Р Е Ш Е Н И Е №

 

            гр. София, 04.01.2021г.

                                              

                                        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 3475 по описа за 2017г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗОП (отм.).

 

Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е възложител по Договор У-№446/09.12.2011г., сключен на основание чл. 41 от ЗОП (отм.), след проведена процедура за избор на изпълнител на обществена поръчка, с предмет “Инженеринг за турбогенератор с мощност 35 МW и спомагателно оборудване за ТЕЦ“София“, с изпълнител Обединение „Риск Инженеринг“ – „С.м.“, дружество по ЗЗД, с участници ответниците. Общата цена, дължима от ищеца на изпълнителя е 32 688 070. 38 лева с ДДС, дължима при изграждане и пускане в експлоатация на турбогенератор № 9 (турбина за производство на електрическа енергия) на площадката на ТЕЦ“София“.

Договорът е включвал изпълнението на доставка на стоки за инсталацията по системи, доставка на резервни части, на специални инструменти и услуги, съгласно „Приложение № 3 „Обобщена ценова таблица“, а съгласно подписан след сключване на договора Споразумителен протокол от 01.03.2013г. страните са уговорили допълнително извършването на дейности по част „Строителна“ и част „Електрическа“.

В чл. 4 от договора е била уговорена цената и начина на плащане – авансово плащане, две междинни плащания и окончателно плащане.  Цената за допълнително уговорените дейности, съгласно чл. 2 от Споразумителния протокол е възлизала на 1 278 336. 13 лева без ДДС, попадаща в предвидения размер на непредвидените разходи от 1 297 145. 65 лева без ДДС, представляващи 5% от общата цена по договора в размер на 27 240 058. 65 лева без ДДС.

Срокът за цялостното изпълнение на дейностите по договора е бил 750 календарни дни, считано от датата на подписване на договора (чл. 3). Крайните срокове и времетраенето на всяка една от допълнителните дейности по Приложение № 1 е съгласно одобрения график – Приложение № 3 от Споразумителния протокол.

Ищецът е бил в забава да окаже необходимото съдействие на изпълнителите по договора за общо 108 календарни дни. Поради това към предвидения в договора срок следва да се добави сборът на периодите на забава на възложителя или крайният срок за изпълнение на задълженията на изпълнителите е бил 11.04.2014г.

Въпреки добросъвестното изпълнение на всички задължения на ищеца, ответниците не са престирали в срок, като вместо на 11.04.2014г. разрешение за ползване на съоръжението е било издадено от РДНСК София едва на 10.06.2015г. И към настоящия момент страните не са съставили протокол за окончателно приемане на работата, тъй като съоръжението е с констатирани дефекти въпреки кратката му експлоатация – налице е теч, овлажняване на корпуса, което прави продължителната му експлоатация опасна за живота и здравето на служителите. Към датата на подаване на исковата молба съоръжението е било спряно за отстраняване на констатираните дефекти. Извънсъдебно уреждане на спора между страните не е било постигнато.

Вследствие на забавата на ответниците са налице предпоставките по чл. 82 от ЗЗД да възникване на договорна отговорност за причинените вреди, които са под формата на пропуснати ползи, състоящи се в нереализирана печалба от производство и продажба на електрическа енергия за процесния период. Вредите са пряка и непосредствено последица от виновното неизпълнение на договора от ответниците.

Ищецът е енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката и въз основа на лицензия № Л-032-03/15.11.2000г., изменена с Решение № И3-Л-032/10.10.2011г., издадена на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗЕ от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, осъществява дейността производство на електрическа и топлинна енергия чрез две топлоелектроцентрали – ТЕЦ „София“ и   ТЕЦ“София Изток“. Целта на процесния договор е била изграждането на нова, високоефективна мощност за производство на електрическа енергия, чието изкупуване е гарантирано от ЗЕ и по същество осигурява напълно сигурен пазар за реализация на произведените количества, респективно за печалба на ищеца. Ищецът се позовава на действалата в периода  разпоредба на чл. 162 от ЗЕ.

Ищецът твърди, че му е дължимо обезщетение за пропуснати ползи за периода от 12.04.2014г. до 10.06.2015г.,  като част от сбора от печалбата, която дружеството е щяло да реализира, ако ответниците са изпълнили точно и своевременно задълженията си по договора и Турбогенератор № 9 е бил въведен в експлоатация в уговорените срокове, а именно до 11.04.2014г. - 27  656 453 лева. Приходите от продажба са производна величина от произведеното количество електрическа енергия  (след приспадане на това за технологични нужди и др.) и цената за квтч за съответния период. В решенията на КЕВР за определяне на цените са определени и лицензионните разходи за производство на електрическа енергия, т.е. същите са напълно определени – установяват се от компетентен държавен орган, като това се отнася и за печалбата на производителя на електрическа енергия – нормата на възвръщаемост също е регулирана и се установява в  решенията на КЕВР. Единствената причина да не бъде изкупено по установената по-висока цена определеното количество енергия е или то да не бъде произведено, или да бъде произведено от съоръжение, което не отговаря на законовите изисквания. Поради наличната свръхрегулация на производството на електрическа енергия, всеки елемент от уравнението, определящо крайния финансов резултат за производителите е известен отнапред, като се установява от КЕВР, която определя лицензионните разходи, цените и количествата електрическа енергия, които трябва да се произведат.  Претърпените от ищеца вреди са били предвидими от ответниците. Възлагането на производствената мощност съгласно договора е било с  цел модернизация на производствените мощности на възложителя и използването на същите по предназначение – производство на електрическа енергия.

Като сочи конкретен начин на изчисление на пропуснатите ползи  (печалба от единица електрическа енергия) по формула за всеки отделен месец (на база действаща цена на електроенергия произведена от ВЕКП, разходи за природен газ и постоянни разходи, приходи от топлоенергия и брутно производство на електроенергия), ищецът е претендирал сумата от 17 252 185. 48 лева, за периоди както следва:

 За месец декември 2014г. – за общо 22 340 МвтЧ електрическа енергия, която е можело да бъде продадена по единична цена от 125. 49 лева/МвтЧ или с обща цена за цялото количество 2 803 538 лева, от които в настоящото производство са предявени 2 175 118. 48 лева, за  месец януари 2015г. – за общо 22 340 МвтЧ електрическа енергия, която е можело да бъде продадена по единична цена от 126. 46 лева/МвтЧ или с обща цена за цялото количество 2 825 167 лева, за месец февруари 2015г. – за общо 22 340 МвтЧ електрическа енергия, която е можело да бъде продадена по единична цена от 126. 20 лева/МвтЧ или с обща цена  2 589 681 лева, за месец март 2015г. – за общо 22 340 МвтЧ електрическа енергия, която е можело да бъде продадена по единична цена от 126. 43 лева/МвтЧ или с обща цена 2 950 765 лева, за месец април  2015г. – за общо 22 400 МвтЧ електрическа енергия, която е можело да бъде продадена по единична цена от 143. 47 лева/МвтЧ или с обща цена за цялото количество 3 213 830 лева, за месец май  2015г. – за общо 22 400 МвтЧ електрическа енергия, която е можело да бъде продадена по единична цена от 144. 52 лева/МвтЧ или с обща цена за цялото количество 2 953 920лева и за месец юни  2015г. (до 10.06.2015г.) – за общо  3 700 МвтЧ електрическа енергия, която е можело да бъде продадена по единична цена от 146. 95 лева/МвтЧ или с обща цена за цялото количество 543 704 лева.

Сумата от общо 17 252 185. 48 лева се е претендирала от ответниците  при условията на солидарност, със законните лихви за забава от датата на предявяване на исковете (28.12.2017г.) и с присъждане на разноските по делото.

При констатация, че сумата от 628 419. 52 лева, като частичен иск от обезщетението за месец декември 2014г от общо 2 803 538 лева, е била предявена в по-рано образуваното производство по т.д. № 4878/2016г. на Софийски градски съд, ТК, VІ-7 състав, а по настоящото се претендира остатъкът от 2 175 118. 48 лева,  производството в тази част е било спряно и отделено в отделно производство. Това е било и по отношение на исковете за обезщетение за месеците декември 2014г., както и януари и февруари 2015г.,  тъй като  също по по-рано образуваното  т.д. № 2064/2017г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-8 състав, по което ответникът „Р.И.“ АД *** ЕАД е било направено евентуално възражение за прихващане за обезщетение за пропуснати ползи за сумата от 2 175 118. 48 лева, обезщетение за месец декември 2014г., предявено по настоящото дело, както и за месеците януари (също процесното обезщетение в пълен размер) и февруари  2015г. (последното за част от вземането по настоящото дело).

Или предмет на настоящото дело са останали искове на ищеца за заплащане от ответниците при условията на солидарност на сума от общо 9 662 219 лева обезщетение, от които за месец март 2015г. - 2 950 765 лева, за месец  април - 3 213 830 лева, за месец май - 2 953 920 лева и за месец юни 2015г.  (до 10.06.2015г.) - 543 704 лева, със законната лихва за забава от 28.12.2017г. до окончателното плащане и с разноските по делото. 

 

Ответникът „Р.И.“ АД, дружество регистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията в България,  оспорва исковете като неоснователни и също претендира направените по делото разноски.

Не се оспорва сключването на договора между страните и допълнителното споразумение, както и се потвърждава забава при ищеца  за поне 108 календарни дни.

От ответника конкретно се възразява, че ищецът не е бил добросъвестен и поради забава от негова страна – неоказване на съдействие за извършване на изпитания, провеждане на профилактика и др., ответникът е бил в обективна невъзможност да извърши някои от етапите, съгласно коригирания и одобрен от двете страни линеен график. Въпреки неоказването на съдействие от страна на ищеца, 72-часовите пробни изпитания са приключили на 11.04.2014г., т.е. съгласно чл. 17.1 от договора ответникът изцяло е изпълнил задълженията си. Вярно е, че протоколът за окончателно приемане на инсталацията се подписва между страните след като се извършват успешни гаранционни изпитвания и получаване на разрешение за ползване – чл. 17.4 от договора, но същото следва да стане със съдействието на ищеца и единственото задължение на ответника  е да участва със свои представители в работата на компетентните органи по приемане на обекта, а не да извършва и предприема каквито и да било действия, тъй като съгласно договора няма права за това. Ответникът оспорва да са налице дефекти, така както излага ищецът. Позовава се на сключения споразумителен протокол, като възразява, че всякакво евентуално просрочие, реализирано преди датата му, не може да даде основание за неустойки и други претенции на възложителя.  Ответникът възразява и за по-голяма забава на ищеца като кредитор и сочи подробно отношенията между страните преди предявяване на исковете, както и във връзка с другите образувани дела. Претенциите на ищеца са, за да не плати сумата от 5 188 582. 60 лева без ДДС, последно плащане по договора за обществена поръчка, претендирана и в производството пред СГС, ТО, VІ-8 състав.  Оспорва се и това, че ищецът е претърпял вреди – липсва сигурност  на реализацията на ползи от ищеца, както и вредите не са били предвидими. ТГ 9 не е единственият агрегат на ищеца и към момента на сключване на процесния договор ответниците няма как да предвиждат, че ищецът няма да се възползва от възможностите на другите агрегати. Предявеният иск по размер е икономически абсурд, доколкото размерът е съпоставим с цената на договор за доставеното и монтирано съоръжение. Посоченото би следвало да означава, че цялата инвестиция на ищеца се възвръща за по-малко от 14 месеца, която норма на възвръщаемост е нереална. Ответникът оспорва и начина (метода) на определяне (изчисляване) на пропуснатите ползи от ищеца.

 

 

Ответникът Публично акционерно дружество „С.м.– ЗТЛ (Завод за турбинни лопатки), ЛМЗ (Ленинградски завод за метални изделия), Електросила, Енергомашекспорт“, юридическо лице, учредено съгласно действащото законодателство на Руската федерация, също оспорва исковете и претендира направените по делото разноски.

По същество този ответник възразява за липса на солидарност между ответниците, тъй като нито в договора за обединение, нито в договора от 09.12.2011г. е предвидена пасивна солидарност, а с договор за цесия от 15.08.2016г. и допълнително споразумение № 1 към него на „Р.И.“ АД е бил прехвърлен икономическият интерес от договора от 09.12.2011г., в това число всички произтичащи от договора вземания към „Т.С.“ ЕАД, което е било съобщено на дружеството.   Като оспорва начина, по които ищецът е изложил фактите по делото, ответникът сам излага релевантните, според него, факти. Не оспорва сключването на договора за обществена поръчка, но възразява за изпълнение на задълженията по договора, като при подробно развити фактически и правни съображения също излага, че крайният момент за изпълнение на задълженията на изпълнителя по договора, имащи значение за предаване на обекта и които зависят само от него, е приключването на 72-часовите пускови изпитания (чл. 17.1), а не получаването на разрешение за ползване. Ответниците не са поемали задължение за осигуряване на  разрешение за ползване. Срокът от 750 дни от подписване на договора, актуализиран със споразумителния протокол от 01.03.2013г., се отнася именно до приключване на СМР и извършване на 72-часови проби. Това разбиране между страните намира отражение в актуализирания линеен график, последната дейност от който е именно провеждането на пускови изпитания и 72-часови проби. С подписване на констативен акт 15 от 12.06.2014г. за установяване годността за приемане на строежа, се установява приемане от страна на възложителя на извършените от изпълнителя работи и предаването на обекта. След съставянето на този акт, единственото задължение на изпълнителя е да представи необходимата документация , за да бъде въведен обектът в експлоатация, и да участва в работата по приемането. Такова съдействие не е било отказвано, както и обратното не се твърди от ищеца.  Отделно към 30.11.2014г. гаранционните изпитания са приключили успешно и само на това основание предявените искове са неоснователни. От приключване на гаранционните изпитания действията по сезиране на приемателна комисия са извън контрола на ответниците и не попадат в кръга на поетите от тях задължения. Ответникът възразява още за липса на вреда под формата на пропусната полза, по нейния размер, че липсва причинна връзка между твърдяното неизпълнение и пропуснатата полза, включително не е налице предвидимост и сигурност за увеличаване на имуществото, както твърди ищецът.

 

 

По предявените искове

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

 

Ищецът е търговско дружество с едноличен собственик на капитала Столична община и с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности.

Въз основа на решение на ищеца, като възложител, за определяне на изпълнител по проведена процедура за възлагане на обществена поръчка с обект “Инженеринг за турбогенератор с мощност 35 МW и спомагателно оборудване за ТЕЦ“София“,  и на основание чл. 41 от ЗОП (отм.), между страните, като ответниците като Обединение „Риск инженеринг – С.м.“, образувано  с договор от 17.09.2010г. по ЗЗД,  е бил сключен Договор У-№446/09.12.2011г., съгласно който ищецът е възложил, а ответниците, изпълнител, са приели да изпълнят срещу възнаграждение  инженеринг за турбогенератор с мощност 35 МW и спомагателно оборудване за ТЕЦ“София“, съгласно условията и приложенията към договора (така клаузите на т. 1 и 2 от договора, сключването на който не е спорно между страните).

Касаело се е за проектиране, доставка и дейности по изграждане и въвеждане в експлоатация на нов турбогенератор № 9, който да замени съществуващия  турбогенератор № 6, достигнал края на своя физически живот, с цел да се обезпечат базови топлофикационни товари на централата и да се произвежда комбинирана енергия през цялата година. Турбогенераторът и спомагателното оборудване е трябвало да са нови, да имат съвременен дизайн, да са високо енергийно ефективни и да притежават висока експлоатационна надеждност.   В този смисъл са били данните по техническата спецификация на възложителя. 

Също съгласно договора срокът за изпълнение на договора е бил 700 дни от подписването му, като крайните срокове и времетраенето за изпълнение на всяка от дейностите по договорите са били по график, неразделна част от договора – Приложение № 4 (т.3.1 и т. 3.2).

Срокът за изпълнение на договора е спирал да тече, включително при изтичане на законоустановените срокове за издаване на съответните разрешения от компетентните органи – до момента на тяхното издаване (т. 3.3.1).

В 15-дневен срок преди завършване на СМР изпълнителят (ответниците) са представяли програма за изпитания за въвеждане в експлоатация и гаранционни изпитания, придружена с процедурата за тяхното провеждане, съгласно изискванията на т. 6.3.2 от Техническата спецификация, като програмата се е одобрявала от възложителя в 7-дневен срок (т.3.9).

При неспазване на сроковете за отделните дейности, определени в одобрените от възложителя графици, както и времетраенето им, предвидено в Приложение № 4, ищецът е имал право на неустойка за закъснение съгласно т. 21.1 от договора.

В клаузите на Раздел 4 – Цени и начин на плащане, е била определена общата цена на договора -. 32 688 070. 38 лева с ДДС, платима на части -  авансово, с две междинни плащания, като второто – след приключване на СМР и представяне на фактура, протоколи, съпътстващи изпълнението на СМР, съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, и Протокол за завършване на СМР, както и  с окончателно плащане от 5 188 582. 60 лева без ДДС, при представяне на оригинална данъчна фактура и протокол за окончателно приемане по погасителен план. Съгласно приетите по общо съгласие на страните дефиниции (т. 1.14), протоколът за окончателно приемане е бил протокол, подписан от представители на страните и удостоверяващ, че предметът по договора е изпълнен и приет без забележки от възложителя, както и че е издадено разрешение за ползване и гаранционните изпитания са проведени.       

В клаузите на Раздел 12 са били уредени правата и задълженията на страните във връзка с проектирането – технически и работен проект и екзекутивна документация, в клаузите на Раздел 12 – СМР на работната площадка, а в Раздел 14 – Надзор, включително независим строителен надзор (консултант по договора), определен от възложителя, и Авторски надзор, осигурен от изпълнителя.

В раздел 15 – Настройки, изпитания за пускане в експлоатация и гаранционни изпитвания, са били предвидени единични изпитания на оборудването и функционалните проби на отделните системи, пробен пуск, комплексни изпитания и 72-часови проби и гаранционни изпитания.

След провеждане на 72-часовите проби възложителят, изпълнителите и консултанта са съставяли констативен акт (обр. 15 по Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството), с който са удостоверявали, че обектът е изпълнен съгласно одобрените проекти, нормативните изисквания и условията на договора. С този акт де е извършвало предаването на обекта от изпълнителя на възложителя (т. 17.1 от Раздел 17 – Приемане).

Съгласно клаузата на т. 17.2 изпълнителите са били длъжни да предоставят цялата необходима документация и да участват със свои представители в работата на компетентните органи по приемане на обекта (чл. 17.2). Чрез консултанта възложителят е предприемал необходимите действия за въвеждане на обекта в експлоатация и получаване на разрешение за ползване (т. 17.3). След успешни гаранционни изпитания, доказващи гаранционните показатели на инсталацията, съгласно Приложение № 7 към договора, и получаване на разрешение за  ползване, страните са подписвали протокола за окончателното приемане на инсталацията.

 Ако изпълнителите не са успеели да доставят някоя или всички стоки или да извършат услугите в сроковете по графика, възложителят, запазвайки правото си върху други съдебни обжалвания по договора, е можел да удържи начислената сума на неустойка порази закъснение (т.21.1.1.).

За неуредените в договора въпроси се е прилагало действащото българско законодателство (т. 25.3 и т. 31. 4 от договора).  

  Със споразумителен протокол от 01.03.2013г., сключването на който също не е спорно между страните, както не е спорно и спазването на чл. 43, ал. 1 от ЗОП (отм.) при сключването,   е било уговорено извършването на допълнителни дейности,  при срок за цялостно изпълнение от 750 календарни дни, считано от датата на подписване на първоначалния договор, и при одобрен график, неразделна част от протокола – Приложение № 3. 

На 10.06.2015г. от зам. Началник на ДНСК е било издадено Разрешение за ползване № СТ-05-826/10.06.2015г. за строеж „Турбогенератор с мощност 35МW и спомагателно оборудване на площадката на ТЕЦ“София“ – Индустриална зона, Военна рампа Изток-Запад (ІІ-66), пл. № 311“, с протокол за установяване годност за ползване на строежа от държавна приемателна комисия.

Преди това, на 12.06.2014г., е бил съставен констативен протокол за установяване годността за приемане на строежа с акт обр. 15, съгласно който строежът е бил изпълнен в съответствие с одобрените строителни проекти.

72-часовите проби са били извършени успешно в период до 11.04.2014г.

 От ищеца са били извършени авансовото и междинните плащания по договора, като окончателното плащане е предмет на иск за реално изпълнение на ответника „Р.И.“ АД по т.д. № 2064/2017г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-8 състав.

Не се установява съставян протокол за окончателно приемане. 

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:    

 

Страните по делото са обвързани от договор за обществена поръчка, сключен след определянето по административен ред в открита процедура за възлагане на обществена поръчка на ответниците, сключили договор за гражданско дружество по чл. 357 от ЗЗД помежду си, за изпълнител на поръчката, с възложител ищецът.   Договорът между страните, с допълнително споразумение (протокол), е бил уреден в ЗОП (отм.) и сключен в приложение на действалата към датата на сключване негова редакция – като възмезден писмен договор между възложителя и изпълнителя с обект строителство (§ 1, т. 1б от Допълнителните разпоредби на ЗОП (отм.), чл. 41, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1  и чл. 10 от ЗОП (отм.)).

За всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договора са се прилагали разпоредбите на ТЗ и ЗЗД (чл. 45 от ЗОП (отм.)), посочено и в самия договор,  включително общите правила относно договорите и специалните разпоредби относно договора за изработката, какъвто по същественото си съдържание е бил договорът между страните.

Същевременно при обекта на договора – строителство (чл. 137, ал. 1 от ЗУТ), при което е имало съгласуване и одобряване на инвестиционно проектиране (чл. 139 от ЗУТ), издаване на разрешение на строителство (чл. 148 от ЗУТ), правила при изпълнение на строителството (чл. 160 от ЗУТ), завършване на строителството и разрешаване на неговото ползване до въвеждането му в експлоатация,  относими са били и  специалните разпоредби на ЗУТ и актовете за прилагането му, включително Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България   и Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, последните разпоредби с публично правен характер,  във връзка с които (изпълнение и експлоатация на строеж)  също е имало изрично уредени права и задължения на страните като участници в строителството – ищецът като възложител и ответниците, обединени в гражданско дружество, като проектант и строител.

Отношенията между страните са възникнали от сключения писмено договор за обществена поръчка, което е било посочено и в самия договор, и са приключвали със съставянето на  протокола за окончателно приемане, предпоставено от издадено разрешение за ползване със съставен протокол за установяване годността за ползване на строеж (приложение № 16) по чл. 7, ал. 3, т. 16 от  Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, вр. чл. 177 от ЗУТ, а преди това -   и от протокол по чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредбата (приложение № 15), във връзка с чл. 176, ал. 1 от ЗУТ.  С последния протокол, съгласно посоченото и в договора за обществена поръчка, страните са удостоверявали, че обектът е изпълнен съгласно одобрените проекти, нормативните изисквания и условията на договора, и се е  извършвало предаване на обекта от изпълнителя – ответник  на възложителя, а след това възложителят - ищец е предприемал необходимите действия за въвеждане на обекта в експлоатация и получаване на разрешение за ползване, при което  задължението на ответниците вече е било да оказват съдействие. Те са били  длъжни да предоставят цялата необходима документация и да участват със свои представители в работата на компетентните органи по приемане на обекта.

Срокът от 700 дни по първоначалния договор, съответно 750 дни по допълнителното споразумение от 01.03.2013г., е касаел протокола за окончателно приемане, при отделно въведен и график (одобрения график – Приложение № 3 от споразумителния протокол), предпоставящ окончателното постигане на уговорения краен срок, като изпълнението на задълженията от страна на ответниците като  изпълнител по договора е трябвало  да бъде по време  такова, че да се спази както графикът, така и окончателният срок на договора. Възражението на ответниците, че срокът на договора касае съставянето на Акт обр. 15 или извършваните преди това проби е неоснователно.

Отношение към крайния уговорен срок от 750 календарни дни е имало и изпълнението на задълженията на лицето, упражняващо строителен надзор по договор с ищеца (консултант), както и своевременното произнасяне от страна на компетентните държавни органи, за което в договора специално е било предвидено спирането на течене на сроковете.

По същество отношенията между страните по процесния договор са били продължителни, касаели са различни етапи на реализирано значително по сложност строителство и са зависили и от  участието и на трети лица (консултант - строителен надзор) и на компетентните държавни органи. 

В случая твърденията на ищеца са, че е налице забава при ответниците като изпълнител при крайния срок на договора 11.04.2014г., когато са изтекли 750 календарни дни от сключване на договора за обществена поръчка  и още 108 дни на признатата от самия ищец негова забава като кредитор,  при което за времето от 12.04.2014г. до 10.06.2015г., когато е било издадено разрешение за ползване на съоръжението (турбогенератор – турбина за производство на електрическа енергия),  ищецът е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи - нереализирана печалба от производство и продажба на електрическа енергия, съответно при период по делото за времето  от 01.03.2015г. до 10.06.2015г.

Твърденията на ищеца са изисквали установяване, че като пряка и непосредствена последица от забавено по време изпълнение на задълженията на ответниците като изпълнител по договора за обществена поръчка с допълнителното споразумение, е било забавено издаването на разрешение за ползване, включително    за периода по делото – месеците март, април, май и юни (до 10.06.2015г.), поради което, като пряка и непосредствена последица, от ищеца  са претърпени и вреди в претендирания размер, като при възраженията на ответниците, че е била налице забава на ищеца като кредитор – че ищецът своевременно е приемал изпълнението на ответниците и е давал всяко необходимо съдействие те да изпълнят задълженията си в целия процес по строителството, без да е налице основание за прилагане на последицата по чл. 96, ал. 1 от ЗЗД ответниците да бъдат освободени от собствената си забава, съответно не се е касаело за спиране теченето на сроковете в хипотезата на договора за обществена поръчка относно забава на държавен орган или на лицето, на което е бил възложен строителен надзор (консултанта).

В случая такива обстоятелства не се установяват.

Фактически по делото от ищеца няма изложени конкретни обстоятелства за това  кои са неизпълнените в срок задължения на ответниците като проектант и строител  (изпълнител) и  колко са дните на забава в изпълнението. В тежест на ответниците е да установят изпълнението на задълженията си, но това е при конкретните изложени от ищеца обстоятелства за забава. Не се установява и забавата на ответниците  да касае периода по делото, за който се търси обезщетение за пропуснати ползи от нереализираната печалба от производство и продажба на електрическа енергия (01.03.2015г. – 10.06.2015г.), също в тежест на ищеца, както и това да е при дадено съдействие от страна на ищеца като кредитор, за което ответниците са изложили конкретни обстоятелства, изискващи доказване от страна на ищеца, че е дал съдействие, а също и изпълнение на задълженията на лицето, упражняващо строителен надзор, всичко при течене на сроковете, така както това е било уговорено при договора между страните относно действията на компетентните държавни органи.  

При липсата на установени такива обстоятелства искът по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82, вр. чл. 45 от ЗОП (отм.) по делото не може да бъде уважен, тъй като е недоказан – не се установява неизпълнение на ответниците (забава в изпълнението) да е в причинна връзка с претърпени от ищеца вреди.

При тези изводи на съда не е необходимо  конкретно произнасяне по твърдения размер на претърпените вреди от ищеца при съобразяване на чл. 162 от ЗЕ и изслушаните по делото експертизи (основно и допълнително заключение), които са основано за твърдения от ищеца размер на вредите, съответно възраженията на ответниците в този смисъл, както и произнасяне по останалите  възражения на ответниците -  дали вредите на ищеца са били предвидими при сключването на договора,  дали претендираното по делото обезщетение е  дължимо при условия на солидарност, има ли значение сключеният между ответниците  договор за цесия и др.

 Липсата на съставен протокол за окончателно приемане, съответно недостатъци при строителството, също е неотносимо по делото обстоятелство, тъй като твърдените вреди са от неиздаденото в рамките на договорения между страните срок разрешение за ползване.

Като акцесорен, неоснователен е и искът за лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

По разноските

 

При отхвърляне на предявения иск разноски на ищеца по чл. 78, ал. 1 от ГПК, така както тези разноски се претендират, не са дължими.

Ответниците също са поискали присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „Р.И.“ АД претендира разноски от 1 500 лева за съдебно-технически експертизи (при направени 3 125 лева разноски) и 443 000 лева разноски за адвокат без ДДС по договор от 30.01.2018г., платени по банков път, така както тези разноски са посочени  в списък по чл. 80 от ГПК на страната.

По размера на разноските за адвокат от ищеца е възразено, че са прекомерни.

Възражението е основателно.

Уговореното адвокатско възнаграждение е по първоначално предявените искове, но производството по част от исковете е спряно и те са отделени в отделно производство (за 7 589 966. 48 лева), при което и при разглеждане и решаване на делото такива разноски ще бъдат присъдени. Или дължимото възнаграждение е въз основа на интереса по делото - от 9 662 219 лева.

При този материален интерес е достатъчно минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 6 от  Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения в редакцията към датата на възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК,  без да се включва начислен ДДС – 108 152. 19 лева.

Действително делото се отличава с известна фактическа и правна сложност, но водените между страните предходни две дела пред СГС, ТО, VІ-7 състав и СГС, ТО, VІ-8 състав, с идентични обстоятелства и доказателства, както и сравнително малкият брой открити заседания по делото и събрани доказателства (по същество писмени доказателства и експертиза) биха направили възнаграждение за адвокат над минималния посочен размер прекомерно. 

Или на страната са дължими разноски от 1 500 лева за вещи лица, както тези разноски са поискани, и 108 152. 19  лева разноски за адвокат, общо 109 652. 19 лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК).

Ответникът  Публично акционерно дружество „С.м.– ЗТЛ (Завод за турбинни лопатки), ЛМЗ (Ленинградски завод за метални изделия), Електросила, Енергомашекспорт“ е поискал присъждане на разноски за адвокат от 69 922. 53 лева, за които не е възразявано за прекомерност или друго, и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК тези разноски са дължими изцяло.

           

Воден от горното съдът

 

 

                                                               Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, срещу „Р.И.“ АД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, и Публично акционерно дружество „С.м.– ЗТЛ (Завод за турбинни лопатки), ЛМЗ (Ленинградски завод за метални изделия), Електросила, Енергомашекспорт“, юридическо лице, учредено съгласно действащото законодателство на Руската федерация, ИНН **********, с основен държавен регистрационен номер 1027700004012, свидетелство № ********* от 04.07.2002г., издадено от Управление на Министерство на данъците и събиранията на Русия, гр. Москва, със седалище Руска федерация, гр. Санкт Петербург, 195009, ул.“******, литера А, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗОП (отм.), за заплащане, при условията на солидарност, на сумата от общо 9 662 219 лева, обезщетение за неизпълнение на Договор У-№446/09.12.2011г., със Споразумителен протокол от 01.03.2013г., от които за месец март 2015г. - 2 950 765 лева, за месец  април - 3 213 830 лева, за месец май - 2 953 920 лева и за месец юни 2015г.  (до 10.06.2015г.) - 543 704 лева, със законната лихва за забава от 28.12.2017г. до окончателното плащане на сумата и с разноските по делото по чл. 78, ал. 1 от ГПК. 

.

 

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на  „Р.И.“ АД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, сумата от  109 652. 19 лева  (сто и девет хиляди шестстотин петдесет и два лева и деветнадесет стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, както и на Публично акционерно дружество „С.м.– ЗТЛ (Завод за турбинни лопатки), ЛМЗ (Ленинградски завод за метални изделия), Електросила, Енергомашекспорт“, юридическо лице, учредено съгласно действащото законодателство на Руската федерация, ИНН **********, с основен държавен регистрационен номер 1027700004012, свидетелство № ********* от 04.07.2002г., издадено от Управление на Министерство на данъците и събиранията на Русия, гр. Москва, със седалище Руска федерация, гр. Санкт Петербург, 195009, ул.“******, литера А – сумата от 69 922. 53 лева (шестдесет и девет хиляди деветстотин двадесет и два лева и петдесет и три стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

 

 

                                                                  Съдия: