Мотиви
към присъда № 19/09.12.2016 год., постановена по НОХД № 105/2016 год.
по описа на Търговищкия окръжен съд
Подсъдимият К.И.С. *** е предаден на съд
по обвинение в това, че на 12.08.2015 год., около 21.00 часа на третокласен път ІІІ-4802 км 0.030, в
близост до гробищен парк на гр. О, при управление на микробус, марка
„Фолксваген Каравел“ с рег. № Т 01 20 СТ с прикачена към него платформа с рег.
№ Т 5557ЕЕ, нарушил правилата за движение, визирани в чл.20, ал.2 изр. 2 от ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост причинил
смъртта на В.Й. Д с ЕГН ********** от гр. О, – престъпление по чл 343, ал.1 б. „в” във вр. с ал.1 и с
чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 изр. 2 от ЗДвП
Представителят
на Окръжна прокуратура в съдебно заседание поддържа обвинението като доказано
по несъмнен начин и счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание по
привилегирования състав по чл. 343а, ал.1 б. „б“ от НК, тъй като е оказал помощ
на пострадалата. Пледира за наказание около средния размер, което наказание да
се отложи на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от четири години. За същото по
размер наказание пледира и по чл.343г от НК.
Частните
обвинители Й.Й. и З.П., чрез преупълномощените
си повереници адвокатите U=H и С.Р от САК поддържат обвинението като безспорно
доказано и считат, че на подс. С. следва да се наложи наказание съобразно
искането на прокуратурата.
Разпитан
в съдебното заседание подсъдимия С. дава обяснения. Не се признава за виновен,
моли за оправдателна присъда.
Защитниците
на подсъдимия С.– адвокатите Ж.Ж. от ВАК и Д.П. от
ТАК, пледират за оправдателна присъда.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С. е правоспособен водач
на МПС от 1996 год., като притежава категории С, СЕ, D, А, П, В, АМ, ТКТ, ВЕ, DЕ.
На 11.08.2015 год. подсъдимият
тръгнал от Нидерландия към България със собствения си микробус марка
„Фолксваген Каравел“ с рег. № Т 0120 СТ, с прикачена към него платформа с рег.
№ Т 5557 ЕЕ, и натоварен на нея лек автомобил марка „Пежо 206“. Заедно с него
към България пътували брат му Р.С. и техният познат Б.А., а в Австрия към тях
се присъединила и св. Йоана Й., която трябвало да се прибере в гр. Сливен.
Двамата братя се редували да управляват микробуса, като последно се сменили
преди влизането в Румъния и управлението поел подс. С.. Около 20.30 часа на
12.08.2015 год. пристигнали в гр. О. Там Р.С. и Б.А. слезли, а в микробуса се
качили съпругата на подсъдимия Лейла С. и дъщеря му А.И.,
за да са с него по пътя му до гр. Сливен, където трябвало да закара платформата
и св. Й..
По същото време пострадалата В. Д на
22 години от гр. О си тръгнала от старото сметище по черен път, който излизал
на много близко разстояние след разклона за гробищния парк и в дясно спрямо
посоката О – Котел на третокласен път ІІІ -4802 км 0.030. Д живеела в гр. О при
лоши битови условия и се грижела и за по малкия си полубрат
Н.И.. За да изкарва прехраната им, тя ежедневно посещавала сметището. Същата
понякога се държала странно – говорела си сама, понякога не познавала
работещите на сметището. През 2013 год. след като родила дете била принудена да
го остави за осиновяване. Д била на лечение в психиатрично отделение в гр.
Търговище, откъдето била изписана на 08.02.2013 год. с диагноза „БАР – смесен
тип - страхово депресивен синдром“. Предписано и било
медикаментозно лечение, но поради липса на средства лекарства не били
закупувани, не е водена на контролни прегледи от датата на изписване.
Към 21.00 часа управляваната от
подсъдимия композиция излязла от гр. О. В пътният участък на третокласен път
ІІІ -4802 км. 0.030, в района на разклона за гробищния парк на гр. О, микробуса
се движел с 63.90 км/ч, при която скорост опасната зона на спиране е 56 метра.
Пътят бил пуст като нямало нито попътни ППС, нито насрещни. Платното за
движение било двупосочно, с широчина 6.6 метра, прав участък с лек наклон на
изкачване 8.7%. Времето било топло, асфалта сух, видимостта била на около 150
метра. Микробуса бил технически изправен, като били изправни както спирачната
система, така и осветителната. Автомобила се движел на дълги светлини. Когато
автомобила се намирал на разстояние 31.93 метра, пострадалата В. Д излязла на
пътното на разстояние от 1 метър от края на десния край на платното и тръгнала
в посока гр. Котел. При така възникналата опасност за движението подсъдимия С.
реагирал за аварийно спиране, като дори отклонил автомобила в ляво. Тъй като
пострадалата се намирала в опасната зона на спиране удара бил непредотвратим
като процесния микробус ударил с предната си дясна част, дясното бедро на
пострадалата, която била в крачка, и задния крак бил опорен и назад, след което
тялото и се ударило в предния капак на микробуса, завъртяло се, и паднало по очи
отдясно на банкета.
След станалото произшествие,
подсъдимия С. веднага се е обадил на тел. 112, запазил е произшествието, и след
пристигането на Спешна помощ е помогнал за натоварването на пострадалата в
линейката. Пострадалата е била жива и е починала впоследствие в МБАЛ гр.
Търговище в 01.15 часа на 13.08.2015 год.
Видно от приетото заключение на
съдебно-медицинската пострадалата е получила съчетана гръдна и коремна травми,
разкъсвания на белия и черния дроб, масивни кръвоизливи в гръдната и коремна
кухини, счупване на дясната бедрена кост, множество охлузвания и
кръвонасядания. Причината за смъртта на Д е травматично хеморагичния
шок, настъпил в следствие на разкъсване на белия и черния дроб, довели до бърза
и масивна кръвозагуба. Следствие на тези наранявания смъртта е била неизбежна.
От приетата съдебнопсихиатрична
експертиза е видно, че липсват данни за обостряне на психичното здраве, и
индикации за тежка депресия, която да провокира повишена суицидна зареденост.
Настоящата фактическа обстановка се
доказа от обясненията на подсъдимия дадени в съдебно заседание, показания на
свидетелите: Й. Й., З. П., Л. С., А. С., С. Д., Н. Д., М. Й., И. И., З. З., Х.
Асенов, В. Х., А. М., Н. Н., Г. Х., Т. Т., А. А., приобщените чрез прочитане на основание
чл.281, ал.5 във вр. с ал.1 т.5 от НПК показания на свидетелите Р. С. и Й. Й.,
изслушаните и приети съдебно-медицинска експертизи на труп,
съдебнопсихиатричната експертиза КСАТСМЕ изготвена от вещите лица Г. и Ж., частично от съдебно-автотехническа експертиза
изготвена от вещото лице Ж., КСАТСМЕ изготвена от вещите лица Г., Л. и В.,
съдебно-химичната експертиза; прочетените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства: протоколи за оглед на местопроизшествие, удостоверение за
наследници, справка за нарушител от региона, справка за съдимост, декларация за
семейно и имотно състояние, писма.
Съдът изключи от доказателствената
съвкупност тройната автотехническа експертиза изготвена от вещите лица Ш., И. и
У., като на основание чл.154, ал.2 от НПК по-долу ще се спре защо счита, че
следва да бъде изключена тази експертиза от доказателствената
съвкупност.
Подс. С. дава обяснения в съдебно
заседание като посочва, че след като пристигнали в О от управлявания от него
микробус слезли брат му св. С. и Б.А., взел съпругата си св. Л.С. и дъщеря си
св. А.С.. В микробуса седнали в следния ред: подс. С. управлявал микробуса, до
него на предната седалка седяла съпругата му С., зад него седяла св. Йоана Й., а до нея дъщеря
му св. Алйлян С.. Било е тъмно и след излизането от
гр. О превключил на дълги светлини, нямало движение,
като при преминаване покрай гробищния парк чул „едно лопане отзад на автомобила“ ( л.76
от нохд) и веднага спрял и тогава видял че от дясно на банкета на земята има
човек. Същият в разпита си заявява „Категоричен
съм, че това тяло дойде отдясно и нямаше никакво движение, нямаше насрещно
движещи се коли. Това тяло дойде отдясно на микробуса, отдясно чух удара. Преди
удара не видях нищо“ ( л. 77 от нохд ). Заявява, че не си е отклонявал
вниманието с пускане на музика, разговори, или палене на цигари ( л. 78 от
нохд).
В разпита си св. Л. С. потвърждава
обясненията на съпруга си, като посочва, че той е управлявал микробуса на дълги
светлини, нямало е нищо на пътя, и изведнъж нещо е „лопнало“
от дясната страна на микробуса и тогава съпругът и натиснал спирачките. Същата
е категорична, че е наблюдавала пътя, само напред е гледала ( л. 80 от нохд).
Св. А. С. в разпита си посочва, че
си е играла с телефона и не е наблюдавала пътя. В приобщените чрез прочитане
показания на св. Й. Й. ( л.23 от ДП папка 2) е видно, че същата не е
наблюдавала пътя, чула само удара.
Съдът кредитира обясненията на
подсъдимия. Същите освен, че са средство са защита са и годно доказателствено
средство освен ако не са опровергани от другите доказателства по делото. Съдът
кредитира и показанията на Л. С., същата живее на съпружески начала с
подсъдимия и нейните показания следва да се изследват внимателно, понеже е
заинтересована от изхода на делото и затова закона и позволява да се възползва
от правото да не дава показания.
Съдът счита, че не се събраха никакви доказателства за опровергаване на
обясненията на подсъдимия и показанията на неговата фактическа съпруга. Двамата
са категорични в това, че са наблюдавали пътя и не са видели пешеходец на пътя.
Категорични и са относно това, че удара е дошъл отдясно. Видно от приетата КСАТСМЕ
(комплексна съдебно автотехническа и съдебномедицинска експертиза ) изготвена
от вещите лица Г., Л. и В. при изслушването им в съдебно заседание посочиха, че автомобила управляван от
подсъдимия се е намирал на разстояние 31.93 метра, когато подсъдимия е възприел
пострадалата като опасност за движението ( л. 276 от нохд) и предприел аварийно
спиране. Времето което е изминало от възприемане на опасността за движение до
удара е 1.8 секунди ( л. 220 от нохд точка 3.7 ) време прекалено малко, за да може
подсъдимият и св. С. да посочат, че първо е задействана спирачната система и
след това е последвал удара, което е категорично установено както от единичната
експертиза на инж. Ж., така и от КСАТСМЕ. Можел ли е подсъдимият да забележи на
по -ранен етап пострадала и да предприеме по-ранни действия за намаляване или
спиране на композицията? Както се посочи по-горе освен тримата свидетели и
подсъдимия, които са пътували в микробуса, и от които само подсъдимия и Л. С.
са наблюдавали пътя, няма други доказателства къде се е движела пострадалата,
пресичала ли е пътното платно и в коя посока. Вещите лица изготвили КСАТСМЕ са
категорични само относно факта, че в момента на удара пострадалата е била в
изправено положение, с гръб към автомобила, в движение като левия крак е бил
напред, а задния в разкрач назад, като подсъдимата е била на 1 метър в ляво от
десният край на пътя. Вещите лица посочват още, че осветеността на фаровете на
дълги светлини, на каквито се е движел процесния микробус осветяват пътя на
около и над 100 метра и водача е могъл да я види на такова разстояние АКО Е
БИЛА НА ПЛАТНОТО ЗА ДВИЖЕНИЕ или ДО 1
МЕТЪР ВДЯСНО ОТ НЕГО ( л. 220 от нохд т. 3.6). От така посоченото е видно,
че ако пострадалата е била извън този един метър в дясно от пътя, то подсъдимият
не е могъл да я възприеме като опасност за движението (въобще да я види). С
оглед на липса на каквито и да е доказателства за движението на пострадалата
преди настъпване на удара, вещите лица разглеждат различни варианти какво би се
случило ако същата беше пресичала от ляво на дясно, от дясно на ляво, или е
вървяла по посока на движение на автомобила. Същите по искане от страна на
защитата направиха изчисления в съдебна зала относно това, дали ако
пострадалата се е движела отдясно на ляво и се завъртяла по посока на движение
на автомобила дали попада отново в опасната зона, като разгледаха три варианта
( бърз, бавен и среден ) и при трите варианта посочиха, пострадалата попада в
опасната зона.
Опасната зона видно и от Р 1628/1973 на
ІІІ н.о. и Р 381/1967 на ІІІ н.о. и Р 205/1086 год. също на ІІІ н.о. на ВС е
най- малкото възможно разстояние, на което може да бъде спряно същото от
неговия водач, като се отчетат обективния фактор спирачен път и субективния-
време за реакция на опасността.
Вещите лица посочиха в заключението си, че процесния автомобил е бил
технически изправен, мястото на удара е било на един метър от десния край на
платното за движение, скоростта на движение е бил 63.90 км/ч, максималната
допустима скорост на автомобила на дълги светлини е 94.60 м, опасната зона на
спиране 56 м. пострадалата е била изправена и със задна дясна част на тялото
към предната част на автомобила, левия крак на пострадалата е бил пред десния (
л. 227 и 262 – 266 от нохд ).
Съдът кредитира частично заключението на единичната АТЕ изготвена от
вещото лице Ж. само относно изготвената скица, това, че първо е задействана
спирачната система и след това е последвал удара, и частично механизма на
станалото произшествие. Съдът изключи останалата част от заключението по
причини, които ще посочи по-долу относно изключването на тройната
автотехническа експертиза.
По отношение на приетата тройна автотехническа експертиза изготвена от
вещите лица Ш., У. и И., и която съдът изключи от доказателствената съвкупност.
Съдът счете, че поначало неправилно е определен кръга от вещи лица при
изготвянето на тази автотехническа експертиза ( както и единичната), с оглед
събраните доказателства ( по скоро липса на такива какво е било движението на
пострадалата ). В назначената на ДП автотехническа експертиза е следвало
задължително да бъде включено и вещо лице съдебен лекар. Наистина вещите лица
са се запознали на със съдебно медицинската експертиза на труп, и с
комплексната експертиза изготвена от вещите Ж. и Г., но са приели БЕЗ ДА ИМАТ
така компетентност, са приели че удара на пешеходката е станал отзад и
странично в дясната част на бедрото, и дясното рамо, поради което са приели, че
същата се е пресичала косо платното за движение от ляво на дясно. Пред съда
същите заявиха, че консултирали този свои извод със съдебен медик от Сливен,
без да бъде такъв назначаван, и без същият подробно да се е запознал със
съдебно-медицинската документация. Извода на тази експертиза, че пострадалата е
пресичала платното за движение от ляво на дясно се опровергава както от вещото
лице д-р Г., който е категоричен, че удара е отзад, така в още по-голяма степен
от вещото лице д-р В., която пред съда заяви категорично: „Съпоставяйки находката от аутопсията и деформацията при автомобила,
които са намерени, експертизата счита, че категорично пострадалата е била с
гръб по отношение процесния автомобил“ ( л. 266 от нохд). За да обосноват и
докажат своето заключение вещите лица Ш., У. и И. се позоваваха на Теоремата за
изменение на количеството на движение ( л. 128 и сл. от нохд) от която ставало
ясно, че пешеходката е вървяла от ляво на дясно, и именно затова е паднала
надясно. Посочиха, че ако е вървяла напред, щяла да падне на напред на платното
за движение по очи, а не да отиде в дясно, без да представят изчисления за това
свое твърдение. В заключението си пред съда вещите лица Г. и Л. бяха
категорични, че тази теорема не може да намери приложение, и въобще изключиха
приложението и, като подробно се спряха какво представлява тази теорема, и защо
не може да намери приложение ( л. 267 и 268 от нохд
). За да може да се използва тази теорема е следвало пострадалата да е тичала,
да се знае с каква скорост и т.н. Вещите лица неправилно, и без да имат за това
необходимата компетентност (липса на медицински знания) са приели в
заключението си, че пострадалата е ударена отзад и в дясно, приемайки, че удара
е отзад и странично. В СМЕ изготвена от вещото лице Г., КСАТСМЕ изготвена от
него и инж. Ж. и тройната КСАТСМЕ
категорично се установи, че удара е отзад в дясно, но НЕ СТРАНИЧНО, а в дясно
отзад. Предвид всичко горепосоченото съдът изключи от доказателствената
съвкупност заключението на тази тройна съдебно автотехническа експертиза.
Съдът прие, че пострадалата се е излязла от дясната страна на процесния
микробус и с оглед факта откъде е идвала. Безспорно се установи от разпита на
всички свидетели, че пострадала е пребивавала целодневно на сметището на гр. О,
където е събирала храна и дрехи. Това сметище е от дясна страна по посока на
движение на процесния автомобил, отдясната страна е и е Гробищният парк. От лявата страна
няма нищо. Защо пострадалата след като е стъпила на пътното платно е поела
посока Котел, а не към гр. О където се намирал дома и, остана без отговор.
В пледоарията си обвинението застъпи две тези за начина на движение на
пострадалата, според държавното обвинение пешеходката се е движела от ляво на
дясно като е пресичала платното за движение позовавайки се на тройната
автотехническа експертиза, а според частното обвинение се е движела по посоката
на движение на автомобила.
Относно тезата на държавното обвинение съдът се спря по-горе защо счита,
че тройната експертизата следва да се изключи от доказателствената съвкупност.
Относно твърдението на частното обвинение: - същото се позовава на тройната КСАТСМЕ
относно това в коя част на тялото е бил удара и какво е било положението на
пострадалата в момента на удара – в задната част на тялото, като същата била
изправена с левия крак напред и
заден назад ( в разкрач ). Липсват обаче какви и да е доказателства обаче, че
пострадалата се е движела от известно разстояние по описания начин. Напротив
видно от кредитираните обяснения на подсъдимия и показанията на св. Л. С. по
пътя не е имало движение на автомобили, още по малко на пешеходци. Пострадалата
се е появила на платното за движение в последния момент, като според тях дори
въобще не са я видели, а са чули първо удара. С оглед на това, че процесният
автомобил се е движел на дълги светлини, които осветят на повече от 100 метра,
липсвало е насрещно движение, което да затрудни подсъдимият и негова съпруга да
наблюдават непрекъснато платното за движение, то не са налице никакви
доказателства, които да подкрепят тезата на частното обвинение, че пострадалата
се е движела ( или излязла ) по пътното платно на разстояние повече от 56
метра, колкото е опасната зона за спиране.
Относно посоченото от страна на частното обвинение, че подсъдимият е
могъл да възприеме пострадалата на разстояние от 48 метра, а той я е възприел
на разстояние 26 метра, и ако я бе възприел на горното разстояние не биха
настъпили тежките последици ( посочено в пледоарията на частните обвинители).
Съдът счита, че това твърдение на частните обвинители не намира опора от
събраните доказателства. Няма никакви обективни доказателства, че подсъдимият е
могъл да възприеме пострадала на разстояние от 48 метра, напротив видно от
кредитираните обяснения на подсъдимия и показанията на св.С. същите са
категорични в едно, според техните възприятия, че „нещо се е ударило в
микробуса“, и че на пътното платно не е имало нищо (посоченото разстояние от 48
метра също попада в опасната зона, която както се посочи по-горе е 56 м.).
Страните и съдът положиха всички необходими усилия, за да се установи
каква може да е причината пострадалата да излезе на пътното платно и да тръгне
в посока Котел, а не към дома си в обратна посока. Разпитаните свидетели М.Й., И.,
З., които са познавали пострадалата посочват следното: св. Й. полицейски
служител - мл. автоконтрольор ( л.83 от нохд), че е
имал сигнали за това, че същата е излизала
пред автомобили с намерение за самоубийство, и че същата е била влюбена
в пазач на сметището; св. И., който работил на сметището ( л.86 от нохд)
посочва, че в последните месеци пострадалата рязко отслабнала, била замаяна и
отчаяна; св. З. – работел на булдозер на сметището ( л.86 от нохд) посочва, че
не забелязал някакви странности в поведението, вечерта на 12.08.2015 год. преди
да си тръгне вечерта пострадалата от сметището и е дал баничка и вода, които
пострадалата изяла. За проверка на твърденията на св. М. Й. съдът разпита св. Х.
и Н. ( л. 122 на гърба и 123 от нохд ), за които се твърдеше, че пред тях
пострадалата е правила опита да се самоубива като излиза пред автомобилите им,
но се оказа, че това не отговаря на истината. Вещото лице Б. – психиатър също
отхвърли възможността пострадалата да е направила опит за самоубийство и затова
да излязла пред автомобила на подсъдимия. Съдът изиска справка от ГРАО гр. О за
установяване кога е починал работещия на сметището Иван В.С.. Видно от
приложения отговор ( л. 117 от нохд) се установи, че същият е починал на
12.08.2015 год. ( в деня на произшествието ) сутринта в 06.30 часа. Не се
събраха обаче доказателства да се подкрепи твърдението на св. М. Й., че
пострадалата е изпитвала някакви по особени чувства към Иван С., които да
провокират неадекватното и поведение. А, че такова е налице, е безспорно
установено, видно от събраните доказателства: същата е излязла на асфалтиран път,
по който се движат автомобили, като дори да не се е огледала, а е могла от
доста голямо разстояние да забележи от ляво светлините на идващ автомобил, да
чуе същият; и след това е тръгнала в посока гр. Котел, т.е. в обратна посока на
дома си. Това и поведение сочи за неадекватност в поведението и в качеството и
на пешеходец.
Анализът на доказателствената съвкупност напълно разколебава обвинението
срещу подсъдимият, защото води до изводи, на които не може да почива една
осъдителна присъда. Тя ( присъдата ) трябва да се основава на вътрешното
убеждение на съда, почиващо на доказателства, които по категоричен начин
изясняват авторството и механизма на извършването на деянието, по начин изискуем
от чл.303, ал.2 от НПК. Ето защо при тези доказателствени източници и в
изпълнение на процесуалното си задължение по чл.304 от НПК първостепенния съд
прие, че единствения законосъобразен изход е оправдаването на К.С.. Съдът
намери, че всички процесуални средства за доказване на обвинението са
изчерпани, в т.ч. са положени максимални процесуални усилия за установяване и
издирване на всички възможни свидетели и назначаване на необходимите
експертизи, но въпреки това, не се установи по необходимия безспорен начин, че
подс. С. е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил
смъртта на В. Д.
Съдът
се произнесе по веществените доказателства.
С оглед
изхода на делото направените разноски остават за сметка на държавата на
основание чл.190 от НПК..
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си в посочения по-горе смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: