МОТИВИ към присъдата по НОХД № 233/2020 г. на РС- Свиленград
С
Обвинителен акт по Досъдебно производство №68/2020 год. по описа
на ГПУ-Свиленград, прокурорска преписка № 474/2020год. по описа
на Районна прокуратура- Свиленград /сега Районна
прокуратура Хасково, ТО Свиленград, М.Кирилова –Прокурор при Районна прокуратура – Хасково , ТО Свиленград повдига обвинение на:
Подсъдимият У.Т.,роден на ***г***,
Р.Турция, кюрд по произход,турски гражданин,
живущ ***64,женен, не осъждан, основно образование,работник в мебелна фабрика,
с турски личен номер 42982789368,притежаващ турски паспорт с № U05882023,
издаден на 06.08.2012г и немско
разрешително за пребиваване с № Y08LMTJJK в това, че : На 05.05.2020 г. на ГКПП
"Капитан Андреево - шосе", общ.Свиленград,обл.Хасково съзнателно се
ползвал от преправен официален документ- българско свидетелство за управление
на МПС с № ********* издадено на името на У. Тас роден на ***г.,като от него за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност- престъпление по чл.316 вр.чл.308 ал.2
вр.ал.1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият редовно призован на адреса му в
чужбина ,като са му връчени съдебните книжа,но не е посочил уважителна причина
за неявяването си ,поради което съдът е приел, че производството следва да бъде разгледано по реда на чл.269, ал.3, т.4,б.А от НПК.
След
изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от НПК ,съдът на
основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1
от НПК.
Участващият в делото прокурор
поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка, така и относно
правната квалификация на деянието. Счита, че събраните писмени и гласни
доказателства по безспорен начин установяват обвинението с оглед процедурата пред съда. При определяне на наказанието моли съда
да наложи на подсъдимия наказание определено при условията на чл.54,ал.1 от НК,а
именно „Лишаване от свобода” в размер на около 6-8 месеца, чието изтърпяването
да бъде отложено за срок от 3 години ,съгласно разпоредбата на чл.66 от НК.
Пледира също така съда да осъди
подсъдимия за сторените по делото разноски за експертиза,а за превод да останат
в тежест на органа,който ги е сторил,а що се отнася до вещественото
доказателство българското СУ на МПС ,счита че следва да остане приложено по
делото.
По същество се пледира от страна на
защитата- докозаност на обвинението ,поради което моли на подсъдимия да бъде
наложено наказание при предпоставките на чл.54 от НК,а именно Лишаване от
свобода в размера предложен от прокурора. Също така защитата подкрепя прокурора
що се отнася до искането му в частта за веществените доказателства и разноските
по делото.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства, които анализирани поотделно и в
съвкупност, дават основание на съда да приеме за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият У.Т. е турски гражданни,който живеел от 13 години в Германия.Работил във фирма която изработвала
мебели и самият той изработвал мебели.В Германия искал да управлява МПС,но тъй
като бил с основно образование,а и не владеел добре немски език преценил,че
няма да успее да вземе шофьорския изпит.В Турция също не ходил на шофьорски
курсове,защото издадените турски шофьорски книжки важали в Германия само 6
месеца.Преди 5-6 години дошъл в България,за да си изкара шофьорска книжка
защото от негова приятелка на име Себиле от Видин научил,че изпита бил на
турски език.Една седмица ходил на шофьорски курсове,след това си заминал за
Германия.След време пак дошъл курмувал няколко пъти,явил се на изпит и на
шофиране.Листовките били на хартиен носител на турски език.За курса и за
шофьорската книжка платил сумата от 1270 евро.Поискан му бил документ,че няма
проблем с очите който изкарал в Германия и заедно с копие от личните документи
ги оставил на неговата приятелка в България.За получаване на свидетелството за
управление подсъдимия не бил подавал молба в нито една институция,нито пък е
упълномощавал друго лице да движи документите му. След няколко седмици Себиле
се прибрала в Германия и предала на подсъдимия българско свидетелство за
управление на МПС с № ********* издадено на името на У. Тас роден на ***г.
В началото на месец март 2020г.подсъдимият се прибрал в
Р.Турция,където сключил граждански брак с приятелката си.След като границите
затворили и полетите отменени, подсъдимият започнал да търси начини да се
прибере в Германия,заради работата си.Бил посъветван да намери някой камион и
да пътува с него като втори шофьор,защото през границите на страните пътували
единствено товарните автомобили.
По този повод говорил с приятеля си
от детските години-Нуруллах Шимшек дали ще го вземе с него по време на
пътуването.Нуруллах Шимшек бил водач на товарен автомобил с влекач марка „Рено“
с рег.№ 33 АВN516 и ремарке с рег.№ 33АСА299 и
извършвал превози на товари до Холандия.
На 05.05.2020г. вечерта на паркинг преди ГКПП“КапъКуле“ подсъдимият
се срещнал с приятеля си Нуруллах Шимшек,който отишъл до някакъв офис.Нуруллах Шимшек
обяснил на подсъдимият,че трябва да оправи пълномощното за камиона,за да може и
той да пътува с него.След като всички било готово Нуруллах Шимшек управлявайки
товарния автомобил,а подсъдимият пътувайки в него като втори водач се отправили
към ГКПП“Капитан Андреево“.
Около 23.00ч.на 05.05.2020
г.пристигнали на трасе „Входящи товарни автомобили“ на ГКПП“Капитан Андреево“-шосе,общ.Свиленград.Нуруллах
Шимшек представил на дежурния граничен полицай-св.Д.Н. неговите лични документи
и документите на подсъдимият. Представени били и документите на товарния
автомобил.След като проверил документите св.Н. попитал водача Шимшек за къде пътува
подсъдимият и какъв при което му било отговорено,че това е втория водач на
камиона.На св. Н. му направило впечатление,че в паспорта на подсъдимият няма
много печати което не било типично за шофьорите които извършват международни
превози и по тази причина поискал пълномощното от фирмата и шофьорската книжка
на втория водач. Подсъдимият У.Т. представил на
св.Н. свидетелство за
управление на МПС с № ********* издадено на името на У. Тас роден на ***г.
Дежурния граничен полицай се усъмнил в
истинността на представеното свидетелство,тъй като материали и наличните защити
не отговаряли на спесимена.
Нуруллах Шимшек и подсъдимият били
спрени от движение и отклонени за контрол на втора линия.
При
проверка на шофьорската книжка с наличната техника на
ГКПП-Капитан Андреево се установило,че свидетелство за управление на МПС с № ********* издадено
на името на У. Тас роден на ***г.е неистински
документ за което е изготвена експертна справка с № 105/2020г.
За случая бил уведомен дежурният
разследващ полицай на ГПУ-Свиленград,който започнал бързо производство срещу У.Т. за престъпление
по чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 от НК.
Със
заповед с рег.№ УРИ:4536зз
-100/06.05.2020 г. по опис на ГПУ-Свиленград У.Т. бил задържан до 24
часа на основание чл.72, ал.1,т.1
от ЗМВР.
Подсъдимият предал доброволно –свидетелство за
управление на МПС с № ********* издадено на името на У. Тас роден на ***г.за което бил изготвен протокол от06.05.2020г.
От протокола за
извършена техническа експертиза № 26/08.05.2020 г.е видно, че представеното от подс.У.Т. свидетелство за
управление на МПС с № ********* издадено на името на У. Тас роден на ***г.е преправен документ.Преправянето се
състои в разлепване на защитния ламинат,заличаване изображението на титуляра и
предишните персонализиращи данни и последващо персонализиране на документа с
видимите такива посредством техническо средство,различаващо се от технологията
приета в МВР за персонализиране на този вид документи.
От приложената
по делото справка за съдимост на Бюро за съдимост при РС-Свиленград е видно,че подс. У.Т. не е осъждан.
В хода на бързото производство
У.Т. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.316 вр с
чл.308,ал.2 вр с ал.1 от НК и бил разпитан. Същият признал вината си и обяснил
подробно механизма на извършеното от него престъпление,съвпадащо с
гореизложената от съда фактическа обстановка.
От приетото като доказателство по делото свидетелство за съдимост на подс. У.Т. се установява
,че същият не е осъждан.
Видно от приложената характеристика на
подсъдимия У.Т. няма събрани данни относно криминални
прояви на подсъдимия на територията на Р.България.
По делото е приложена ДСМПИС на подсъдимия У.Т.,видно от която
същият е семеен, получава трудово възнаграждение в размер на 14 000лева
годишно и не притежава движими или недвижими имоти на негово име.
Изложената фактическа обстановка
приета за безспорно установена от Съда се доказва от събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства и писмените такива. Доказателствата,
приобщени по делото, са събрани по съответния ред, условия и в съответната
форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и
допълващи се, поради което Съдът ги кредитира изцяло.
В кръга на гласните доказателствени
средства се включват показанията на свидетелите – Д.Д.Н. и Р.Д.Р.. Така изброените свидетелски показания, Съдът
кредитира изцяло с доверие, тъй като свидетелите имат качеството на очевидци, формирали непосредствени впечатления за случилото се
събитие в различни негови части и по отношение на различни негови детайли. В
този смисъл показанията им са пряко относими към деянието и неговото авторство.
Анализирани в съвкупност и съотнасяне помежду им и с писмените доказателства,
се налага извод същите да са систематизирани, логически издържани, взаимно
допълващи се и еднопосочни, с ясна конкретика за фактите за които
свидетелстват, като в тях не съществуват противоречия, които да налагат
критиката им или съмнение в безпристрастността им. Разпитаните свидетели са
трети лица, незаинтересовани от изхода на делото. Липсват индиции за
предубедеността на гр.полицейски служители, които само поради това си качество,
макар и обективно обстоятелство, в единствената си даденост не може да обоснове
съображение за тяхната заинтересованост. Още повече, след като от данните по
делото не се установява, който и да е от свидетелите да се е намирал в някакви отношения с подсъдимия,
поради което да целят увреждането му, като му припишат престъпление, което не е
извършил. С изложените правни аргументи,
Съдът оцени за правдиво звучащи техните показания /които са прочетени и
приобщени по реда на чл.281,ал.4 вр с ал.1,т.2 от НПК/и ги възприема за
обективни и достоверни, давайки им доверие. Поради това, същите се ползваха за
изграждане на фактическите правни изводи.
Съдът кредитира прочетените и
приобщени по реда на чл.279,ал.2 вр с ал.1,т.2 от НПК обяснения на подсъдимия относно мотивите и
начина на осъщественото от подсъдимия деяние, както и във времевото му
действие, се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и се
подкрепят от останалите доказателства и доказателствени средства от ДП
– кредитирани, поради което липсват основания изложеното от тях в
качество на обвиняем да се счита обективно невярно. Т.е. доколкото се
установява корелацията им с останалата доказателствена съвкупност, липсват
основания да не бъдат кредитирани.
Кореспонденцията на така направеното
от подсъдимият признание в хода на ДП на тази част от инкриминираната
фактология със заявеното от свидетелите, окончателно потвърждава извода за доказаност на
инкриминираното ползване на преправен
официален документ- българско свидетелство за управление на МПС с № *********
издадено на името на У. Тас роден на ***г.,като от него за самото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност/така както е посочено в обвинителния акт/ и липсата
на необходимост от подробна аргументация относно доказателствената обезпеченост
на този фактически сегмент от подложените на доказване събития.
Тук на първо място следва да се
посочи, че не съществува пречка извънпроцесуалните изявления на други лица,
възприети непосредствено от полицейските служители, да бъдат установявани чрез
разпит на последните, а съдържащите се в показанията им факти да бъдат ценени
като доказателства /Решение № 237/08.08.2012 г. по н.д. 796/2012 г. на ВКС,
Решение № 188/15.11.2013 г. по внохд № 346/2013 г. на АС-Пловдив, Решение №
853/06.03.2006 г. по н.д. 288/2005 г. на ВКС/. Това се отнася и за случаите, в
които впоследствие изслушаните лица, чиито изявления или действия са били
наблюдавани от полицейските служители, са придобили качеството на обвиняеми.
Вярно е, че осъдителната присъда не може да бъде основана само на такъв вид
показания, както и че последните поради ролята им на производен доказателствен
източник и логично предполагаем ангажимент на свидетелстващия към обвинителната
теза, следва да бъдат оценявани с по-голяма доза критичност и завишен стандарт
към критериите за достоворност, предполагащ необходимост от прецизен анализ на
кореспонденцията им с останалите доказателства по делото. В настоящата хипотеза
представената от свидетелите
-служители в ГПУ Свиленград информация, че лицето е ползвало преправен
официален документ- българско свидетелство за управление на МПС с № *********
издадено на името на У. Тас роден на ***г. на границата на страната ни през
процесния ден и който подсъдим впоследствие пред тях си е признал и подробно обяснил
мотивите и начина на осъществяване на престъпното деяние, не е
единственото доказателство, установяващо престъпната дейност на подсъдимият. Този факт, се подкрепя и от обясненията на самият подсъдим, които
са прочетени и приобщени на основание чл.279,ал.2 вр с ал.1,т.2 от НПК ,както и
писмените доказателства по делото и заключението на техническата експертиза, която
установява,че процесното българско свидетелство на правоуправление е преправен документ .
За достоверни се възприеха и
писмените доказателствени средства, приети и приобщени по делото, в хода на
съдебното следствие, по реда на чл. 283 НПК, а именно: Заповеди
за задържане за срок от 24ч. по ЗМвР, Протоколи за обиск на лице; българско
свидетелство за управление на МПС с № ********* издадено на името на У. Тас
роден на ***г.;Справка за пътуване на лице-чужд гражданин за периода
01.01.2010г. до 06.05.2020г., Експертна справка №105 и №106 и двете от 2020г.;
Протокол за доброволно предаване от 06.05.2020г.,Протокол за извършена
техническа експертиза 026/08.05.2020г. Справка за съдимост, Характеристична
справка и Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, които по съдържанието си
не се оспориха от страните, поради което се прие от съда,че имат
доказателствена стойност. По отношение писмените доказателства не се
констатираха от Съда (както вече бе посочено) техни недостатъци от външна,
формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни.
Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат
ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са
относими и необходими за преценката на личността на обвиняемия и
неговото имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията на
следващото се наказание.
Доказателствата, приобщени по делото,
включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната
форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и
допълващи се, поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия,
които да налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. Въз основа на
гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха
фактическите и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на
деянието и неговият механизъм на извършване, както и авторството му.
От така
изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено
възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият е осъществил фактическия
състав на престъплението по чл.316 вр с чл.308,ал.2 вр с ал.1 от НК.
Съгласно приетото в Решение №
324/13.032013г. постановено по касационно дело№ 910/2013г. по описа на ВКС на
първо наказателно отделение-Документната подправка по
чл.308, ал.1 от НК се изразява в две форми: съставяне на неистински официален
документ и преправяне съдържанието на официален истински документ, като
преправянето се изразява във въздействие върху съществуващ истински документ
чрез подменяне или допълване на буквени или цифрови знаци или чрез заличаване
на такива знаци, с което съдържанието се променя съществено. Съдържанието на документа включва както
самото изявление, така и всички останали необходими елементи - подпис, дата,
снимки и други. Когато в резултат на преправянето е засегнато изявлението, на
документа се придава вид, че преправеното изявление изхожда от лицето, посочено
като негов автор. Създава се несъответствие между действителното и промененото
чрез преправянето изявление на автора, каквото всъщност той не е
правил. То е завършено със съставянето на неистинския официален документ
или преправяне съдържанието на истинския документ, който съдържа всички
реквизити по чл.93, т.5 от НК и е съставомерно независимо от използуваните
технически средства за изготвяне на неистинския документ или степента на
съвършенство на извършената подправка.
С чл.316 от НК е прогласено за
престъпно съзнателното ползване на документи - официални или частни, които са
неистински, с преправено съдържание, или с невярно такова. Документът следва да
отговаря на изискванията за официален или частен, за манипулирането на какъвто,
съобразно изискванията на съответния престъпен състав, от извършителя се носи
наказателна отговорност. Ползването на такива документи е престъпно и
тогава, когато за съставянето им (разбирай, и преправянето им) не може да се
търси наказателна отговорност от използвалия ги. А след като
престъплението по чл. 308, ал. 1 от HK e възможно само при пряк умисъл, със специалната
цел, предвидена в неговия състав - пряк следва бъде и умисълът на онзи, който само се е възползвал от неистинския документ (иначе
ползването не би било "съзнателно"), по аргумент и от приравняването
на отговорността на ползвателя към отговорността на създателя на неистинския
документ, дори и първият по изключение да е наказателно-неотговорен за
създаването или преправянето на документа. И накрая, като престъпление на
формално извършване, престъпният резултат се изразява в узнаването на документа
от лицето, на което е представен, за да удостовери включените в него факти.
Престъплението
по чл.316 от НК е завършено, когато документът е употребен. Употребата ще е
налице при представяне на документа пред съответното длъжностно или частно лице.
Когато деецът се е насочил пряко и непосредствено към употребата, но още не е
използвал документа, ще е налице опит. Състава на чл. 316 от НК
е субсидиарен спрямо предходните състави на документните престъпления
тъй като изпълнителното деяние се изразява само в ползването на опорочения
документ когато той се представи.
С
гореописаното си поведение и въз основа на
кредитираните от съда писмени и гласни доказателства,съдът приема,че подс. У.Т. категорично е осъществил признаците на чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 от НК , тъй като от една страна
безспорно се установи, че не е участвал при престъпното съставяне на
документите - българското свидетелство за управление на МПС с
№ ********* издадено на името на У. Тас роден на ***г., но същевременно също така
категорично се доказа, че ги е употребил, за да удостовери че е втори
водач и притежава СУ на МПС на спрения за проверка от св. Д.Д.Н. товарен
автомобил с влекач марка „Рено“ с рег.№ 33 АВN516 и ремарке с рег.№ 33АСА299 и пред гр.полицейски
служител св.Н., с което
престъплението е довършено.
От обективна страна подсъдимия ,въпреки ,че не е бил
правоспособен водач на моторни превозни средства на 05.05.2020г.
на ГКПП "Капитан Андреево - шосе", общ.Свиленград, обл.Хасково,същият пред гр.полицай
св. Д.Д.Н.
,съзнателно се ползвал от преправен
официален документ- българско свидетелство за управление на МПС с № *********
издадено на името на У. Тас роден на ***г.,като от него за самото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност,поради което съдът
пиема, че подсъдимият е осъществил от обективна страна описаното в ОА деяние.
Свидетелство за управление на
превозно средство представлява официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 НК, тъй като се
издава по установен ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му.
Преправеният официален документ,
предмет на настоящото обвинение представлява свидетелство за управление на
превозно средство и попада в квалифицирания състав на чл. 308, ал. 2 НК.
Представеното
свидетелство за управление на превозно средство с № *********
издадено на името на У. Тас роден на ***г., е бил преправен официален
документ – ,тъй като е преправено съдържанието на истинския официален документ /такъв,
който да е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на
службата му по см. на чл.93 т.5 от НК/, съгласно
протокола по извършената техническата експертиза. Съгласно последната преправянето се състои в разлепване на
защитния ламинат,заличаване изображението на титуляра и предишните
персонализиращи данни и последващо персонализиране на документа с видимите
такива посредством техническо средство,различаващо се от технологията приета в
МВР за персонализиране на този вид документи.
Чрез представянето му от
подсъдимия на св.
Д.Д.Н. е осъществена формата на
изпълнителното деяние – ползване.
Самият преправен
официален документ – свидетелство за управление на превозно средство с №
********* издадено на името на У. Тас роден на ***г , не е бил съставен от
подсъдимия У.Т..
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл.Подс. У.Т. ясно е съзнавал, че
на инкриминираните дата и място се легитимира пред посочените гр.полицейски
служител с преправен официален документ удостоверяващ
правото му да управлява МПС, но
въпреки това му го е
представил, желаейки директно настъпването на противоправните последици от
извършеното,а именно да удостовери ,че има право да управлява товарното МПС в
качеството му на втори водач на същото. Пряко доказателство за това са целенасочеността
на действията му и приобщените по делото гласни и писмени доказателства –
показанията на свидетелите Н. и Р.,
писмените доказателства - свидетелство за управление на превозно средство с №
********* издадено на името на У. Тас роден на ***г, както и заключение
на техническата експертиза. За наличието му съдът счита от фактът, че
никога на негово име не е било издавано по установен ред и форма документ,
удостоверяващ неговата правоспособност да управлява моторно превозно средство,
от наличните доказателства за начина на придобиването му – чрез плащане на сума
от 1270 евро /на неустановено
по делото лице /с
предоставяне на лични данни, а не след полагане на съответен изпит.
Субект на престъплението е всяко
наказателно отговорно лице. В случая това е подс. У.Т., който се
явява вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице , което няма причини да
не може да носи наказателна отговорност.
Причините за извършеното деяние се
коренят в подценяване на обществената му опасност от страна на подсъдимия и ниската му правна куртура.
С оглед така установената правна
квалификация на извършеното от У.Т.
престъпление, както и с оглед на целите по чл.36 от НК и най-вече за
поправянето и превъзпитанието на дееца, съдът счита, че в конкретния казус на
същия следва да бъде определено и наложено наказание при условията на
чл.54 от НК, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”. Според настоящия състав именно с
това наказание ще бъдат постигнати целите на горепосочената норма като се подейства превъзпитателно спрямо
подсъдимия и същевременно предупредително по отношение на останалите членове на
обществото. При индивидуализация размера на така определеното по вид наказание,
съдът отчита всички обстоятелства по делото, а именно превесът на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Като такива се отчитат чисто съдебно минало на подсъсимия, липсата на събрани лоши характеристични данни за същият
,както и съдействието от негова страна в хода на досъдебното производство. Отегчаващи отговорността обстоятелства се явява ,че подсъдимият е ползвал процесния преправен официален
документ при преминаването му през държавната граница като е представил същия при
граничната полицейска проверка.
При така обсъдените комплекс от
релевантни за отговорността обстоятелства, преценени съобразно относителната им
тежест и в количествено отношение, съдът приема превес на смекчаващите, без даденост
същите да са многобройни или изключителни по своя характер, спрямо
отегчаващите. Превъзходството им не е до степен доминиращо, по количествен или
качествен критерий, поради това и да влияят на обществената опасност и да
снижават същата до ниво, обуславящо преценка че и най –лекото предвидено в
закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко, от тук и да оправдават облекчен режим на наказване.
Ето защо, в контекста на изложените правни съображения, съдът намира за недоказани предпоставките от ФС на чл. 55 НК, поради
което не е налице основание за неговото приложение. С тези аргументи, следващото се наказание се
индивидуализира при условията на чл.54 НК , като се взеха предвид
степента на обществената опасност на деянието – завишена, както и тази
на дееца – не висока, предвид чистото съдебно минало, така също и смекчаващите
и отегчаващи обстоятелства, съобразно установеното по делото.
Предвиденото наказание за
престъплението по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК е лишаване от свобода до
осем години С оглед на изложеното съдът намира, че
най-справедливо е на У.Т.
да бъде наложено наказание от 8месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът
прие, че са налице основанията на чл.66,ал.1 НК по отношение на подсъдимия
, тъй като същият не е осъждан и
наложеното му наказание е до три години, с което са изпълнени формалните
условия на закона. От друга страна, предвид
приетите смекчаващи отговорността
обстоятелства – по-горе обсъдени, както
и преценката за индивидуалната й
обществена опасност, с отдаване приоритет на личната превенция, съдът се прие,
че за постигане целите на наказателната
репресия не е наложително подсъдимият да
изтърпява ефективно това наказание. С това са удовлетворени релевантните
предпоставки от ФС на чл. 66,ал.1 НК, поради което на посоченото правно основание и съобразно
по-горе изложените правни съображения,
съдът отложи изпълнението на
наложеното на подсъдимия наказание от 8 месеца Лишаване от свобода с
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 3 години. Последният е равен на минималния предвиден в
закона, като в този му размер е съобразен с превеса на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Така индивидуализираното наказание , по вид,
продължителност и начин на изтърпяване,
по убеждение на настоящата инстанция, се явяват справедлива и адекватна санкция
и достатъчна по обем принуда да постигане целите на наказанието, дефинирани в
чл.36 НК, а именно -
да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави,
да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да
върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
В случая наказанието би допринесло със своята
неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него подсъдимият ще бъде
предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано,
едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли напълно извършеното.
Съдът се надява с това да се повиши чувството му за отговорност, за да не допуска
занапред подобни престъпления на законовия ред.
Относно веществените доказателства и разноските:
По делото е приобщено като
веществено доказателство българско
свидетелство за управление на МПС с № ********* издадено на името на У. Тас роден
на ***г,поради което и
на основание чл.112, ал.4 от НПК ,съдът постанови
вещественото доказателство, да остане приложено към материалите по
делото.
По делото се констатираха разноски извършени за изготвяне на техническа експертиза,поради което основание чл.189,ал.3 от НПК ,съдът осъди подсъдимият У.Т., да заплати направените по делото разноски в размер на 208,74 лева, представляващи разноски за изготвяне на техническа
експертиза в полза на
Държавата, по бюджета на МВР, вносими по сметка на РД „ГП” – Елхово и сумата от
5 лв. (пет лева) – държавна такса в случай на служебно издаване на
Изпълнителен лист в полза на ВСС
по сметта на РС Свиленград.
Констатираха се още разноски извършени за преводач и вземайки предвид
разпоредбата на чл.189,ал.2 от НПК съдът постанови направените
по делото разноски в досъдебното производство за преводач в размер на 195 лева, да останат за сметка на органа на досъдебното производство 84 лева за превод на
обвинителния акт да останат за сметка на РП Хасково, ТО Свиленград/преди РП Свиленград /, а в размер на 138 лева - сторени в съдебното производство, да останат за сметка на Съда.
Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:.................
