Определение по дело №258/2022 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 439
Дата: 8 юли 2022 г. (в сила от 8 юли 2022 г.)
Съдия: Зорница Ангелова
Дело: 20224300500258
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 439
гр. Ловеч, 08.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500258 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”България”№49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощник
юрисконсулт Р. ИВ. ИЛ., против Разпореждане № 961/03.05.2022г., пост.по ч.гр.д.№435/2022г.на
РС-Ловеч, в частта, в която заявлението по чл.410 от ГПК е отхвърлено по отношение на
претендираните към наследниците на кредитополучателя Гошо П. Г.-поч.на 29.11.2018г., Н. П.
Г.,П. Г. Г. и П.Г. Г., лихва за забава в размер на 98.42лв. за периода от 06.07.2016г. до датата на
изпадане в забава по потребителския кредит с №**********- 28.08.2019г. и законна лихва в размер
на 155.14лв.,за периода от датата на предсрочната изискуемост- 28.08.2019г. до подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК- 15.03.2022г.Излага аргументи,че законната лихва е последица от
уважаване на главния иск, за да бъде присъдена е достатъчно да е поискана от ищеца,дори не е
нужно да е индивидуализирана по начина,характерен за претенцията по чл.86,ал.1 от ЗЗД. Дължи
се като последица от настъпилата предсрочна изискуемост на задължението и не е свързана с
поставянето в забава на наследниците на длъжника.Затова счита,че позоваването на разпоредбата
на чл.84 от ЗЗД е неправилно. Размерът й подлежи на установяване в изпълнителното
производство.
По отношение лихвите за забава възразява,че не представлява неравноправна
клауза,кредиторът има право да я получи като възнаграждение за ползването на кредита извън
уговорения срок.Не е налице и анатоцизъм,тъй като договорното възнаграждение представлява
обезщетение за допуснатото от длъжника неизпълнение. Поради това кредиторът –на осн.чл.33 от
ЗПК и Общите условия,е начислил и претендира обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва за забава.Размерите на лихвите са конкретизирани по период и размер.
1
Моли да се отмени разпореждането в обжалваната част и се уважи за нея. Моли да се
присъдят и направените разноски-държавна такса 15лв. и юрисконсултско възнаграждение -50лв.
По допустимостта.
Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 04.05.2022г., а жалбата е
подадена на 11.05.2022г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва
лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и
следва да се разгледа по същество.
По същество.
Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 435/2022г.по описа на РС-Ловеч писмени
доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.
На 14.03.2022г. пред РС-Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№
435/2022г. по описа на съда. Заявителят „Профи Кредит”ООД е предявило вземане срещу Н. П. Г.,
П. Г. Г., П. Г. П. и Г. Г. П.-всички от гр.Ловеч,като наследници на Гошо П. Г.-поч.на
29.11.2018г.Претенцията произтича от сключен от наследодателя Договор за потребителски кредит
с №********** от 18.04.2016г.,със срок 36 м.,с уговорена месечна погасителна вноска в размер на
73.91лв.,с падеж 5-то число от месеца. Твърди,че е налице неизпълнение от кредитополучателя,тъй
като не са погасени 25 месечни вноски и плащанията са преустановени. Дължима е неплатена
главница в размер на 373.16лв., договорна лихва 163.64лв. за периода от 05.11.2018г. до
28.08.2019г.-когато е обявена предсрочната изискуемост. Клиентът е закупил и пакет от
допълнителни услуги,по която също е налице неизпълнение в размер на 260.38лв. Претендира се и
лихва за забава в размер на 98.42лв.,за периода от 06.07.2016г. до 28.08.2019г. и законна лихва в
размер на 155.14лв. за периода от 28.08.2019г.до подаване на заявлението.Изрично е посочено,че за
времето от 13.03.2020г.до 13.07.2020г.не е начислявана лихва,с оглед разпоредбата на чл.6 от
ЗМДВИППП. Претендира и направените разноски-държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Към заявлението са приложени Договор за потребителски кредит с №********** от
18.04.2016г., Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към него,Общи
условия към договора,Погасителен план(първоначален, Анекс №1/05.10.2016г. и Погасителен план
към него,Анекс №2 от 07.02.2017г. и погасителен план към него, Анекс №3/17.08.2017г.и
погасителен план към него,копие от Препис-извлечение от Акт за смърт на Община Ловеч с
№534/30.11.2018г., копие от У-ние за наследници на община Ловеч с
№3360/03.12.2018г.,пълномощно.
С Разпореждане № 650 /24.03.2022г. РС-Ловеч е дал указания към заявителя да
уточни отправяна ли е покана към наследниците,кога,по какъв начин и какъв е размерът на
вноските за забава с падеж след смъртта на длъжника.Указано е да се поясни налице ли е приемане
на наследството по реда на чл.61 от ЗН по отношение на непълнолетния Г. Г. П.,както и адрес на
П.Г. Петров.
В срок заявителят е уточнил претенциите си към всеки от наследниците съобразно
наследствения им дял-по ¼ от дължимите суми,посочил е,че няма данни непълнолетният да е
приел по опис.Заявил е,че на наследниците не е отправяна покана за приемане на наследството.
С обжалваното Разпореждане №961/03.05.2022г. съдът е уважил заявлението по
отношение претенциите за главница, договорна лихва и разноски,съобразно наследствения им дял.
2
Искането е отхвърлено по отношение непълнолетния Г. Г. П.,поради липса на доказателства приел
ли е или не наследството на баща си. Заявлението е отхвърлено по отношение на останалите в
частта на претенциите за лихва за забава и законна лихва,с аргумент,че не са заявени твърдения
поставени ли са те в забава след смъртта на длъжника.
Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на
жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.
Съставът споделя становището на първоинстанционния съд за приложимост на нормата
на чл.84,ал.1,изр.2-ро от ЗЗД.
В случая кредитополучателят е починал преди изтичане на срока на
договора(продължен с три поредни анекси), също и преди обявяване на предсрочната изискуемост
на задължението(28.08.2019г.). Известно е,че с настъпването на смъртта на кредитополучателя
действието на договора за кредит не се прекратява, той обвързва и наследниците. Последните
придобиват правата и задълженията по него като правоприемници на длъжника. При знание за
наличието на такова задължение на наследодателя им и ако приемат наследството, наследниците
следва да продължат изпълнението. За задълженията с падеж до смъртта на наследодателя те
отговарят по силата на наследственото правоприемство. В случаите, когато наследниците не знаят
за задължението, за да изпаднат в забава, следва да бъдат поканени да изпълнят. (в т.см.Реш.
№63/29.07.2019г.,пост.по т.д.№1528/2018г.,ІІ ТО на ВКС). Затова в интерес на кредитора е
предвидена възможността по реда на чл.84,ал.1,изр.2-ро от ЗЗД да отправи покана и даде 7-дневен
срок на наследниците. Забава за тях е налице едва след изпълнение на тази процедура. Правилно
първоинстанционният съд е указал на заявителя да посочи отправяна ли е покана към
наследниците или не. При липсата на твърдения за такова сезиране,правилно съдът е приел,че за
периода след смъртта не може да се възлага в тежест санкционните ангажименти за лихва за
мораторна и законна лихви,защото забава лисва. Съставът намира, че при липсата на данни дали и
тези наследници са приели наследството, не са били налице предпоставки за уважаване на
заявлението и по отношение на главницата и договорната лихва, но при съобразяване на забраната
да се влошава положението на обжалващия, няма право да се произнася в тази част.
По изложените съображения съставът на ОС-Ловеч приема,че обжалваното
Разпореждане №961/03.05.2022г.,пост.по ч.гр.д.№435/2022г.на РС-Ловеч,в частта,с която
заявлението срещу Н. П. Г., П. Г. Г., П. Г. П. е отхвърлено по отношение претенциите за лихва за
забава в размер на 24.60лв., за периода от 06.07.2016г. до датата на изпадане в забава по
потребителския кредит с №**********- 28.08.2019г. и законна лихва в размер на 38.76лв., за
периода от датата на предсрочната изискуемост- 28.08.2019г. до подаване на заявлението по чл.410
от ГПК-15.03.2022г., е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
По изложените съображения ОС-Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №961/03.05.2022г., пост. по ч.гр.д. №435/2022г. на
РС-Ловеч,в частта, с която заявлението срещу Н. П. Г., П. Г. Г., П. Г. П.-всички от гр.Ловеч, е
отхвърлено за претенциите за лихва за забава в размер на 24.60лв.(за всеки), за периода от
06.07.2016г. до датата на изпадане в забава по потребителския кредит с №********** - 28.08.2019г.
и законна лихва в размер на 38.76лв.(за всеки), за периода от датата на предсрочната изискуемост-
3
28.08.2019г. до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 15.03.2022г., като правилно и
законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4