№ 42
гр. Пазарджик, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20225220100884 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК,
във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р
Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, чрез пълномощника И. С.
С., ст. юрисконсулт против К. С. Б., с ЕГН **********, с адрес: с.*********, в
която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 22.02.2021г. е подписано
Приложение №1 на основание чл.1.3 от сключения на 31.08.2018г. Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл.99 от
ЗЗД между “Ти Би Ай Банк” ЕАД, с ЕИК ********* /Банката/ и „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ********* /АСВ/, по силата на което
вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит с №**********
от 18.01.2018г., сключен между Банката и К. С. Б. е прехвърлено в полза на
АСВ, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви,
което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 22.02.2021г. към
Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
31.08.2018г.
1
Твърди, че в чл.3 от Анекс от 28.08.2019г. към Рамковия договор за
цесия, сключен между Банката и АСВ, страните се споразумяват, че
удължават срока на договора за цесия до 31.08.2020г. В чл.1 от Анекс от
02.11.2020г. към Рамковия договор за цесия, сключен между Банката и АСВ,
страните се споразумяват, че удължават срока на договора за цесия с една
година, считано от датата на подписване на анекса, т.е. до 02.11.2021г.
Сочи, че съгласно чл.3.3. от Рамковия договора за цесия, Агенция за
събиране на вземания, в качеството на цесионер се е задължила от името на
цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за
което Агенция за събиране на вземания има изрично пълномощно от “Ти Би
Ай Банк” ЕАД. Твърди, че в изпълнение на договорните задължения и
изискванията на закона, на ответника е изпратено по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД
уведомление за извършената цесия от страна на Банката с Изх. №УПЦ-С-
ТБИ/**********/22.02.2021г. на посочения в Договора за кредит адрес на
кредитополучателя/ответник, а именно: общ.Пазарджик, с.*******, който
адрес е посочен в Договора за кредит като постоянен и настоящ адрес.
Уведомлението е изпратено посредством „Български пощи“ ЕАД, което
писмо се е върнало в цялост. Счита, че уведомлението за цесията е получено
от ответника, като се позовава на постановеното по реда на чл.290 от ГПК
Решение №40/17.06.2015г. на ВКС по т. д. №601/2014г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Тотка Калчева, съгласно което „в случай, че фактическо връчване не
е осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за откриване на
длъжника. Сочи, че според Решение на съда по дело С-327/10 от 17.11.17 г.,
при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва
да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника,
изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността“.
Посочва, че към исковата молба представя заверено копие от
уведомлението за извършената цесия от страна на “Ти Би Ай Банк” ЕАД с
Изх. №УПЦ-С- ТБИ/**********/22.02.2021г., като моли съда да връчи
същото на ответника, ведно и с исковата молба и приложенията към нея.
Позовава се на постановените от ВКС на основание чл.290 и 291 от ГПК
Решение №3/16.04.14г. по т. д. №1711/2013г. на I т. о. и Решение
№123/24.06.2009г. по т. д. №12/09 год. на ІІ т. о., съгласно които ако към
исковата молба по иск на цесионера е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до
2
длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3, пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД и
същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното
право.
С оглед факта, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен иск не е подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и
не са страна по частното гражданско дело, се позовава на т.10б от ТР 4/2013г.
на ОСГТК, съгласно която ВКС е приел, че настоящият иск би могъл да се
предяви и от цесионера, ако е спазил срока по чл.415 ал.1 ГПК, от датата на
връчване на указанията на съда на цедента. В тази насока е и Определение
№329 от 31.05.2011г. на ВКС по ч.гр.д. №226/2011г., 4-то г.о., ГК с докладчик
съдията М. Ф., съгласно което „не е предвидена /в закона/ забрана след
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, вземането да бъде
прехвърлено от кредитора - заявител. ... законът не обвързва разрешаването на
повдигнат материалноправен спор в исков процес, непременно със заявителя
в заповедното производство“. Сочи, че също в тази насока е и Определение
№366 от 19.05.2011г. на ВКС по т. д. 994/10 г., 1-во т.о., ТК с докладчик
съдията Д. П., съгласно което ВКС е постановил, че е допустимо да бъде
подаден иск за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение
от новия кредитор /цесионер по договор за цесия/ на длъжника, когато
вземането по заповедта за изпълнение е цедирано преди да е подадено
възражението срещу същата.
Посочва, че в Определение №665 от 04.11.2019г. по ч.т.дело №2390 от
19г. на ІІ т.о. на ВКС със съдия докладчик Т. В. е допуснат въпроса: „При
частно правоприемство, основано на договор за цесия, настъпило след
издаване на заповедта за изпълнение, легитимиран ли е цесионерът да
предяви иска по чл.422 ГПК, ако заповедта за изпълнение е издадена на
основание чл.417, т.2 ГПК с оглед особеното качество на кредитора - банка,
каквото качество цесионерът няма?“. Върховният съд е отговорил, че
задължителната практика на ВКС, обективирана в т.10б от ТР по д. №4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, съгласно която при частно правоприемство, при
прехвърляне на вземането, чрез договор за цесия, настъпило в периода след
издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по чл.422 ГПК,
3
легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът,
с приложение на нормата на чл.226 ГПК. Изрично е посочено обаче, че
легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415
ал.1 ГПК /ал.4 в сегашната редакция на ГПК/. Последното разрешение,
задължително за всички съдилища, е приложимо и в хипотезата на издадена
заповед за изпълнение въз основа на извлечение от счетоводни книги, с които
се установява вземане на банка. Нито в мотивите, нито в диспозитива на този
акт на нормативно тълкуване са посочени изключения от постановките във
връзка с активната процесуалноправна легитимация на цесионера да установи
съществуването на вземането, предмет на издадена, на основание чл.417, т.2
ГПК, заповед за изпълнение в полза на банката /цедент/, след като
прехвърлянето на вземането е осъществено след издаване на заповедта за
изпълнение, но преди завеждане на специалния установителен иск.
Единственото условие е цесионерът да е спазил срока за предявяване на иска,
така както е регламентиран в чл.415 ал.4 ГПК, независимо от
обстоятелството, че указанието на заповедния съд за предявяването му, е
съобщено на банката - заявител.
Аргументи за обратното разрешение, не могат да се черпят от т.4г на ТР
№4/2013г. В тази част на ТР е даден отговор, релевантен към основанията за
издаване на заповед по чл.417 ГПК, при депозирано заявление от
правоприемник на посочения в съответния документ, кредитор. В
диспозитива на т.4г, а и в мотивите към нея изрично е посочено, че когато се
иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т.2 ГПК от частен
правоприемник на кредитора /банка, държавно учреждение, община/, той
следва да притежава същото особено качество, за да получи заповед за
незабавно изпълнение. Приложимостта на т.4г от ТР №4/2013г. е ограничена
само в хипотезите на настъпило частно правоприемство преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ до
издаването на заповедта, но не и в последващото исково производство по
чл.422 ГПК. Процесуално недопустимо е прилагането по аналогия - и за
исковото производство, на посоченото в т.4г от ТР ограничение относно
субектите, легитимирани да се снабдят с изпълнително основание по реда на
чл.417, т.2 ГПК, след като вземането е прехвърлено, след получаване на
заповед за незабавно изпълнение от надлежния кредитор.
Сочи, че при наличие на задължителна за всички съдилища практика на
4
ВКС, обективирана в т.10б от Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, в отклонение от която е постановено атакуваното въззивно
определение, не следва да се преценява дали е налице допълнителната
предпоставка по чл.280 ал.1, т.1, пр.2 ГПК.
Твърди, че на основание цитирана практика на ВКС, вкл. тълкувателна
и направеното връчване по реда на чл.47 ал.5 от ГПК на издадената Заповед
за изпълнение на парично задължение от 09.12.2019г. по чл.417 и чл.418 от
ГПК по ч.гр.д. №4706/2019г. на 17 гр. с-в на PC - гр.Пазарджик, за ищцовото
акционерно дружество възниква правен интерес да предяви настоящата
искова молба срещу К. С. Б..
Твърди, че процесното вземане произтича от сключен на 18.01.2018г.
Договор за потребителски кредит с №********** /Договора/ между Банката и
К. С. Б., при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Договорът за потребителски кредит съдържа съгласие на Кредитополучателя,
че е запознат и приема Общите условия към договора за потребителски
кредит, които са неразделна част от същия, като това обстоятелство е
удостоверено с подписване на последните от страна на кредитополучателя.
Твърди, че съгласно сключения договор за потребителски кредит,
кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя под формата
на заем парична сума в размер на 1620,00 лв., представляваща главница /общ
размер на кредита/, с която сума е заплатена закупената от ответника стока
/Тестомесачка/ на търговеца. Кредитополучателят се е задължил да върне
дължимата по договора парична сума с включен годишен процент на
разходите, при което общата стойност на плащанията по кредита е
договорена в размер на 1938,99 лв.
Сочи, че съгласно чл.9 от договора за отпусната сума се дължи
възнаградителна лихва с годишен лихвен процент от 12,44%. Или
договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 318,99 лв.
В случай на просрочие, съгласно чл.9.4. от Договора, се дължи и лихва за
просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената сума
за периода на просрочието.
В чл.11.2 от договора е инкорпориран и погасителния план към него,
съгласно който първата дължима месечна погасителна вноска е с падежна
дата 25.02.2018г., а последната е на 25.01.2019г.
5
Твърди, че видно от извлечението от счетоводните книги на Банката,
приложено по ч.гр.д. №4706/2019г. на 17 гр. с-в на PC - гр.Пазарджик, към
датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и
Изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК, ответникът не е възстановил на
кредитора следните суми, а именно: главница в размер на 1814,40 лв.,
договорна лихва в размер на 124,59 лв., дължима за периода от 25.02.2018г.
до 25.01.2019г., лихва за просрочие /обезщетение за забава/ в размер на 285,96
лв., дължима за периода от 25.02.2018г. до 25.01.2019г., като до датата на
подаване на исковата молба в съда, дължимите суми не са заплатени.
Предвид гореизложеното за кредитора е възникнал правен интерес да
предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е входирано Заявление
за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по реда на чл.417
от ГПК срещу К. С. Б. в деловодството на PC - гр.Пазарджик, съгласно което
претендира от ответника, в качеството му на кредитополучател по Договор за
потребителски кредит №********** от 18.01.2018г., да заплати непогасените
суми до датата на подаване на заявлението в съда, а именно: 1814,40 лв. -
неизплатената главница по Договор за потребителски кредит с №**********
от 18.01.2018 г., предявена на краен падеж; 124,59 лв. - договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 25.02.2018г. до 25.01.2019 г.;
285,96 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 25.02.2018г.
до 25.01.2019г., както и законна лихва за забава от датата на депозиране на
заявлението в съда /26.11.2019г./ до окончателното изплащане на
задължението. Съдът е образувал ч. гр. д. №4706/2019г. на 17 гр. с-в, издал е
заповед за изпълнение и е връчил същата на длъжника, съгласно
разпоредбите на ГПК. На 17.02.2022г., Банката е получила съобщение с
указание на съда, в съответствие с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, че може да
предяви иск за установяване на вземането си, в резултат на което подава
настоящата искова молба срещу К. С. Б..
Искането към съда е да постанови решение, с което да признае за
установено, че К. С. Б., в качеството й на кредитополучател по Договор за
потребителски кредит с №********** от 18.01.2018г., дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, следните суми, присъдени в
издадената срещу него Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. №4706/2019г. на 17 гр. с-в по описа на PC -
Пазарджик, а именно: 1814,40 лв. - неизплатената главница по Договор за
6
потребителски кредит с №********** от 18.01.2018г., предявена на краен
падеж; 124,59 лв. /сто двадесет и четири лева и 59 стотинки/ - договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 25.02.2018г. до 25.01.2019 г.;
285,96 лв. /двеста осемдесет и пет лева и 96 стотинки/ - лихва /обезщетение/
за забава, дължима за периода от 25.02.2018г. до 25.01.2019 г.; законната
лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда /26.11.2019г./
до окончателното изплащане на задължението, законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на
дълга, както и им присъди сторените и предявени разноски по ч. гр. д.
№4706/2019г. на 17 гр. с-в по описа на PC - Пазарджик.
Сочи банкова сметка, по която ответницата може да заплати дължимите
суми.
Претендира направените съдебно-деловодни разноски и в настоящото
производство.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
От ищцовото дружество е постъпила допълнителна уточняваща молба с
вх. №8188/18.04.2022г., с която е уточнена по размер заявената претенция за
вземане за главница.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответницата, с който моли съда да отхвърли изцяло, като
недопустим, неоснователен и недоказан заведения иск срещу нея. Излага
съображенията си.
Заявява, че счита иска за недопустим, поради липса на активна
материалноправна легитимация за неговото предявяване. Сочи, че ищецът
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД основава иска си на рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания. Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, Договорът или
естеството на вземането не допускат това. Сочи, че предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има
действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор.
7
Твърди, че искът е недопустим и поради изтичане на предвидения в
закона срок за неговото предявяване. Видно от представения, като
доказателство по делото Договор за потребителски кредит №**********,
същият е сключен на 18.01.2018г. със срок на действие до 25.01.2019г.
Липсват доказателства относно продължаване на този срок с анекси към
договора, което налага извода, че действието на договора е прекратено с
изтичане на крайния срок, предвиден в него. Отделно от това не са
представени доказателства, досежно спазване на едномесечния срок за
депозиране на иска след подаване на възражението й.
Твърди, че искът е неоснователен по основание и размер.
Счита, че договорът е сключен в противоречие със Закона за
потребителския кредит. Съгласно чл.5 ал.1, преди потребителят да е обвързан
с договор, законодателят е предвидил той да се уведоми своевременно с
необходимата информация за сравняване на различните предложения. Тази
информация следва да бъде предоставена във формата на стандартен
европейски формуляр. Липсват доказателства по делото в този смисъл.
Твърди, че представеният договор за кредит е сключен и в
противоречие с чл.10 ал.1 от ЗПК, както и със ЗЗД. Липсва ясен и разбираем
начин относно съществени негови условия. От твърденията на ищеца не може
да се установи по безспорен начин какъв е размерът на предоставения кредит.
В процесния договор за кредит са цитирани няколко суми като размер, а
именно: в чл.7.1 е посочен общ размер на кредита 1620 лева, на реда под него
е вписана сума 194.40 лева еднократна такса за оценка на риска. Не е
конкретизирано дали с втората сума задължението е 1620 лева или
допълнително се добавя и тази. Отделно в чл.10 на договора е посочен
годишен процент на разходите 39,07 и под него нова обща сума, дължима от
потребителя 1938,99 лева. В посочения в чл.11.2 погасителен план са
конкретизирани 12 месечни вноски в размер на 161.58 лева, чийто сбор е
идентичен с дълга в чл.10, но това е в противоречие със сумата в чл.7.1 на
първа страница. Елементарен прочит на цифрите сочи, че така вписаните
числа са неясни, неточни и подвеждащи. Липсва яснота и конкретика
досежно точен и пълен размер на общия дълг.
Счита договор за потребителски кредит №********** за
недействителен на основание чл.27 от ЗЗД, като сключен от лице без
8
представителна власт. Сочи, че по силата на действащото търговско
законодателство в страната, едноличните акционерни дружества се
представляват от своите изпълнителни директори, прокуристи или
пълномощници. Не са налице данни, от които да се установи кое е лицето
сключило процесния договор и дали същото има правомощия да сключва
такъв вид договори. От вписаното в договора юридическо лице „Марио-88“
ЕООД, не се установява, по силата на какво правоотношение е кредитен
посредник, а подписалата договора Елисавета Тодорова - какви правомощия
има. С оглед обстоятелството, че в приложена фактура, като собственик и
управител на дружеството посредник фигурира лицето М. А., не може да се
установи авторството и легитимацията.
Посочва, че текстовете на чл.1 до чл.19 включително от раздел Условия
по договора са неравноправни и поради това нищожни. Разпоредбата на
чл.146 ал.1 ЗЗП прогласява неравноправните клаузи в потребителските
договори /чл.143 ЗЗП/ за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Твърди, че в настоящия случай не е налице индивидуално уговаряне на
клаузите, а напротив договорът е сключен при Общи условия и без
възможност тя да влияе върху съдържанието му. Счита, че са нарушени чл.10
ал.1, чл.11 ал.1, т.7 – 12, вр. с чл.22 от ЗПК и моли да съобрази трайната
съдебна практика, във връзка с прилагането на ЗЗП и ЗПК (Решение
№424/02.12.2015г. по гр.д. №1899/2015г. на 4-то ГО, Решение №176/2016г. по
гр.д. №142/2016г. на ОС-Пазарджик, Решение по гр.д.№2374/2014г. на PC
Пазарджик). Моли съда на основание чл.20 от ГПК да се произнесе относно
противоречие на клаузи от договора с императивни норми на ЗПК и за
неравноправност на такива, с оглед утвърдилата се съдебна практика.
Съгласно чл.24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и
нормите на чл.143-148 ЗЗП. В тежест на ищеца е да докаже индивидуално
договаряне на оспорените клаузи. Възразява, че по делото не са представени
доказателства за индивидуално договаряне, поради което се дължи преценка
в тази посока. В този смисъл и като недължима и начислена в противоречие
със закона е еднократна такса за оценка на риска в размер на 194,40 лева.
Оспорва размера на предявената главница. Сочи, че се претендира с
исковата молба главница в размер на 1814,40 лева, за която няма
доказателства как е формирана и какво включва. Твърди, че „не е изпълнено в
срок задължението за плащане на погасителни вноски“, поради което е
9
настъпила предсрочна изискуемост. Налице е неяснота, досежно основанието
и начина на изчисляване. Не са представени доказателства има ли
погасителни вноски, колко и кога, как са отнесени погасените суми, каква
част от тях е погасила главница и каква лихви, начина на изчисляване на
претендираните вземания, липсва подробно извлечение от сметката,
обслужваща кредита.
Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли предявения иск срещу
нея изцяло, като недопустим, неоснователен и недоказан.
He възразява да се приемат представените с исковата молба
доказателства.
Прави доказателствени искания.
В проведените по делото съдебни заседания, процесуалният
представител на ищеца, с депозираните писмени молби, поддържа предявения
иск и моли съда да го уважи. Претендира разноските по делото по
представения списък по чл.80 от ГПК. Излага доводи по същество.
Пълномощникът на ответницата поддържа писмения отговор на
исковата молба. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен, както и да
им присъди минимално адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и
възраженията на ответницата в писмения отговор и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
На 26.11.2019 год., търговското дружество „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД е
подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
срещу ответницата К. С. Б., в качеството й на длъжник, въз основа на което е
образувано ч.гр.дело №4706/2019г. по описа на Районен съд - Пазарджик.
Същото е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед
№2589 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК на 28.11.2019г., с която е разпоредил ответницата-длъжник да
заплати на заявителя-кредитор сумата в размер на 1814,40 лева – главница,
сумата в размер на 124,59 лева - договорна /възнаградителна лихва/ за
периода от 25.02.2018г. до 25.01.2019г., сумата в размер на 285,96 лева -
лихва /обезщетение за забава/ за периода от 25.02.2018г. до 18.11.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
10
заявлението - 26.11.2019г. до изплащане на вземането, както и сторените
разноски в размер на 45,00 лева - държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева, определено от съда на основание
чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.26 от НЗПП. Посочено е, че вземането
произтича от изискуемо вземане по Договор за потребителски кредит
№**********/18.01.2018г., съгласно извлечение от счетоводните книги към
18.11.2019г.
Срещу така издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в срока по чл.414 ал.2 от
ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и срок за предявяване на
установителен иск за съществуване на вземането му. В законния едномесечен
срок, дружеството-ищец и цесионер по сключения с кредитора на ответницата
- „Ти Би Ай Банк“ ЕАД договор за цесия на датата 15.02.2021г. е предявило
настоящия установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното и на основание приетото в т.10б на Тълкувателно
решение 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно което при частно правоприемство при прехвърляне на вземането
чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за
изпълнение до предявяване на иска по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 ГПК,
легитимиран да участа в производството по установителния иск е цедентът,
като намира приложение нормата на чл.226 ГПК. Легитимиран да предяви
иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415 ал.1 от ГПК, съдът приема,
че предявеният установителен иск е процесуално допустим и подлежи на
разглеждане. По съществото му, съдът счита следното:
От представените и приети по делото писмени доказателства се
установява, че на 18.01.2018г. между цедента „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и
ответницата К. С. Б. е бил сключен Договор за потребителски кредит
№**********, по силата на който банката е предоставила на ответницата
потребителски кредит с посочен общ размер на кредита 1620,00 лв. Срокът на
договора за кредит е 25.01.2019г., видно от чл.6 на същия. Към отпуснатия
кредит е включена еднократна такса за оценка на риска в размер на 194,40 лв.,
дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се финансира от
кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски,
11
съгласно погасителния план и предвид заявеното желание в Искането-
декларация, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с
подписването на договора.
Съгласно чл.7.2.1 от договора, при потребителски кредит за закупуване
на стока и заплащане на услуга, кредиторът превежда съответната част от
средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от
потребителя, за заплащане на продажната й цена.
Общото крайно задължение по договора, съгласно чл.10 от същия,
възлиза на сумата от 1938,99 лв., дължима на 12 погасителни месечни вноски,
от които 11 вноски в размер на 161,58 лв. и една последна изравнителна
вноска в размер на 161,61 лв., съгласно погасителния план. Падежът на всяка
вноска е на двадесет и пето число на съответния месец като първата вноска е
дължима на 25.02.2018г., а последната вноска е с падеж 25.01.2019г.
Според чл.9.1 от договора, уговореният между страните лихвен
процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен
лихвен процент, е в размер на 12,44%. Съгласно чл.9.4 от договора при
просрочие, потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната
лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. Към момента на
сключване на договора законната лихва е в размер на ОЛП плюс 10 пункта
надбавка.
Според чл.11.1 от договора, в случай на просрочие при изплащане на
една или повече дължими месечни вноски, потребителят е длъжен да заплати
и начислени лихви за периода на просрочието. В чл.16.2 от договора е
уговорено, че при пълно или частично просрочие при изплащането на три
поредни месечни вноски цялото непогасено задължение, съгласно
погасителния план към договора става предсрочно и незабавно изискуемо,
считано от датата на падежа на последната от трите поредни просрочени
месечни вноски. Считано от тази дата върху цялото непогасено към него
момент задължение за главница, на потребителя се начислява законната лихва
по чл.9.4 до окончателното погасяване на задължението.
В конкретния случай, видно от книжата по делото е, че банката-
кредитор е подала заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК на датата 26.11.2019г., т.е след изтичането на крайния срок на
договора - 25.01.2019г. Затова нито в заявлението, нито в исковата молба,
12
предмет на разглеждане, няма позоваване на настъпила предсрочна
изискуемост.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че по банковата сметка на
ответницата, на 18.01.2018г. е постъпила сума от 1814,40 лева, с основание
“Усвояване на кредит“. На същата дата е отразено: усвояване на кредит –
1620 лева и плащане на автоматична такса – 194,40 лева. В Приложение 1 към
заключението са подробно описани по дати, размери и видове начислените
задължения и извършените погасявания. Вещото лице е установило, че по
кредита не са отразени постъпили плащания. Към датата 26.11.2019г.
непогасени са общо 2140,60 лв., от които: 1620 лева – главница, 114,71 лева –
възнаградителна лихва за периода 19.01.2018г.-25.01.2019г., 194,40 лева –
такса оценка, 211,49 лева – обезщетение за забава върху непогасената
главница за периода 25.02.2018г.-26.11.2019г.
При тези данни, съдът приема, че в конкретния случай между страните
по договора за потребителски кредит – банката и ответницата е възникнало
правоотношение по договор за паричен заем по смисъла на разпоредбата на
чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно чл.9 ал.1 от
ЗПК договорът за потребителския кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане или всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане.
С оглед тази правна норма следва да се преценят и възраженията на
ответницата за противоречие на процесния договор с разпоредбите на ЗПК,
които съгласно чл.22 от същия закон обуславят недействителност на
облигационната връзка. Процесният договор за потребителски кредит е
сключен в писмена форма, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт.
Договорът съдържа всички реквизити по чл.11 от ЗПК, включително и тези
по т.7-12 от посочената разпоредба. Предвиден е общият размер на кредита и
условията на усвояването му. Отразен е годишният процент на разходите и
лихвеният процент, както и общо дължимата от потребителя сума. В
погасителния план, инкорпориран в текста на договора и подписан от
потребителя – ответницата са посочени условията за издължаване на кредита
13
– размер, брой и периодичност на погасителните вноски и датата /падежа/ на
плащането им.
По отношение на процесните претендирани вземания – за главница,
договорна /възнаградителна/ лихва и лихва за забава, съдът не констатира
наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, водещи до неговата
недействителност.
С оглед на това, съдът счита възраженията на ответницата за
недействителност на процесния договор за кредит, поради противоречие със
ЗПК, за неоснователни.
Установи се по делото, от приетото заключение на вещото лице, че
сумата по кредита е била усвоена от ответницата в деня на сключване на
договора. Установи се, а и този факт не е спорен, че ответницата не е
извършвала въобще плащания по процесния кредит и не е погасила нито една
от дължимите месечни вноски.
Крайният срок на договора за кредит е настъпил на 25.01.2019г., преди
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК от банката-кредитор.
Настоящият иск се счита за предявен на датата на подаването на
заявлението по чл.417 от ГПК - 26.11.2019г., в случая десет месеца след
настъпването на падежа по договора за кредит и в рамките на петгодишния
давностен срок, поради което възражението на ответната страна за изтекла
погасителна давност се явява неоснователно.
Ответната страна, в чиято тежест бе, не представи доказателства за
плащане на дължимите суми по процесния договор за кредит. Не доказа
наличието на други правопогасяващи или правоизключващи факти и
обстоятелства.
Видно от книжата по делото е, че на 15.02.2021г. е подписано
Приложение №1 на основание чл.1.3 от сключения на 31.08.2018г. Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл.99 от
ЗЗД между “Ти Би Ай Банк” ЕАД, като цедент и ищеца „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, като цесионер, по силата на което вземането, произтичащо
от процесния договор за потребителски кредит с №********** от
18.01.2018г., сключен между “Ти Би Ай Банк” ЕАД и ответницата К. С. Б. е
прехвърлено в полза на ищцовото дружество, ведно с всички привилегии,
14
обезпечения, принадлежности и лихви. Вземането е индивидуализирано в
Приложение 1 от 15.02.2021г. към Рамковия договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018г. В чл.3 от Анекс от
28.08.2019г. към Рамковия договор за цесия, сключен между “Ти Би Ай Банк”
ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, страните се споразумяват, че
удължават срока на договора за цесия до 31.08.2020г. В чл.1 от Анекс от
02.11.2020г. към Рамковия договор за цесия, страните се споразумяват, че
удължават срока на договора за цесия с една година, считано от датата на
подписване на анекса, т.е. до 02.11.2021г.
Цедентът е потвърдил прехвърлянето на цесионера на вземанията,
индивидуализирани в Приложение №1/15.02.2021г., представляващо
неразделна част от Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от
31.08.2018г., изменен и допълнен с Анекс от 02.11.2020г., като
потвърждението представлява Приложение №2 към рамковия договор за
цесия.
С пълномощно от 31.08.2018г. цедентът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е
упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да го
представлява в качеството му на цесионер пред лицата, чиито задължения са
предмет на прехвърляне по договора за цесия при и по повод изпращане на
уведомителните съобщения по смисъла на чл.99 ал.3 от ЗЗД, като подписва
съответните уведомителни писма.
Към исковата молба е приложено уведомително писмо от цесионера
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до длъжника-ответницата за това, че
“Ти Би Ай Банк” ЕАД е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД изцяло вземането си към нея, произтичащо от договора за кредит от
18.01.2018г.
В настоящия казус, ищецът извежда своето материално и процесуално
право от горепосочения договор за цесия. Процесният договор за цесия е
двустранно подписан, съдържа уговорки за всички съществени елементи на
договора за цесия и обективира валидно изразена от страните воля за
прехвърляне на вземанията по договора за потребителски кредит, сключен с
ответницата. От същите и от съпровождащите ги документи може да се
направи извод, че ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е
встъпило в правата на кредитор на валидно правно основание. Дружеството-
15
ищец е придобило права върху цедираните вземания, ведно с всички
произтичащи от това права и задължения, ведно с привилегиите,
обезпеченията и другите им принадлежности. Прехвърлянето на вземане е
договор, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице.
Длъжникът по вземането не е страна по договора за цесия. Със сключването
на договора за цесия - с постигането на съгласие между цедента и цесионера
вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се
е намирало към този момент, заедно с акцесорните му права. Тъй като цесията
засяга интересите и на трето лице - цедирания длъжник, се налага
извършването на допълнително действие и това е съобщаването на длъжника
за цесията, съгласно чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
В конкретния случай договорът за цесия е породил действие между
страните по него, а на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД и спрямо длъжника-
ответницата. На основание чл.99 ал.4 от ЗЗД последната е надлежно
уведомена за извършената цесия от предишния кредитор „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с
уведомлението за цесия, приложено към исковата молба. С оглед
последователната съдебна практика е допустимо предишният кредитор да
упълномощи новия кредитор за уведомяване на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането, както и че уведомление, приложено към исковата
молба и достигнало до длъжника с връчване на същата, съставялава надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99 ал.3, предл.1 от ЗЗД, с което
прехвърянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99
ал.4 от ЗЗД. Към исковата молба е приложено уведомление /уведомително
писмо/, което е адресирано до ответницата и съдържа данни за прехвърляне
на вземането по договора за потребителски кредит, а цесионерът „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е надлежно упълномощен от предишния
кредитор „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за извършване на уведомяването. Препис от
исковата молба и приложенията са надлежно връчени на ответницата.
Предвид горното съдът приема, че ответницата е надлежно уведомена
за извършената цесия и че същата е породила своето правно действие.
Съдът счита за нужно да отбележи и това, че уведомлението по чл.99
ал.4 от ЗЗД е предвидено с цел да предпази длъжника от двойно плащане на
едно и също задължение. Затова възражение на длъжника за липса на
16
уведомяване за извършена цесия би било правно релевантно само ако
едновременно с това той твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или
на овластено от него лице до момента на уведомлението. В конкретния
случай такива възражения, а и доказателства за извършено плащане на стария
кредитор, преди момента на уведомлението, не са налице.
При тези данни и въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът приема, че предявеният установителен иск с правно основание чл.422
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК е доказан и основателен за
следните процесни претендирани вземания: за главница по договора за
потребителски кредит в размер на 1620,00 лева, за договорна
/възнаградителна/ лихва в размер на 114,71 лв. за периода от 25.02.2018г. до
25.01.2019г. и за лихва за забава /обезщетение за забава/ в размер на 211,49
лева за периода от 25.02.2018г. до 18.11.2019г.
Основателна е и претенцията за вземането за законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в
съда – 26.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Над горепосочените размери и до претендираните от ищеца размери,
исковите претенции за вземания, съответно за главница над размер от 1620,00
лева и до претендирания размер от 1814,40 лева, за договорна
/възнаградителна/ лихва над размера от 114,71 лв. и до претендирания размер
от 124,59 лева и за лихва за забава /обезщетение за забава/ над размера от
211,49 лева и до претендирания размер от 285,96 лева, ще следва да се
отхвърлят, като недоказани и неоснователни.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски за исковото и за заповедното
производство, съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата от
588,32 лева.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
По иска на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25,
17
офис сграда Лабиринт, ет.2, чрез пълномощника И. С. С., ст. юрисконсулт
против К. С. Б., с ЕГН **********, с адрес: с.*********, с правно основание
чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че К. С. Б., с ЕГН **********, в качеството й на
кредитополучател по Договор за потребителски кредит с №********** от
18.01.2018г., дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК
*********, следните суми, присъдени в издадената /в полза на заявителя и
предишен кредитор – цедента „Ти Би Ай Банк“ ЕАД/ Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.417 от ГПК на 28.11.2019г. по ч. гр. д.
№4706/2019г. по описа на PC – Пазарджик, а именно: сумата от 1620,00 лв. -
неизплатена главница по Договор за потребителски кредит с №********** от
18.01.2018г., предявена на краен падеж; сумата от 114,71 лв. - договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 25.02.2018г. до 25.01.2019г.;
сумата от 211,49 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от
25.02.2018г. до 18.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 26.11.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ал.1
от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК за претендираните вземания за:
главница над размер от 1620,00 лева и до претендирания размер от 1814,40
лева, за договорна /възнаградителна/ лихва над размера от 114,71 лв. и до
претендирания размер от 124,59 лева и за лихва за забава /обезщетение за
забава/ над размера от 211,49 лева и до претендирания размер от 285,96
лева.
ОСЪЖДА К. С. Б., с ЕГН **********, с адрес: с.********* да заплати на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, с пълномощник И. С. С., ст. юрисконсулт разноски за
исковото и за заповедното производство, съразмерно на уважената част от
исковете, а именно сумата от 588,32 лева.
Банкова сметка, по която могат да се заплатят дължимите суми: IBAN:
********, BIC: UBBSBGSF, Обединена Българска Банка АД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия
Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
18
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
19