Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 18.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на осми март две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 10081 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 161456
от 27.07.2020 г. по гр.д. № 47866/2019 г. по описа на СРС, 126 с-в, са
отхвърлени като неоснователни предявените от "Т.С." ЕАД, ЕИК ******против
Н.Ц.С., ЕГН ********** и Т.Б.С., ЕГН ********** искове по чл. 422 ГПК вр. чл.
59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ответниците
дължи на ищеца ½ от следните суми: 102,51 лева, представляваща стойност
на доставена топлинна енергия през периода февруари 2017 г. - април 2018 г. в
имот с код на платеца Т361639, 41,06 лева, представляваща стойност на заплатена
такса за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода юли 2017 г. –
април 2018 г., с които суми ответниците са се обогатили неоснователно за сметка
на ищеца, заедно със законната лихва от 28.05.2019 г. до погасяване на
задълженията, 14,19 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за стойност на доставена топлинна енергия за
периода 31.03.2017 г. – 10.05.2019 г. и 6,52
лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода
30.12.2016 г. – 10.05.2019 г.
Решението
е постановено при участие на подпомагаща страна на страната на ищеца – Т.с.
ЕООД.
Срещу
първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ищеца "Т.С."
ЕАД, в която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
постановеното решение в частта, в която са отхвърлени предявените искове. Изложени
са съображения, че решението в обжалвана част е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон. Заявява, че неправилно СРС е приел, че
ответниците не дължат исковити суми, за които е издадена заповед за изпълнение
на извъндоговорно основание, тъй като в производството е установено, че двамата
са носители – имат запазено право на ползване върху процесния имот за исковия
период. Доколкото същите оспорват наличие на облигационно правоотношение с
ищеца във връзка с доставената и потребена в имота топлоенергия счита, че
същите дължат сумите на основание неоснователно обогатяване. Последното и при
съобразяване, че са ползвали топлинна енергия за стопански нужди, а не са
сключили договор с ищеца, като изрично оспорват да има такъв.
Отправено
е искане за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковете в
цялост. Претендират се разноски.
Въззиваемите
Н.Ц.С. и Т.Б.С. не са подали в законоустановения срок отговор на въззивната
жалба.
Третото
лице помагач на страната на ищеца - Т.с. ЕООД не е изразил становище по
подадената въззивна жалба.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 126-ти състав, решение за валидно и
допустимо.
По доводите
за неправилност на постановеното решение, съдът намира следното:
Предявени са
за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно и субективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото е
безспорно, че процесният имот - магазин № 1, находящ се в гр.София, ул.******/стопански обект/ е бил топлофициран и че сградата-етажна
собственост, в която се намира същия е била присъединена към топлопреносната
мрежа, с оглед приетите по делото договор от 02.10.2002 г., по силата на които
етажните собственици са възложили на "Т.с." ЕООД да извърши доставка
и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за
разпределение на разхода на топлинна енергия и извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и
индивидуални сметки.
Приложен е и
протокол от 08.07.2002 г. от проведено общо събрание на етажните собственици,
на което са взети решения да се сключи договор за извършване на услугата
"топлинно счетоводство" с "Т.с." ЕООД.
От
представения на л. 40-л.42 от първоинстанционното производство нотариален акт №
180 от 08.11.2016 г., том IV, рег. № 11164, дело 695/2016 г., се
установява, че със сключената сделка дарение на недвижим имот дарителят Т.Б.С. /ответник в производството/ е запазил
за себе си и за Н.Ц.С. /ответник/ пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно
правото на ползване върху дарените имоти, между които и магазин № 1, находящ се
в гр.София, ул.******.
Чрез
представените пред първата инстанция молба-декларация на Т.Б.С. с вх. № 1160/26.04.2007 г. при Т.С. ЕАД и предходна такава от
23.11.1999 г. /л.38 и л.39 от делото на СРС/ се установява, че за
топлоснабдения имот – магазин № 1, находящ се в гр.София, ул.******е открита
партида с код на платеца № Т 361639 на името на ответника С. като негов
собственик.
Представеното
в производството писмо-покана на Т.С. ЕАД от 17.04.2019 г. за заплащане на суми
за потребена в имота ТЕ и съответно за сключване на писмен договор за
потребяваната в обекта ТЕ за стопански нужди съгласно чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ с приложени необходимите
документи за сключването му не е достигнало до ответниците преди връчване на препис от исковата
молба и приложенията на 17.02.2020 г. Последното доколкото приложените известия
за доставяне сочат, че същата не е била получена преди образуване на настоящето производство.
Установява
се, чрез представените от "Т.с." ЕООД изравнителни сметки за дялово
разпределение за периода 01.05.2016 г.-30.04.3017 г. и 01.05.2017 г.-30.04.2018
г., че клиента дължи за потребена в имота ТЕ за небитови нужди сумата 42.96 лв.
с ДДС и сумата 11.82 лв. с ДДС.
С оглед на
изложеното въззивният съд приема, че през процесния период собственик на
недвижимия имот е дарената Д.Т.Д., а ответниците са носители на право на
ползване върху имота при равни права /по ½ всеки/.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на
производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба
период, се регулират със Закона за енергетиката.
Страните не
спорят, че процесният топлосналден имот е предназначен за задоволяване на
стопански, съответно - небитови нужди, доколкото същият представлява магазин.
Разпоредбата
на чл. 149, т. 3 ЗЕ регламентира,
че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на
топлинна енергия за стопански нужди.
Нормата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (отм.,
бр. 54 на ДВ от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала до 17.07.2012 г.,
определя като потребител на енергия или природен газ за стопански нужди всяко
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както
и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Нормата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (нова
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала след 17.07.2012 г. и
следователно - през исковия период, определя като "небитов клиент" -
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди.
С оглед на това топлоснабдяването на
имота следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ -
въз основа на писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносно
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
Страните не спорят, че за
исковия период между тях не е подписан договор за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди при общи условия на ищеца. В случая ищецът е
отправил предложение до ответниците за сключване на писмен договор за продажба
на топлинна енергия за небитови нужди в съответствие с изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
По делото не се твърди, а и не се установява, между страните да е подписан
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за исковия период.
Съгласно §
1, т. 33а от ДР на ЗЕ, приета с изменението на ЗЕ с ДВ, бр. 54 от 2012 г.,
"небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди. Аналогична е и редакцията на § 1, т. 43 от ДР
на ЗЕ до посоченото изменение на закона, която съдържа легалната дефиниция за
"потребител на енергия или природен газ за небитови нужди". Съобразно
чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя, а в редакцията след изменението с
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. писменият договор се сключва
между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди.
В настоящия
казус ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен
договор и наличието на неоснователно обогатяване от ответниците, тъй като между
страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди. По делото не са ангажирани доказателства за сключването на такъв писмен
договор. В тази връзка неоснователни са изводите на СРС, че предявените искове
е следвало да бъдат изцяло отхвърлени поради липсата на сключени писмени
договори по чл. 149 ЗЕ. Претенцията на ищцовото дружество за неоснователно
обогатяване се основава именно на липсата на такъв договор. Никоя от страните
не твърди между тях да съществува договорно правоотношение, нито са представени
доказателства в този смисъл. При липсата на възможност топлопреносното
предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно
основание, то същото разполага с правата, предвидени в чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
съобразно който всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Фактическият
състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание включва
кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт и това разместване на
блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на
спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши,
увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В разглеждания
случай липсата на договор за продажба обуславя липса на основание за
получаването на топлинна енергия за процесния имот, като въпреки тази липса на
основание, топлинна енергия е ползвана. Същевременно стойността на потребената
енергия не е била заплатена, с което са били спестени разходи. Въззивният
състав намира, че тези разходи се дължат поравно от всеки от ответниците по
аргумент от чл. 57, ал. 1 ЗС.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е налице
обогатяване по отношение на ответниците, което е довело до обедняване на
ищцовото дружество, като за това липсва основание.
Същевременно
подаването на молба-декларация от ответника установява заявяване от него, че
ползва имота, като последваща промяна не е установена по делото.
Страните не
спорят, че през процесния период от м. февруари 2017 г. – м.април 2018 г.,
ищцовото дружество е доставило в процесния имот топлинна енергия на обща
стойност посочена в издадените изравнителни сметки - 42.96 лв. с ДДС и сумата
11.82 лв. с ДДС или общо 54.78 лв. с ДДС. С оглед това исковете за посочената
сума следва да бъдат уважени срещу ответниците, като бъде признато за
установено, че същата се дължи разделно от двамата ответници при равни права,
т.е. по ½ от всеки. В посочената част решението на СРС следва да бъде
отменено, като неправилно. За разликата над посочената сума 54.78 лв. до
предявения размер 102.51 лв. исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и в тази част постановеното от СРС решение следва да бъде
потвърдено.
Задължението на ответниците е парично и за периода на
своята забава същите
дължат обезщетение. В случая,
противно на заявеното от ищеца във въззивната му жалба, Общите му условия не са
приложими. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД,
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора. Доколкото преди
подаване на исковата молба до ответниците не е изпратена и съответно получена
покана за доброволно плащане на сумата 102.51 лв. за
потребената в стопанския обект ТЕ, то, исковете по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД правилно и законосъобразно са били отхвърлени като неоснователни. В
посочената част решението на СРС следва да бъде потвърдено.
С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006
год., бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ се възлага отговорността
за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово
разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл.
139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не
са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл.
139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца,
осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал.
5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост,
самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се
уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение /виж и
чл. 112г от ЗЕЕЕ /отм./ – действаща нормативна уредба към момента на
сключването на договора между етажните собственици на процесната сграда и „Т.с.”
ЕООД.
В
проведеното производство не са ангажирани доказателства от страна на ищеца за
дължимите суми за дялово разпределение, с които ответниците са се обогатили за
сметка на ищеца. Поради това правилно и законосъобразно СРС е отхвърлил
исковете за тези вземания като неоснователни. В посочената част решението на
СРС следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
С оглед
изхода на спора в полза на въззивника-ищец, на основание чл.78, ал.1 ГПК следва
да бъдат присъдени разноски за първата инстанция в размер на 32.00 лв. за
исковото производство, за заповедното производство 19.00 лв. и за въззивната
инстанция в размер на 20.00 лв.
Въззиваемият
не представя доказателства за сторени разноски пред въззивната инстанция,
поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Поради
частично съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение следва да
бъде отменено в една част.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 161456 от 27.07.2020 г. по гр.д. № 47866/2019 г. по описа на СРС, 126 с-в, в
частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от "Т.С."
ЕАД, ЕИК ******против Н.Ц.С., ЕГН ********** и Т.Б.С., ЕГН ********** искове по
чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че всеки от
ответниците Н.Ц.С. и Т.Б.С. дължи на ищеца ½ от сумата 54.78 лв. с ДДС,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода февруари
2017 г. - април 2018 г. в имот с код на платеца Т361639, представляващ магазин № 1, находящ се в гр.София, ул.******,
вх.Б, с които суми ответниците са се обогатили
неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от 28.05.2019 г. до погасяване на задълженията и вместо
него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от "Т.С." ЕАД, ЕИК ******против Н.Ц.С., ЕГН
********** и Т.Б.С., ЕГН ********** искове по чл.422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че всеки от ответниците Н.Ц.С. и Т.Б.С. дължи на
ищеца ½ от сумата 54.78 лв. с ДДС, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия през периода февруари 2017 г. - април 2018 г. в имот с код на
платеца Т361639, представляващ магазин № 1, находящ се в гр.София, ул.******, вх.Б, с които суми ответниците са се обогатили
неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от 28.05.2019 г. до погасяване на задълженията, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 29712/2019 г.
по описа на СРС, 126 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 161456 от 27.07.2020 г. по гр.д. № 47866/2019 г. по описа на СРС, 126
с-в, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от "Т.С."
ЕАД, ЕИК ******против Н.Ц.С., ЕГН ********** и Т.Б.С., ЕГН ********** искове по
чл. 422 ГПК вр. чл.59, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено,
че всеки от ответниците дължи на ищеца ½ от следните суми: 47.73 лева,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода февруари
2017 г. - април 2018 г. в имот с код на платеца Т361639, 41,06 лева, представляваща
стойност на заплатена такса за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода юли 2017 г. – април 2018 г., с които суми ответниците са се обогатили
неоснователно за сметка на ищеца, заедно със законната лихва от 28.05.2019 г.
до погасяване на задълженията, 14,19 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху задължението за стойност на доставена
топлинна енергия за периода 31.03.2017 г. – 10.05.2019 г. и 6,52 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода 30.12.2016 г. – 10.05.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 29712/2019 г. по описа
на СРС, 126 с-в.
ОСЪЖДА Н.Ц.С., ЕГН **********
и Т.Б.С., ЕГН ********** да заплатят на "Т.С."
ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 32.00 лв. –разноски за исковото производство пред СРС,
разноски за заповедното производство 19.00 лв. и за въззивната инстанция в
размер на 20.00 лв.
Решението
е постановено при участие на подпомагаща страна на страната на ищеца – Т.с.
ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 3,
пр. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.