№ 6771
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20241110103037 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД твърди, че е сключил
с ответника Ц. Д. Д.А договор за продажба на топлинна енергия, по силата на
който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището й в гр.П., ул.Б.
21, ап.20 през периода юни 2019 - септември 2021 г. Ответникът се е задължил
да плаща цената й. Твърди още, че е подал заявление по чл.410 от ГПК, срещу
което ответникът е възразил срещу издадената въз основа на него заповед за
изпълнеине по реда на чл.414 ГПК, и това обуславя интереса му да предяви
настоящите искове за установяване на вземанията си за следните суми: 429,61
лв., претендирана като цена на топлинната енергия за периода юни 2019 -
септември 2021 г. и 74,38 лв.– обезщетение за забава за периода 2.8.2019 -
7.7.2022 г. Моли и за осъждането на ответника за направените разноски по
настоящото и по заповедното дело.
Ответникът Ц. Д. Д.А оспорва исковете по основание и размер.
Позовава се на погасителна давност за част от претенциите на ищеца –
предхождащите с три години подаването на заявлението по чл.410 от ГПК.
1
Моли исковете да бъдат отхвърлени.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №44396/22 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в на
СРС, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
процесните суми /първоначално пред РС-П., но делото е изпратено по
подсъдност СРС/. Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу
която ответникът е подал възражение по реда на чл.414 ГПК. Това обуславя
интереса на ищеца да предяви настоящите искове за установяване на
вземанията си.
От приетите по справка от Агенцията по вписванията и от нотариален
акт №78, том 2, рег. №3776, дело №325 от 1999 г. на нотариус С.П. се вижда,
че преди началото на процесния исков период ответникът е придобила
правото на собственост върху процесния топлоснабден недвижим имот. По
делото не се събраха доказателства да се е разпоредила с имота или да е
изгубила по друг начин това свое право. Следователно, на осн. 153, ал.3 от
Закона за енергетиката за процесния период е налице договор по чл.150, ал.1
ЗЕ между ищеца и ответника за продажба на топлинна енергия срещу
заплащане.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-
техническат и счетоводна експертиза се вижда, че количеството топлинна
енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ
топломер, монтиран в абонатната станция. Уредът е проверен в лицензирана
метрологична лаборатория и е годно техническо средство за измерване на
потребената топлинна енергия през исковия период. Показанията му се
отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия в
сградата, в която се намира процесният обект, се извършва от третото лице
помагач съгласно посочените договори.
На ответника е начислявана топлинна енергия за отопление на имота и
за сградна инсталация. Според вещото лице, уредите са редовно отчитани,
като изчисленията са съобразени с техническите изисквания на Наредба №
2/2004г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба № 16-334/2007г.
Цената на потребената топлинна енергия в исковия топлоснабден обект
2
през периода юни 2019 - септември 2021 г. е в размер на 380,52 лв.; размерът
на законната лихва за исковия период 2.8.2019 - 7.7.2022 г. - 74,38 лв.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ.
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл.
153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от
закона.
Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже договора за продажба на
топлинна енергия срещу на срещното задължение на ответника да плати
цената й. Обстоятелството, че е доставил топлинната енергия, чието
заплащане желае, количество и цената й. В тежест на ответника е да докаже,
че е платил задълженията си
Между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, съгласно чл. 150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, което е видно от
анализа на доказателствата относно съсобствеността на имота.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, са приети заключения на съдебно-
техническа експертиза и заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Ето защо, следва да се приеме, че за процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия съгласно общите условия на договора, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно чрез
топлоизмервателните уреди и общия топломер.
Изчисление на цената на потребената топлинна енергия за процесния
3
период и размерът на законната лихва за периода на забавата се съдържа в
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ценена от съда като
компетентно и безпристрастно изготвена.
Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е
неоснователно частично основателно. Съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД
периодичните вземания, каквито са процесните, се погасяват с тригодишна
погасителна давност (в този смисъл е и задължителната съдебна практика т.2
от ТР 1/2009г.). С предявяването на иска давността се спира. Искът е предявен
на 8.7.2022г. (чл. 422, ал.1 ГПК), следователно извън обхванатия от
погасителната давност период са всички вземания, чиято изискуемост
настъпва след 8.7.2022 г. (чл. 114, ал.1 ЗЗД). На осн. чл.3, ал.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13.3.2020 г., и за преодоляване на последиците към
периода от три години следва да се добави период от 2 месеца и 7 дни, считано
от 13.3.2020 г. до 20.5.2020 г. включително. Следователно, вземанията на
ищеца за цената на топлинната енергия не са погасени по давност.
Съдът въз основа на изчисленията на приетата по делото комплексна
експертиза приема, че за периода юни 2019 – септември 2021 г. г.
задължението на ответника е в размер на 380,52 лв. В общия сбор на
претендираната от ищеца сума за цена на топлинната енергия е включена и
сума от 49,09 лв., вземането за която се основава на различни факти –
извършена от ищеца услуга дялово разпределение. Такава претенция обаче не
е предмет за разглеждане в настоящия казус. Ето защо, искът следва да се
уважи до размера то 380,52 лв., а, а за разликата до пиния предявен размер -
да се отхвърли.
Относно исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД: Искът по чл.86,
ал.1 ЗЗД е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по главния
иск, периода на забавата и размера на обезщетението забава, а от страна на
ответника - твърдените правоизключващи факти или погасяването на главните
задължения на падежите им или заедно с обезщетение за забава.
В случая началото на забавата следва да се постави с поканата до
ответника да плати задълженията си – чл.84, ал.2 ЗЗД, каквато ищецът не
доказа да е отправил и тя да е достигнала до ответника преди връчване на
4
препис от заявлението по чл.410 ГПК /тоест след периода за който се отнася
претенцията за лихва за забава/.
Относно направените по делото разноски от страните:
Предвид частичната основателността на исковете, ответникът на осн.
чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК е длъжен да плати на ищеца направените по делото
разноски съразмерно на уважената част от исковете – 75,50 % 1500,00 лв. – по
настоящото дело и 75,00 лв. – по заповедното, т.е. 1132,50 лв., съответно 56,62
лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че
ответникът Ц. Д. Д.А с ЕГН ********** с гр.София, ул.Ц.С. 39, ап.1 и адрес
на топлоснабдения имот в гр.П., ул.Б. 21, ап.20 дължи на ищеца ЕВН
БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК ********* и адрес в гр.П.,
ул.Христо Г.Данов 39, плащането на следните суми:
- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 380,52 лв.,
представляваща цената на топлинната енергия по договор за продажба на
топлинна енергия на собственика на топлоснабдения обект с адрес в гр.П.,
ул.Б. 21, ап.20 за периода юни 2019 - септември 2021 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по ч.гр.д.
№10059/22 г. на РС-П. - 8.7.2022г. до изплащането на сумата;
ОТХВЪРЛЯ частично иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр.
чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – само за разликата от уважената част до
пълния предявен размер от 429,61 лв. и - изцяло иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 74,38, претендирана като обезщетение за забава
за плащане на сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за
периода 2.8.2019 – 7.7.2022.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК ответника Ц. Д. Д.А с ЕГН
**********, с посочените данни, да плати на ищеца ЕВН БЪЛГАРИЯ
ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, с посочените данни, следните суми: 1132,50 лв.,
представляваща обезщетение за направените от ищеца разноски по
настоящото исково дело и 56,62 лв. – по заповедното ч.гр.д. №44396/22 г. на
5
СРС, II ГО, 73-ти с-в, съразмерно на уважените части от исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК - с
въззивна жал пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси
чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6