Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен, 08.02.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор П. Вълчев при ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 1 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба на „Г.Т.“
ЕООД, ***, депозирана чрез адвокат М.Т.Х.от Адвокатска колегия – София, против
Решение № 356/02.11.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД №
1076/2022г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърден Електронен
фиш № ********** за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството,
с който на „Г.Т.“ ЕООД, ***, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две
хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на
чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на
атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния
закон и процесуалните правила. Счита, че неправилно в случая контролните органи
са ангажирали отговорността му посредством издадения електронен фиш, каквато
възможност според жалбоподателя не съществува. Твърди се също, че мястото на
извършване на нарушението не е индивидуализирано по съответния начин. Поддържа
се и тезата, че наложената имуществена санкция се явява непропорционална на
приписаното на лицето нарушение, като аргументи в подкрепа на това становище
жалбоподателят черпи от съдържанието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г. относно таксуването на
превозни средства за използване на пътни инфраструктури, както и от редица
решения на СЕС. С оглед на това, инициаторът на настоящото производство
обективира извод за несъответствие на правилото на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с
европейското законодателство, поради което отправя молба за отмяна на ЕФ поради
неговата незаконосъобразност. Претендира и присъждане на разноските, сторени
във въззивното производство. В съдебно заседание, „Г.Т.“ ЕООД, редовно и
своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.
София, депозира отговор на касационната жалба посредством юрисконсулт Веселина
Петкова, в който излага съображения за неоснователност на оспорването. В
съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Петкова, която моли
за присъждане на съдебни разноски.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура
възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за решение в
този смисъл.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е постановено при следната
фактическа обстановка:
На 04.11.2021г. в 14. 52 часа в Община Шумен с
устройство № 10062, представляващо елемент от електронната система за събиране
на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път A-2 км. 340+293, било
установено нарушение № D0С0С6 ВАЕ2365787Е053041F160A65A6 - движение на ППС –
влекач „Волво ФХ“ с рег. № *******, с технически допустима максимална маса
20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ брой
оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 40000, с посока
намаляващ километър по път А - 2 км. 340 +293, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаване.
За нарушението електронната система за събиране на
пътни такси създала доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, съгласно който
нарушението се изразява в това, че ППС няма маршрутна карта или бордово
устройство.
След установяване, че ППС е собственост на „Г.Т.“ ЕООД,
ЕИК *********, за регистрираното нарушение от Агенция „Пътна инфраструктура“
бил издаден процесния Електронен фиш № **********, посредством който на
дружеството, на основание на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка районният
съд достигнал до извод, че ЕФ е изготвен от компетентен орган, съобразно
разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП, както и че при издаването на обжалвания
електронен фиш липсват допуснати нарушения и от формална страна фишът притежава
всички изискуеми от законодателя реквизити, и съответства на утвърдения от УС
на АПИ образец. В тази връзка, съдът посочил, че правилото по чл. 189ж ал. 7 от ЗДвП съдържа изрична регламентация за електронния фиш за нарушение по чл. 179,
ал. 3-3б от ЗДвП. В този смисъл според съда била и разпоредбата на чл. 167а,
ал. 3 от ЗДвП, към която препраща нормата на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП,
предвиждаща, че електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.
1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в,
както и тази на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, където изрично било посочено, че
Агенция „ПИ“ създава и поддържа информационна система, в която се издават и
съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179,
ал. 3 – 3в. Съдебният състав счел също, че по коректен и прецизен начин е
индивидуализирано и мястото на извършване на нарушението. За да потвърди
оспорения пред него ЕФ, предходният съдебен състав достигнал и до решаващия
правен извод относно безспорната установеност на вмененото на лицето нарушение
по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, задължаващ собственика да не допуска движението на
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако
за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП
според категорията на пътното превозно средство.
Шуменският административен съд намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда
съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на
неговите правомощия.
Настоящият състав напълно споделя възприетата от
въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея
правни изводи относно наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността
на касатора.
Преди всичко, следва да се отбележи, че настоящата
инстанция не споделя твърденията на касатора, че неправилно е била ангажирана
отговорността му чрез издадения ЕФ. За да отклони това твърдение, районният съд
е изложил изчерпателни и надлежно аргументирани мотиви, основани не на
разширително тълкуване на нормата, както твърди жалбоподателят, а на надлежен
законов прочит, подкрепен с изрични разпоредби от ЗДвП, сочещи с категоричност,
че нарушения от категорията на описаното в ЕФ могат да бъдат санкционирани с
имуществена санкция, определена по реда на
чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Решаващият състав на Административен съд – Шумен се солидаризира напълно
с изложените от районния съд съображения в тази им част и не счита за
необходимо да ги преповтаря.
За неоснователни касационният състав намира и
твърденията на санкционираното лице за неустановеност на мястото на извършване
на нарушението. Пътният участък от републикански път А-2 е индивидуализиран в
достатъчна степен в ЕФ, макар и без изричното изписване на тол сегмента или
чрез посочване на географските му координати, като на него е било разположено и
устройството с № 10062, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси, установило и самото нарушение, при което не е налице
твърдяното съществено процесуално нарушение, препятстващо лицето да организира
защитното си поведение.
Прочитът на приобщените доказателства сочи с
категоричност, че санкционираното дружество е допуснало нарушение по чл. 102,
ал. 2 от ЗДвП, който задължава собственикът да не допуска движението на пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП
според категорията на пътното превозно средство. До такъв извод е достигнал и
районният съд, съобразявайки, че превозното средство влекач „Волво ФХ“ с рег. №
*******, с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа
допустима максимална маса на състава 40000, собственост на „Г.Т.“ ЕООД попада в
категорията превозни средства по смисъла на чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което
изцяло не е платена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, предвид
липсата на валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
В тази връзка съдът правилно е ценил приобщените писмени доказателства, заключавайки,
че не е доказано твърдението на дружеството, че неподаването се дължи на
техническа неизправност в системата на АПИ, доколкото такива доказателства не
са събрани в хода на въззивното производство. Съдът е съобразил изисканата
справка от „Интелигенти трафик системи“ АД от техническият запис на системата
за мониторинг на бордовите устройства, съгласно която бордово устройство със
сериен номер 0305377939528, асоциирано към ППС с рег. № ******* е било
изключено или неправилно включено в електрическото захранване в периода от
14.03 часа на 29.10.2021г. до 09.41 часа на 05.11.2021г., вследствие на което в
този период не са генерирани данни за геолокация на бордовото устройство и няма
създадени тол декларации, което е и причината за регистрираното неправомерно
ползване на платената пътна мрежа.
Противоправното поведение на собственика е въздигнато
в състав на административно нарушение. С разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП се предвижда наказание за собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата. Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а, според който при
установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на
нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му. В ал. 2 на същия член императивно е установено,
че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС
без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция
по т. 3 от същата алинея в размер на 2500 лева, каквато именно е била наложена
на жалбоподателя с процесния ЕФ.
В отговор на наведеното от касатора основание за
отмяна на ЕФ с довода за непропорционалност на предвидената имуществена санкция
спрямо извършената деятелност и твърденията за несъответствието на нормата на
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, настоящата инстанция
следва да отбележи, че не намира резон да възприеме тази позиция. Съобразно
цитираната разпоредба от директивата, „държавите-членки установяват съответен
контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на
националните разпоредби, приети по настоящата директива.“ Нормата вменява
задължение за страните да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират
изпълнението на тези национални разпоредби, включително и чрез установена
система от наказания, които следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
Според настоящия съдебен състав българският законодател е създал достатъчно
гъвкав законов механизъм, залегнал както в ЗДвП, така и в Закона за пътищата,
целящ именно съблюдаването на въведеното в посоченото правило от Директивата
изискване. Този режим включва не само инструментариума на административно наказателната
принуда, който борави с административни наказания и санкции в твърд размер, а и
уредената възможност в чл. 10, ал. 2 от ЗП за лицето да заплати компенсаторна
такса, в който случай същият се освобождава от административно наказателна
отговорност. В чл. 26, ал. 2 от Тарифа за таксите, които се събират за
преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета на основание чл.
10, ал. 6 от ЗП, е диференциран и дължимият размер на компенсаторната такса при
отчитане на категорията на пътното превозно средство, съответно неговата
допустима максимална маса и оси, като за касатора е съществувала възможност да
заплати тази такса в указания в ЕФ срок, в резултат на което фишът би бил
анулиран. В контекста на гореизложеното, касационният състав намира, че
правилно АНО е пристъпил към ангажиране на отговорността на дружеството,
доколкото не е налице соченото от жалбоподателя противоречие с правилото на
чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО.
Предвид гореизложеното, касационната жалба се явява
неоснователна. С оглед на това, процесното съдебно решение следва да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и своевременно отправеното
искане за присъждане на разноски от страна на ответника, представляван от
юрисконсулт, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН касаторът „Г.Т.“ ЕООД, ***
следва да бъде осъден да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София
разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № № 356/02.11.2022г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1076/2022г. по описа на съда.
ОСЪЖДА „Г.Т.“ ЕООД, ***, ЕИК ********* да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“ – гр. София разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 08.02.2023 г.