№ 254
гр. С., 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Любен Д. Хаджииванов
Членове:Р. Н. Кокудева
Петранка Р. Прахова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Р. Н. Кокудева Въззивно гражданско дело №
20215400500159 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
С решение №112/17.05.2021г. по гр.д. №3657/2020г. Четвърто
гражданско отделение на ВКС е отменено решение №20248/21.07.2020г. по
в.гр.д. №169/2020г. по описа на окръжен съд С. и е върнато делото за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд с посочени указания за
назначаване на съдебно-техническа експертиза .
С решение №12/28.01.2020г. по гр.д. №107/2019г. Чепеларският
районен съд е осъдил „П.“ АД ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.Ч., к.к. П., хотел „О.“, представлявано от М. Б., да заплати на
Г.Г. С., ЕГН **********, адрес гр. С., ул. „И.“ №7, сумата 17 167,24
лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения и
недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № 69345.9.642 по КК на
с.С., общ. С., обл.С.ска, одобрена със заповед №РД-18-8/16.02.2006г. на
Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра гр.София, с площ от
4.068 дка, находящ се в местност „Т. дол“, с трайно предназначение
земеделска територия, с начин на трайно ползване естествени ливади, в
периода от 30.06.2016г. до 03.07.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от 04.07.2019 г. до окончателното й заплащане, и сумата 1 636,70
лева -разноски по водене на делото.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№655/28.02.2020г. от П. АД чрез
адв. Г. П. С. против решение №12/28.01.2020г. по гр.д. №107/2019г. по описа
на районен съд Ч. като намира ,че същото е необосновано. Счита ,че правните
1
изводи са неправилни.Постановявайки своето решение, счита ,че районния
съд е тълкувал представените доказателства тенденциозно и едностранно, а
правните изводи са противоречащи на закона. Установява ,че с нотариален
акт от 28.11.2008г., ищцата Г. Г.а С. и Т. Г. Б., като съсобственици на
поземлен имот с идентификатор 69345.9642, от кадастрален район 9 по
кадастралната карта на с. С., община С., област С.ска, с площ от 4,068 декара,
находящ се в местност „Т. дол", с трайно предназначение земеделска
територия, с начин на трайно ползване естествени ливади,са учредили в полза
на „П." АД право на строеж, на стълб за лифт, със застроена площ от 6
кв.м., представляващ стълб №5 от Пътническа въжена линия с. С., Община С.
- връх Снежанка. Счита ,че това е единственото съоръжение върху имота, към
което „П." АД има отношение, поставено е съобразно закона и със съгласието
на собствениците, платена е цената по договора и твърди ,че нищо
допълнително не се дължи от страна на „П." АД. Намира ,че това
обстоятелство е единственото, правилно възприето от съда.Твърди ,че в
исковата молба ищцата навежда две твърдения. Първото е, че им е
ограничено правото да ползват имота поради изграденото съоръжение и
преминаващата въжена линия, като същите увреждат имота. Второто е, че им
е ограничено правото да ползват имота, поради преминаването на писта през
него, която също уврежда имота. Моли съда да обърне внимание че и двете
твърдения в процеса са останали недоказани.Счита ,че безспорно е доказано
,че стълба е поставен законосъобразно, със съгласието на ищеца и същият
няма правото на допълнителни претенции. Съдът в своето решение
констатира, че ответника може да държи в имота единствено стълб на площ 6
кв.м. на който е собственик. Според разпоредбите на член 64 ЗС,
собственикът на постройката може да се ползва от земята само доколкото
това е необходимо за използването на постройката по нейното
предназначение. А предназначението е - стълб от въжена линия. Счита ,че
предназначението ясно и конкретно е отразено в учредената
суперфиция.Собствениците на парцела дават своето разрешение с ясното
съзнание, че ще бъде изградена въжена линия, която ще премине през
парцела им. Моли съда да обърне внимание ,че по делото не са предоставени
доказателства в противната насока. За самата въжена линия законът не
предвижда учредяване на сервитутно право. По този въпрос сочи практика на
Окръжен съд - С. /Определение №1142 от 19.09.2014г./. Неразбираемо за
жалбоподателя районният съд сочи това определение в съвсем различна
посока. Според районният съд, това определение налага практика, според
която собственикът на въжената линия и собственикът на земята следва да
учредят сервитутно право на преминаване. Установява ,че статута на
процесния имот е ливада. Според легалната дефиниция, ливадата е място в
поле или в планина, обрасло с трева за косене. На страница 6 от съдебното
решение, в последния абзац, последното изречение, което преминава на
страница 7, цитира дословно: „Доколкото ищцата С. е лишена от
възможността да ползва имота, като сади високостъблени култури и дървета
в частта на имота, през която преминава въжената линия ...".Според
приложеното по делото и неоспорено от ищеца геодезическо заснемане на
2
поземления имот, най-ниската част на въжената линия е на височина 10.79
метра. Счита че това е височина, която не би навредила и не би попречила на
собственика на земята да обработва и добива плодовете от предназначението
и. В случая да коси тревата. В този смисъл счита ,че нито свидетелите, нито
експертизите са показали опити или желание на собствениците да обработват
земята. Счита,че доказателствата са в обратната посока, че земята е
неподдържана, некосена. без следи от опити да се ползва по
предназначение..Намира ,че изводите на съда изцяло контрастират с
фактическата обстановка и наложената от Окръжен съд С. практика. Намира
,че жалбоподателят е изпълнил своите задължения като суперфициар. платил
е сумата по договора и е изградил съоръжението така, както го е посочил в
договора. Нищо повече не е направил, което да води до изводите на съда, че
дължи обезщетение на ищцата. Счита ,че по отношение на второто твърдение,
че „П." АД е изградил преминаващата през имота на ищците писта,
стопанисва същата и по този начин им пречи да си ползват имота, изводите на
съда освен със събраните по делото доказателства, противоречат и на
закона.Моли съда да обърне внимание на разпоредбите на чл. 151 от Закона
за туризма, според които териториите на ски пистите, независимо каква
собственост са общодостъпни. Според разпоредбата на чл. 157 от Закона за
туризма, дружеството „П." АД, като собственик на въжената линия, е длъжно
да поддържа и обезопасява територията на ски пистата, но по никакъв начин
не експлоатира самата писта, не получава възнаграждение и не събира такова
от ползвателите. Законът е този, който е вменил задълженията на „П.“ АД,
също така законът е ограничил правата на собствениците, ако въобще може
да се говори за ограничаване на права. Моли съда да обърне внимание ,че ако
дружеството- ответник преустанови поддръжката и обезопасяването на ски
пистата, същото търпи санкция. В същия смисъл собствениците на земята не
могат да ограничат преминаването през територията на ски пистата, защото
по същия начин техните действия ще противоречат на закона. В този смисъл
счита ,че няма как едно вменено по закон задължение на „П." АД да води до
санкция по отношение на дружеството, то да дължи наем или обезщетение.
Ако собствениците имат претенции, че не могат пълноценно да си ползват
парцела, по-конкретно частта ,през която преминава пистата, същите следва
да предявят своята претенция към държавата.Моли съда да обърне внимание
че по делото няма доказателства. „П." АД да е изградило пистата, тези
твърдения не само са недоказани, съдът го твърди и в мотивите на решението
си, което не му пречи това обстоятелство отново да контрастира с крайните
изводи. Въпреки ясните законови разпоредби и липсата на доказателства,
районния съд сочи понятието „инфраструктурен обект, чрез който се
осъществява туристическа услуга за ски спортове". Въжената линия на
самостоятелно основание е инфраструктурен проект, който улеснява скиорите
да практикуват любимия си спорт. Ски туризмът от друга страна е намерил
своята регулация в закона за туризма. Там е уреден статутът на ски пистите,
как и кой е отговорен за поддръжката и обезопасяването. В този смисъл са и
разпоредбите на чл. 151 и чл. 157 от Закона за туризма. Единствената
възможност на съда, да вмени отговорност на П. АД е била като опита да
3
обвърже лифтовото съоръжение със ски пистата, поради липса на
доказателства, че конкретно „ П." АД е изградил, ползва и черпи блага от
ползването на пистата. Не счита, че това е ролята на съда, да търси начини
как да постанови решение в полза на едната страна, а да се опита да изолира
субективния елемент и обективно да разгледа спора.
По отношение на второто твърдение, освен липсата на доказателства
има и законови разпоредби, с които счита ,че съда е бил длъжен да се
съобрази. Моли съда да обърне внимание,че няма доказателства, кой е
изградил пистата, кой ползва пистата, единственото обвързващо „П." АД като
собственик на лифта и пистата е създаденото от съда понятие -
инфраструктура за ски туризъм. Твърди ,че доверителя му има едни вменени
от закона задължения, които не следва да се тълкуват в негова вреда и да
обезщетява собствениците на парцели, през които преминава пистата. Счита
че същите са имали достатъчно възможности да възразят при изграждането на
пистата или да търсят обезщетение от държавата. Ако „П." АД спре да
стопанисва лифта, съоръжението бъде отстранено, значи ли. че задължението
му за плащане към собствениците на земи по трасето на пистата вече няма да
съществува. В своето решение районния съд е определил и средномесечна
цена за наем, представляваща обезщетение за ползването на имотите,
представляваща по своята същност неоснователно обогатяване на неговия
доверител. По делото са допуснати две експертизи, които да определят
средно месечната цена за наем. Моли съда да обърне внимание ,че и двете
експертизи не сочат източниците си на информация, въпреки ясното искане и
в двата случая да бъде посочено, каква база за сравнение са ползвали при
определяне на наемите и дали тя е относима към конкретния имот. Няма
примери за отдадени имоти, на каква цена са отдадени, за какво се ползват
имотите. Счита ,че районният съд сляпо е приел цифрите на втората
експертиза. Твърди ,че там вещото лице телеграфно е посочило, че след
направена справка това са цифрите. Кои са договорите, които е ползвало за
сравнение, дали това наистина е така, съдът е трябвало позадълбочено да
изследва въпроса. По тази причина експертизите и на двете вещи лица
счита,че имат нулева доказателствена стойност. Прекалено високата цена
контрастира с реалната стойност на имота. Твърди ,че около процесния имот
няма обработваеми земи, теренът е високо планински, с труден достъп, десета
категория и интерес за наемане няма .Счита ,че с оглед предмета на
конкретния спор, в случая следва да бъде разгледана хипотезата, формираща
предметния обхват на чл.59 ЗЗД, а именно- служене с чужди блага без
основание. Това е една от проявните форми на неоснователното обогатяване,
чието съдържание включва използване на материално или нематериално
благо, защитено с абсолютно субективно право. Твърди ,че с ППВС №1/79г. е
разяснен, със задължително за съдилищата тълкуване, посоченият по-горе
фактически състав на иска по чл.59 ЗЗД, чиито елементи следва да бъдат
разгледани, в така очертаната тясна хипотеза. В разглеждания случай
неоснователно обогатяване има при спестяване на разходи, които иначе
обогатилият се е трябвало да понесе, като най- честата хипотеза- тази на
ползване на чужд имот без основание- извежда обогатяването от
4
облагодетелстването на ползващия със спестения наем, който би плащал, а
обедняването като пропуск да бъдат придобити имуществени блага. Общият
факт, от който произтичат обедняването и обогатяването е ползването без
правно основание на чуждото благо. В посочената хипотеза на ползване на
чужд недвижим имот - обедняването на ищеца по иск по чл.59 ЗЗД се
изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си
недвижим имот или да го отдава под наем, а обогатяването за ответника
съставлява спестяване на разходи за наем за ползване на имота, като и
обедняването и обогатяването произтичат от едни и същ факт - ползването на
имота без правно основание. Безспорно, този общ факт счита ,че следва да е
налице винаги, когато се извършва преценка за наличие на неоснователно
обогатяване по смисъла на чл.59 ЗЗД. Счита ,че обстоятелство, променящо
или изключващо този общ факт има пряко отношение към преценката за
съществуване на неоснователно обогатяване въобще. В разглеждания случай,
намира ,че такъв факт е налице, след като в единия случай има законова
разпоредба, която задължава дружеството не да ползва и да се обогатява, а да
поддържа и да прави разходи - обеднява, в следващия случай въжената линия
не пречи и не препятства собственика да си ползва имота по предназначение
като и двете твърдения обхващат зимния период на годината, когато
земеделските земи не се ползват, а този който твърди, че се е обеднял, не
полага грижи и не ползва имота дори и в частта, която не е засегната по
думите му и по този начин изключва общия факт на ползването без
основание, като го променя във факт, неотносим към неоснователното
обогатяване. Вмененото задължение по закон и въжената линия, която е на
достатъчна височина,счита ,че са обстоятелства, от които не може да бъде
изведено нито обогатяването на ответника, нито обедняването на ищеца, дори
ответникът да спре да поддържа пистата, ищецът ще търпи законовите
ограничения за общодостъпност, а при инцидент ще носи отговорност. Или в
тази хипотеза е променен общият факт на ползването без основание.
Следователно, липсата на установен юридически факт, установяващ едни от
елементите от фактическия състав на иска по чл.59 ЗЗД,счита ,че води до
извод, че в разглеждания случай не е налице неоснователно
обогатяване.Счита ,че в конкретния случай съдът не е изследван фактическия
състав на нормата, в контекста на установената фактическа обстановка - не е
бил мотивиран от състава и общият факт, от който следва да произтича
обогатяването за ответника и обедняването за ищеца. Когато са налице
въведени изрично правозащитни възражения, свързани с отричане
възможността за обедняване и са ангажирани основателността на иска, в този
случай, съгласно константната практика на ВКС, съгл. чл.154, ал.1 ГПК,
ищецът следва да докаже обстоятелствата, създаващи възможността за
придобиване на ползите, които ги правят сигурни. Ако не успее да докаже
елементите на факта, от който извлича правото си, счита ,че претенцията му
следва да бъде отхвърлена.В конкретния случай, изричното оспорване на
ответника е свързано не само с обстоятелство, че не ползва площите, не
възпрепятства ползването им от ищеца, размера на наема за тях също така с
оглед вида на имота и експертизата в тази насока, уточняваща, че при
5
местоположението на имота няма пазар за наемите, но и със заявеното
възражение за невъзможност за наемане на тези площи, поради
местоположението им и липсата на интерес към тях, както и със специалното
им предназначение, предполагащо съответно ползване, съобразно
експертното заключение, също така и обедняване на ищеца от поддръжката
на пистата. Моли съда да обърне внимание ,че тези възражения са
игнорирани от районния съд, което води до неправилност на изводите му за
основателност на иска през целия процесен период.Поради това намира ,че
ищеца няма право на допълнителни претенции, тъй като стълбът на въжената
линия е законосъобразно изграден въз основа на учредени и уредени права
между страните по делото.Счита ,че сервитут за лифтове и влекове не
съществува извън горска територия, а процесният имот не е такъв. Искът по
чл. 59 ЗЗД, в условията на пълно и главно доказване, счита ,че е останал
недоказан,тъй като „П." АД не е изградил и не стопанисва с търговска цел
пистата, която минава през парцела. Има единствено вменено от закона
задължение за поддръжка и обезопасяване. Счита ,че в случая дружеството не
само не се обогатява от това задължение, но разходва имущество. Твърди ,че
ако търговското дружество „ П." АД прекрати своето съществуване, пистата
ще продължи да преминава през парцела.Въжената линия минава на височина
над 10 метра, тя е част от съоръжение, което е поставено с учредено право на
строеж и е собственост на представляваното от него дружество. Статутът на
земята е пасище и счита ,че въжената линия не пречи на собствениците да
стопанисват парцела си.Счита че няма пречки собствениците да го
обработват, площта му е 4.068 дка, от които според сметките на съда
ползваната площ е 1.174дка. Въпреки това свободните площи са
пустеещи.Намира ,че двете експертизи са непълни, необективни, липсват
задължителни реквизити, като източници на информация . В първата
експертиза дори вещото лице си е позволило да дава предположения „по пътя
на логиката", които са с цел да потвърдят тезата на ищците и да изградят
мнение на съда, което счита ,че е изцяло недопустимо.Поради това моли съда
да уважи въззивната жалба и да постанови решение, с което да отмените
решение № 12/28.01.2020г., постановено по гр. дело №107 по описа за 2019г.
на Чепеларския районен съд, като необосновано и незаконосъобразно, и да
постанови решение, с което да отхвърли предявеният иск.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№1265/02.06.2020г. от Г.Г. С. от гр. С.,чрез адв. Б.М. ,който оспорва изцяло
въззивната жалба като неоснователна и моли съда да потвърдено
обжалваното решение на районен съд гр.Ч. като законосъобразно и
обосновано постановено.Във възивната жалба се повдигат въпроси и
оплаквания, касаещи материалната законосъобразност на постановения
съдебен акт.Съществено място в жалбата се отделя на въпроса,че закона не
предвижда сервитутна зона за въжената линия и ски писти и се сочи практика
на С.ския окръжен съд по този въпрос. Моли съда да обърне внимание ,че
цитираното съдебно решение и спор не са идентични и делото е било в съвсем
друга насока. Що се отнася до създаването на охранителна, сервитутна зона
при изграждане на въжени линии,счита,че вещото лице по назначената СТЕ е
6
дало обоснован отговор на въпроса.Такава ивица съществува със самия
проект за изграждане на седалковия лифт и размера на зоната от 12,5 м. е
взета по данни от самия проект за изграждане на лифта. Въпреки,че в самия
ЗСПЗЗ,ЗС или 3033 не се регламентира охранителна зона / сервитут/ то в
редица подзаконови актове се предвижда създаване на такава
ивица.Например в НАРЕДБА № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието
на устройствените планове в Раздел VI -Парцеларен план (план за елементите
на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните
територии) се предвижда създаване на такива зони. В Закона за туризма-
Глава тринадесета „СКИ ПИСТИ И СКИ ЗОНИ" също се изисква
обезопасяване на определена зона като подробно законът е доразвит в тази
насока с НАРЕДБА за обезопасяването и информационната обезпеченост на
ски пистите в Република България и за определяне правилата за безопасност
върху територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на ,
работата на ски патрулите.В НАРЕДБА № 7 от 22.12.2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони
в чл. 46. (1) е посочено ,че „В земеделски територии за изграждането на
обекти по чл. 45, ал. 3 и 4 е необходима промяна на предназначението на
земеделската земя за неземеделски нужди по реда на Закона за опазване на
земеделските земи; на основание предвиждане на устройствен
план.Последният при линейни обекти представлява парцеларният
план.Намира за необоснован доводът в жалбата,че след като е ливада, в
имота не следвало да има високостеблена растителност. В конкретния случай
е установено,че точно под въжената линия са отсечени дървета и те
непрекъснато се отсичат, за да не пречат на лифта.Това счита ,че също е
ограничение на възможността да се ползва имота пълноценно.В жалбата се
сочи необосновано определяне на средномесечната пазарна наемна цена.
Районният съд е изслушал две вещи лица в тази насока,включително и
различни варианти,като е поискал подробна информация относно базата за
изготвяне на заключенията на вещите лица..Намира за неоснователно
отричането в жалбата и на обстоятелството,че ответника стопанисва пистите
и лифта,като неправилно се тълкува смисъла на разпоредбата на чл.151
Закона за туризма относно свободния достъп до изградените вече
писти,независимо дали са обществени или частни.Твърди ,че във всички
случаи има лице по чл.157 от същия закон,което стопанисва и управлява
пистата и ски-влека. В случая и с писмени документи и със заключението на
СТЕ и със свидетелски показания счита ,че е установено.че именно ответника
управлява пистата и влека и то за целогодишна дейност,а не само през
зимата.Съществено място в жалбата е отделено на правата квалификация на
иска и относимите за доказване правно -релевантни факти.Счита,че
районният съд правилно е определил правната квалификация ,съобразил е
задължителната и незадалъжителна практика на ВКС по този въпрос и е
приел за доказани относимите юридически факти за да приеме в крайна
сметка,че е налице основателна искова претенция.Що се отнася да размера на
присъденото обезщетение,счита също, че то е обосновано на базата на
правилна правна постановка и обосновани икономически
7
проучвания,извършени от вещите лица.
В съдебно заседание пред окръжен съд жалбоподателят "П. "АД
гр.Ч. се представлява от адв. Маргарита Иванова ,която поддържа изцяло
въззивната жалба.Счита ,че така предявенит искове са неоснователни и
недоказани Представя подробна писмена защита.Претендира разноски по
представен в срок списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемата Г.Г. С. редовно призована , не се явява Вместо нея
пълномощникът и адв.Б.М. поддържа становище, че въззивната жалба е
неснователна. Моли въззивния съд да обърне внимание ,че се касае за един
договор ,с който е учредено право на строеж върху стълб.Дори да се приеме
,че този договор е валиден ,намира че не е достатъчно основание ,да се
приеме ,че е било учредено право на премнаване както и каквото и да е
основание за ползване на имота с оглед изградения лифт в имота .Намира ,че
този нотариален акт , с който е учредено право на строеж на стълба в
процесния имот е нищожен ,поради противоречие със закона и поради
невъзможен предмет Счита ,че сервитутното право на преминаване може да
се учреди само по реда и при условията на чл.35,ал.2 от Закона за опазване
на селскостопанското имущество ,но такъв договор в случая не е учреден .В
случая счита ,че за да се учреди право на прекарване на линеен обект следва
да се учреди право на преминаване ,каквото не е учредено между страните по
делото.Моли в този смисъл въззивният съд да се произнесе.Претендира
разноски за въззивната инстанция
С.ският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално
допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален
представител,в законният срок ,с внесена държавна такса срещу съдебен акт
,който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от търсената
защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Производството по делото е образувано по повод предявен от Г.Г. С.
от гр. С. срещу „П.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.Ч., к.к. П., хотел „О.“, представлявно от М. Б. иск с правно основание
чл.59, ал.1 ЗЗД –да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата общо
от 13 860лева , представляваща обезщетение за ползването на собствения му
недвижим имот, представляващ ПИ с ид. № 69345.9.642 по КК на с.С., общ.
С., обл. С.ска, одобрена със заповед №РД-18-8/16.02.2006г. на Изпълнителния
директор на Агенцията по кадастъра гр.София, с площ от 4.068 дка, находящ
се в местност „Т. дол“, с трайно предназначение земеделска територия, с
начин на трайно ползване естествени ливади, при граници на имота: ПИ
69345.9.639, 69345.9.634, 69345.9.828, 69345.9.704, 69345.9.646, в периода от
30.06.2016г. до 03.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, до окончателното
заплащане на тази сума и разноските по делото.
В исковата си молба ищцата твърди , че е собственик на
гореописания имот, че по силата на нотариален акт № 3751/28.11.2008г., тя и
8
покойният и брат Т. Б. са учредили право на строеж за изграждане на стълб
за лифт със застроена площ от 6кв.м., представляващ стълб за въжена линия.
За горното получили еднократно възнаграждение от 250 евро. Сочи че през
имота им, е прокарана въжена линия от ответника за седалков лифт и ски
писта, за което не са получавали никакво възнаграждение или обезщетение.
Във връзка с това твърди ,че целогодишно през имота преминават хора,
ползващи лифта или ски пистата, както и такива за поддръжка, проверка и
контрол на съоръженията. Счита, че вследствие неоснователното ползване на
собствения му имот, ответникът се е обогатил за нейна сметка. Последното
поражда за ищеца правния интерес от провеждане на избраната форма на
искова защита с оглед компенсиране на неоснователното разместване на
блага между правната сфера на всяка от страните.
Ответникът „П. „АД пред първата инстанция е депозирал писмен
отговор, с който оспорва изцяло насочения срещу него иск като
неоснователен. Оспорва в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения, като излага, че предвид учреденото и вече
реализирано право на строеж, е собственик на изграденото. Доколкото имота
по съществото си представлява ливада, счита че не става ясно какво
обосновава твърдението за лишаването на ищцата от плодовете и добивите.
Моли поради изложените съображения за постановяване на решение по
спора, с което насочения срещу него иск бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
По първоинстанционното дело е приложена на стр.16 от Г. С. до П.
„АД покана от08.11.2018г. ,в която уведомява ,че за да ползват имота и за
прокарване на въжена линия и лифт следва да има в полза на „П. „АД
учредено право на преминаване Твърди че от изграждането и ползването на
лифта до настоящия момент не и е изплатено никакво възнаграждение
относно преминаването през имота като е поканила дружеството да и
заплати за период от три години назад считано от тази покана 3 000 евро и
определя сума от 200 евро за месец за бъдещ период ,в противен случай,ще
потърси правата си по съдебен ред,за преустановяване на преминаването през
имота.
По първоинстанционното дело е приложен на стр.80 предварителен
договор, сключен между Г.Г. С. и Т. Г. Б. от една страна като учредители и
от друга страна „П. „АД /приемател/,за учредявяване на право на строеж за
построяване на стъпка за стълб ,със застроева площ от 6 кв.м. ,представляващ
част от въжена линия с.С. –община С. –връх Снежанка както и да сключат и
подпишат договор с нотариална заверка на подписите за прокарване
,поставяне на техническо съоръжение и право на преминаване върху
недвижимия имот на учредителя.Представен е и нот.акт за учредяване право
на строеж върху недвижим имот №12,томVІІ,нот.д.№1115/28.11.2008г. ,по
силата на който Г.Г. С. и Т. Г. Б. като собственици на поземлен имот с
идентификатор 69345.9.642 от кадастралния район 9 по кадастралната карта
на с.С.,общ.С. , с площ от 4 ,068 дка находящ се в м.“Т. дол“,с трайно
предназначение земеделска територия ,с начин на трайно ползване –ливада са
учредили в полза на „П. „АД право на строеж върху описания имот за
9
изграждане на стълб за лифт със застроена площ от 6 кв.м. ,представляващ
стълб №5 от пътническо въжена линия с.С. ,община С. – връх Снежанка за
сумата 250 евро ,изплатена изцяло и в брой на учредителите при подписване
на настоящия договор.
Вещото лице Д. С. пред районен съд Ч. е представила СТЕ като
установява ,че при извършения оглед и замерване ,че в имот с идентификатор
69345.9.642 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.С., общ.С.,
обл.С., в местността „Търнивия дол“, с площ 4.068 дка, с трайно
предназначение на територията – земеделска и с начин на трайно ползване –
естествена ливада, десета категория, има изграден стълб за лифт, със
застроена площ 6 кв.м., представляващ стълб №5 от Пътническо въжена
линия с.С., общ.С. – връх Снежанка.Въжената линия преминава през
югозападната част на имота. В североизточната част на имота има прокаран
черен път, с ширина 3 метра, около който мястото е подравнено, с ширина 10
метра и се използва за писта. При прокарването на тази писта е образуван
скат, с ширина 10-13 метра. На този скат тревната покривка е нарушена и в
момента се наблюдава самозалесяване – 2-3 годишни иглолистни
фиданки.Площта от имота, заета от пистата и обрушения скат не може да се
използва по предназначение, а именно като ливада. В останалата част,
включително под лифта имотът може да се коси и да се използва по
предназначение.Вещото лице е установило ,че при извършения оглед
ливадата не е косена и по вида на тревата, може да се каже, че не се коси поне
от три-четири години.При извършената проверка в Община С. се установява ,
че има издадено разрешение за строеж № 166/21.07.2008 год. за изграждане
на обект "Седалкова пътническа въжена линия „ПОМА“ с.С. – връх
Снежанка“, подобект „Трасе и стълбове“ на „П.“ АД, или инвеститор на този
обект е „П.“ АД.Вещото лице установява ,че за изграждането на ски пистата
не се откриват одобрени проекти и издадено разрешение за строеж нито в
Община С., нито в Областна администрация С..Сервитутът на въжената линия
по проект е с ширина 12.5 м.Вещото лице установява ,че в Община С. не се
откриват одобрени проекти и разрешение за строеж за пистата.
В съдебно заседание на 08.11.2019г. по гр.д. №107/2019г. в.л.
Д.С. установява ,че за прокарването на лифта трябва да има решение. Това,
че има учредено право на строеж на стълба не им дава правото да сложат
въжета и седалки за цялото пътно съоръжение. Вещото лице установява ,че
въжетата и лифтовите седалки са неразделна част от лифтовото съоръжение,
но за тях трябва да има отделно учредяване право на прокарване и
преминаване. Установява ,че по отношение на пистата няма данни за
подадени заявления за строителство на пистата, няма одобрен проект за
строителство на пистата и няма издадено разрешително за строеж, но налице
има строеж, прокаран е път. В договорите се цитират едни скици, от които
според вещото лице е имало поне парцеларен план за пистата, но в
Общината не открива официално да има такова нещо.
В районен съд Ч. е била назначена , изслушана и приета
комплексна съдебно икономическа и съдебно-техническа експертиза/113
стр./,която дава заключение,че със Заповед № 233 /29.08.2007 г. на кмета на
10
община С. на осн.чл.129, ал.2 ЗУТ във вр. с чл.124, ал.3 и чл.59, ал.1 ЗУТ е
одобрен подробен устройствен план – парцеларен план за обект „Лифт-КК
П., връх „Снежанка“-село С.“, като пистите започват от имот с кадастрален
номер 18.1-горна лифтова станция и завършват в поземлени имоти с кад.
№10.71 и №10.73-долна лифтова станция. Вещото лице Р. К. е установило в
югозападната част на имот с идентификатор 69345.9.642 по КККР на с.С.,
общ.С.,че минава въжената линия на ПВЛ „ПОМА” с.С.-връх Снежанка”. В
имот е изграден стълб, представляващ стълб №5 от ПВЛ с.С. – връх
Снежанка със застроена площ 6 кв.м. В североизточната част на процесния
имот преминава черен път и около него имота е подравнен като през зимния
сезон се ползва за ски писта. Образуван е скат, който се е самозалесил с
иглолистни фиданки. Ливадата не е косена от няколко години. Частта от
процесния имот под въздушната въжена линия и тази извън черния път,
пистата и получилия се скат може да се ползва по предназначение като
ливада. При направената справка в Община С. вещото лице К. установява,че
със заповед №169/20.08.2007г. след молба на „П.” АД с искане да се изготви
ПУП-парцеларен план за обект: Писти връх Снежанка-с.С. е разрешено да се
възложи изработване на ПУП-парцеларен план за обект: Писти връх
Снежанка-с.С.; със Заповед №233/29.08.2007г. на кмета на община С. е
одобрен подробен устройствен план, парцеларен план на обект: „Писти КК П.
– връх Снежанка – с.С.” в обхвата на ЕКААТЕ 69345, като пистите започват в
имот с кадастрален №18.1 – Горна лифтова станция и завършват в поземлени
имоти с кадастрални №10.71 и №10.73 – Долна лифтова станция по
приложения парцеларен план в землището на с.С. и гр.С.. Вещото лице
установява ,че не се откриват одобрен проект и разрешение за строеж за
изграждането на пистата; в преписката на Заповед №311/14.12.2007г. на кмета
на община С., с която е одобрен ПУП-парцеларен план за обект: Лифт – к.к.
П. – връх Снежанка - с.С. са приложени предварителни договори и договори с
Община С., Горовладелска кооперация и частни лица, с които са учредени
право на строеж на стъпки на стълбове и право на преминаване върху
поземлени имоти за изграждане на обект „Седалкова пътническа въжена
линия „ПОМА“ с.С. – връх Снежанка“, подобект „Трасе и стълбове“, както и
право на прокарване / преминаване за писти учредени в полза на „П.” АД.
Сервитутът на лифта заема площ от 864,25 кв.м от процесния имот. Пистата
заема площ от 310 кв.м от процесния имот.
С.ският окръжен съд в настоящият си състав констатира ,че „П. „ АД
е лице по смисъла на чл.157, ал.1 от Закона за туризма . То осъществява
туристически дейности, като предоставя и допълнителни туристически
услуги по т.70 от §1 на ЗТ в туристически обекти по смисъла на чл.153, ал.1 и
ал.2 ЗТ.“П. „АД е лицето, което стопанисва пистата и лифта като части от
ски-зоната П.-Мечи чал, и е собственик на лифтовото съоръжение. То
осъществява дейност по предоставяне на туристически услуги, основна част
от които е ползването на ски-пистите и лифтовете. Независимо дали е
собственик на ски-пистата, която минава през имота на ищцата, ответното
дружество, като лице по чл.157, ал.1 ЗТ, получава печалбата от
експлоатирането на лифта и ски-пистата. „П.“ АД-гр.Ч. осъществява дейност
11
по предоставяне на туристически услуги, основна част от които е ползването
на ски-пистите и лифтовете. По този начин „П.“ АД се обогатява за сметка
на ищцата, защото си спестява през исковия период разхода за заплащане
парична сума срещу това през имота на ищцата да преминават части от ски-
пистата и лифта, собственост на ответника, който обект и съоръжение се
ползват от ответника за осъществяване основната му дейност. Действително,
за ползване на ски-писта не се заплаща на дружеството възнаграждение от
съответния турист. Ползването на лифта става срещу закупуване на карта
или билет, приходите от които отиват при ответника .
Ищцата Г. С. обеднява от това, че не получава насрещна престация
срещу обстоятелството да търпи в имота ски - пистата и лифта и пропуска да
увеличи имуществото си по начина, по който това е ставало през
времетраенето на договорите, и който именно е начинът да го увеличи през
исковия период, защото фактически ответникът в това време се обогатява
посредством него.През исковия период ищцата не е могла да ползва имота в
пълен обем, защото имота и в частите, заети от ски-пистата и лифта, се
ползват от ответника и тя търпи ограниченията, които произтичат от
наличието на обекта и съоръжението в имота.
Въззивният съд намира ,че ищцата е обедняла от невъзможността да
получи възнаграждение срещу ползване имота като такъв с особено качество -
в който е разположена част от чужд туристически обект и терен на
прилежащо към обекта съоръжение, на лице, което стопанисва тази ски-писта
и лифта или цялата ски-зона. Това е по причина както на специфичното
състояние на имота, така и на специфичното положение на ответника като
собственик и оператор на ски-зоната, част от която са ски-пистата от връх
„Снежанка“ до с.С. и лифтът по това направление. Ищцата не може и лично
да ползва процесните части според функционалното им предназначение –
като оператор на ски-писта и предоставящ услугата ползване на въжена
линия, защото не е и не може да бъде лице по чл.157, ал.1 ЗТ.
Законът в чл.157, ал.1, пр.посл. във вр. с чл.154, ал.1, т.5 ЗТ възлага не на
ищцата, а на ответника „Пампрово „АД , да поддържа процесните части от
имота съобразно изискванията на чл.156 ЗТ и чл.157, ал.1 ЗТ, чл.21 от
Наредбата за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски
пистите в Република България и за определяне правилата за безопасност
върху територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на
работата на ски патрулите. В тази връзка е неоснователно възражението на
пълномощника на „П. „АД , че не печели от имота, а го държи въз основа на
законова разпоредба, която го задължавала не да го ползва и да се обогатява,
а да го поддържа и да прави разходи, като същото се отнасяло и до въжената
линия, която реално не пречела за ползването на имота.
Разпоредбата на чл.151 от Закона за туризма няма за адресат
собствениците на имотите върху които са разположени ски-пистите,а
операторите на туристически услуги които следва да осигурят
общодостъпност на услугата ,независимо от собствеността на ски –пистите
Въззивният съд намира ,че в случая са налице всички елементи от
12
фактическия състав по чл.59, ал.1 ЗЗД – ищцата Г. С. е собственик на имота,
ответникът ползва фактически процесните части от него без наличие на
правно основание за това, установен е размерът на вредата, изчислена на
база сумата, с която ищцата Г. С. е обедняла, тъй като не е реализирала
ползата от принадлежащото и право на ползване на имота - наемната цена на
този функционален тип имоти. Ползването на частите от имота от
несобственика „П.“ АД препятства възможността на собственицата Г. С. да го
отдава под наем и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и
същи факти - ползването без правно основание от несобственик,на
собствения на Г. С. процесен имот ,произтича обедняването и, което се
изразява в лишаването и от възможността да го ползва с оглед специфичното
му предназначение и да го отдава под наем на другиго за процесния период
от време, но не като земеделски, а отново с оглед особеното му качество на
терен на туристически обект и прилежащо съоръжение; както и обогатяването
на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на
недвижимия имот през същия период, като част от ски-зоната, а не като
земеделски.
Учредяването на преминаване на въжената линия и ски пистата през
имот-частна собственост изисква сключване с договор за отстъпване на право
на преминаване от собственика на имота с нотариален акт
В съдебно заседание от 08.11.2019г. по гр.д.
№107/2019г.Чепеларският районен съд по искане на адв.М. съдът е допуснал
увеличение на иска за неоснователно ползване на имота, в частта на ски
пистата в размер на 9 359.82 лв., а 7 807.86 лв. е за частта представляваща
сервитут за лифта, което се изчислява общо на 17 167.68 лв. Изменението на
иска е съобразно с даденото заключение на вещото лице за месечна, средно-
пазарна наемна цена, която за ски- пистата е 393.70 лв. спрямо рамките на
0,310 кв. м., и 328.42 лв. средно месечна наемна цена за лифта за площ от
864.25 кв. м.
С Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленум на ВС, се приема, че
необходимото изискване за уважаване на иска по чл.59. ал.1 ЗЗД е връзката
между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или от
няколко общи факта, т.е. при твърдения за неоснователно обогатяване по
чл.59, ал.1 ЗЗД съдът трябва да изяснява дали увеличеното без основание
имущество на едно лице за сметка на имуществото на друго лице произтича
от един общ факт или от обща група факти.
Съгласно чл.63 ЗС. собственикът може да отстъпи на друго лице
правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на
постройката. С учредяване на правото да се построи и притежава сграда в
чужд поземлен имот, собственикът на земята всъщност се разпорежда с
притежавано от него ограничено вещно право на строеж, което прави
собствеността на построената сграда суперфициарна. Правото да се изгради и
притежава съоръжение в чужд поземлен имот, което не е сграда или част от
сграда, не е право на строеж и може да се основава на поземлен сервитут
/чл.36, ал.2 ЗОСИ/ или на ограничение на правото на собственост за
благоустройствени цели -чл.53 ЗС, като може да съществуват и задължения за
13
поддръжка на съоръжението, както и особен режим за неговата експлоатация
и премахване В този смисъл е решение № 241/01.11.2016 г. по гр.д.№
1185/2016 г. на ВКС, IV г.о.)
В конкретния случай въззивния съд намира ,че правно невъзможно е
собственост върху лифта като линеен обект , разположен върху чужд имот
да възникне единствено от акт за учредяване на право на строеж върху
построен в имота стълб №5 ,който е 6 кв.м., поради което представянето на
такъв акт не е предпоставка да бъдат признати права върху такъв обект./В
този смисъл е решение №241/01.11.2016г. по гр.д. №1185/2016г.
ІVгр.о./Категорично се установява от писмените доказателства по делото –
назначените единична и комбинирана СТЕ пред първата инстанция ,че не е
било учредено по надлежния ред „право на преминаване“ по смисъла на
чл.192, ал.1 и 2 ЗУТ,след като е постигнато съглашение с предварителния
договор ,да бъде изградено съоръжение в собствения на ищцата поземлен
имот.
Освен това във въззивната инстанция е назначена , изслушана
приета и неоспорена СТЕ като в.л. Д. С. установява ,че стълб №5 в
процесния имот не е самостоятелен строеж ,а е елемент от съоръжението –
седалков лифт и въжена линия ,като стълб№5 е изграден в съответствие с
одобрения проект Вещото лице установява в съдебно заседание пред
въззивната инстанция ,че от техническа гледна точка, за да се приеме, че е
учреден сервитут административно, минава една процедура, през Комисията
за промяна предназначението на земята- за сервитути. След като това е
направено или не е направено следва да има учредяване и на право на
преминаване, за да възникне този сервитут, така е по принцип за всички
линейни обекти, независимо - въздушни или подземни, трябва да има
отчуждено право на преминаване, както е станало и в съседните имоти, в
някои от съседни частни имоти и както е станало за държавни и общински
имоти, на същата въжена линия. Вещото лице установява ,че на практика, по
трасето за някои имоти има, за някои няма. За този процесен имот вещото
лице установява ,че няма учредено право на преминаване за въжената
седалкова линия, нито за ски пистата.
Следователно след като търговското дружество „П. „АД не е
носител на сервитутно право,тъй като се установи ,че не е учредено по
съответния ред правото да се изгради и притежава техническо съоръжение в
чужд поземлен имот ,респ. право на преминаване ,липсва акт или съгласие
от страна на собственика Г. С.,то ползването на имота е без
основание.Собственика на имота –Г. С. е била лишена от възможността да
ползва своя имот в цялост,то „П. АД и дължи обезщетение,поради това иска
с правно основание чл.59 ЗЗД правилно е уважен от районен съд .Ч..
Неоснователно е възражението на пълномощника на „П. „АД ,че няма
основание да се приеме ,че дружеството ползва цялата широчина на
сервитута от 12,5 м/или 10,5 м.,според допълнителната СТЕ ,изслушана на
23.11.2021г. като съда е следвало да определи площта ,която се държи от
ответника в размер на 83,86 кв.м. –дължината над земята върху която
преминава лифта.Правилно районен съд Ч. е приел заключението на в.л.К.
14
,която е извършила повече проверки относно пазарните цени на
земеделските имоти в района Правилно районният съд е приел ,че сервитута
заема 864,25 кв.м. от процесния имот ,а наема е 246,31 лева /кв.м. / на месец
като за претендирания период от 30.06.2016г до03.07.2019г. обезщетението е
8 888,01 лева Пистата заема площ от 310 кв.м. от процесния имот ,а
средната месечна наемна цена е 248 лева като обезщетението е 8 960,27 лева
Или общата сума е 17 848,28 лева ,като районният съд законосъобразно е
уважил исковата претенция до предявения размер на 17 167,24 лева
Поради това ще следва изцяло да бъде потвърдено обжалваното
решение на Чепеларски районен съд като въззивния съд препраща на
основание чл.272 ГПК към мотивите на районния съд –Ч..
Съобразно изхода на спора на ответницата Г. С. по въззивната жалба
трябва да бъдат присъдени 300 лева разноски, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за адв.М. и 100 лева за изготвяне на СТЕ за
въззивната инстанция по представен своевременно списък
По изложените съображения С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №12/28.01.2020г. по гр.д.
№107/2019г. по описа на районен съд –Ч. ,като законосъобразно и обосновано
постановено.
ОСЪЖДА „ П.“ АД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.Ч., к.к. П., хотел „О.“, представлявано от М. Б., да заплати на Г.Г. С., ЕГН
**********, адрес гр. С., ул. „И.“ №7 направените разноски за въззивната
инстанция в размер на 400/четиристотин /лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд, с касационна жалба, при наличие на основанията на чл.280 ал.1 и 2 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15