Р Е
Ш Е Н И Е № .....
гр. В., 09 август 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 11.07.2019 г. в състав:
Районен
съдия: И.Иванов
при участието на секретаря М.Б.
като разгледа докладваното от съдията Иванов гражданско дело № 988 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на П.Ц.С. с ЕГН ********** и Х.И. С.с ЕГН **********,***,
срещу Й.М.Ц. с ЕГН ********** *** и А.С.К. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се
твърди, че на 28.01.2018 г. двамата ищци, заедно с децата си били на гости в
семейната къща на ищеца П.С. ***. По време на гостуването двата автомобила на ищците-„Ауди Ку 7” с рег. № ***и „БМВ Х6” с рег. № ***били
противозаконно отнети от паркинга пред къщата, а в същия ден и домът на ищците
на адрес гр. В., ул. „***” № ***станал обект на престъпление, като чрез взломна
кражба били отнети два броя резервни ключове на двата автомобила на ищците и
сребърни накити, също тяхна собственост. Със споразумение, одобрено от съда по НОХ дело № 691/2018 г. по описа на Врачански
районен съд, двамата ответници се признали за виновни при условията на
съучастие в извършването на гореописаното престъпление срещу имуществото на
ищците. По време на досъдебното производство срещу ответниците били разпитани
двамата ищци и техните непълнолетни деца, при което ищците разбрали, че едното
им дете е имало пряк контакт с извършителите на престъплението, като след
разпитите ищците започнали да ограничават децата и възрастните си родители да
излизат сами и да разговарят с непознати. Ищцата С.изпитвала ужас да разговаря
с непознати, затворила се в себе си, започнала да припада и да има световъртеж,
а ищецът С. развил високо артериално кръвно налягане, като се наложило и
двамата да ходят на психолог и да приемат медикаменти, за да се справят с
последствията.Двамата ищци се стряскали при всеки шум, движение и говор,
развили депресивни симптоми и загубили мотивация за работа. Отрицателните
последствия върху здравето и психиката на ищците продължават и към момента. В
момента на противозаконното отнемане на автомобилите на ищците в същите са
намирали лична карта и свидетелство за управление на МПС на ищеца С.,
свидетелства за регистрация част 1 и част 2 на двата автомобила и
дистанционните за гаражната врата, като ищците не си получили обратно тези
вещи. При предаването на двата автомобила от досъдебното производство на ищците
същите били без регистрационни табели. Поради тези обстоятелства се наложило
ищците да направят разходи за заместване на тези вещи в размер на предявената
от тях претенция за обезщетяване на имуществени вреди.
Искането към съда, съгласно уточнителна молба с вх. № 5531/08.04.2019 г., е да осъди ответниците да заплатят на ищците, при условията
на активна и пасивна солидарност, сумата 466,08 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, включващи такса за първоначална регистрация на лек автомобил
„Ауди Ку 7” с рег. № ***, такса първоначална регистрация на лек автомобил „БМВ
Х6” с рег. № ***и цена на дистанционно за гаражна врата и три броя пулчета за
дистанционно, да осъди ответниците да заплатят солидарно на ищеца П.С. сумата
56,20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплащане на
държавна такса за свидетелство за управление на МПС, да осъди ответниците да
заплатят солидарно на ищеца П.С. сумата 2 500,00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в страх, притеснение,
ограничаване на социалните контакти, демотивация за работа, депресия, както и да
осъди ответниците да заплатят солидарно на ищцата Х. С.сумата 2 500,00
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в страх,
притеснение, ограничаване на социалните контакти, демотивация за работа,
депресия, за които вреди е налице влязла в сила присъда по НОХ дело № 691/2018
г. по описа на Врачански районен съд, ведно със законната лихва върху всички
суми от датата на деянието – 28.01.2018 г. до окончателното им изплащане.
Искът е с правно основание чл. 45, във вр. с чл. 84 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника Й.Ц. е постъпил писмен отговор, с който се оспорват
предявените искове. Навеждат се твърдения, че от представените с исковата молба
доказателства не може да се направи категоричен извод, че именно Ц. е причинил
на ищците твърдените неимуществени вреди, че не е налице причинно-следствена
връзка между поведението на Ц. и вредите, както и че неимуществените вреди се
претендират в прекалено завишен размер, в противоречие с принципа за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Сочи се също, че досъдебното производство е
приключило в кратък срок, което допълнително намалява интензитета на
претендираните от ищците неимуществени вреди. Оспорват се претенциите за
имуществени вреди с твърдението, че покупката на дистанционното за гаражна
врата и три броя пулчета е извършено от ищците преди да им бъдат върнати двата
автомобила и в този смисъл направените разходи са по усмотрение на ищците и не
следва да бъдат заплащани от ответника Ц..
От страна на
ответника А.К. също е постъпил писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с
който се оспорват исковете. Поддържа се, че липсва противоправно деяние на
ответника К., което да е довело до твърдените неумуществени вреди, като се
оспорва и размера на последните като силно завишен. По отношение на
имуществените вреди за покупката на дистанционното за гаражна врата и три броя
пулчета се твърди, че липсва причинно-следствена връзка между тях и поведението
на К., а по отношение на таксата за издаване на свидетелство за управление на
МПС се поддържа, че оставянето на лични документи в автомобил, паркиран на
неохраняем паркинг сочи на съпричиняване на евентуални вреди от липсата на
документите. Поддържа се и че сключеното споразумение с Районна прокуратура гр.
В.сочи на възстановяване на причинените с престъпленията имуществени вреди.
Като обсъди доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с исканията и възраженията на
страните, съдът приема за установено следното:
С одобрено от съда споразумение по НОХ
дело № 691/2018 г. на Врачански районен съд ответниците Й.Ц. и А.К. са се
признали за виновни в това, че на 28.01.2018 г., за времето от 03.30 часа до
04.30 часа, в с. Г.П., община В., в съучастие като съизвършители са отнели
чужди движими вещи в големи размери, а именно лек автомобил „БМВ Х6” с рег. № ***,
собственост на ищеца П.С. на стойност 34 636,95 лв. и лек автомобил „Ауди
Ку 7” с рег. № ***, собственост на ищцата Х. С.на стойност 36 588,49 лв.,
от владението на собствениците, без тяхно съгласие с намерение противозаконно
да ги присвоят, като автомобилите не са били под постоянен надзор и за
извършването на деянието е използвано техническо средство-резервен ключ –
престъпление по чл. 195 от Наказателния кодекс.
Присъединено към делото е и досъдебно
производство № 240/2018 г. на Районна прокуратура гр. В.(досъдебно производство
№ 110/2018 г. на РПУ гр. В.).
Видно от удостоверение, издадено въз
основа на акт за граждански брак № 143 от 06.07.2002 г. на Община В.(л. 37 от
делото), 2 броя свидетелства за регистрация (л. 9-12) и декларация от ищците
(л. 36), лек автомобил „БМВ Х6” с рег. № ***, лек автомобил „Ауди Ку 7” с рег.
№ ***, дистанционно за гаражна врата и пулчета към него са придобити от ищците
възмездно по време на брака им и представляват съпружеска имуществена общност
по смисъла на Семейния кодекс.
Установява се от представената служебна
бележка от РПУ гр. В.(л. 38), че по време на кражбата на горепосочените
автомобили в тях са се намирали лична карта и свидетелство за управление на МПС
на името на тъжителя, свидетелство за регистрация част 2 на лек автомобил с
рег. № *** и свидетелство за регистрация част 1 и 2 на лек автомобил с рег. № ***.
Видно от приложените на л. 13-17 платежни
документи, двамата ищци са заплатили такси, както следва: Х. С.– сумата 47,04
лв. за първоначална регистрация на МПС, П.С. – сумата 56,20 лв. за бърза услуга
издаване на СУМПС, П.С. – сумата 47,04 лв. за първоначална регистрация на МПС, П.С.
– сумата 372,00 лв. с ДДС за един брой дистанционно за гаражна врата и три броя
пулчета за дистанционно, или общо сумата 522,28 лв., а без банковите такси –
сумата 516,08 лв., колкото се претендират от ищците за имуществени вреди.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите М.Н.– без дела и родство, И.С.– майка
на ищеца С. и К.К.– служител на двамата ищци.
Свидетелката М.Н.дава показания, че е
съседка на ищците по делото в с. Г.П. и общува често с тях и с майката на ищеца
С.. Ищците си идват всяка събота и неделя на село, а майката на С. живее
постоянно там. Една сутрин през миналата 2018 г. имало суматоха в къщата на
ищците, която се намира до къщата на свидетелката, поради което последната
отишла да провери какво става. Тогава ищецът С. посрещнал свидетелката; бил
много разстроен и й споделил, че колите ги няма. Докато говорели, от къщата се
появила свидетелката И.С.и казала, че ищцата С.е припаднала и й е станало лошо.
Свидетелката Н.завела ищцата С., която изглеждала неадекватна, в своята къща и
й измерила кръвното, което се оказало много високо. Ищецът С. бил пребледнял и
много притеснен, седял на една пейка и само държал главата си в ръце, без да
говори. Хората от цялата махала се събрали и се опитвали да успокоят ищците, но
безуспешно. Седмица по-късно ищците пак си дошли на село, но не били същите
хора – стоели си само вкъщи, а когато излизали, не контактували с никого,
включително със свидетелката. След кражбата на колите ищцата С.употребява
лекарства, но свидетелката не знае какви, както и двамата ищци налагат
ограничения на децата си, като ги прибират рано у дома. На свидетелката не й е
направило впечатление ищеца С. да е нервен, но той много се променил – станал
затворен. Свидетелката е забелязала, че и двамата ищци имат проблеми със съня
след инцидента. Доколкото на свидетелката е известно, ищецът С. ходи в С.на
лекар, а ищцата С.ходи на психолог и пие лекарства. Тези промени на ищците
според свидетелката са свързани с кражбата на колите и не са отшумели и към
настоящия момент.
Свидетелката И.С.дава показания, че когато
ищците открили липсата на колите си, и на двамата им станало много лошо. През
нощта ищците не могат да спят и често проверяват дали колите им още са
паркирани пред къщата в с. Г.П.. Преди кражбата ищците нямали кръвно, а след
това и двамата страдат от високо кръвно, зле са и психически – затворили са се
в себе си, ограничили са контактите си с близки и приятели, по няколко пъти на
ден звънят на децата си, за да проверят дали са добре. Ищцата С.страда от
постоянно главоболие, а ищецът С. има високо кръвно, каквото не е имал преди
инцидента.
Свидетелят К.К.дава показания, че на три
пъти след кражбата на колите е карал ищеца С. и е забелязал промяната в
поведението му – последният станал много раздразнителен, постоянно викал по
работниците, все нещо не му изнасяло. Ищцата С.вземала работник със себе си
всеки път, когато отива да пазарува, за да не я е страх. На следващия ден след
инцидента ищцата С.припаднала пред свидетеля и използвала валидол. При кражбата
на колата на ищеца С. изчезнали и негови документи – лична карта и свидетелство
за управление на МПС, както и дистанционно за гаражна врата, а без това дистанционно
не можело да се отвори вратата на гаража на къщата на ищците във В.. След
кражбата ищците се променили – забранявали на децата си да ходят сами на с. Г.П.,
ищецът С. непрекъснато пие лекарства за кръвно, каквито не е пиел преди това,
ищцата С.станала много затворена и е споделяла на свидетеля, че има главоболие
и световъртеж постоянно. В останалата част показанията на свидетеля К.К.са
несъотносими с предмета на доказване по делото, тъй като пресъздават факти и
обстоятелства, свързани с обир на къщата на ищците в гр. В..
Съдът, при отчитане на възможната
заинтересованост на свидетелите И.С.и К.К.по реда на чл. 172 от ГПК намира, че
показанията и на тримата разпитани по делото свидетели са последователни,
добросъвестно дадени, непротиворечиви и като такива следва да бъдат възприети
изцяло.
При така установеното съдът прави следните
правни изводи:
В чл. 383, ал. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс е предвидено, че одобреното от съда
споразумение за решаване на делото има значението на влязла в сила присъда.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда се ползва със сила на пресъдено
нещо само за изброените обстоятелства и тя е задължителна за съда, разглеждащ
гражданскоправните последици от деянието – относно това, дали то е извършено
или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Присъдата е
задължителна за гражданския съд само относно конкретното деяние, обективирано в
обвинителния акт по конкретното обвинение, но не и относно друго, различно от
това деяние. В този смисъл е и следната съдебна практика: решение по търг. дело № 3945/2013 г. на
Върховния касационен съд и решение по търг.
дело № 211/2011 г. на Върховния касационен съд, ІІ т.о.
С оглед гореизложеното и при отчитане на
одобреното от съда споразумение по НОХ дело № 691/2018 г. на Врачански районен
съд по делото е доказано, че на 28.01.2018 г. ответниците Й.Ц. и А. К.като
съизвършители са откраднали от ищците П.С. и Х. С.движими вещи, представляващи
съпружеска имуществена общност на последните: лек автомобил „БМВ Х6” с рег. № ***
на стойност 34 636,95 лв. и лек автомобил „Ауди Ку 7” с рег. № *** на
стойност 36 588,49 лв.
От гласните доказателства (показанията на
свидетеля К.К.) се установява, че освен колите при същия инцидент са откраднати
и документи на ищците: лична карта и свидетелство за управление на МПС на името
на ищеца С., свидетелство за регистрация част 2 на лек автомобил с рег. № *** и
свидетелство за регистрация част 1 и 2 на лек автомобил с рег. № ***.
Видно от съдържанието на досъдебно
производство № 240/2018 г. на Районна прокуратура гр. В.(досъдебно производство
№ 110/2018 г. на РПУ гр. В.), същото е образувано на 28.01.2018 г., колите са
върнати във владение на ищците на 01.03.2018 г., а досъдебното производство е
внесено в съда за одобряване на споразумение през месец юли 2018 г., т.е. от
образуването на наказателното производство до приключването му с необжалваем
акт са изминали около шест месеца, което е един разумен срок за водене на
наказателно производство. Ищците са били лишени от владението на автомобилите
си за период само от около един месец. Личните документи на ищците, документите
на двата автомобила и дистанционното с пулчета за гаражна врата така и не са
намерени от органите на досъдебното производство, поради което и не са върнати
на ищците.
Налице е фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, тъй като деянието, за което ответниците са сключили одобрено от съда
споразумение несъмнено е противоправно, довело е до имуществени и неимуществени
вреди за ищците и е извършено виновно от ответниците. Отговорността на
ответниците към ищците за имуществени вреди е при условията на активна и
пасивна солидарност, тъй като и двамата ответници са участвали в извършването
на самото деяние, като всички откраднати движими вещи са семейна имуществена
общност на ищците. Отговорността на ответниците към ищците за неимуществени
вреди е при условията на пасивна солидарност, но за всеки от ищците поотделно,
тъй като неблагоприятните последици от едно и също противоправно деяние по отношение
на различните пострадали са различни.
Имуществените вреди на ищците се изразяват
в следното: откраднати лична карта и свидетелство за управление на МПС на името
на ищеца С., свидетелство за регистрация част 2 на лек автомобил с рег. № *** и
свидетелство за регистрация част 1 и 2 на лек автомобил с рег. № ***, които не
са им върнати и следователно е било необходимо да бъдат заместени с нови по
надлежния ред. При това заместване ищците доказаха чрез платежни документи
извършването на разходи за такси към Министерството на вътрешните работи и за
такси за ново дистанционно за гаражна врата в общ размер на 516,08 лв. Съдът
намира, че от страна на ищците по делото не беше доказано да са налице факти и
обстоятелства, които да налагат заплащането от П.С. на сумата 56,20 лв. за
бърза услуга издаване на СУМПС, при условие че таксата за обикновена услуга е с
25,00 лв. по-ниска, видно от съдържанието на приложимата тарифа, публикувана в
интернет на адрес: www.mvr.bg. Ето защо съдът намира, че искът за
имуществени вреди е доказан по основание и размер до сумата от 491,08 лв., а за
разликата до пълния предявен размер е неоснователен и недоказан.
Доказан по основание е и искът за
неимуществени вреди. При определяне на обезщетението, което по справедлив начин
би обезщетило претърпените от ищците неблагоприятни последици съдът съобрази
следното:
Предявеният от ищците иск за неимуществени
вреди се основава и на обстоятелства, които не са предмет на делото, като довод
в тази насока са и показанията на свидетеля К.К., който пресъздава възприети от
него факти и обстоятелства, свързани с обир на къщата на ищците в гр. В.,
извършен също през месец януари 2018 г., а също и обстоятелствената част на исковата
молба, която още в края на първия абзац описва кражба на ключове за автомобили
от къщата на ищците. Влиянието на обира на къщата на ищците върху
здравословното и психическото им състояние не може да бъде отчетено в
настоящото производство не само защото е несъотносимо, а и защото влязлата в
сила присъда не обхваща обира, също така и защото дори за обира да има
обвиняеми лица, съгласно чл. 14, ал. 2 от НПК обвиняемият се счита за невиновен
до доказване на обратното с влязла в сила присъда. В случай на доказване на
вина на конкретно лице за деянието обир с влязла в сила присъда в наказателно
производство, както и в случай на наличие на убедителни доказателства по ГПК за
виновността на конкретно лице за обира, за ищците би възникнало право на
търсене на обезщетение за неимуществени и/или имуществени вреди от това деяние.
По делото бе доказано от ищците, че след
кражбата на колите им от с. Г.П. и двамата ищци са изпитвали страх за себе си,
за децата си, за майката на ищеца С., притеснение, влошаване на здравословното
им състояние, ограничаване на социалните контакти, с по-висока интензивност в
началото и с по-ниска към настоящия момент, като неблагоприятните последици не
са преодолени и към датата на приключване на съдебното дирене по делото. Съдът
счита обаче, че за тези последици са допринесли в приблизително равна степен
две противоправни деяния, извършени с изключително малка разлика във времето:
кражбата на колите на ищците от с. Г.П., последиците от което деяние са предмет
на настоящото дело и обира на къщата на ищците в гр. В., което не е предмет на
делото. Твърденията на ищците, че децата
им са били в непосредствен контакт с извършителите на кражбата на колите се
опровергава от съдържанието на досъдебното производство – т. II, л. 54 и 55, където при разпита си децата
на ищците – И.и Ц.С. са заявили, че са виждали непознат черен джип, но не са
били в контакт с хората в него.
Съгласно разясненията, дадени в
постановление на Пленума на Върховния съд № 4/1964 г., понятието справедливост
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства са
например характера на извършеното, начина и обстоятелствата, при които е
осъществено и последиците от него. Следва да се отчетат не само болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези
неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които
зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо-емоционален
статус на пострадалия (субективното отношение към случилото се и отражението му
върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на
лицето).
Като обстоятелства, обуславящи присъждане
на обезщетение в по-висок от обичайния размер съдът отчете високата парична
стойност на откраднатите автомобили на ищците, доказаното влошаване в
здравословното им състояние, промяната на поведението им към по-затворено
такова и това, че последиците са продължили повече от една година, а като
обстоятелства, обуславящи присъждане на обезщетение в по-нисък от обичайния
размер съдът отчете, че цялото наказателно производство е протекло за около
половин година, че ищците са били лишени от ползването на автомобилите си за
период, по-кратък от два месеца (включително срока за издаване на нови
документи, необходими за управлението на автомобилите), както и че по делото не
е установено ищците и техните близки да са възприели лично самата кражба на
автомобилите или да са били в контакт с извършителите на това деяние.
При съобразяване на гореизложеното, съдът
намира, че обезщетението следва да бъде определено при равновесие на
обстоятелствата, обуславящи присъждане на по-високо обезщетение и
обстоятелствата, обуславящи присъждането на по-ниско обезщетение и следователно
размерът на обезщетението за всеки от ищците следва да бъде около средния
размер, присъждан от съдилищата при сходни случаи.
Ето защо съдът намира иска за
неимуществени вреди за основателен и доказан до размера от 1 500,00 лв. за
ищеца П.С. и до размера от 1 500,00 лв. за ищцата Х. С., като за разликата
до пълния предявен размер искът е неоснователен. Съдът счита, че така
определения размер на обезщетението е достатъчен да овъзмезди претърпените от
ищците неблагоприятни последици и същевременно не представлява източник на
неоснователно обогатяване за тях.
На основание чл. 84 от ЗЗД ответниците
дължат и законната лихва върху обезщетението за всеки от ищците, считано от
датата на деянието – 28.01.2018 г. до окончателното изплащане.
В заключение, искът за имуществени вреди е
основателен до размера от 491,08 лв., а искът за неимуществени вреди – до
размера от 1 500,00 лв. за всеки от ищците.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски
възниква както за ищците, така и за ответниците.
Двамата ищци са доказали извършването на
разноски за внесен адвокатски хонорар в размер на 1 000,00 лв., като от
ответната страна е направено възражение за прекомерност. Изчислен по правилото
на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният адвокатски хонорар възлиза на 606,10 лв. Съдът
приема, че правната и фактическа сложност на делото не е по-висока от обичайния
случай на дела със сходен предмет, поради което и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК платеният от ищците адвокатски хонорар следва да бъде редуциран до размера
от 610,00 лв.
Ответникът А. К.е представил доказателства
за направени разноски под формата на платен адвокатски хонорар в размер на
600,00 лв., като същият не подлежи на намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Ответникът Й.Ц. е представил доказателства
за внесен адвокатски хонорар в размер на 600,00 лв., който също не подлежи на
намаляване.
На двамата ищци, при съобразяване на
редукцията по чл. 78, ал. 5 от ГПК, се следват разноски, съразмерно с уважената
част от иска, в размер на 385,65 лв.
На ответника Й.Ц., както и
на ответника А.К., се следват разноски в размер на по 220,67 лв., съразмерно с
отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6
от ГПК всеки от двамата ответници дължи държавна такса за водене на делото в
размер на 69,82 лв.
Воден от всичко гореизложено, Врачанският
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 45, във вр. с чл. 84 от ЗЗД
солидарните длъжници Й.М.Ц. с ЕГН **********
*** и А.С.К. с ЕГН ********** *** да заплатят на солидарните кредитори П.Ц.С. с ЕГН **********
и Х.И. С.с ЕГН **********,*** сумата 491,08 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди – такса за първоначална регистрация на
лек автомобил „Ауди Ку 7” с рег. № ***, такса първоначална регистрация на лек
автомобил „БМВ Х6” с рег. № ***, както и цена на дистанционно за гаражна врата
и три броя пулчета за дистанционно, вследствие на извършено от
ответниците деяние, за което е налице влязла
в сила присъда по НОХ дело № 691/2018 г. по описа на Врачански районен съд,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 28.01.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан
иска за имуществени вреди за разликата от уважения размер 491,08 лв. до пълния предявен
размер.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 във вр. с чл. 84 от ЗЗД солидарните длъжници Й.М.Ц. с ЕГН **********
*** и А.С.К. с ЕГН ********** *** да заплатят на П.Ц.С. с
ЕГН ********** *** сумата 1 500,00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – страх,
притеснение, ограничаване на социалните контакти, демотивация за работа,
депресия, вследствие на извършено от ответниците деяние, за което е налице влязла в сила присъда по НОХ дело №
691/2018 г. по описа на Врачански районен съд, ведно със законната лихва
от датата на увреждането – 28.01.2018 г.
до окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за неимуществени вреди
за разликата от уважения размер 1 500,00 лв. до пълния предявен размер от
2 500,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 във вр. с чл. 84 от ЗЗД солидарните длъжници Й.М.Ц. с ЕГН **********
*** и А.С.К. с ЕГН ********** *** да заплатят на Х.И. С.с
ЕГН ********** *** сумата 1 500,00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – страх,
притеснение, ограничаване на социалните контакти, демотивация за работа,
депресия, вследствие на извършено от ответниците деяние, за което е налице влязла в сила присъда по НОХ дело №
691/2018 г. по описа на Врачански районен съд, ведно със законната лихва
от датата на увреждането – 28.01.2018 г.
до окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за неимуществени вреди
за разликата от уважения размер 1 500,00 лв. до пълния предявен размер от
2 500,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Й.М.Ц. с
ЕГН ********** *** и А.С.К. с ЕГН ********** *** да заплатят П.Ц.С. с ЕГН ********** и Х.И. С.с ЕГН **********,***,65 лева, представляваща направени
разноски по гр. дело № 988/2019 г. на Врачански районен съд за внесен
адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК П.Ц.С. с
ЕГН ********** и Х.И. С.с ЕГН **********,*** да заплатят на Й.М.Ц. с
ЕГН ********** *** сумата 220,67 лева, представляваща направени
разноски по гр. дело № 988/2019 г. на Врачански районен съд за внесен
адвокатски хонорар, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК П.Ц.С. с
ЕГН ********** и Х.И. С.с ЕГН **********,*** да заплатят на А.С.К. с
ЕГН ********** *** сумата 220,67 лева,
направени разноски по гр. дело № 988/2019 г. на Врачански районен съд за внесен
адвокатски хонорар, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Й.М.Ц. с
ЕГН ********** *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачански районен съд сумата 69,82 лева, представляваща държавна
такса за водене на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК А.С.К. с
ЕГН ********** *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачански районен съд сумата 69,82 лева, представляваща държавна
такса за водене на делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните.
Районен съдия: