Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 195/16.9.2019
г.
Гр.
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на девети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря
Стефка Панайотова, разгледа докладваното от председателя адм. д. №
136 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на И.И.Д. *** против Заповед № ТУ/04-00006/25.03.2019
г. на Кмета на Община Ямбол, с която на осн. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено
в 7 – дневен срок от влизане в сила на заповедта, да бъде премахнат доброволно
строеж „*“ с идентификатор 87374.528.302.3 по КК на гр. Ямбол със застроена
площ от 23 кв.м. и адрес ул. *, с начин на трайно ползване „постройка от допълващо
застрояване“ – пета категория, собственост
на И.И.Д.. Твърди се, че оспорената заповед е
незаконосъобразна и като такава, следва да бъде отменена. Претендира се и
заплащане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител поддържа жалбата изцяло така, както е
депозирана.
Ответната страна, редовно призована,
не се явява в съдебно заседание. Същата не изпраща и процесуален представител.
В депозирания писмен отговор с вх. № 986/07.05.2019 г., жалбата се оспорва
изцяло, като се изразява становище за неоснователност на същата предвид
обстоятелството, че за процесния строеж няма издавано строително разрешение, а
същият не е и търпим такъв.
Заинтересованата страна Община Ямбол,
чрез процесуалния си представител оспорва депозирана жалба, като счита същата
за неоснователна.
След като извърши цялостна преценка на
всички събрани и приложени към делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
На 27.08.2019 г., по повод подадена
жалба за незаконно изградени * и плътна междуимотна
ограда, служителите на Община Ямбол Л.К.
и Т.Г., и двамата * в дирекция „Устройство на територията и строителство“ - извършили проверка на място, при която
констатирали, че на ул. *, на междуимотната граница с
имота на ул. *, е изграден * с размери в план 8.4/2.9 м, с височина 2.2 м от
прилежащия терен, с тухлени стени и едноскатен покрив от лека метална
конструкция, покрита с профилирана ламарина с положена рулонна
битумна хидроизолация. Същата е с метална врата по регулацията с ул. * и врата
с размери 2.00/1.00 с три броя стъпала към вътрешността на имота. Източната
стена на * се явява плътна ограда с
височина 2.2 м към съседния имот. Тези обстоятелства били отразени в съставения
Констативен протокол № 100/27.08.2018 г.
Въз основа на тази проверка е съставен и
Констативен акт № 25/21.12.2018 г., в който е посочено, че обект „*“ с
идентификатор 873874.528.302.3 по КК на гр. Ямбол, находящ се на ул. *, е собственост на И.И.Д.,
а имотът, върху който е разположен (поземлен имот с идентификатор
87374.528.302) е частна общинска собственост. Посочено е също така, че въпросният *
представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, но за него не е
издавано строително разрешение, а не представлява и търпим строеж, поради което
подлежи на премахване.
Срещу констативния акт е депозирано
възражение от жалбоподателката И.Д., в което
последната е посочила, че върху въпросния терен баща й И.Д.И. е притежавал
право на строеж, както и че * е построен
от брат й през 1982 г., когато родителите й са били живи. Възражението, видно от писмо изх. №
2801-02934/18.02.2019 г. е прието за неоснователно.
Със Заповед № ТУ/04-00006/25.03.2019
г., Кметът на Община Ямбол, на осн. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ наредил в 7 – дневен срок от влизане в сила на
заповедта, да бъде премахнат доброволно от собственика И.И.Д.
строеж „*“ с идентификатор 87374.528.302.3 по КК на гр. Ямбол със застроена
площ от 23 кв.м. и адрес ул. *, с начин на трайно ползване „постройка от
допълващото застрояване“ – пета категория. Именно тази заповед е предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство.
Видно от приложената към делото
административна преписка, с Протокол № 6/14.02.1957 г. на И.Д.И.(баща на жалбоподателката
Д.) е отстъпено право на строеж върху държавна земя от 240 кв. на ул. *, парцел
III в кв. 273 по
плана на гр. Ямбол за строеж на жилище.
Към делото са приложени и данъчните декларации,
подадени от жалбоподателката Д., от които се
установява следното: в подадената на 26.06.2018 г. декларация по чл. 14 ЗМДТ с
вх. № ДК 14001779, същата е декларирала процесния *
като такъв със застроена площ 23 кв.м. и година на построяване 1999. В данъчната
декларация от 1998 г. (вх. № 22639/23.02.1998 г.) е декларирано единствено жилище, а в тази от
2010 г. (вх. № 375/10.02.2010 г.) същият е посочен със застроена площ от 18
кв.м. и година на построяване – 1999 г.
По делото са разпитани в качеството на
свидетели П.С. и И.И., които посочват, че процесният * е построен през 1982 г., като първият от тези
двама свидетели е участвал в построяването му, а втория е съсед от същата
улица.
Видно от заключението по назначената и изслушана в съдебно заседание
съдебно техническа експертиза, заключението по която вещото лице поддържа и в
съдебно заседание, процесната постройка е такава от допълващо застрояване и е
разположена в североизточната част на поземления имот с идентификатор
87374.528.302, съставляващ УПИ III
- 114 в пространството между източната фасада на жилищната сграда с
идентификатор 87374.528.302.1 и плътна масивна ограда с височина 2.20 м по
дворищната регулация между УПИ III-114 и
УПИ VI – 551. В конструктивно отношение сградата е с площ 23
км.м.(размери в план 8.4/2.9 м) и височина 2.20 м, полумасивна с тухлен зид по
южната фасада, с външна мазилка без стоманобетонови елементи, с едноскатен
покрив от лека метална конструкция, покрита с профилирана ламарина с положена рулонна битумна хидроизолация и отвеждане на водите към улицата.
Във функционално отношение, видно от заключението на вещото лице, сградата е „*“
и включва едно помещение за лек автомобил с достъп от ул. *от север и с изход
към двора от юг. Вещото лице, съобразявайки вида на сградата към момента на
огледа, а именно експлоатационен срок, овехтяване на използваните материали,
наличие на корозия, пукнатини и пр., приема като година на построяване на процесния * 1982 г.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и от лице, което има правен интерес от
оспорването й, поради което същата
е допустима. Разгледана по същество, тя се явява и ОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
По делото не се спори, че жалбоподателката Д. е собственик на * , чието премахване е
разпоредено с оспорената заповед. Строителни книжа за него не са представени от
страна на жалбоподателката нито в хода на административното, нито в хода на съдебното
производство, а не се и твърди, че такива са издавани, което действително го
прави незаконен. Спорният между страните въпрос се свежда до това кога е
построен процесният *
и представлява ли същият търпим
строеж по смисъла на ЗУТ.
Видно от разпоредбата на § 16, ал. 1 от
ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и
по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползване, а съгл. §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, строежи, изградени до 31 март
2001 г, за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите,
които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите
разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване
или забрана за ползване.
При тази законодателна уредба първият въпрос, който следва да се изясни е
този, свързан с годината на построяване на процесния
обект. Жалбоподателката Д. твърди, че това е станало
през 1982 г., а административният орган –
след 2005 г. Във връзка с това обстоятелство са разпитани и двама
свидетели, които посочват, че * е
построен през 1982 г. Съдът кредитира
показанията на тези двама свидетели относно годината на построяване, тъй като единият
от тях, както вече бе посочено по-горе е участвал в самото изграждане на постройката,
а вторият има преки наблюдения, тъй като живее на същата улица. Действително,
в декларации си по чл. 14 от ЗМДТ, подадени през 2010 и 2018 г. Д. е посочила като година на построяване на
въпросния * 1999 г., но тези
декларации са подавани със съвсем друга цел, а именно за целите на данъчното
облагане. Отделно от това, вещото лице, което е направило непосредствен оглед
на процесната постройка е категорично, че състоянието й напълно съответства на
твърдяната от Д. година на построяване,
а именно 1982 г.
Видно данните по делото, с влезлият в сила
регулационен план, одобрен със Заповед № I-А-630/02.08.1994 г., имотът е отреден
за жилищно ниско застрояване.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 2
от ЗУТ, постройките на допълващото застрояване, с изключение на * и,
работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на
уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване.
Постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната
регулационна граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните
им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в
съседния урегулиран поземлен имот или плътни огради. В настоящия казус, видно
от данните по делото, * , чието премахване е наредено, е построен на уличната
регулационна линия и е с височина 2.2 м, като едната му страна всъщност
представлява плътната ограда между имота на жалбоподателката и съседния УПИ,
която също е с височина 2,2 м. В този смисъл същият е
напълно допустим по разположение и височина, което го прави търпим строеж и
като такъв, същият не подлежи на премахване и забрана за ползване.
Що се отнася до твърдението на ответната страна, изразено
в писмения му отговор, че в случая не може да се приеме, че строежът е търпим,
тъй като „собственикът на постройката (*)
не притежава документ за собственост на поземления имот, съответно документ
доказващ учредено вещно право или право да се строи по силата на специален
закон“, съдът намира същото за несъстоятелно.
Липсата на документ за собственост върху имота, върху който е
разположена постройката или на такъв, даващ право да се строи в чужд имот е
предпоставка за евентуално узаконяване на строежа, но не е условие за неговата
търпимост. В този смисъл е и трайната практика на ВАС на РБ, обективирана в
решенията по адм. д. №№ 2385/2018 г., 7927/2016 г. и
др.
С оглед изложеното съдът намира, че
оспорената Заповед № ТУ/04-00006/25.03.2019 г. на Кмета на Община Ямбол е
незаконосъобразна и като такава, следва да бъде отменена.
При този изход на
делото и на осн. 143,
ал. 1 от АПК, Община Ямбол следва да
бъде осъдена да заплати на жалбоподателката Д. направените от нея разноски, които възлизат на
общо 345 лева, от които 10 лева, съставляващи заплатена държавна такса за
образуване на делото и 335 лева за назначената и изслушана съдебно - техническа
експертиза.
Водим от горното, Я А С, първи състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на И.И.Д. *** Заповед №
ТУ/04-00006/25.03.2019 г. на Кмета на Община Ямбол, с която на осн. чл. 225а,
ал. 1 от ЗУТ е наредено в 7 – дневен срок от влизане в сила на заповедта, да
бъде премахнат доброволно строеж „*“ с идентификатор 87374.528.302.3 по КК на
гр. Ямбол със застроена площ от 23 кв.м. и адрес ул. *, с начин на трайно ползване „постройка от допълващо
застрояване“ – пета категория.
ОСЪЖДА ОБЩИНА
- Ямбол да заплати на И.И.Д. сумата от
345 (триста четиридесет и пет) лева за направените по делото разноски.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението, че е
изготвено.
СЪДИЯ: /п/не се чете