№ 264
гр. Варна, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20213100502936 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, ЕИК ********* срещу решение № 262506/15.09.2021 год. по гр.дело №
2869/2021 год. на ВРС, 30-ти състав, с което „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ 68,
представлявано от Д.Х.Д. и Ж.М.Д. е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на В. В. Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***** сумата от 4252,47 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на броня
предна, капак преден, решетка декоративна, калник преден десен, фар десен,
лайсна лява предна броня, лайсна дясна предна броня, основа фар десен,
основа калник преден десен, основа предна броня, абсорбер десен предна
броня, конзола калник преден десен, конзола дясна основа предна броня,
калник преден ляв, фар ляв, РVС подкалник преден ляв, джанта предна дясна,
РVС подкалник преден десен предна част, носач преден десен, рог преден
десен, рог преден ляв, кутия въздушен филтър, тампон двигател десен, основа
ляв фар, конзола въздушен филтър, радиатор климатик, РVС конзола дясна
радиатор воден, РVС водач ляв предна броня, РVС водач десен предна броня
и основа калник преден ляв на собствения на ищеца лек автомобил марка
„Опел Астра“, с рег. № ****, причинени в резултат на реализирано на
1
27.01.2021г., ПТП, в гр. Варна, по вина на водача на л.а. „Шкода Фабия“, с
рег. № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, както и на законната лихва от датата на Исковата молба –
25.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432,
ал.1 от КЗ, както и за разноски по делото.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е постановено при допуснати
нарушения на процесуалните правила, както и е неправилно поради
неправилно приложение на материалния закон. Излага се, че постановеното
от първоинстанционният съд решение изцяло преповтаря оспореното от
ответника заключение по САЕ. Оспорват се изводите на вещото лице относно
приетата за средна пазарна стойност на сервизния час и изводът му, че може
да бъде определена само скрапната стойност на останките, а не стойността на
запазените части, която би се получила при продажбата им. Като се развиват
подробни доводи относно основанията за оспорване на приетото заключение,
послужило като основа на мотивите на съдебния акт, се позовават на
допуснато от съда процесуалното нарушение при отказ от допускане на
повторна експертиза. Настоява се за отмяна на постановеното решение и
присъждане на сторените разноски. Обективира се и доказателствено искане.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, с
който оспорва въззивната жалба. Като развива доводи за неоснователността
й, моли за потвърждаване на съдебното решение.
В с.з. по същество, въззивникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД не изпраща представител.
В с.з. по същество, въззиваемата страна моли за потвърждаване на
съдебното решение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и
отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Предявените искове са с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 вр. чл. 84,
2
ал.3 ЗЗД, като с оглед неоспорването от страна на ответника за предявена
писмена претенция пред застрахователя съгласно чл. 380 КЗ и респективно,
определено и изплатено от застрахователно обезщетение на ищеца, с чийто
размер последният не е съгласен, искът се преценява за допустим.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага
установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на
ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.
Не е налице спор между страните относно наличието на
застрахователно правоотношение по силата на договор за застраховка
„гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил „Охел Астра“ с
рег.№ ****, в срока на действие на който е настъпило застрахователно
събитие, както и не е спорно обстоятелството, че след завеждане на щета
застрахователното дружество е определило и заплатила застрахователно
обезщетение в размер на 1 747.53 лева.
Единственият спорен въпрос е относно размера на подлежащите за
възстановяване щети, като оплакванията са досежно намаляването на
стойността на процесния автомобил с цената му за скрап, а не с размера на
стойността на запазените части от процесния лек автомобил, с чиято стойност
следва да се намали дължимото застрахователно обезщетение.
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по
имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в
застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора
застрахователно събитие за застрахователя възниква задължениеа заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, равен на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като
доказването на вредата е в тежест на застрахования.
При застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
размерът на застрахователното обезщетение е ограничен от максималната
стойност на застрахователната сума, като в нейните рамки се определя
стойностният еквивалент на причинената вреда, подлежаща на репариране.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита
уговорката между застрахования и застрахователя в застрахователната
полица. В конкретния случай, поради липса на доказателства за противното,
следва да се приеме, че застрахователната сума е определена съгласно
действителната стойност и следователно застрахователното обезщетение
следва да се определи в рамките на действителната пазарна стойност на
увреденото МПС към момента на увреждането - настъпването на ПТП.
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
3
109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 153 от
22.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 896/2010 г., I т. о., както и в решение № 209 от
30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., решение № 165 от
24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и решение № 235 от
27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., приложими и при сега
действащия КЗ, Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на МПС, въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006
г. на КФН, се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са
представени надлежни доказателства за извършен ремонт на МПС в сервиз и
за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна
оценка. Прието с цитираните, решения на ВКС, е и че Методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от
8.03.2006 г. на КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява указание за
изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите когато обезщетението
се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за
извършен ремонт в сервиз. При съдебно предявена претенция определеното
застрахователно обезщетение чрез вещо лице може да надвишава
минималната долна граница по чл. 4, когато не са представени фактури за
извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е определен
от застрахователя в съответствие с Наредба № 24 от 8.03.2008 г. на КФН.
Така, съгласно решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т.
о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение
№ 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., за възстановителна
стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна
пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без
да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по
такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като
увредената вещ.
В конкретиката на казуса, като съобразява изготвеното от вещото лице
заключение по САТЕ и като се придържа към даденото тълкуване на
съответно на чл. 386, ал.2 КЗ относно възприемането на действителна
стойност, без прилагане на обезценка, се налага извод, че възстановителната
стойност надхвърля 70 % от действителната стойност на увреденото
имущество, което покрива легалното определения за тотална щета на моторно
превозно средство /чл. 390, ал.2 КЗ/. Този извод се извежда както от
изготвеното пред първа инстанция заключение по САЕ, така и от
депозираното пред настоящата инстанция, което е основало извода си и при
съобразяване на подмяната вредите при съобразяване на цените на
авточастите, подлежащи на подмяна, предлагани от поне три алтернативни
източника, както и цените на авточасти – втора употреба.
4
Възражението за намаляване на тази стойност, чрез приспадане на
запазените части от размера на застрахователното обезщетение, направено от
застрахователя чрез обективираното искане за назначаване на допълнителна
САТЕ, противно на изложеното във въззивната жалба, е уважено от
първостепенния съд с приспадане на скрапната стойност на автомобила.
Целта на приспадане на запазените части от размера на застрахователното
обезщетение е да се избегне неоснователното обогатяване на увреденото лице
и отговорността на застрахователя да бъде ограничена до размера на
действителните вреди.
Оплакванията пред настоящата инстанция съд за намаляване на тази
стойност не със стойността на автомобила като за вторични суровини, а със
стойността на запазените части, не се споделят от съда. На първо място
следва да се посочи, че установяването на наличието на запазени части и
тяхната стойност е в доказателствена тежест на застрахователя. В настоящия
случай, нито пред първа инстанция, нито пред настоящата, последният не е
представил категорични доказателства за действително съхранени детайли,
които да могат да бъдат предложени вторично на пазара като употребявани
резервни части, за да се обоснове придобиване на ползи за ищеца, съхранил
увредения автомобил въпреки значителната му степен на увреждане. За
такова доказателство не може да послужи и изготвеното пред настоящата
инстанция заключение. Видно е от посоченото от вещото лице, че размерът
на неувредената част от процесния автомобил може да бъде представена в
процентно изражение само приблизително като за вида на запазените части се
съди от липсата на описанието им като повредени от застрахователя. Без
оглед на автомобила обаче не може с категоричност да се заключи каква е
степента на износеност на съответната част и респективно дали същата е
годна за употреба. Ето защо и това косвено остойностяване не може да
послужи като основа за правни изводи.
Така, при липса на ангажирани категорични доказателства относно вида
на запазените части, оплакванията относно неправилно приложение на
материалния закон от страна на първостепенния съд се явява неоснователно,
а приспадането на стойността от реализация на автомобила като за вторични
суровини отговаря на запретата за неоснователно обогатяване.
И след като не се установи и нарушение на императивни
материалноправни разпоредби, за които съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 год.
по тълк.д. № 1/2013 год. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд следи дори ако
тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, се налага
извод за правилност на обжалвания съдебен акт, към чиито фактически
изводи, на основание чл.272 ГПК, съдът препраща.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде оставено в
сила.
С оглед изхода от спора и направеното искане, въззивникът следва да
5
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените пред настоящата
инстанция разноски, възлизащи в размер на 640 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262506/15.09.2021 год. по гр.дело №
2869/2021 год. на ВРС, 30-ти състав.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул. „Княз
Александър Дондуков“ 68, ДА ЗАПЛАТИ на В. В. Т., ЕГН **********, с
адрес: ***** сумата от 640 лева, съставляваща разноски разноски за втора
инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6