и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 93/08.07.2008 година, постановена по н.о.х.д. № 146/2008 година, Момчилградският районен съд е признал Димитър Любенов Чаушев от с. Дружинци, общ. Кирково за виновен в това, че на 20.06.2008 година в с. Кирково управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „ВАЗ”с рег. № К 14 85 АК, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда- 2.78 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал.1, във вр. с чл. 55, ал.1, т.2, б. „б” от НК е осъден на наказания пробация с определи пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и „включване в програми за обществено въздействие” за срок от една година. На основание чл. 343г от НК съдът е постановил Димитър Любенов Чаушев да изтърпи наказанието лишаване от правоуправление на МПС за срок от две години. Против присъдата е постъпила въззивна жалба от Димитър Любенов Чаушев от с. Дружинци, общ. Кирково, който я обжалва като необоснована и недоказана. Недоказани били твърденията на свидетелите Боян Недялков Хубенов и Венцислав Валентинов Топчиев, че подсъдимият Чаушев бил спрян за проверка, когато е управлявал МПС след употреба на алкохол. Същите потвърдили, че са извършили проверката по сигнал, като заявили, че някой им бил казал, че подсъдимият е управлявал МПС, но те самите не потвърдили по безспорен начин това твърдение, като в хода на съдебното следствие се доказало, че подсъдимият бил действително в МПС-то, като същото било паркирано, а не в движение. По никакъв начин не се доказало, че на 20.06.2008 г. в с. Кирково подсъдимият Чаушев управлявал МПС - л.а. "ВАЗ" с ДК №К 14 85 АК, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. Такъв факт - че подсъдимият Чаушев е управлявал МПС, не се установил от обясненията на тези двама свидетели. Не се дала възможност на подсъдимия да разкаже какво точно се е случило. Действително подсъдимият Чаушев бил в лекия в автомобил, като същият бил паркиран, но не и управляван в момента на проверката. Не можело съдът да постанови присъда и мотивира същата само по едно голословно твърдение от страна на свидетеля Топчиев, че бил видял подсъдимият Чаушев да управлява л.а., което така и не се доказало. Независимо от това съдът необосновано и недоказано кредитирал свидетелските показания на посочените по-горе свидетели, като по този начин необосновано и недоказано признал за виновен подсъдимият Чаушев и го осъдил. Твърди се в жалбата, че подсъдимият Чаушев вземал медикаменти поради влошено здравословно състояние вследствие претърпян мозъчен инфаркт, което допускали, че оказва влияние върху неговият организъм и следователно и върху резултата от химическият анализ на кръвната проба. При това в мотивите си самият съд сочел, че: " ..., при което и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало съразмерно тежко... ", но същевременно наложил наказание не в предвидения минимум съгласно НК, чл.42а, ал.3, т.1 - от 6 месеца, като същевременно включил лице с чисто съдебно минало и добри характеристични данни в програми с обществено въздействие все едно е лице с криминално досие. По изложените съображения се предлага на въззивния съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия Чаушев за невинен по предявеното му обвинение. В съдебно заседание жалбодателят не се явява, представлява се от защитника си, който поддържа въззивната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура- Кърджали оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна и предлага на въззивния съд да постанови решение, с което да я потвърди. Въззивната инстанция, на основание чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на невлязлата в сила първоинстанционна присъда, независимо от основанията, посочени във въззивния протест, като прие за установено следното: От събраните от първоинстанционния съд доказателства и повторния разпит на свидетеля Венцислав Валентинов Топчиев в проведеното въззивно съдебно следствие, се установят следните факти по делото: на 20.06.2008 година след обяд, около 16.30 часа, св. Топчиев – служител при РПУ- Кирково, получил разпореждане от оперативния дежурен при полицейското управление да извърши проверка на лек автомобил „ВАЗ 2107” с рег. № К 14 85 АК, който малко преди това бил забелязан да извършва неправилна маневра пред сградата на РПУ- Кирково. Св. Топчиев, който бил наряд заедно със св. Боян Недялко Хубенов, също служител в РПУ- Кирково, излизайки от сгрÓдата на полицейското управление, видели, че същият лек автомобил паркира на паркинга пред сградата на РПУ. Отишли при водача му- подс. Димитър Чаушев, представили му се и го поканили за проверка. Подсъдимият бил проверен за употреба на алкохол с техническо средство „Алкомер” с № 0246466, което отчело наличието на 3.50 на хиляда алкохол в кръвта му. Бил му съставен Акт за установяване на административно нарушение № 541/20.06.2008 година за нарушение на чл. 5, ал.2, т.3 от ЗДвП, като му бил издаден и талон за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество № 0230603. Химическата експертиза на кръвта на подсъдимия показала наличието на етилов алкохол в количество 2.78 на хиляда, видно от протокол № 285/23.06.2008 година. В обясненията си в първоинстанционното съдебно следствие подсъдимият обяснил, че бил пил водка- две или три, в ресторанта на с. Кирково. Със заповед № 541/20.06.2008 година за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от Началника на РПУ- Кирково, на Чаушев било отнето временно свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от шест месеца. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - обясненията на подс.Чаушев; от показанията на свидетелите Хубенов и Топчиев; от протокол за химическа експертиза № 285/23.06.2008 година; както и от писмените доказателства по делото. Показанията на свидетелите Хубенов и Топчиев по непротиворечив начин установяват, че са били изпратени да извършат проверка на подсъдимия и лекия му автомобил, и в момента, в който са излезли от сградата на РПУ са видели, че го паркира. Сочат също, че извършването на проверка на този автомобил се е наложило, тъй като малко преди това, същият бил забелязан от други служители на полицейското управление да извършва неправилна маневра отново на центъра в селото и докато реагират и отидат на проверка, автомобилът бил потеглил. Свидетелите също така установяват още, че връщането на автомобила било забелязано на камерите в полицейското управление, и двамата били изпратени от дежурния да проверят водача за употреба на алкохол. Показанията на двамата свидетели са последователни, подробни, безпротиворечиви и не се опровергават от други доказателства. Самите показания представляват гласни доказателствени средства, събрани по установения в НПК процесуален ред и няма основание, поради което да не бъдат кредитирани. Самият подсъдим не отрича, че е употребил алкохол, като единственото му твърдение в тази връзка е, че в момента на извършване на проверката, двигателят на автомобила бил изгасен. Чаушев също така не опровергава, че е придвижил автомобила до паркинга, т.е. че го е управлявал, че го е паркирал, че е седял на мястото на водача, че друго лице не е имало в автомобила. Неправилно от страна на защитника на подсъдимия се поддържа, че твърденията на свидетелите не били доказани. Това е така, тъй като самите показания представляват доказателствен източник, като изнесените от свидетелите факти не са опровергани от други доказателства. Нещо повече, посоченият от тях факт, че подсъдимият е употребил алкохол, се потвърждава от заключението на химическия анализ на кръвта му; както и не е опроверган фактът, че водачът му е извършил маневра паркиране. В тази връзка следва да се посочи, че обясненията на подсъдимия освен гласно доказателствено средство, представляват и средство за защита, поради което именно те подлежат на проверка от останалите доказателствени средства, събрани в един наказателен процес. Съпоставени с другите доказателства, обясненията на подсъдимия Чаушев, се опровергават единствено в частта им, че автомобилът бил със загасен двигател, което впрочем, както ще бъде обсъдено по-долу, е без значение за съставомерността на деянието. По така описания начин подсъдимият Димитър Любенов Чаушев от с. Дружинци, общ. Кирково е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК, като на 20.06.2008 година в с. Кирково управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „ВАЗ”с рег. № К 14 85 АК, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда- 2.78 на хиляда, установено по надлежния ред, до какъвто правилен и обоснован извод е достигнал първоинстанционния съд. Изложените от същия доводи относно съставомерността на деянието, обективните и субективните му признаци и умисъла за извършването му са изцяло обосновани, правилни и законосъобразни, и се споделят от въззивния съд. Необосновани са доводите на защитника на подсъдимия, че деянието било несъставомерно по обективни признаци, тъй като подсъдимият паркирал лекия автомобил и бил с намерение да спира. Това е така, тъй като извършването на всякакъв вид маневри с лекия автомобил, включително паркиране, представлява управление на МПС, ерго- по отношение на същото важи забраната да бъде извършвана след употребата на алкохол. Ето защо обстоятелството, че при пристигане на полицаите водачът паркирал лекия автомобил, не е такова, което изключва обективната съставомерност на деянието по чл. 343б, ал.1 от НК. Още повече, малко по-рано подсъдимият е бил забелязан от служители на РПУ- Кирково да извършва неправилна маневра пред сградата на полицейското управление, което е в подкрепа на извода, че подсъдимият е управлявал лекия си автомобил. Не се установява по делото двигателят на автомобила да е бил загасен, както се твърди от подсъдимия, но дори и да е било установено, това обстоятелство е без значение, щом като водачът на този автомобил е извършвал маневра „паркиране” и след завършването й, е изгасил двигателя. Доводът, че установеното количество алкохол в кръвта на водача било повлияно от употребата на медикаменти се прави от защитника на подсъдимия едва във въззивната жалба, като единствено твърдението, че това е така, няма доказателствена стойност- защитникът на подсъдимия не е поискал събирането на относими към установяването на това обстоятелства доказателства, поради което същото е недоказано, и заключението по протокола на химическата експертиза относно установеното количество алкохол в кръвта на подсъдимия, се приема като обективно и правилно. При определяне на наказанието на подсъдимия Чаушев, първоинстанционният съд е преценил, че са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, поради което на основание чл. 55, ал.1, т.2, б.” от НК му е наложил наказание пробация като съвкупност от следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и „включване в програми за обществено въздействие” за срок от една година. Твърди се в жалбата, че въпреки, че съдът приел, че и най-тежкото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, определил пробационните мерки не в минималния им размер от шест месеца, а в такъв от една година. Едно такова разбиране на разпоредбата на чл. 55 от НК е неправилно и не може да бъде възприето от въззивния съд. На основание чл. 55 от НК, ал.1, т.2 от НК се заменява посочения вид наказание с по-лек вид наказание, в случая предвиденото наказание по чл. 343б, ал.1 от НК лишаване от свобода до една година - с по- лекото по вид наказание пробация. Т.е. привилегията по отношение на наказанието на дееца е в това, че получава по-леко по вид наказание от предвиденото такова за извършеното престъпление. От това не следва обаче задължение на съда да определи по-лекото наказание в предвидения му минимален размер. В конкретния случай, продължителността на пробационните мерки е определен от първоинстанционния съд под средния размер по чл. 42а, ал.3, т.1 от НПК, което съответства както на обществената опасност на деянието, така и на дееца и не са налице условия за намаляването й. Въззивният съд счита, че по-подходяща по вид пробационна мярка спрямо осъдения би била тази по чл. 42а, ал.2, т.5 от НК- поправителен труд, но тъй като същата се явява по-тежка спрямо определената трета пробационна мярка- по чл. 42а, ал.2, т.4, предл. второ НК и липсва протест от прокурора, то и положението на подсъдимия не може да бъде влошено. Съответно на деянието и обществената опасност на дееца конкретно като водач на МПС е и наложеното му наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от две години. Установеното количество алкохол в кръвта на водача превишава сериозно инкриминираната концентрация на алкохол по чл. 343б, ал.1 от НК от 1.2 на хиляда. Подсъдимият се е намирал с лекия си автомобил в центъра на населеното място; самият той, видно от събраните за него характеристичните данни, изпълнява длъжност, свързана с организирането и нормалното функциониране на транспорта в Общинска администрация Кирково, което в по-голяма степен го задължава да спазва правилата за движение по пътищата. Ето защо, така определените по вид и размер наказания на подсъдимия не са явно несправедливи и целите на наказанието по чл. 36 от НК спрямо него могат да бъдат постигнати чрез изпълнението им. Предвид изложеното, въззивната жалба на Димитър Любенов Чаушев срещу първоинстанционната присъда е неоснователна. Същата като обоснована, правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Мотивиран от горното и на основание на основание чл. с чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 93/08.07.2008 година, постановена по н.о.х.д. № 146/2008 година по описа на Момчилградския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |