№ 632
гр. Бургас , 01.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500953 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод жалба от „Лизинг Финанс“ ЕАД, ЕИК ********* /старо
наименование – „Пиреос Лизинг България“ ЕАД/, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 53 чрез адвокат Ромил Златанов
от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Врабча“ № 8 против Определение
№ 260066 от 29.01.2021 г., постановено по ч.гр.д. №206/2010 г. по описа на
Районен съд – Карнобат, с което съдът е спрял принудителното изпълнение на
Заповед № 141/24.03.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 т.9 от ГПК – запис на заповед от 24.01.2007 г. по ч.гр.д.
№206/2010 г. по описа на КРС, с което съдът е разпоредил длъжниците СВ.
ГР. ИВ. ЕГН ********** и Г. М. ИВ. ЕГН **********, двамата от гр. Бургас,
ж.к. З., бл.**, ет.**, ап.**, и съдебен адрес: гр. Карнобат, ул. „Сашо
Кофарджиев“ № 2, адвокат Светла Гонкова-Трайкова, да заплатят на
кредитора „Пиреос Лизинг България“ ЕАД сумата от 34615,22 евро и
законната лихва върху сумата считано от 23.03.2010 г. до изплащане на
вземането, както и направените разноски в размер на 1354,03 лева заплатена
държавна такса в полза на кредитора, като е спряно принудителното
изпълнение и на образуваното по повод на същата заповед за изпълнение
изпълнително дело №20207750400362 по описа на ЧСИ Ясен Бойчев с рег.
№775 на КЧСИ и район на действие – Района на Окръжен съд гр. Шумен.
1
Частният жалбоподател счита определението на съда за
незаконосъобразно и неправилно, тъй като поканата за доброволно
изпълнение е връчена повторно от ЧСИ Ясен Бойчев на длъжниците.
Позовава се на разпоредбата на чл.428 ал.1 от ГПК като счита, че призовката
за доброволно изпълнение подлежи на връчване само веднъж и ако делото
бъде прехвърлено на друг съдебен изпълнител, то той следва да продължи
изпълнението без да се налага повторно даване на срок за доброволно
изпълнение. Счита, че към 13.12.2010 г. длъжниците – Г.И., С.И. и дружество
„Консулта“ ООД са получили съобщение за образуваното изпълнително дело
№20107900401027 на ЧСИ Ренета Милчева с рег. № 790 и район на действие –
СГС. Жалбоподателят е на мнение, че тъй като новообразуваното
изпълнително дело и по същия изпълнителен лист издаден въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение, ЧСИ Ясен Бойчев е следвало да изпрати
единствено съобщение до длъжниците за образуваното изпълнително дело
без да им дава нов срок за доброволно изпълнение, тъй като заповедта за
изпълнение вече е била стабилизирана. По мнение на страната подаденото от
длъжниците възражение е просрочено и за взискателя не се поражда
възможността да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като
повторното връчване на заповедта за изпълнение води до злоупотреба с права
от страна на длъжниците и осуетяване на принудителното изпълнение.
В предвиденият в закона срок е постъпил отговор на частната жалба от
СВ. ГР. ИВ. и Г. М. ИВ. чрез адвокат Светла Гонкова-Трайкова, с който молят
съда подадената частна жалба да бъде оставена без уважение, тъй като същата
е неоснователна. Позовават се на обстоятелството, че до всеки от длъжниците
С.И. и Г.И. са приложени покани съответно с изх. № 26147/13.12.2010г. и
№26155/13.12.2010г. на ЧСИ Р. Милчева, но на поканите не се съдържа
удостоверяване на връчване на посочените адресати. В известието за
доставяне на препоръчаната пратка до получателя „Консулта“ ООД
представлявано от Г. и С.И.и, получена на 16.12.2010г., положеният подпис
според възражението е на неизвестно лице. Според страните адресат на
пратката е лице, различно от длъжниците, поради което получаването й не
може да удостовери надлежно връчване на тези лица, за да се приеме, че е
изпълнено изискването на чл.43 ал.1 от ГПК. Считат, че не се установява
ЧСИ да е връчил покани за доброволно изпълнение на двамата поръчители по
2
изп.дело №1027/2010 на ЧСИ Ренета Милчева с рег. № 710, поради което
срокът по чл.414 от ГПК не бил започнал да тече.
Частната жалба е своевременно подадена, от лице имащо право на
жалба и отговаря на изискванията на чл.274 и следващите от ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
За да постанови спиране на принудителното изпълнение Районен съд –
Карнобат е счел, че е налице хипотезата на чл.420 ал.1 от ГПК и при подаване
на възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл.417 т.9 от ГПК
/по настоящем чл.417 т.10 от ГПК/, тъй като се касае за претендирана парична
сума по предявен запис на заповед, то в случая съдът следва да спре
принудителното изпълнение и даде възможност на кредитора да предяви
своята претенция по реда на чл.422 от ГПК.
В подадената частна жалба жалбоподателят се позовава на
разпоредбата на чл.428 ал.1 от ГПК, съгласно която когато пристъпва към
изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани
длъжника с връчването й, а когато заповедта е била връчена на длъжника, нов
срок за доброволното й изпълнение не се дава и в този случай вместо ПДИ се
изпраща съобщение за образуваното изпълнително дело както и копие от
изпълнителния лист. По делото е представено и удостоверение изх.
№1859/15.04.2021 г. на ЧСИ Ясен Бойчев, с което се удостоверява, че на
всички длъжници са връчени покани за доброволно изпълнение от ЧСИ
Ренета Минева с един пощенски плик, съдържащ покани до всеки един от тях,
което е станало на дата 16.12.2010 г. Настоящата съдебна инстанция намира
подадената частна жалба за неоснователна. Действително до длъжниците е
изпратено уведомление за това, че дължат по силата на заповед № 141 от
24.03.2010г. за изпълнение по чл.417 от ГПК в полза на „Пиреос Лизинг
България“ ЕАД сума в размер на 34615,22 евро главница по запис на заповед
от 24.01.2007 г., по която длъжник е „Консулта“ ООД и С. и Г. И.и в
качеството им на авалисти, законна лихва от 23.03.2010 г. и разноски по
делото. По делото е представено известие за доставка от 16.12.2010г. с
подпис на получател адресирано до „Консулта“ ООД представлявано от Г. и
3
С.И.и, но липсва отбелязване за качеството на лицето подписало известието
за доставяне. Приложено е и ксероксно копие от плика с който документите
са приложени като е посочено, че става дума за призовки за доброволно
изпълнение адресирани до Г.И. и С.И.. От така представените писмени
доказателства не може да се установи, че пратката е доставена до длъжника
„Консулта“ ООД, респективно до двамата авалисти, тъй като от една страна в
известието за доставяне не е посочено име и качество на лице получило
пратката, а по отношение на двете физически лица – авалисти, липсва
представен документ от който да се изведе, че същите са получили призовки
за доброволно изпълнение. При тези направените констатации от съда и
липсата на категорични доказателства, че призовките за доброволно
изпълнение са достигнали до длъжниците на 16.12.2010г., настоящата
съдебна инстанция намира подадената частна жалба за неоснователна, което
налага същата да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Лизинг Финанс“ ЕАД,
ЕИК ********* /старо наименование – „Пиреос Лизинг България“ ЕАД/, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 53 чрез
адвокат Ромил Златанов от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Врабча“
№ 8, против Определение № 260066 от 29.01.2021 г., постановено по ч.гр.д.
№206/2010 г. по описа на Районен съд – Карнобат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4