РЕШЕНИЕ

№ 824

гр.Бургас, 25.04.2019г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 08 април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 3428 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Б.П.П. ЕГН:********** със съдебен адрес *** 1, оф.1. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат П.Н. ***.

Ответник по жалбата е зам. изпълнителен директор на ДФ Земеделие гр.София. АО участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Милена Л.-Титова.

Предмет на оспорване е уведомително писмо № 02-020-6500/5640/12.11.2018г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., за кампания 2016г.  С оспореното писмо АО е уведомил жалбоподателката, че „оторизира субсидия“ по посочената мярка съгласно подаденото от П. заявление за подпомагане УИН:02/290616/13585 и приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2016г., в размер на 0лв. В обстоятелствената част на писмото е посочено, че всички заявени за подпомагане от жалбоподателката 195 пчелни семейства са „санкционирани“ – след извършена проверка се констатирала недопустимост на подпомагането.

В жалбата се правят доводи за незаконосъобразност и нищожност на оспорения административен акт. Оспорва се компетентността на органа, издал оспореното писмо. Правят се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на писмото, включително възражения, относно липсата на мотиви и недоказаност. Сочи се и противоречие с материалноправни разпоредби и с целта на закона. Иска се съдът да обяви обжалвания административен акт за нищожен, алтернативно да отмени същия изцяло, като реши спора по същество или съобразно преценката си – върне преписката на АО за произнасяне със задължителни указания. Иска се присъждане на разноски. Представят се доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Органът, издал оспорения акт, оспорва жалбата, като излага мотиви за неоснователност на релевираните в нея възражения. Иска съдът да отхвърли оспорването. Иска присъждане на разноски. Представя заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Не сочи нови доказателства.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор съдът се запозна подробно със становищата на страните, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представен е препис от удостоверение за регистрация на животновъден обект № 1147/27.05.2016г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните, от което се установи, че Б.П. стопанисва пчелин с 195 пчелни семейства в 195 кошера в землището на с.Палаузово, община Стралджа, област Ямбол, с посочени GPS координати. Посочено е в удостоверението, че обектът е одобрен с протокол № 2/13.02.2014г. от комисия, назначена със заповед № 138/13.02.2014г. на ОДБХ Ямбол. Обектът е вписан в регистъра на ж5ивотновъдните обекти на ОБДХ Ямбол  с ветеринарен регистрационен № 86980125.

Представен е препис от заявление за подпомагане с УИН 02/290616/13585 (л.34 и сл.) и приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ 2106г., подадени от Б.П..

На 12.11.2018 г. с изх.№ 02-020-6500/5640, зам. изпълнителният директор на ДФЗ Петя Славчева е издала процесното уведомително писмо. В него органът се позовал на извършена справка в Интегрираната система за администриране и контрол и приел за установено, че 2016г. е втора година от поетия от П. ангажимент по тава направление. Посочил и това, че кода на дейността, заявена за подпомагане, е БПП6 по отношение на всички 195 заявени пчелни семейства. По делото липсват твърдения и събрани доказателства, оспорващи тези две обстоятелства, поради което съдът ги приема за установени.

За да се произнесе по спазването на процесуалните изисквания по издаване на оспорения акт съдът прие следното.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за липса на компетентност на органа, издал акта. Съгласно чл.11, ал.2, т.4 и чл.11а, ал.1, т.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители ДФ Земеделие изпълнява функциите на Разплащателна агенция и в тази връзка приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки на Общата политика по рибарство. Съгласно чл.20а, ал.2, т.2 и ал.4 от ЗПЗП ДФЗ-РА се представлява от изпълнителния директор, който може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В процесния случай оспореното писмо е издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ Петя Славчева, на която въз основа на цитираната законова разпоредба са делегирани правомощия за това със заповед № 03-РД/715/27.06.2017г. на изпълнителния директор. Заверен препис от заповедта е приложен по делото. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че ал.5 на чл.20а от ЗПЗП не позволява извършването на делегацията по ал.4. Законодателят е предвидил възможността за делегация като обща норма по отношение на регулираната материя и това правило не следва да се прилага само в случаите на изричното му изключване, какъвто не е този по ал.5. Затова съдът прие, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган и в този смисъл не е налице основание за оспорване по чл.146, т.1 от АПК.

Във връзка със спазването на установената форма съдът констатира нарушения, които обаче не са съществени – не накърняват правото на защита на жалбоподателя и не налагат отмяна на оспорения акт. В писмото е посочено, че заявлението за подпомагане е за втора година. Посочено е и това, че е заявено подпомагане на обекти с код БПП6, което съгласно ред 7 от Приложение № 1 към чл.7 ал.1 от Наредба № 4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. означава, че заявката касае биологично пчеларство в преход. Така изложените в мотивите на оспореното писмо обстоятелства припокриват състава на чл.11, ал.4 във връзка с ал.1, т.6 от Наредба № 4, във връзка с чл.26 от Наредба № 1/07.02.2013г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни и животински продукти, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането. (Наредба № 1 понастоящем е отменена, но е приложима към настоящия случай съобразно правилото на чл.142, ал.1 от АПК.) Тези приложими норми не са посочени в мотивите на оспорения акт, а е изписано общо, че „процесните пчелни семейства са недопустими за подпомагане спрямо условията за допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба № 4/24.02.2015г.“ Съгласно чл.11, ал.4 от Наредба № 4 плащания по ал. 1 се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.).

Предвид горното съдът констатира, че от гледна точка на изискването за форма административният орган е спазил отчасти изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като е посочил в пълнота фактическите основания за издаването на акта, но не е посочил точно и ясно правната норма, която не допуска разрешаване на поисканото плащане. С оглед приетото в правораздавателната практика тълкуване на закона, изразено в решение № 12867/26.10.2017г. по а.д. № 11161/2016г. на ВАС, ІVо., настоящият съдебен състав приема, че нарушението не е съществено - то не поставя в невъзможност адресата на административния акт да организира защитата си. Словесната и табличната част на уведомителното писмо, представляващи едно цяло, при внимателен прочит внасят яснота относно всички елементи на приложимата норма, недопускаща заявеното плащане. Отмяната на оспорения акт и връщането му на АО за ново произнасяне единствено с цел посочване в мотивите на номера на приложимата норма е безпредметно, тъй като такова посочване е налице в мотивите на настоящото съдебно решение. Затова констатирания пропуск следва да се приеме за несъществен, т.е. той не представлява основание за оспорване по чл.146, т.2 от АПК.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за допуснати други съществени нарушения на процесуалните правила.

Общото изискване на чл.26, ал.1 от АПК за уведомяване на заинтересованите лица в случая е неприложимо, тъй като процедурата по издаване на оспорения административен акт е започнала по заявление на жалбоподателя и оспореното уведомително писмо се явява отговор на това заявление.

Несъстоятелни са оплакванията на жалбоподателя за неправилно формулиране на наименованието на акта, тъй като подобно изискване за законосъобразност не е уредено от закона.

Оплакването за неспазване на срока по чл.46, ал.5 от Наредба № 4 за връчване на уведомителното писмо за оторизация е също несъстоятелно, тъй като неспазването на този срок не води до невъзможност на органа да се произнесе по направеното от самия жалбоподател искане. Освен това разпоредбата на чл. 46, ал.5 от Наредба № 4 урежда срок за писмено информиране за изплатена финансова помощ, а такава в случая не е налице. Спазени са всички процесуални правила по издаването на оспорения акт, поради което следва да се приеме, че не е налице основание за оспорването му по чл.146, т.3 от АПК.

В продължение на изложените по-горе констатации, изводи и съображения съдът приема за неоснователни и направените от жалбоподателя оплаквания за неправилно приложение на материалния закон. Както бе посочено по-горе, по делото са установени и безспорни между страните двата основни факта, които съгласно чл.11, ал.4 от Наредба № 4 са пречка да бъде уважено поисканото от жалбоподателя плащане – заявеното подпомагане е за втора поредна година, а пчелните семейства, обект на подпомагането, все още са в преход към биологично производство, т.е. срокът на прехода е надвишил минималния установен за това период от дванадесет месеца, съгласно чл.26, т.5 от Наредба № 1/07.02.2013г. Не е налице основание за оспорване по чл.146, т.4 от АПК.

Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя за несъответствие на оспорения акт с целта на закона. Целта на рестрикцията на чл.11, ал.4 от Наредба № 4 е недопускане на необосновано продължаване на периодите на преход към биологично производство с оглед постигане на общата цел на нормативния акт – насърчаване на реално биологично производство на земеделска продукция. Оспореният административен акт допринася именно за изпълнението на тези цели, поради което съдът приема, че не е налице основание за оспорването му по чл.146, т.5 от АПК.

Предвид горните правни изводи и на основание чл.172 ал.2 АПК оспорването следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК жалбоподателят дължи на административния орган разноските по делото.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на Б.П.П. ЕГН:********** със съдебен адрес *** 1, оф.1, срещу уведомително писмо № 02-020-6500/5640/12.11.2018г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., за кампания 2016г., издадено от заместник-изпълнителен директор на ДФ Земеделие гр.София.

ОСЪЖДА Б.П. да заплати на ДФ Земеделие 100лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен Административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :