Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
ІV-113 Година
2019, 25 октомври гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на тридесети
септември година две хиляди и
деветнадесета,
в
откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА
секретар Ваня Д.
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско
дело № 1071 описа за 2019 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивната жалба на Община
Бургас против Решение № 1055 от 10.05.2019 г. по гр.д.46/2018 г. по описа на
Бургаски районен съд, в ЧАСТТА МУ, с която въззивната Община е осъдена да
заплати на М.С.Д. ***: сумата от 9 000,00 лв, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдание, настъпили в резултат на подхлъзване на 28.02.2018 г., причинено от
непочистен от снега площад „Тройката“ в ***, довело до счупване на шийката на бедрената кост, довело до трайно
затруднение движението на десния крак и на дясна гривнена става,
довело до трайно затруднение движението на дясната ръка, и двете
съставляващи средна телесна повреда, ведно с дължимата лихва, считано от датата
на увреждането – 28.02.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата от 3 610,00 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва от настъпване на увреждането на 28.02.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 117,67 лв, представляваща направени по делото разноски,
съразмерно на уважената част от исковете; както и да заплати по сметка на
РС-Бургас сумата от 504,40 лв,
представляваща дължимата по делото държавна такса, съразмерно на уважената част
от исковете. Твърди се, че решението на БРС в
обжалваната от ответника част, е неправилно и необосновано като във въззивната
жалба са изложени подробни оплаквания и съображения. Претендира се отмяна на
решението на БРС в обжалваната от ответника част и постановяване на решение, с
което исковете се отхвърлят. Не се ангажират нови доказателства.
Въззиваемата-ищец
М.С.Д. оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана с писмен
отговор в срока по чл.263 от ГПК, както и в съдебно заседание – чрез
процесуалния си представител – адв.М.. Твърди се, че решението на БРС в
обжалваната част е правилно и обосновано, като изводите на съда са при съвкупна
проверка и анализ на събраните по делото доказателства. Също излага подробни
съображения. Претендира се потвърждаване на решението на БРС в обжалваната от
ответника част. Претендират се разноски за въззивното производство. Също не
сочи нови доказателства.
Третото
лице-помагач на страната на ответника и ответник по предявения при условията на
евентуалност обратен иск от Община Бургас - “Нелсен-Чистота“
ЕООД, като
съдружник в *** ДЗЗД, не изпраща представител във въззивното производство и не
представя становище по въззивната жалба.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
С
оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния
Бургаски районен съд е образувано по исковата
молба на въззиваемата М.С.Д., за осъждане на ответната Община Бургас да заплати на ищцата сумата от 13 000,00 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, настъпили в резултат на подхлъзване и падане на ищцата на 28.02.2018 г. поради непочистен от
снега площад „Тройката“ в ***, довело до счупване на шийката на бедрената й кост, довело до трайно затруднение движението на десния крак и на дясна гривнена става, довело до трайно затруднение движението на дясната ръка, и двете съставляващи средна телесна повреда, ведно с
дължимата лихва, считано от датата на увреждането – 28.02.2018 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 3 610,00 лв, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва от настъпване на увреждането до
окончателното изплащане на сумата. Ищцата твърди, че на 28.02.2018 г., посетила площад „Тройката“ в ***, за да разгледа и закупи мартеници. Твърди, че поради тридневения
снеговалеж, площадът не бил почистен от падналия сняг, нито бил
опесъчен, в резултат на което ищцата се подхлъзнала и паднала. Сочи, че й е била оказана
спешна медицинска помощ, като в ***, където била приета, били установени счупване на шийката на бедрената кост и счупване на дясна гривнена става. Твърди, че фрактурата на шийката на
бедрената кост довела до трайно затруднение движението на десния крак,
което продължавало и до днес, а счупването на дясна гривнена става е довело до трайно затруднение движението на дясната ръка, което също
продължавало и до днес. Сочи се, че на ищцата е било проведено
оперативно лечение, а след изписването й и домашно такова, включващо прием на
обезболяващи медикаменти, лечебна физкултура и курсове на рехабилитация в
домашни и амбулаторни условия, провеждани от специалист-кинезитерапевт. За претърпените физически болки и страдания, дискомфорт и неудобства, резултат от
обездвижването й и невъзможността да се обслужва сама, както и поради психологическата травма - силно безпокойство и страх да се предвижва сама,
нарушен сън и душевен дискомфорт, ищцата претендира обезщетение в размер
на 13 000 лв. За направените от нея във връзка с лечението й разходи, ищцата е претедирала
обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 610,00 лв. Твърди се, че легитимирана да отговаря за причинените й вреди е Община Бургас, като собственик на площада, чието задължение, чрез служителите си или чрез наети трети
лица, е да го поддържа в за осигуряване на нормалното движение на пешеходците при зимни условия.
Ответникът - Община Бургас е оспорил исковете с писмен отговор на исковата молба. Възразява се, че механизмът на настъпване на инцидента не е в пряка и непосредствена връзка с
неизпълнени ангажименти на Община Бургас, тъй като дейността по почистване от сняг на площада, на който се твърди, че е настъпил
деликтът, е била възложена от Общината на трето лице. Твърди се още, че инцидентът е настъпил изцяло по вина на ищцата, която не е съобразила възможностите за придвижване в лошите метеорологични условия. При условията на
евентуалност са изложени доводи за
съпричиняване на вредоносния резултат.
С отговора на
исковата молба от страна, ответната Община е направила искане за конституиране като трето лице помагач по делото на „Нелсен-Чистота“ ЕООД, като участник в *** ДЗЗД, и при условията на
евентуалност, в случай на уважаване на главния иск против Община Бургас, е предявила обратен иск за осъждане на ответника по обратния иск - „Нелсен-Чистота“ ЕООД, да заплати сумата, за която е уважен
главния иск. Като основание за регресната отговорност
на „Нелсен-Чистота“ ЕООД, Община Бургас
сочи евентуално неизпълнение на сключения от нея с ответника по обратния иск, като съдружник с дял 99,99% в *** ДЗЗД, договор за поддържка на чистотата на териториите за обществено ползване, в това число дейностите по
сметосъбиране, сметоизвозване и зимно поддържане на съставните селища на
територията на общината, зимно поддържане и снегопочистване на улиците,
тротоарите, площадите и други места за обществено ползване на територията на
гр.Бургас, включително ЦГЧ и района на площад Тройката.
Третото лице помагач и ответник по
обратния иск - „Нелсен-Чистота“ ЕООД, с писмен отговор е оспорил обратния иск по съображения, че за процесния период Община Бургас е приела изцяло и без забележки
извършваната дейност от страна на консорциума.
Предявени
са искове с правно основание чл.49 от ЗЗД, и при условията на евентуалност –
обратен иск по реда на чл.219, ал.3 от ГПК с правно основание чл.79 от ЗЗД.
С
обжалваното решение БРС е уважил частично – до размера от 9 000,00 лв, главния иск за обезщетение за неимуществени вреди, ведно с дължимата лихва, считано от
датата на увреждането – 28.02.2018 г. до окончателното й изплащане, като го е отхвърлил за
разликата до предявения размер от 13 000 лв. Уважен изцяло е - за сумата от 3 610,00 лв, е и главният иск за обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от настъпване на
увреждането на 28.02.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата. Съобразно постановения резултат, ответната Община Бургас е осъдена да заплати на ищцата сумата от 117,67 лв, представляваща направени по делото разноски, както и - по сметка на
РС Бургас - сумата от 504,40 лв,
представляваща дължимата по делото държавна такса, съразмерно на уважената част
от исковете. Със същото решение ответникът по обратния иск - „Нелсен Чистота“
ЕООД, е осъден да заплати на Община Бургас сумата от 9 000,00 лв, представляваща изплатено на М.Д. обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 3 610,00 лв, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка от
посочените главници, считано от настъпване на
увреждането – 28.02.2018 г. до окончателното й изплащане, при условие, че Община Бургас изпълни
задължението си спрямо М.Д. да й изплати посочените обезщетения. „Нелсен Чистота“ ЕООД, е осъден да заплати на Община Бургас, сумата от 1 186,20 лв, представляваща
направените по делото разноски по предявения обратен иск за първоинстанционното производство.
Решението
на БРС е обжалвано само от Община Бургас - в частта, с която Общината е осъдена
да запланти на М.Д., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9 000,00 лв, ведно с дължимата лихва, считано от датата на увреждането – 28.02.2018 г.
до окончателното й изплащане; сумата от 3 610,00 лв - обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от
настъпване на увреждането на 28.02.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата; съдебни разноски на ищцата в размер на 117,67 лв, както и по сметката на БРС
- сумата от 504,40 лв дължимата
по делото държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете. Ето защо,
спорът е висящ пред настоящата инстанция само в посочените осъдителни части,
както и, по аргумент от т.15
от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т.гр.д.№ 1/2000 г., ОСГК, в частта, с която са
уважени обратните искове, а в останалата – отхвърлителна част, решение е влязло
в сила поради необжалването му от страните.
При извършената проверка по реда на чл.269
от ГПК, съдът констатира, че решението на БРС е валидно, и допустимо в
обжалваната част, подлежаща на проверка за допустимост.
По
наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд
дължи произнасяне, съдът намира следното:
Конкретните
оплаквания във въззивната жалба се свеждат до това, че: не е изяснен механизмът
на настъпване на инцидента, по-конкретно се твърди, че са необосновани изводите
на съда, че „площадното пространство не е било почистено, че е имало заледен
участък, където ищцата се е подхлъзнала, загубила равновесие и паднала, и в следствие
се е стигнало до причиняване на описаните травматични увреждания“. В тази
връзка се твърди, че съдът е дал превес на ангажираните от ищцата гласни
доказателства, пренебрегвайки представените по делото писмени доказателства,
както и, че е извършил превратна оценка на доказателствата. Все поради липсата
на обоснованост на изводите на съда относно механизма на настъпване на
инцидента, се твърди, че съдът не е изследвал повдигнатият от ответната община
въпрос за наличие на съпричиняване от страна на ищцата - дали и доколко
увреждането на ищцата не е настъпило вследствие невнимание на самата ищца, дори
– дали увреждането не е настъпило изцяло поради противоправното поведение на
самата ищца. Все в тази връзка са изложени оплаквания, че по делото не е установено
онова противоправно поведение на ответника, което да е в пряка и непосредствена
връзка с установените вреди – какво е било дължимата грижа от страна на Община
Бургас за терена на площада, съотв. – какво не е било извършено, извън
установените извършени и възложени от Общината дейности за снегопочисване и
поддържане на площада с техника в обход и ръчно положен труд. Изложени са
оплаквания и , че по делото не е проведено пълно главно доказване на
обстоятелството, по вина на кой конкретен служител на Община Бургас, на който е
възложена работа, са настъпили претендираните от ищцата вреди; какво е деянието
(или бездействието), извършено от него; и дали това деяние е противоправно, за
да се ангажира отговорността по чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД на Община Бургас. Последната
група оплаквания са, че определените от съда обезщетения за претърпените от
ищцата неимуществени и имуществени вреди, са прекомерно завишени.
По първата група оплаквания – относно изясняването на механизма на
настъпване на инцидента, съдът намира, че първоинстанционният съд е установил в
пълнота фактическата обстановка и е достигнал до обосновани изводи относно
това, че подхлъзването и падането на ищцата е настъпило единствено по причина недостатъчно ефикасното почистване и опесъчаване на площада, на който е настъпил инцидентът.
Настоящият състав също, както и първоинстанционният съд, кредитира събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите Божилов и Димитров,
които установяват, че на 28.02.2018 г., около 16,30 часа, площад „Тройката“ в ***
не е бил достатъчно почистен от снега и опесъчен, тъй като на площада е имало
почистени 2-3 места („беше пребутано на 2-3 места сняг“ – св.Божилов), а
„всичко останало беше отъпкано от пешеходци“ (св.Божилов), и ако е трябвало да
се разминне с някой, свидетелят е стъпвал почти до коляно в сняг или киша.
Същият свидетел твърди, че отъпканият сняг е бил хлъзгав. Св.Димитров
потвърждава, че в този ден площадът не е бил почистен и всичко е било в сняг.
Показнията на двамата свидетели не се опровергават от представените от
ответната Община и от третото лице-помагач като доказателства, Протокол за
извършена работа, съгласно договор за зимно дежурство за периода 25.02.2018 г.
– 06.03.2018 г., Справка за работа фирма Консорциум Титан Бургас за времето от
07,00 ч. на 28.02. до 19,00 ч. на 28.02.2018 г. писмо, изх.№ 70-00-5650/20.07.2018
г., Оперативен план за дейности по снегопочистване и зимно поддържане на
уличната мрежа на територията на гр.Бургас 2017-2018 г., които установяват
единствено, че са били предприети мерки за осъществяване на ръчно и машинно
снегопочистване, проправени са били пътеки в снега, които са били обработени с
обезледителен материал „Антилед“, но не оборват установеното от гласните
доказателства, че на площад Тройката в ***, почистването не е било достатъчно,
съотв.преминаването не е било достатъчно обезопасено, още по-малко - към часа
на инцидента – 16,30 часа.
При така събраните доказателства съдът намира за неоснователни и недоказани
оплакванията на въззивника за необоснованост на
изводите на първоинстанционния съд, че площадното пространство не е било
почистено; че е имало заледен участък, на който ищцата се е подхлъзнала и е
паднала; както и за превратно тълкуване от съда на събраните по делото писмени
и гласни доказателства. Каквато и да е била създадената от ответната община или
от лицето, на което е било възложено извършването на снегопочисването, организация
по снегопочистване и опесъчаване, конкретната обстановка на място и в
конкретния момент, е била възприета от двамата свидетели (единият от които –
св.Божилов, безпристрастен), подробно описана в показанията им, поради което
съдът няма основание да не кредитира показанията им.
При така установената обстановка към момента на настъпване на инцидента, и
при липсата на установени данни за съпричиняване на вредите от ищцата, съдът
приема, че са неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че съдът не е изследвал повдигнатия от ответната община въпрос дали
увреждането не е настъпило изцяло поради противоправното поведение на самата
ищца, или поне за наличие на съпричиняване от страна на ищцата - дали и доколко
увреждането на ищцата не е настъпило вследствие невнимание на самата ищца.
Напротив, от показанията на св.Божилов се установява, че ищцата е била обута
със стабилни обувки, с грайфери, била е дебело облечена и се е движела
внимателно – „вървеше нормално, не бързаше“.
Неоснователни, според настоящия
състав, са и оплакванията, че искът е неоснователен, тъй като по делото не е
установено онова противоправно поведение на ответника, което да е в пряка и
непосредствена връзка с установените вреди – какво е било дължимата грижа от
страна на Община Бургас за терена на площада, съотв. – какво не е било
извършено, извън установените извършени и възложени от Общината дейности за
снегопочисване и поддържане на площада с техника в обход и ръчно положен труд,
както и - по вина на кой конкретен служител на Община Бургас, на който е
възложена работа, са настъпили претендираните от ищцата вреди; какво е деянието
(или бездействието), извършено от него; и дали това деяние е противоправно, за
да се ангажира отговорността по чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД на Община Бургас.
По делото не е спорно, че площад Тройката в ***, където се е случил инцидентът с ищцата, е общинска собственост,
съотв.че задължение на Община Бургас е да го поддържа в състояние, в което да се осигури нормалното придвижване на пешеходците, вкл.в зимни условия. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените от ответната страна
Договор № 70-Т-367/02.11.2009
г., с който Община Бургас е възложила задължението за зимното поддържане на
улиците, тротоарите, площадите и друти места за обществено ползване на
територията на гр.Бургас, включваща и Централна градска част, на Консорциум „Титан Бургас“ ДЗЗД,
чийто съдружник е третото лице – помагач
на Община Бургас и ответник по обратния иск -„Нелсен – Чистота“ ЕООД.
След като вредите на ищцата са
настъпили следствие недобре почистен от снега и опесъчен терен на площад
Тройката, която дейност е задължение на ответната община, възложила това свое
задължение на Консорциум „Титан Бургас“ ДЗЗД, отговорността е за виновно бездействие -
неполагане на дължимата грижа. Деликтната отговорност възниква за лицето, което
е било длъжно да обезопаси вещта, да положи грижата на добрия стопанин. Такова
задължение в случая съществува както за собственика, така и за лицето, на което
собственикът на площада е възложил дейността по снегопочистване и обезопасяване
на площад Тройката. Отговорността по чл.49 от ЗЗД на възложителя на
работа е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и се носи поради
виновното поведение (действие или бездействие) на изпълнителя, поради
което в
случая е без значение името на конкретното лице-служител на Община Бургас или
на „Нелсен – Чистота“ ЕООД, за да се ангажира отговорността на
Община Бургас като собственик на площада, и на „Нелсен – Чистота“ ЕООД като изпълнител на дейността по снегопочистване, за
настъпилите вреди вследствие недоброто почистване и обезопасяване на площад
Тройката. Ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа общинския терен по начин, той да може да бъде използван по предназначение, налице е причинно-следствена връзка между това неизпълнение и настъпилите вреди за ищцата.
Съдът намира за неоснователно и недоказано и последното оплакване във
въззивната жалба – че определените от съда обезщетения за
претърпените от ищцата неимуществени и имуществени вреди, са драстично
завишени.
Обезщетението за имуществени вреди е
доказано от представените от ищцата и приети като доказателства по делото 5
бр.фискални бонове, рецепта, фактура за доплащане на имплант и 2бр.Направление
за заплащане на потребителска такса, всички доказващи заплатени от ищцата
мадикаменти, такси и имплант, във връзка с претърпените от ищцата травми
вследствие падането на 28.02.2018 г. на площад Тройката в ***.
Настоящият съдебен състав приема, че определеното от първоинстанционния съд
обезщетение за неимуществени вреди на ищцата, съответства на претърпените от
нея болки и страдания от инцидента. Касае се за получени от ищцата две фрактури
– на дясна бедрена кост – шийка, и на дясна лъчева кост. Установено е по
делото, че ищцата е била оперирана в *** АД с ендопротеза на дясна тазобедрена
става, а след изписването й е била настанена в Отделение „Физикална и
рехабилитационна медицина“ на същото заведение, от където е изписана с
препоръки за провеждане на домашна ЛФК и периодични курсове на рехабилитация в
амбулаторни и саниториални условия и нужда от тоалетен стол. Твърденията на
ищцата, че физическите болки и страдания, които е понесла, дискомфорта и неудобствата
да е обездвижена и да не може да се обслужда сама, са били за продължително
време, като и към момента продължава да се придвижда с проходилка или патерици
и да ползва тоалетен стол за физиологичните си нужди, се потвърждават както от
показанията на разпитаните двама свидетели, така и от заключението на вещото
лице д-р Парасков по съдебно-медицинската експертиза. Св.Божилов твърди, че
възстановяването на ищцата продължава и понастоящем, като тя е трудно подвижна,
продължава с процедурите за раздвижване и физиотерапия, още има болки и се
притеснява да се придвижва сама. Св.Димитров (син на ищцата) твърди, че ищцата
е започнала да се обслужва сама след третия месец, но болките й продължават и
сега, както и, че към момента продължава да се страхува да излиза сама. Същият
свидетел сочи, че в резултат на инцидента ищцата е напуснала работа, тъй като
вече не е физически годна за извършваната от нея работа като хигиенист.
Заключението по СМЕ сочи, че обичайният срок за възстановяване на ръка е 2-2,5
месеца, а обичайният срок за възстановяване след ендопротезиране – 5-6 месеца
при обичаен ход на оздравителния процес, през който период ищцата се е нуждаела
от чужда помощ и помощни средства. Според вещото лице, в медицинската
документация липсват данни за настъпили усложнения.
Целта
на обезщетението за неимуществени вреди е да компенсира болките и страданията
чрез предоставяне на други блага, съответни с разходите за задоволяване на
потребности. Съдебната практика установява средния размер на дължимото
обезщетение при определен вид и характер на увреждане и обичайните за него
болки и страдания като интензитет и продължителност. Във всеки конкретен случай
съдът следва да вземе предвид обстоятелствата, които водят до увеличение или
намаляване на размера на обезщетението, съпоставимо със средния, обичаен
размер, установен от съдебната практика.
В
настоящия случай съдът съобразява интензитета на понесените от ищцата болки от
двете фрактури, извършената на ищцата след инцидента операция и престоя й в
болницата от приблизително две седмици; установеното от СМЕ, че процесните две
фрактури водят до трайно затруднение на движенията на ищцата за период от около
5-6 месеца. Съдът отчита последвалата операцията двигателна слабост на долните
крайници и протезиране на дясна ТБС, довели до зависимост на ищцата от чужда
помощ за период от 2-2,5 месеца
и от помощни средства за период от 5-6 месеца. Съдът отчита и обстоятелството,
че поради трудната подвижнаст на ищцата вследствие на получените две фрактури, самообслужването,
поддържането на хигиена и ежедневните занимания на ищцата са били силно
затруднени и в продължение на 5-6 месеца, като ищцата се е нуждаела от чужда помощ
за обслучването си. На последно място съдът отчита възрастта на ищцата към
момента на настъпване на инцидента – 72 години, която усложнява
възстановителния й процес.
С
оглед установения от съдебната практика среден размер на обезщетението за
счупен долен крайник, при пълно възстановяване и при обичайните болки и
страдания - около 10 000 лв (решение № 69/14 на ІV ГО на ВКС; решение №54/19
на ІІІ ГО на ВКС; решение № 79 от 07.06.2019 г. по гр. д. № 3839/2018 г. на ІІІ
ГО на ВКС), съдът приема, че обезщетението за неимуществени вреди от двете
фрактери на ищцата за компенсиране на преживените от нея болки и страдания,
следва да е в определения от първоинстанционния съд размер от 9 000 лв.
В същите размери следва да се уважат предявените от Община Бургас обратни искове против третото лице-помагач „Нелсен Чистота“ ЕООД, като съдружник с
99,99 % в *** ДЗЗД.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции и при споделяне на
мотивите на първоинстанционния съд, към които настоящият състав препраща на
основание чл.272 от ГПК, решението на БРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
Предвид постановения резултат и поради липсата на представени доказателства
за направени от въззиваемата Д. разноски във въззивното производство, съдът
няма да се произнася по разноските.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 1055 от 10.05.2019 г. по гр.д.46/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, в обжалваната
част.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд с
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.