състав:
СЪДИЯ:КАТЯ ЩЕРЕВА
при секретаря
Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 953/2015 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба вх.№ 2678/17.11.2015г., уточнена с молба от
12.03.2016 г., от И.Г.Д. ***, с която са предявени кумулативно обективно
съединени искове против Н. Л. Д. с адрес
***, с правно основание чл.45 ЗЗД за имуществени вреди в размер на 5000лв. и неимуществени вреди в размер на
100 000лв., ведно със законната лихва върху сумите на осн.чл.86 ЗЗД,
считано от 24.09.2015г./началото на участието на ответника като служебен
адвокат по наказателното дело/. Ищецът твърди,че в качеството си на служебен
защитник по НОХД № 155/2014г. на Софийски военен съд /във фазата на разглеждане
на делото от ВКС под № 822/2015г./ ответникът извършил следните неправомерни
действия и бездействия: не се срещнал с него в затвора за да обсъдят защитата
му, не е проявил никакъв интерес и не е поискал отлагане на делото с цел
запознаване с него, въпреки,че бил определен за защитник само един ден преди
заседанието, не е направил доказателствени искания, не е снабдил ищеца с
протокол от заседанието и решението, доказателство за което бил фактът, че в
мотивите на решението на ВКС изобщо не бил цитиран и не били обсъждани негови
доводи. Вследствие неизпълнение на задълженията му като служебен адвокат ищецът
бил осъден на пет години лишаване от свобода ефективно и увреждания на здравето:
хипертония, начална степен на диабет, петна по белия дроб, синузит, обостряне
на стомашна язва, подагра и спадане на имунитета, поради което често боледувал
от грип и настинка. Имуществените вреди били вследствие на наложени с присъдата
запори върху имущество на ответника и задържането му, поради което не можел да
работи или да развива стопанска дейност, наложило се да продаде свой имот „на
безценица”. По същество искането е да му бъдат присъдени имуществени вреди в
размер на 5000 лв. и неимуществени вреди в размер на 100 000 лв.
В депозирания отговор
ответникът Н. Л. Д. оспорва исковете.Твърди,че исковата молба е нередовна
поради неуточнение” по пера „на имуществените вреди. По същество исковете са
неоснователни и фактическите твърдения неверни.Ответникът отделил почти цял
работен ден за проучване на делото на 23.09.2015г. и направил ксерокопия на
документи от 164 стр.Явил се лично в с.з. на 25.09.2016г.,поддържал подадените
касационни жалби от упълномощения защитник адв. Е.М.,така и лично от
подсъдимия,пледирал за оправдателна присъда и при евентуалност-за връщане на
делото за ново разглеждане или заменяне на наказанието лишаване от свобода с
глоба.Подсъдимият бил редовно призован за с.з. на 25.09.2015г. и с вх.№
10085/23.09.2015г. изрично заявил,че не желае да се яви.Евентуално запознанство
и лична предварителна среща в затвора нямало фактически да повлияят на
защитата. В молбата си от 23.09.2015г. ищецът оттеглил пълномощията си от адв.М.
и поискал отлагане на делото, назначаване на служебен защитник,който да се
запознае с материалите по делото и даде
становище.Всички това било направено от ответника, а нови
доказателствени искания не можел да прави пред ВКС съгласно чл.353,ал.5 от НПК.Ответникът бил назначен за служебен защитник с уведомително писмо на САК
изх.№ 1253/16.09.2015г. и всички здравословни проблеми на ищеца по депозираните
доказателства съществували към този момент, а евентуалните влошавания имали
причинна връзка с предходно наказателно преследване, завършило с решение № 3 от
03.04.2015г. по внохд №2/2015г. на Военно –апелативния съд.Наред с това,
обезщетение за същите неимуществени вреди, но според ищеца претърпени
вследствие неправомерни действия на други лица в хода на същото наказателно
преследване, ищецът претендирал по гр.д. №№ 296/15 СОС,813/15 на СОС, 834/15 на
СОС,/гр.д. № 799/16 на САС/,№ 898 /15 на СОС и №928 /15г. на СОС.Оспорва
искането за допускане на свидетели поради неконкретизиране на обстоятелствата,
които ще се установяват с тях;оспорва искането за експертизи поради
неконкретизиране на обстоятелствата;иска представяне в оригинал на документите
,приложени с молба от 14.03.2016г.; снабдяване със съдебно удостоверение до
Прокуратурата на РБ и РС-Самоков за водените срещу ищеца наказателни
производства и свидетелство за съдимост;иска прилагане на преписи от искови,
уточнителни молби и съдебни решения по горепосочените граждански дела за
обезщетения, заведени от ищеца в СОС.Иска присъждане на съдебни
разноски-адвокатско възнаграждение на адв.Т. в минималния размер по чл.38,ал.1
т.3 и чл.39 от ЗА и чл.5,т.3 от Наредба № 1 на САК от 2004г.Иска конституиране
на трето лице-помагач на осн.чл.219 ГПК „Застрахователна компания Л.И.” АД ЕИК.-С.,бул.”Ч.
в.” № 00 Д. по застраховка „Отговорност на адвокати”.Прилага 20 бр. писмени
доказателства / жалби, актове по назначаване на служебен защитник,
призовки,протокол от с.з.и съдебно
решение по н.д№ 822/15г. на ВКС, касов бон за фотокопирни услуги,анекс към застрахователна
полица и др.
Конституираното трето
лице-помагач на ответника З.“Л.И.“ в писмен отговор от 22.07.2016г.оспорва
изцяло исковете като неоснователни.Признава,че ответникът е застрахован със
застрахователна полица № 000-8-416/13121410000232 и застрахователната защита
обхваща период от 23.01.2015г. до 22.01.2016г. с лимит на отговорност
20 000 лв. за всяка една претенция, като носи отговорност само за
имуществени вреди.Ето защо оспорва пасивната си легитимация по отношение
претенцията за неимуществени вреди.Възразява срещу допустимостта на иска за
имуществени вреди доколкото исковата молба е нередовна/неконкретизирани
по”пера” претенции/.Излага доводи за неоснователност на исковете,аналогични на
представените от ответника в писмения му отговор.Прилага заверен препис от
полицата и от общите условия и специалните условия на процесната застраховка.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
От приложеното като доказателство по делото НОХД
№155/2014 г. по описа на Софийски военен съд се установява следното:
С присъда №155 от 01.12.2014 г. по НОХД №155/2014 г. по описа на Софийски
военен съд е признат подсъдимия бивш редник И.Г.Д. за виновен в тома, че на
01.10.2013 г. в гр.Самоков си служил с контролни знаци, издадени за друго
моторно превозно средство и го е осъдил на десет месеца лишаване от свобода. На
основание чл.27, ал.1 от НК е присъединил изцяло наказанието от десет месеца
лишаване от свобода към наказанието от пет години лишаване от свобода, наложено
му с присъда №П-217 от 16.02.2012 г. постановена по НОХД №П-217/2011 г. на
Софийския военен съд и му е определил общо наказания от пет години и десет
месеца лишаване от свобода. Постановил е при изпълнение на така определеното
общо наказание да се приспадне изтърпяната част от наказанието наложено му с
присъдата по НОХД№П-217/2011 г. но Софийски военен съд.
С решение №3 от 03.04.2015 г. по ВНОХД №2/2015 г. Военно-апелативния съд е
потвърдил присъда №155/01.02.2014 г. по НОХД №155/2014 г. на Софийски военен
съд. В производството И.Г.Д. е бил представляван от служебен защитник адв.М.,
която е депозирала касационна жалба срещу решение №3 от 03.04.2015 г. по ВНОХД
№2/2015 г. на Военно-апелативния съд. Решението е обжалвано и от подсъдимия И.Г.Д.,
който е депозирал и допълнителна жалба.
Образувано е КНД №822/2015 г., което е насрочено
за 25.09.2015 г. С молба от 23.09.2015 г. И.Г.Д. е искал да му бъде назначен
служебен защитник. По молбата ВКС, НО е предоставил правна помощ на
подсъдимия и е изпратил искане до САК за
определяне на адвокат за осъществяване на правна помощ. САК е уведомил ВКС, че за осъществяване на
правна помощ на И.Г.Д. е определен адв.Н. Л. Д.
От събраните по настоящето дело доказателства се
установява, че адв.Д. се е запознал подробно с делото, направил е и копия от
необходимите му материали с оглед организирането на защитата на подсъдимия.
В производството пред ВКС адв. Д. като служебен
защитник на И.Д. е поддържал
касационната жалба депозирана от адв.М. и изготвената лично от И.Г.Д..
Поддържал е, че въззивният съд не е обсъдил всички доводи, не е направил
прецизен анализ на доказателствата, и не е уважил направените от подсъдимия
доказателствени искания, с което е нарушено правото му на защита.
По делото са приети като доказателства
медицински документи касаещи здравословното състояние на ищеца и заключение на
комплексна съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че И.Д.
страда от артериална хипертония 2-ри ст., обезитас/затлъстяване/3-ти ст.,
дислепимия, синуитис хроника, девиацио септи нази/изкривяване на носната
преграда/ с воалирани/засенчени/етмоидални клетки с голяма давност, състояние
след прекарана бронхопневмония паракардиално в ляво, подагра, извън пристъп и
дуоденална язва. Съгласно заключението по-голяма част от заболяванията са с
голяма давност и не се установява ексцес, с изключение на хипертонията, за
която може да се приеме, че високите стойности могат да бъдат приети като
ексцес от затворническия живот.
Събрани са гласни доказателства. От показанията
на свидетелката Р.С. се установява, че редовно е посещавала ищеца в затвора, а
след това в затворническото общежитие и че нейните впечатления са, че
здравословното му състояние не е добро, а и той се е оплаквал , че постоянно го
боли корем, задъхва се, чувства се неразположен и некомфортно.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предявените искове са неоснователни и като
такива следва да бъдат отхвърлени, като съображенията за това са следните:
За
да е основателен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД следва да се установи
наличие на осъществено противоправно деяние
/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната
връзка се доказва във всеки конкретен случай, като тежестта на доказване е
върху този, който я твърди. Вината се предполага до доказване на противното, а
останалите предпоставки /противоправно деяние и вреда/ подлежат на установяване
от ищеца.
По делото не се установи наличието на елементите
на сложния фактически състав на непозволеното увреждане, които следва да
съществуват в условията на кумулативност.
На първо място не се установи противоправно
действие или бездействие на ответника по
иска в качеството му на назначен от съда служебен защитник.
Деянието е необходимо условие за настъпване на
вредата тогава когато, ако при мислено изключване на същото вредата не би
настъпила, т. е. ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи,
следва да се констатира, че е налице деяние и
причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен
резултат.
В
случая твърдяните от ищеца действия и бездействия извършени от ответника, а
именно това, че не се е срещнал с него в затвора да обсъдят защитата му и не е
направил доказателствени искания, че не го е снабдил с преписи от протокола от
заседанието и от решението не са такива по смисъла на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД.
Следва
да се има предвид разпоредбата на чл.353 от НПК, съгласно която съдебно следствия
в касационното производство се провежда само в случаите по
чл.354,ал.5,изр.второ – при отмяна на повторно обжалвана или протестирана
присъда, а случаят не е такъв и следователно нови доказателствени искания са
недопустими.
Производството
пред ВКС е проведено по вече депозирани жалби от адв.М. и самия подсъдим.
От
събраните по делото доказателства се установява, че качеството му на назначен от съда служебен
защитник ответникът Д. се е запознал с материалите по делото и е защитил, в рамките
на закона и на възможното интересите на ищеца Д..
Следва
да се отбележи и че по делото не се събраха каквито и да било доказателства за претърпени имуществени а и за неимуществени вреди
претърпени от ищеца.
По делото Н. Латунов Д. е представляван безплатно,
поради което на основание чл.38 от ЗА във вр. с чл.36 от ЗА, във вр. с
чл.7,ал.2,т.5 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ищецът И.Г.Д. следва да бъде осъден да заплати на
адв.В.Г.Т. сумата 3 630 лв.-адвокатско възнаграждение.
Воден от горното Софийският окръжен
съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Г.Д. с ЕГН *********** против
Н. Л.Д., кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД, за имуществени вреди в размер на
5000лв. и неимуществени вреди в размер на 100 000лв., ведно със
законната лихва върху сумите.
ОСЪЖДА
И.Г.Д. с ЕГН *********** да заплати, на основание чл.38 от ЗА във вр. с
чл.36 от ЗА, на адв.В.Г.Т. сумата 3 630 /три хиляди шестстотин и тридесет/
лв.-адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: