Решение по дело №33839/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6528
Дата: 10 април 2024 г.
Съдия: Яна Марио Филипова
Дело: 20221110133839
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6528
гр. София, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110133839 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 02.12.2022г., от (фирма) против Ж.
И. Д. и С. Н. Д. - наследниците на Н. Х. Д., с искане ответниците да бъдат осъдени да
заплатят на ищцовото дружество сумата в размер общо на 865,44 лева, представляваща
незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
(адрес) с абонатен № 190364, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 24.06.2022г. до
окончателно погасяване на вземането, сумата в размер общо на 173,99 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 02.06.2022 г., сумата в размер общо на 35,87 лева,
представляваща незаплатена цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от
подаване на исковата молба на 24.06.2022 г. до окончателно погасяване на вземането и
сумата в размер общо на 8,87 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 02.06.2022 г., като сумите се
разпределят между ответниците, както следва: ¾ част от вземанията за Ж. И. Д. и ¼ част от
вземанията за С. Н. Д..
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не
са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Предвид неизпълнение на
задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е
1
искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не изразяват становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл. 86,
ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и
спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като по делото няма твърдения за това.
Ответниците не оспорват поддържаните от ищеца твърдения за наличие на валидно
възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, че
на наследодателя им е открита партида за процесния имот, количеството и цената на
доставената до имота топлинна енергия. Ответниците не оспорват представените ведно с
исковата молба извлечения от счетоводни записвания, поради което съдът приема, че
предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е основателен за
сумата в размер на 865,44 лева. Като законна последица следва да се присъди законната
лихва върху главницата за топлинна енергия от датата на подаване на исковата молба –
23.06.2022 г. до окончателното им заплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между (фирма) и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. От
2
представените по делото от (фирма) документи – отчети и изравнителни сметки се
установява, че в процесния период описаният в исковата молба имот е бил топлоснабден и
за него е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия. При съобразяване
на естеството на работа и обичайния размер на възнаграждението съдът приема, че
начисляваните месечни стойности съответстват на извършена работа, в който смисъл е и
Решение № 3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. № 10211/2021 г. по описа на СГС.
При доказаност на главната претенция, основателен се явява и акцесорния иск за
обезщетение за забава.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците следва
да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски в производството в размер на
150 лева, от които сумата в размер на 50 лева внесена държавна такса и смата в размер на
100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната,
изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж. И. Д., ЕГН ********** и С. Н. Д., ЕГН **********, и двете с настоящ
адрес в гр. (адрес), да заплатят на (фирма), ЕИК **** със седалище и адрес на управление в
гр. (адрес) при условията на разделна отговорност при следните квоти: ¾ части от
вземанията за Ж. И. Д. и ¼ част от вземанията за С. Н. Д., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер общо на 865,44 лева, представляваща
незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
(адрес) с абонатен № 190364, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 24.06.2022г. до
окончателно погасяване на вземането, сумата в размер общо на 173,99 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 02.06.2022 г., сумата в размер общо на 35,87 лева,
представляваща незаплатена цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от
подаване на исковата молба на 24.06.2022 г. до окончателно погасяване на вземането и
сумата в размер общо на 8,87 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 02.06.2022 г.
ОСЪЖДА Ж. И. Д., ЕГН ********** и С. Н. Д., ЕГН **********, и двамата с
настоящ адрес в гр. (адрес), да заплатят на (фирма), ЕИК **** със седалище и адрес на
управление в гр. (адрес) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер общо на 150 лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (фирма), ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в гр. (адрес), в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца
(фирма), ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр. (фирма).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3