П Р
И С Ъ
Д А
Година 2021 град Б.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Б.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НО,
шести състав
На втори март две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Н. П.
Съдебни заседатели: 1.М.Д. 2.М.Р.
Секретар: Т. Б.
Младши прокурор: И. Б.
като разгледа докладваното от
съдия Петров НОХД № 502 по описа за 2020 година, въз основа на закона и данните по делото
П Р
И С Ъ
Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимата
Н.П.С., родена на ***г***, българка, с българско гражданство, със
средно образование, трудово - ангажирана като технически експерт в „С.“ ЕООД,
неосъждана, с постоянен адрес *** и с настоящ адрес ***, с ЕГН: **********
за
НЕВИНОВНА в това, че в неустановен по делото час в периода от 14.02 часа до
14.43 часа на 20.07.2019 г. в гр.Б., обл.Софийска, пл.“С.“,
бл.“В.“ № *, от магазин № * (магазин „Л.“) е отнела чужди движими вещи - един брой жълто на
цвят дамско портмоне от изкуствена кожа на стойност 5 лева, със сумата от 1900
лева в него, или всичко вещи на обща стойност 1905 лева (хиляда деветстотин и
пет лева) от владението на В.Т.Б. ***, собственост на В.Т.Б. и Н.Т.Б. ***, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото
разноски остават за сметка на държавата.
ПРИЛОЖЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО - 2 бр. оптични
носители на информация ДВД, съдът ПОСТАНОВЯВА да останат приложени по делото.
Присъдата може да се обжалва и протестира
пред Софийски окръжен съд в петнадесет дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
МОТИВИ по н.о.х.д. № 502/2020г. на Б.ския
районен съд, наказателно отделение, шести състав
Б.ската
районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №
304/2019 г. по описа на РУ - Б., пр.пр.№ 1258/2019 г.
по описа на РП- Б. срещу Н.П.С. за извършено престъпление по чл. 194, ал.1 от НК – за това, че в неустановен по делото час в периода от 14.02 часа до 14.43
часа на 20.07.2019 г. в гр.Б., обл.Софийска, пл.“С.“,
бл.“В.“ № *, от магазин № 4 (магазин „Лафка“), отнела
чужди движими вещи - един брой жълто на цвят дамско портмоне от изкуствена кожа
на стойност 5 лева, със сумата от 1900 лева в него и дванадесет броя ваучери за
храна с единична стойност 5 лева всеки с последователни номера от № *********
до № *********, включително или общо ваучери на стойност 60 лева, или всичко
вещи на обща стойност 1965 лева (хиляда деветстотин шестдесет и пет лева) от
владението на В.Т.Б. ***, собственост на В.Т.Б. и Н.Т.Б. ***, без тяхното
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа обвинението, така както е формулирано в обвинителния акт. Твърди, че
са налице преки доказателства, които свързват извършената кражба с подсъдимата Н.С.
и това са показанията на В.Б., Н.Б., Петрана К. и М.М.М.
подкрепени напълно със заключенията на приетите от вещите лица експертизи. Пледира
съдът да признае дееца за виновен, като му наложи наказание „лишаване от
свобода“ в минимален размер, което да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години.
Защитникът на подсъдимата адв. И.Н.
твърди, че фактическата обстановка по отношение на този подсъдимата, описана в
обвинителния акт, не е намерила потвърждение в доказателствата по делото, както
по отношение на инкриминираната сума от 1900 лева, с оглед противоречията
съдържащи в показанията на пострадалата В.Т.Б.,
която един път сочи сумата от 1900 лева, а в съдебно заседание сочи друга сума
- такава от 1960 лева, без да са налице подкрепящи, за която и да е от двете
суми, така и по отношение на инкриминираните ваучери за храна, предвид
съдебната практика в тази насока. Поради това моли подзащитната
му да бъде изцяло оправдана.
Подсъдимата Н.С. в хода на съдебното следствие се
възползва от законоустановеното си право и не дава
обяснения. В последната си дума моли съда да бъде оправдана.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата Н.П.С. е родена на *** ***, българка, с
българско гражданство, със средно образование, омъжена, трудово - ангажирана
като технически експерт в „С.“ ЕООД, неосъждана, с постоянен адрес *** и с
настоящ адрес ***, с ЕГН: **********.
Към 20.07.2019 г. търговско дружество „Пен-Дейв“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес ***,
представлявано от управителя П.К.К., имало сключен
договор за франчайз с „Лафка
Маркет“ АД, с ЕИК: *********, по силата на който К. в
качеството си на франчайзополучател, управлявала и
отговаряла материално за магазин „Лафка“, находящ се в гр. Б., обл. Софийска,
пл. „Саранск“, бл. „Витиня“ № 19, (магазин № 4). В
посочения магазин имало видеонаблюдение. Към същата
дата, К., поради личен ангажимент, й се налагало да отсъства от работа. Свръзала се със своята позната подсъдимита
Н.П.С., бивш служител на „Лафка Маркет“
АД й предложила да я замести на работа за няколко дни. Съобразно постигнатата
помежду им договорка, подсъдимата следвало фактически да изпълнява задълженията
на „продавач-консултат“ в магазин „Лафка“, находящ се в гр. Б., обл. Софийска, пл. „Саранск“, бл.
„Витиня“ № 19, за времето през което св. К. отсъствала. Уговорката помежду им
била в устна форма, а договореното заплащане - почасово. Така, на 20.07.2019
г., подсъдимита отишла в магазин „Лафка“,
находящ се в гр. Б., обл.
Софийска, пл. „Саранск“, бл. „Витиня“ № 19, (магазин
№ 4) и поела задълженията на продавач-консултат за
работния ден, считано от 08,00 ч. до 18,00 часа. На посочената дата тя била
единствен служител в магазина. Около 14,00 часа, същия ден, св. В.Т.Б., влязла
в магазин „Лафка“, находящ
се в гр. Б., обл. Софийска, пл. „Саранск“,
бл. „Витиня“ № 19, за да купи няколко кафета, като в себе си държала единствено
дамското си портмоне в жълт цвят съдържащо парична сума, собственост на св. В.Б.
и дванадесет броя ваучери за храна с единична стойност 5,00 лева всеки с
последователни номера от № ********* до № ********* включително, собственост на
съпруга на Б. - св. Н.Т.Б.. Намирайки се в магазина, св. Б. видяла зад касата
да седи нейната позната - подсъдимита Н.С.. Св. Б. се
насочила към нея, отворила жълтото си портмоне и й заплатила дължимата сума за
три кафета. След плащането се насочила към кафемашината,
намираща се в левия ъгъл на магазина, вляво от касата, като оставила портмонето
си върху кафемашината, докато си пускала кафетата.
След това св. Б. излязла от магазина без да вземе жълтото си портмоне и се
върнала на работното си място. След около 2-два часа установила, че портфейлът й
не е в нея, като се сетила, че го е забравила на кафе машината в магазин „Лафка“. Св. Б. веднага се върнала в магазина, но не открила
портфейла си на мястото, на което го била забравила, поради което попитала подсъдимита дали го е намирала, като последната отрекла да
е виждала портмонето й и отказала всякакво съдействие по откриването му. За
случилото се св. Б. веднага подала сигнал на тел. 112 и депозирала молба в РУ —
Б., по повод която било образувано настоящото досъдебно производство.
За нуждите на проверката извършвана в РУ-Б. на
09.08.2019г. Васил Кръстев /мениджър сигурност в „Лафка
маркет”АД/ предал на Началник РУ-Б. /на вниманието на испектор
М.М./ диск, съдържащ записи от всички охранителни
камери, които заснемали търговският им обект в гр. Б., пл. Саранск, бл. Витиния, с номер ВТ99, за инкриминараната
дата.
Изложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от показанията на пострадалата В.Б., показанията на Н.Т.Б., П.К.К., М.М.М.; писмо по УРИ №246000-2947 от 24.07.2019г. на
Началник РУ-Б. до Лафка маркет
АД за предоставяне на видеозаписи от охранителни камери собственост на
дружеството в гр. Б., пл. Саранск 19 за времето от
13.30 ч. до 15.00 часа на 20.07.2019г.; писмо изх. № 203 от 02.08.2019г. на Лафка маркет АД с приложен един
брой CD, съдържащ файл на видеозаписите, за посоченото време от Началник РУ-Б.;
видео-техническа експертиза; допълнителна видео-техническа и идентификационна
експертиза; съдебно-оценителна експертиза, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние и др.
При проверката на доказателствения материал съдът прие, че съществени
противоречия по смисъла на чл. 305, ал. 3 НПК не се констатират между
свидетелските показания на В.Т.Б., Н.Т.Б. и П.К.К. по
въпроса досежно инкриминраната
дата, относно това, че подсъдимата, именно на тази дата, в магазин „Лафка“, находящ се в гр. Б., обл. Софийска, пл. „Саранск“, бл.
„Витиня“ № 19, (магазин № 4) е била фактически
поела задълженията на продавач-консултат за
работния ден, считано от 08,00 ч. до 18,00 часа, както и че била единствен
служител в магазина. Фактическата
констатация, че дамското портмоне, в жълт цвят, собственост на св. В.Б. и
съдържащо дванадесет броя ваучери за храна с единична стойност 5,00 лева всеки
с последователни номера от № ********* до № ********* включително, собственост
на съпруга на Б. - св. Н.Т.Б. /неизползвани/ се извежда от показанията на
последните двама. Несъмнено от показанията на свидетеля В.Б. се установява, че
на процесните дата и час влязла в магазин „Лафка“, находящ се в гр. Б., обл. Софийска, пл. „Саранск“, бл.
„Витиня“ № 19, за да купи няколко кафета, като в себе си държала единствено
дамското си портмоне в жълт цвят, като в магазина, св. Б. видяла зад касата да
седи нейната позната - подсъдимита Н.С., както и че
се насочила към нея, отворила жълтото си портмоне и й заплатила дължимата сума
за три кафета, след което се насочила към кафемашината,
намираща се в левия ъгъл на магазина, вляво от касата, като оставила портмонето
си върху кафе машината, докато си пускала кафетата. След това излязла от
магазина без да вземе жълтото си портмоне и се върнала на работното си място.
След около 2-два часа установила, че портфейлът й не е в нея, като се сетила,
че го е забравила на кафе машината в магазин „Лафка“
и веднага се върнала в магазина, но не открила портфейла си на мястото, на
което го била забравила, поради което попитала подсъдимита
дали го е намирала, като последната отрекла да е виждала портмонето й и
отказала всякакво съдействие по откриването му. За случилото се св. Б. веднага
подала сигнал на тел. 112 и депозирала молба в РУ — Б., по повод която било
образувано настоящото досъдебно производство.
За разлика от другите свидетели обаче наред с качеството
си на свидетел пострадалият може да бъде конструиран и като страна в процеса -
частен обвинител и граждански ищец. Даването на показания от пострадалия е и
задължение, и право. Това е така, защото показанията му са едновременно
източник на доказателства и средство за защита на накърнените му от
престъплението права. Пострадалият малко или повече е заинтересован от изхода
на процеса. Особеното му положение в процеса може да го мотивира да бъде
тенденциозен, недобросъвестен и необективен и да породи у него желание да
отмъсти на подсъдимия, да го принуди да възмезди нанесените му имуществени
вреди и др. Това налага съдът, когато преценява показанията на пострадалия, да
ги подложи на много подробен и задълбочен анализ. В настоящия случай
свидетелката В.Б., на досъдебното производство е твърдяла, че в портмонето си е
имала 2000 лева като преди да отиде в магазин „Лафка“,
находящ се в гр. Б., обл.
Софийска, пл. „Саранск“, бл. „Витиня“ № 1 е похарчила
част от тях като са останали 1900 лева, а в съдебно заседание заявява, че
сумата е 1940 лева. Свидетелят Б. в разпитът от досъдебното производство и в
разпитът му на съдебна фаза възпроизвежда възприятията си само за ваучерите,
като показанията са му неинформативни за това каква сумата пари е имало
дамското протмоне на съпругата му. Същевременно за
този съставомерен елемент липсва какъвто и да бил
друг доказателствен източник с данни за него /било пряки,
косвени или пък контролни/.
Налице са факти, които свидетелят М.М.
възпроизвежда като чуто от самата пострадала и видяно от него от съдържанието
на предоставеният му CD диск и то в хода на извършваната от него проверка по
случая. С оглед конкретната обстановка, свидетелят е извел в съзнанието си
умозаключение за авторство и механизъм на деянието въз основа на собствено интерпрепиране на данни от видеозаписа на видеодиска /... Около 13:35 часа Н.С. се забелязва, че от
кафе-машината отива на работното си място като лявата си ръка държи пред тялото
в неестествена позиция. Не се забелязва какво носи...”, „...С., изважда от
дамската си чанта портмоне, може би личното и, от което изважда пари и си
закупува от магазина цигари и списание. Списанието го изважда от рафта, от
който преди това е свалила билета, като докато поставя списанието в чантата си
същото се намира в неестествена позиция и под списанието се забелязва жълт
предмет също като портмонето на заявителката...”, „...Лявата ръка беше плътно
до тялото и все едно държи предмет. Това е неестествена поза. Държеше я в
областта на корема. По неестествен начин завърташе списанието все едно крие
нещо от видеозаписите. Това съм възприел. Жълтият предмет под списанието, който
се вижда според мен е портмонето...”, което обаче не представляват факти от
действителността и не може да се третира като доказателство за механизма и
авторството на деянието. Предмет на свидетелските показания са единствено
обективните факти, които свидетелят е възприел, а не предположенията,
умозаключенията и логическите изводи, които могат да произтекат от съответните
факти. Затова в конкретния случай съдът отчита само реално възприетите от св. М.
елементи – че пострадалата В.Б. е подала сигнал на тел. 112 и депозирала молба
в РУ — Б., по повод която било образувано настоящото досъдебно производство, че
е извършвал проверка по случая, в хода на която е изискал и получил на
09.08.2019г. от Васил Кръстев диск, съдържащ записи от всички охранителни
камери, които заснемали търговският им обект в гр. Б., пл. Саранск, бл. Витиния, с номер ВТ99, за инкриминараната
дата.
При изготвяне на акта по чл. 246 от НПК заключенията на
назначените на предварителното производство видео техническа експертиза и
лицево идентификационна експертиза е залегнало в основата на обвинителната
теза. Експертната задача на видеотехническата
експертиза обхваща изследване на файлове, съдържащи информация от охранителни
камери в търговският обект в гр. Б., пл.
Саранск, бл. Витиния,
№ 19, от магазин № 4 (магазин „Лафка“).
Известно е, че въпросите за годността на доказателствените източници следва да бъдат решени преди
тези за тяхната достоверност. Едно от изискванията за това се свързва с
наличието на две предпоставки – да е налице образувано наказателно производство
и действието по събиране на доказателството да е извършено от компетентен
(съобразно изискванията на НПК като длъжност в конкретна държавна структура)
орган като гаранция за разкриване на истината в наказателния процес. Съдебната
практика пък допуска като доказателства предмети, традиционно свързвани като доказателствени средства, но изготвени от други лица (напр.
видеозапис, какъвто е настоящия случай), както не е спорно, че доказателствата
се определят като „конкретни факти на обективната действителност, които се
намират в причинна връзка с основния (главния) факт, приложени са към делото или
са възпроизведени (установени) в процеса със средствата и по реда, определени в
закона и които, вследствие на това, пряко (сами по себе си, без помощта на
други факти) или косвено (във връзка, с помощта на други факти) могат да дадат
указание за основния факт и да допринесат за разкриването на материалната
истина“. Иначе казано подобни записи се приемат като веществено доказателство,
но при определени условия.
В настоящия случай от доказателствения
материал по делото се установява, че дискът съдържащ файлове, с информация от
охранителни камери в търговският обект в гр. Б., пл. Саранск, бл. Витиния, № 19, от магазин № 4 за инкриминираната дата, са
приобщени в хода на проверка от некомпетентен орган /инспектор, а не разследващ
орган/ и то извън образувано наказателно производство – дискът е приобщен на
09.08.2019г., а наказателното производство е образувано с постановление на
прокурор от 11.09.2019г. Охранителните камери по естеството си представляват
предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото и
като такива подлежат на събиране и проверка като веществени доказателства по
смисъла на чл. 109 от НПК, за които обаче са задължителни разпоредбите на чл. 110, ал. 1 и 2 НПК - да бъдат внимателно
огледани от разследващ орган, подробно описани и по възможност фотографирани,
като се приложат към делото и вземат мерки те да не се повредят или изменят.
Посочените процесуални изисквания, за да бъдат изпълнени, е следвало от
компетентен орган, в рамките на образуваното досъдебно производство, да бъде
извършен оглед по см. на НПК на събраните от полицейския инспектор вещи, в
присъствието на двама експерти и две поемни лица
/което в случая не е направено/. Изложените доводи до тук, обуславят извода, че
веществените доказателства в настоящия случай, не са приобщени към доказателствения материал при спазване изискванията на НПК,
поради което следва бъдат изключени от доказателствената
съвкупност. Самото вещо лице, при изслушването му в съдебно заседание, не
твърди, че видеозаписът е автентичен презапис на
оригиналния запис. Несъмнено е нарушен
и редът за съхранение на веществените доказателства и не е налице гаранция, че
не е променяно съдържанието им /предвид развитието на технологиите/. Това
допълнително внася съмнение в изведените от тези данни фактически изводи с
последица тяхното опорочаване в експертното заключение.
Предвид това, че на оценка за достоверност се подлагат
доказателства по смисъла на чл. 104 от НПК, а не данни, които не са събрани по
реда на НПК, т.е. не са доказателства, то този състав не извършва такава оценка
на съдържанието на приложения по делото диск.
В хода на досъдебното производство са назначени две
експертизи на видеозаписите на охранителните камери в в
гр. Б., пл. Саранск,
бл. Витиния, № 19, от магазин № 4 – видеотехническа и лицево идентификационна. В теорията и
практиката е прието, че експертизата е дейност, която съдейства за изясняване
на някои обстоятелства по делото чрез даване на заключение (мнение), но
основано върху налични или събрани в хода на експертизата доказателствени
материали“. Приемайки това за отправна точка и по изложените съображения, че са
имали за обект данни не събрани по реда на НПК, то този съдебен състав не
приема експетните им заключения.
Съдът дава вяра на заключението на вещото лице дадено в
съдебно-оценителната експертиза, от което се установява стойността на дамското протмоне.
На основа на така изяснената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Приетата
за установена от съда фактология предполага
изключително лаконичен правен анализ.
Не се установява по несъмнен начин подсъдимата Н.П.С. да
е извършила от обективна страна престъплението по чл.194, ал.1 от НК, като в
неустановен по делото час в периода от 14.02 часа до 14.43 часа на 20.07.2019
г. в гр.Б., обл.Софийска, пл.“С.“, бл.“В.“ № *, от
магазин № * (магазин „Л.“) да е отнела
чужди движими вещи - един брой жълто на цвят дамско портмоне от изкуствена кожа
на стойност 5 лева, със сумата от 1900 лева в него, или всичко вещи на обща
стойност 1905 лева (хиляда деветстотин и пет лева) от владението на В.Т.Б. ***,
собственост на В.Т.Б. и Н.Т.Б. ***, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Обобщеното заключение на цялостния доказателствен
анализ е, че по делото не се съдържат нито гласни, нито други доказателства за
това именно подсъдимата Н.С. да е отнела противозаконно посачените
в обвинителния акт вещи. Установяваните със свидетелските показания факти сочат
на несъмнения и безспорен извод за извършено престъпление кражба от търговския
обект. Нито те, нито CD дискът и назначените експертизи обаче обосновават
несъмнено необходимия извод за авторството на деянието в лицето на подсъдимата.
Съображения за причините, поради които съдът приема, че дискът съдържащ видеофайлове от охранителни камери от
търговския обект не може да послужи за формиране изводи за фактите от значение
за делото, съдът вече изложи при обсъждане на доказателствата.
На следващо място - съгласно Тълкувателно решение № 116
от 25.XI.1983 г. постановено по н.д. № 100/1982 г. на ОСНК на ВС, билетите за
транспорт, купоните и талоните за храна са удостоверителни знаци. Те служат за
ползване на точно определена обществена услуга и се различават съществено от
парите. Те не могат да бъдат предмет на кражба докато тяхната номинална
стойност не бъде превърната в реална, т.е. преди да бъдат използвани, какъвто е
и настоящия случай. Самото противозаконно отнемане на посочените
удостоверителни знаци не е престъпление против собствеността, защото с
отнемането реално не се получава услугата, за която са предназначени.
С
оглед изложените съображения съдът призна подсъдимата за невинна и на основание
чл. 304 НПК я оправда изцяло по повдигнатото й обвинения.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 НПК, направените по делото разноски остават за сметка на държавата.
Съдът постанови приложениите по
делото 2 бр. оптични носители на информация ДВД, да останат по делото.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: