№ 102
гр. Пловдив , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000414 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260162 от 23.12.2020 г., изменено в частта за разноските с
определение № 260344 от 19.03.3021 г., постановено по т.д. № 120 по описа за
2020 г. С. окръжен съд е:
- Осъдил „Д.з.” АД, ЕИК **********, да заплати на ИВ. Б. Л., ЕГН
**********, сумата от 40 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на
причинената смърт от ПТП на неговия дядо Б.Д.Г., ведно със законната лихва
от 28.02.2020г. до окончателното изплащане на главницата.
- Отхвърлил иска на ИВ. Б. Л. против „Д.з.” АД за обезщетение за
неимуществени вреди в размер над присъдения до претендирания от 50 000
лева, частичен иск от 60 000 лева, като неоснователен.
- Осъдил „Д.з.” АД, ЕИК **********, да заплати на СТ. Б. Л., ЕГН
1
**********, сумата от 40 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на
причинената смърт от ПТП на неговия дядо Б.Д.Г., ведно със законната лихва
от 28.02.2020г. до окончателното изплащане на главницата.
- Отхвърлил иска на СТ. Б. Л. против „Д.з.” АД за обезщетение за
неимуществени вреди в размер над присъдения до претендирания от 50 000
лева, частичен иск от 60 000 лева, като неоснователен.
- Осъдил „Д.з.” АД, ЕИК **********, да заплати на адв. П.К., САК
сумата от 3897.60 лв. с включен ДДС за адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 1, т.2 от ЗА съобразно уважената част на исковата претенция.
- Осъдил „Д.з.” АД, ЕИК **********, да заплати да заплати по сметка
на ОС С.З. сумата 1600 лв., представляваща държавната такса по делото
съобразно уважената част от исковата претенция.
- Осъдил ИВ. Б. Л., ЕГН ********** и СТ. Б. Л., ЕГН **********, да
заплатят на „Д.з.” АД, ЕИК ********** сумата от 141.16 лева - разноски по
делото съобразно отхвърлената част на исковата претенция.
Решението е обжалвано и от двете страни по делото.
Ответникът „Д.з.” АД е обжалвал решението в осъдителната му спрямо
дружеството част, изразявайки становище, че в тази част решението е
неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
Искането е в обжалваната от дружеството част решението на С. окръжен съд
да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което предявените искове
се отхвърлят изцяло, като на дружеството да се присъдят направените
съдебни разноски с включено юрисконсултско възнаграждение.
Ищците ИВ. Б. Л. и СТ. Б. Л. чрез процесуалния си представител адвокат
П.К. обжалват същото решение в частта относно началния момент на
претендираната законна лихва върху главните вземания. Изразено е
становище, че в тази част решението е неправилно, поради което следвало
частично да се отмени и се постанови друго, с което законната лихва върху
главниците да се присъди от изтичане на седемдневния срок от
2
застрахователното събитие – 01.03.2017 г., евентуално – от датата на
уведомяване на застрахователя – 28.11.2019 г. Молят на представлявалия ги
безплатно във въззивното производство адвокат да се присъди адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред С. окръжен съд е образувано по предявени от ИВ.
Б. Л. и СТ. Б. Л. против „Д.з.” АД, активно субективно съединени осъдителни
искове за заплащане на сумите от по 30 000 лева за всеки от ищците като част
от дължимата сума от по 60 000 лева – представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от всеки от тях неимуществени вреди –
причинени неудобства, болки и страдания в резултат на причинената смърт
от ПТП настъпило на 22.02.2017 г. на техния дядо Б.Д.Г., ведно със законната
лихва от 28.02.2020 г. до окончателното изплащане на главницата. В хода на
първоинстанционното производство в последното публично заседание на
30.11.2020 г. по искане на ищците, С. окръжен съд е допуснал увеличение на
предявените искове от 30 000 лева на 50 000 лева за всеки от ищците.
Исковете се основават на следните, установени по делото и поначало
безспорни факти:
В резултат на ПТП, настъпило на 22.02.2017 г. в гр. К., на бул. ”Р.д.”, в
района на кръстовището с пътен възел „А.”, причинено от трето, застраховано
при ответника лице – М.С.В. при управлението на товарен автомобил марка
„М.” модел „*********” с рег.№ **********, на 26.02.2017 г. е настъпила
смъртта на блъснатия от автомобила Б.Д.Г. – дядо на ищците И.Л. и С.Л..
С влязла в сила на 13.02.2020 г. присъда № 4 от 28.01.2020 г.
постановена по н.о.х.д. № 525 от 2019 г. по описа на С. окръжен съд, са
установени със задължителна сила за гражданския съд извършването на
деянието, вследствие на което е настъпил вредоносния резултат – смъртта на
дядото на ищците, противоправността на деянието и виновността на
делинквента М.С.В..
3
Безспорно е, че към момента на настъпването на ПТП, водачът на лекия
автомобил марка товарен автомобил марка „М.” модел „*********” с рег. №
**********, с който е причинен вредоносният резултат, е имал сключена с
ответника „Д.з.” АД застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, със застрахователна полица № *******************
валидна за периода от 20.07.2016 г. до 19.07.2017 год.
Установените по делото обстоятелства относно факта на настъпилото по
вина на третото лице ПТП, причинната връзка между деянието и смъртта на
Б.Г., както и наличието на застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите между делинквента и ответното застрахователно дружество,
в случая са необходими, но не и достатъчни условия, за да приеме, че е
възникнала отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 във вр.
с чл. 493 КЗ.
Предвид възраженията на ответника, основният спорен въпрос е свързан
с активната материално-правна легитимация на ищците по предявения иск.
Според застрахователя ищците не попадат в кръга на лицата, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на
дядо им Б.Г.. Становището, както и предшестващият отказ на
застрахователното дружество да ги обезщети за вреди от настъпилото
застрахователно събитие, се основават на безспорно установения факт, че
ищците са внуци на починалия вследствие получените от процесното ПТП
травми Г..
За да уважи частично предявения иск, С. окръжен съд е извел въз основа
на показанията на разпитаните по делото свидетели, че между ищците още от
ранната им детска възраст и техния дядо приживе е съществувала силна и
трайна връзка, изключително близка привързаност, като са се подкрепяли и
си помагали, поради което смъртта на техния родственик им причинява
морални страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния.
Изложените в тази насока доводи на първоинстанционният съд не се
споделят от настоящата инстанция, поради следното:
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС, на което основателно се е позовал и първоинстанционният
4
съд, е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Принципът, от който е изхождал Върховният съд при определяне кръга
на правоимащите да получат обезщетение, е този на справедливостта,
основаващ се на идентичността в отношенията, създадени между пострадалия
при непозволено увреждане и други лица, извън кръга на тези по т. 2 от
ППВС № 4/61 год. Установяването на такава идентичност е въпрос на
преценка за всеки конкретен случай, предвид наличието на родство между
пострадалия и ищеца, продължителността на съвместното им съжителство
или връзка, отношения на привързаност и полагане на взаимни грижи и пр.
В конкретния случай, действителните отношения между ищците и
пострадалия приживе се установяват от показанията на свидетелите Д.Ж. и
Ц.К.. Освен, че следва да бъдат преценявани съобразно с разпоредбата на чл.
172 ГПК, предвид възможната заинтересованост на свидетелите /Ж. е роднина
по сватовство на Б.Г., а К. – дългогодишен приятел на дъщеря му/,
показанията на тези свидетели не създават пълна и задълбочена представа за
отношенията и връзката между ищците и техния дядо, а показанията им
относно някои обстоятелства са твърде общи и дори противоречиви. В тази
насока няма как да се кредитират твърденията, че децата живеели при дядо
си, че той ги отглеждал и се грижил за тях, след като според същите
свидетели, приживе Б.Г. работел „цял живот в завод „А.“, включително и
след пенсионирането си, като последно работел като охрана в гараж „Т.“.
Освен това свидетелите не сочат през кой период от живота на ищците дядото
е полагал тези постоянни, ежедневни грижи по отглеждането им, но предвид
преобладаващо използвания от свидетелите израз „деца“ по отношение на
ищците, както и от съвместните занимания на дядо им с тях – „учил ги карат
колело“, „ремонтирал им колелетата“, „излизали в парка на разходки“,
„помагал им в учението“, се налага изводът, че впечатленията на ищците са
свързани с отношенията между дядо и внуци от времето на тяхното - на
ищците детство.
5
Независимо от изложеното дотук, установените въз основа на
показанията на свидетелите факти: че ищците били много близки с дядо си;
че общували постоянно; че той се грижил за тях като баща, а те живеели
предимно при него, тъй като родителите им работили; че той ги съветвал и
подкрепял, не обуславят извод за изключителност на отношенията между
тримата, за някаква трайна и изключителна емоционална връзка, аналогична
на отношенията между родител и дете. В тази връзка следва да се отбележи,
че ищците живеят в семейното жилище на своите родители, които, макар да
са разведени /според свидетелката Ж./, не са ги изоставили, отгледали са ги и
полагат грижи за тях.
В най-добрия случай, така установените факти относно връзката между
ищците и техния дядо сочат на обичайна родствена връзка между
поколенията, характеризираща се с традиционни за българското общество
отношения на уважение, обич, подкрепа и взаимопомощ между близки
роднини. Подобни отношения са по-скоро правило, а не изключение в
съвременните семейства, чиито членове са възпитани в обичайните житейски
ценности, морал и нравственост.
Не са установени факти за полагане на грижи и помощ, както и за
такава материална, емоционална подкрепа, и доверие между дядо и внуци
извън нормалните, които от една страда да компенсират евентуална липса на
привързаност, разбирателство и добри чувства към биологичните им
родители, а от друга - да са оказали толкова трайно и съществено влияние
върху живота и съзнанието на всеки от ищците, че то да съответства в голяма
степен на въздействието, произтичащо от родителските грижи, закрила и
подкрепа.
В конкретния случай, установените по делото факти, че ищците са
низходящи на пострадалия, че често посещавали и пребивавали в дома на
дядо си, че са били в добри отношения и са получавали неговата помощ, не са
достатъчни, за да се изведе наличието на такава дълбока емоционална и
житейска връзка, наподобяваща в голяма степен връзката между родител и
деца, заради съдържанието на която ищците да търпят морални болки и
страдания от смъртта на своя дядо, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките.
6
Изводът е, че само наличието на родствена връзка, както и описаните
отношения между ищците и пострадалия при процесното ПТП техен дядо не
са достатъчни, за да се направи извод, че попадат в категорията на лицата,
визирани в посочените постановления, имащи право на обезщетение за
претърпените вследствие смъртта на техни близки вреди.
Предвид изложеното, настоящият състав на Пловдивския апелативен
съд приема, че предявените от ИВ. Б. Л. и СТ. Б. Л. против „Д.з.” АД активно
субективно съединени осъдителни искове за заплащане на застрахователни
обезщетения от по 30 000 лева за всеки от ищците като част от дължимата
сума от по 60 000 лева са неоснователни, поради което постановеното в
обратния смисъл решение на С. окръжен съд следва да се отмени в тази част и
да се постанови друго, с което исковете до този размер да се отхвърлят.
В частта, с която субективно съединените искове са уважени над сумата
от по 30 000 лева до сумите от по 40 000 лева за всеки от ищците, поставеното
решение е недопустимо.
Спорът е търговски и е бил разгледан по реда на Глава 32 ГПК,
възражение по чл. 369 ГПК не е било повдигано.
Както бе отбелязано по-горе, в хода на първоинстанционното
производство, в последното публично заседание на 30.11.2020 г., по искане на
ищците, С. окръжен съд е допуснал увеличение на предявените искове от
30 000 лева на 50 000 лева за всеки от ищците, без ново уточнение за
„частични“, приключил е съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и
съответно ги е обявил за приключени.
Увеличението на исковете е било недопустимо. Срокът за изменяне на
всеки от предявените искове, включително и за увеличаване на размера му, е
бил най-късно до подаването на допълнителната искова молба (чл. 372, ал. 2
ГПК). Нормата е особено правило по отношение общата разпоредба на чл.
214, ал. 1, изр. 3-то, предл. 1-во ГПК, която в случая е била неприложима (чл.
377 ГПК).
Съгласно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, пр. 2 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по допустимостта на решението в обжалваната му част.
7
Налице са предпоставките по чл. 270, ал. 3, изр. 1-во ГПК и обжалваното
решение ще следва да се обезсили в обжалваната от ответника част, с която
предявените от ИВ. Б. Л. и СТ. Б. Л. против „Д.з.” АД, активно субективно
съединени осъдителни искове за заплащане на застрахователни обезщетения,
са били уважени до размер на сумата от по 10 000 лева (горницата над
първоначално предявените искове от по 30 000 лева до уважените размери от
по 40 000 лева, като производството в тази негова част ще следва да се
прекрати.
В полза на въззиваемия „Д.з.” АД следва да се присъдят сторените по
делото разноски, както следва: общо 555.80 лева – разноски за експертизи в
първоинстанционното производство, 800 лева внесена държавна такса за
въззивната жалба, адвокатско възнаграждение за представляващия
дружеството юрисконсулт, което съдът, съобразно с правилата на чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, определя на по 300 лева за всеки от предявените искове
за първоинстанционното и за въззивното производство.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260162 от 23.12.2020 г., изменено в частта за
разноските с определение № 260344 от 19.03.3021 г., постановено по т.д. №
120 по описа за 2020 г. по описа на С. окръжен съд, в частта с която „Д.з.” АД,
ЕИК **********, е осъдено да заплати на ИВ. Б. Л., ЕГН **********, сумата
от 30 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди, в резултат на причинената смърт от ПТП на
неговия дядо Б.Д.Г., ведно със законната лихва от 28.02.2020г. до
окончателното изплащане на главницата, като вместо това в тази част
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ИВ. Б. Л., ЕГН ********** против „Д.з.”
АД, ЕИК **********, иск за сумата 30 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
в резултат на причинената смърт от ПТП на неговия дядо Б.Д.Г., ведно със
8
законната лихва от 28.02.2020г. до окончателното изплащане на главницата,
като неоснователен.
ОТМЕНЯ решение № 260162 от 23.12.2020 г., изменено в частта за
разноските с определение № 260344 от 19.03.3021 г., постановено по т.д. №
120 по описа за 2020 г. по описа на С. окръжен съд, в частта с която „Д.з.” АД,
ЕИК **********, е осъдено да заплати на СТ. Б. Л., ЕГН **********, сумата
от 30 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди, в резултат на причинената смърт от ПТП на
неговия дядо Б.Д.Г., ведно със законната лихва от 28.02.2020г. до
окончателното изплащане на главницата, като вместо това в тази част
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СТ. Б. Л., ЕГН ********** против „Д.з.”
АД, ЕИК **********, иск за сумата 30 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
в резултат на причинената смърт от ПТП на неговия дядо Б.Д.Г., ведно със
законната лихва от 28.02.2020г. до окончателното изплащане на главницата,
като неоснователен.
ОБЕЗСИЛВА решение № 260162 от 23.12.2020 г., изменено в частта за
разноските с определение № 260344 от 19.03.3021 г., постановено по т.д. №
120 по описа за 2020 г. по описа на С. окръжен съд, в частта с която „Д.з.” АД,
ЕИК **********, е осъдено да заплати на ИВ. Б. Л., ЕГН **********, сумата
от 10 000 лева – горницата над 30 000 лева до уважения размер от 40 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, в резултат на причинената смърт от ПТП на неговия
дядо Б.Д.Г., ведно със законната лихва от 28.02.2020г. до окончателното
изплащане на главницата, като в тази част ПРЕКРАТЯВА производството по
делото.
ОБЕЗСИЛВА решение № 260162 от 23.12.2020 г., изменено в частта за
разноските с определение № 260344 от 19.03.3021 г., постановено по т.д. №
120 по описа за 2020 г. по описа на С. окръжен съд, в частта с която „Д.з.” АД,
ЕИК **********, е осъдено да заплати на СТ. Б. Л., ЕГН **********, сумата
от 10 000 лева – горницата над 30 000 лева до уважения размер от 40 000 лева,
9
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, в резултат на причинената смърт от ПТП на неговия
дядо Б.Д.Г., ведно със законната лихва от 28.02.2020г., като в тази част
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОТМЕНЯ решение № 260162 от 23.12.2020 г., изменено в частта за
разноските с определение № 260344 от 19.03.3021 г., постановено по т.д. №
120 по описа за 2020 г. по описа на С. окръжен съд, в частта с която „Д.з.” АД,
ЕИК **********, е осъдено да заплати на адв. П.К., САК сумата от 3897.60
лв. с включен ДДС за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
съобразно уважената част на исковата претенция.
ОТМЕНЯ решение № 260162 от 23.12.2020 г., изменено в частта за
разноските с определение № 260344 от 19.03.3021 г., постановено по т.д. №
120 по описа за 2020 г. по описа на С. окръжен съд, в частта с която „Д.з.” АД,
ЕИК **********, е осъдено да заплати да заплати по сметка на ОС С.З.
сумата 1600 лв., представляваща държавната такса по делото съобразно
уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА ИВ. Б. Л., ЕГН ********** и СТ. Б. Л., ЕГН **********, от
гр. К., ж.к. „И.“ **, вх.*, ет.*, ап.** да заплатят на „Д.з.” АД, ЕИК **********
сумата от 1014.64 лева допълнително над присъдената с решение № 260162
от 23.12.2020 г. сума от 141,16 лева - разноски по т.д. № 120 по описа за 2020
г. по описа на С. окръжен съд.
ОСЪЖДА ИВ. Б. Л., ЕГН ********** и СТ. Б. Л., ЕГН **********, от
гр. К., ж.к. „И.“ **, вх.*, ет.*, ап.** да заплатят на „Д.з.” АД, ЕИК **********
сумата от 1400 лева деловодни разноски по т.д. № 414 по описа за 2021 г. по
описа на Пловдивския апелативен съд.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11