Р
Е Ш Е
Н И Е №373/21.5.2019г.
гр.Ямбол........21.05........2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На..............................двадесет и
трети...април........................................
През две хиляди и деветнадесета
година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове:
........................
........................
При секретаря................И.Г......................и
в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия
Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 3771
за 2018
година............................................................................................
Производството пред ЯРС е
образувано по искова молба на „А1 България"
ЕАД, с която се претендира да бъде
прието за установено по отношение на „Минна компания-Петров“ АД гр.Ямбол, че
ответникът дължи на ищеца сумата 15 521,53 л, за която е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ ***/2018 г. по описа на ЯРС. Претенциите на ищеца се основават
на фактите, че ответникът е абонат
на „Мобилтел" ЕАД /с ново
наименование „А1 България"
ЕАД/ от
В срока за отговор ответникът
оспорва исковете, като излага доводи за недопустимост –поради разминаване на
обстоятелствата в исковата молба и заявлението, което е недопустимо и за неоснователност - за липса на доказателства
за сключване на договорите и общите условия и за заявяване пренос на номера; за
разминаване между претенциите по фактури и представените доказателства (и в
сумите, и в абонаментните мобилни номера); за неосъществяване на фактическия
състав на прекратяване на договорите по реда на чл. 87 от ЗЗД, за неяснота и
нищожност на клаузите за неустойка, евентуално че неустойките са прекомерни.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован не се явява, но се писмени становища поддържа претенциите си в
заявените размери.
Ответникът също редовно призован
чрез своя пълномощник поддържа възраженията си в съдебно заседание.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Ч.гр.д.№ *** по описа на ЯРС е
образувано по заявление по чл. 410 от ГПК със заявител „А1 България“ ЕАД /с
предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД/ и длъжник „Минна компания – Петров“ АД
гр.Ямбол, с което се претендира длъжникът да заплати на заявителя общо сумата
15 521.53 лв., произтичаща от подробно описани 63 броя фактури, издадени
въз основа на два договора за мобилна гласова телефонна услуга от 07.03.2005 г.
и от 26.03.2015 г., включващи неизплатени услуги и неустойка за прекратяване на
договорите по вина на длъжника. Съдът е уважил заявлението като е издал заповед
№*** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК като е разпоредил
длъжникът да заплати на заявителя претендираните суми
и разноски в заповедното производство – ДТ 310.45 лв. и адвокатско възнаграждение
864 лв. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът „Минна компания – Петров“ АД
гр.Ямбол е възразил, че не дължи претендираните по
заповедта суми, което е довело до завеждане на настоящата установителна
претенция от страна на заявителя „А1 България“ ЕАД.
В заповедното производство, което е
неразделна част от настоящото установително
производство, ищецът за установяване на претенциите си е представил договор № ***,
по който „А1 България“ ЕАД е предоставило на „Минна компания – Петров“ АД
гр.Ямбол съобщителни услуги, чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи
при условията на този договор и ОУ за взаимоотношенията между страните по него.
Договорът е сключен за предоставяне на услугите за общо 75 номера, които са
подробно посочени в Приложение № 2 към договора, както и с Приложение № 1 от
същата дата страните са сключили договор за активиране и условия за ползване на
ценови пакети за пренос на данни „Мтел Бизнес мобилен
интернет“. Като цяло договорът, включващ в себе си предоставяне на съобщителни
услуги и мобилен интернет е сключен за срок от две години, считано от
21.04.2015 г., съответно до 21.04.2017 г. В договора е посочено, че съгласно
чл. 7.2.3 преди изтичане на срока за ползване абонатът няма право да спира
временно достъпа до мрежата или да прекратява договора по отношение на
посочените в това приложение услуги, освен след заплащане на дължимата
неустойка или в случаите на неизпълнение от страна на оператора, посочени в
приложимите ОУ. Отговорността на абоната е договорена по чл. 7.3.1 в случай, че
същият наруши задълженията, произтичащи от договора, ако по негово искане или
вина договорът бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване,
операторът има право да прекрати договора по отношение на тези или всички
услуги и/или да получи неустойка в размер на 200 лв. без ДДС, когато договорът
е сключен със срок на ползване две години, която се дължи от абоната за
съответната карта.
В настоящото производство, ищецът е
представил също така заявление от 20.01.2016 г. за пренасяне на номера в
мрежата на „Теленор“, с което ответникът е поискал
пренасянето на 26 номера в мрежата на „Теленор“ и с
това свое действие в действителност е прекратил договора си за тези номера с
„А1 България“ ЕАД. С исковата молба са представени също всички издадени по
двата договора с ответника фактури, чието заплащане се претендира.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно
основание чл. 422 от ГПК, връзка с чл.79,
ал.1 и чл.92 от ЗЗД.
Съдът намира исковете за допустими,
а разгледани по същество за частично основателни по следните съображения:
Искът на ищеца се основава на
твърденията му за сключени два договора с ответника за предоставяне на мобилни
услуги и интернет – първия от 7.03.2005 г. за пет мобилни номера и втория от
26.03.2015 г. за 75 номера. По отношение на размера на претенциите, съдът
приема и разглежда първоначално заявения размер от ищеца, тъй като уточнението
с молба от 7.12.2018 г. не е последвано от процесуални действия. Ищецът не е
заявил отказ или оттегляне на иска, няма последвали съответни действия на съда
за прекратяване на производството частично. По договора от 2005 г. се
претендира сумата 599,85 лв., представляваща фактурирани и неплатени
предоставени услуги, както и 5000 лв. неустойка по 200 лв. за всеки номер
поради прекратяване на договора по вина на ответника. В тази част съдът намира
претенцията за неоснователна като недоказана, тъй като липсва в кориците на
делото, включително по заповедното и настоящото производство, представен като
доказателство договор от 7.03.2005 г. Без това доказателство е невъзможно да
бъде установено наличието на соченото облигационно отношение между страните,
възникнало на основание този договор, конкретните уговорки постигнати по
договора, уреждащи отношенията между страните по него. При възражение от страна
на ответника в тази връзка и невъзможност на съда да направи преценка за
наличието на задължение и неговия размер с оглед непредставяне на договора за
мобилни услуги и анексите към него, съдът намира искът в тази част за
неоснователен и същия следва да бъде отхвърлен.
По отношение на останалата част от
иска, въз основа на договора за мобилни услуги от 26.03.2015 г., съдът намира
същият за неоснователен по отношение на претендираната
неустойка в размер на 9 800 лв., представляваща такава по 200 лв. за
останалите номера. В тази част съдът приема, че е основателно възражението на
ответника за нищожност на претендираната неустойка на
основание чл. 26 ал.1 предл.3 от ЗЗД поради
накърняване на добрите нрави. Не е спорен въпросът, че в този договор за
мобилни услуги е налице клауза, уреждаща заплащането на неустойка в размер на
200 лв. за ползван мобилен номер при прекратяване на договора от абоната преди
изтичане на двугодишния срок, както и при прекратяване на договора поради вина
на абоната. За едната част от мобилните номера, ищецът претендира, че е възникнало
условието за заплащане на неустойката поради това, че абонатът е прекратил
договора за една част, прехвърляйки същите на друг мобилен оператор преди
изтичане на срока на договора, а за друга част договорите са прекратени по
негова вина поради незаплащане на дължимите по тях суми. Съгласно разпоредбата
на чл. 92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Съгласно дадените указания в т.4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна
точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване
на договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства
и от общи за всички случаи критерии като например естеството на обезпеченото с
неустойката задължение и неговия размер, видът на неустойката, видът на неизпълнение
на задължението, съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави във всички случаи, когато е уговорена извън
присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции.
В настоящия казус съдът счита, че е
налице именно такава хипотеза на нищожност на договорената неустойка - поради
накърняване на добрите нрави с оглед нейния размер, съпоставен на размера на
месечната такса по договора /4.50 лв. на месец/, включително и ако бъде
съпоставена с размера на всички месечни такси по договора от момента на
неизпълнение до края на неговия срок. Съпоставянето на размера на неустойката с
договореното дължимо по договора в случай на неговото изпълнение е в разрез с
присъщите по закон за неустойката обезпечителна и обезщетителна
функции. По този начин уговорената в този размер неустойка води до несправедлив
правен резултат доставчика да получи имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто не би получил ако договорът не беше прекратен и без да
предоставя ползването на услугата. Всичко изложено води до несъвместимост на
неустойката с добрите нрави и би създало предпоставки за неоснователно
обогатяване на ищеца, нарушавайки принципа на
справедливост. По тези съображения съдът счита, че искът в частта на претендираната неустойка в размер на 9 800 лв. въз
основа на договор от 26.03.2015 г. следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира за основателна
претенцията единствено в частта на 121.68 лв., представляваща неплатени от
ответника, но доставени услуги по договора от ***., за която сума е издадена
фактура № ***/***2016 г. Видно от представената фактура, същата е на стойност
263,66 лв. с период на фактуриране 21.02. – 20.03.2016 г. и от тази сума ищецът
твърди, че ответникът е заплатил 141.98 лв. Във фактурата са начислени
месечните абонаментни такси за ползваните от абоната електронни съобщителни
услуги и стойността на използваните услуги за 50 броя от мобилните номера по
този договор. Съдът счита, че след като ответникът, въпреки възражението си не
представи доказателства за това да е изплатил стойността на фактурата и не се
установи да не е имал възникнало правоотношение в тази част с ищеца или
неизпълнение от негова страна, съдът счита, че претенцията на последния е
основателна до размер на остатъка от сумата по фактурата, а именно 121.68 лв.
При този изход на делото, тъй като
и двете страни претендират заплащане на разноски, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска в
размер на 9,21 лв. в заповедното производство и в размер на 3,54 лв. в установителното производство. Ищецът също следва да бъде
осъден да заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска
в размер на 892,95 лв. в заповедното производство и в размер 1190,59 лв. в
настоящото производство.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 от ГПК, връзка с чл.79,
ал.1 от ЗЗД, че “Минна компания – Петров“ АД, ЕИК ***, със седалище *** дължи
на „А1 България“ ЕАД, /с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД/, ЕИК ***, със
седалище ***, представлявано от изпълнителни директори А.Д. и М.М. сумата 121.68 лв., представляваща неизплатен остатък от
фактура № № ***/24.03.2016 г., издадена въз основа на договор № ***/26.03.2015
г., за която сума е издадена заповед № ***. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** по описа на ЯРС, като искът в разликата над
121.68 лв. до размера на 15 521.53 лв. по отношение на исковете с правно
основание чл. 422 от ГПК, връзка с чл.79,
ал.1 и чл.92 от ЗЗД, като неоснователен –ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА “Минна компания –
Петров“ АД гр.Я. да заплати на „А1 България“ ЕАД гр.С. направените в
заповедното производство разноски в размер 9,21 лв. и направените в настоящото
производство разноски в размер на 3,54 лв.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД
гр.София да заплати на “Минна компания – Петров“ АД гр.Я. направените в
заповедното производство разноски в размер 892,95 лв. и направените в
настоящото производство разноски в размер на 1190,59 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: