Р Е Ш Е Н И Е
№ 220
гр. Русе, 26 юли 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 21 юли 2021 год. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ЙЪЛДЪЗ
АГУШ
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря ………. Мария Станчева………и в присъствието на прокурора ……… Дилян
Михайлов като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №217…… по описа на съда за
2021 година, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за
административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано е след постъпила
касационна жалба от Т.Т. *** против решение №202/21.05.2021 год. на Русенски
районен съд, постановено по а.н.д №289/2021г. по
описа на съда. С решението е потвърдено наказателно постановление (НП) №38-0000197
от 02.02.2021г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ Русе към Изпълнителна
Агенция „Автомобилна администрация” гр. София, в частта за наложеното по т.1 от
санкционния акт административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева и
съответно изменено същото наказателно постановление в частта по т.2, като
съдебният състав е преквалифицирал нарушението/обвинението като такова,
нарушаващо чл.178в, ал.5 от Закон за движение по пътищата и е определил административното
наказание по цитираната разпоредба - „глоба“ в размер на 100 лева.
Излагат се оплаквания, че решението на съда
е неправилно, постановено
в при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на
материалния закон. Още с повдигане на обвинението чрез съставения АУАН била
налице неяснота в описанието на деянията на Т., довела до невъзможност лицето
да разбере в какво точно е обвинен и това е нарушило правото му на защита. Имало
и разминаване между фактическото описание на нарушенията и текстовете от
съответните нормативни актове, посочени в НП. Твърди се, че въобще не е
доказано, че към момента на проверката Т. е извършвал таксиметрова дейност.
Иска се отмяна на решението и съответно отмяна
на наказателното постановление. Тези доводи се поддържат от ад. А. С. в съдебна
зала, където той акцентира и допълнително върху липсата на кореспонденция между
описаното в обстоятелствената част на АУАН и НП и нарушените законови
разпоредби.
Ответникът по касационната жалба в писмено становище я счита за
неоснователна.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на
жалбата и за законосъобразност на въззивното решение.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решението, постановено по а.н.д №289/2021г.,
съдебен състав на Районен съд Русе e потвърдил атакуваното пред него НП,
издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ Русе, досежно административното
наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева по т.1 от санкционния акт, наложено на
Т. Т., в качеството му на водач на таксиметров автомобил, по реда на чл.93, ал.1,
т.1 от Закон за автомобилните превози, за нарушение на чл.18, т.5(изм. бр. 9 от 2021 г., в сила от 2.02.2021 г.) от НАРЕДБА
№ 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници. По отношение наказанието по т.2
от НП №38-0000197 от 02.02.2021г., съдът е преценил, че за нарушението на чл.18,
т. 3/сега т.4 от чл.18/ от същата Наредба, е приложима санкционната разпоредба
на чл.178в, ал.5 от ЗДвП. Така преквалифицирал нарушението/обвинението като
такова по ЗДвП и определил административното наказание по цитираната разпоредба
- „глоба“ в размер на 100 лева.
За да стигне до тези правни изводи, въззивният
съд е установил от фактическа страна следното:
На 30.12.2020г., служители на РД АА установили,
че на таксиметрова стоянка срещу жилище блок №209, в гр. Русе, ул. „Т. Икономов“,
престоява лек таксиметров автомобил с рег. № Р 3838 ВС, собственост и
управляван от Т.Т.. Автомобилът бил
оборудван съгласно изискванията на чл.21 от Наредба № 34 от 1999 г. за
таксиметров превоз на пътници, както и с всички изискуеми за работен режим на
таксито елементи-открита табела, включен таксиметров апарат с фискална памет.
От разпечатка на лентата на таксиметров апарат било констатирано, че е извършил
и един брой платена таксиметрова услуга. При проверка на документите, водачът
не представил валидно удостоверение "Водач на лек таксиметров
автомобил", както и валидно удостоверение за психологическа годност,
издадено по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението
по пътищата.
Това дало основание за служителите на РД АА Русе
да съставят АУАН от същата дата, тъй като според тях липсата на двете,
изискуеми съгласно НАРЕДБА № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници
удостоверения, нарушава разпоредбите на чл.18, т.5 и чл.18, т. 3/сега т.4 / от
същата Наредба. Поведение, наказуемо по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП. При липсата
на възражения срещу акта, на 02.02.2021г., директорът на РД „Автомобилна администрация“
Русе издал и оспореното пред РРС наказателно постановление №38-0000197, като за
деянията, наложил на Т. Т. две административни наказания „глоба“ по чл.93,
ал.1, т.1 от ЗАвП, всяко в размер на 2 000 лева.
Касационната инстанция изцяло споделя
мотивите и изложените съображения в проверяваното решение и по отношение на
потвърдената по т.1 санкция и по отношение на направената преквалификация и подвеждане
на деянието като нарушение на чл.178в, ал.5 от ЗДвП.
АС Русе, на основание нормата на чл.221,
ал.2, изр. 2-ро от АПК се позовава на изложените във въззивното решение мотиви относно
доказаността на административното нарушение, извършителя и неговата вина, както
и досежно липсата на нарушения в проведеното административно-наказателно
производство, които да водят до незаконосъобразност на санкционния акт.
В своето решение районният съд е отговорил на
всички направени пред него възражения. Идентични са и възраженията, релевирани
в касационната жалба и в съдебно заседание пред настоящия съдебен състав. На
тях отговор е дала въззивната инстанция и не е необходимо да бъдат допълнително
мотивирани от касационния съд.
Фактът на административните нарушения е
безспорен. Касае се за извършване на таксиметров превоз от страна на жалбоподателя,
противно на твърдяното, че това не било доказано. Още при проверката на 30.12.2020г.,
служители на РД АА са установили, че на таксиметрова стоянка срещу жилище блок
№209, в гр. Русе, ул. „Т. Икономов“, престоява лек таксиметров автомобил с рег.
№ Р 3838 ВС, собственост на Т.Т., автомобил, оборудван съгласно изискванията на
НАРЕДБА № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Налице са били всички
изискуеми за работен режим на таксито елементи-открита табела, включен
таксиметров апарат с фискална памет, извършена
един брой платена таксиметрова услуга.
При липсата на задължителните за такава
дейност документи, а именно – валидно удостоверение "Водач на лек
таксиметров автомобил", както и валидно удостоверение за психологическа
годност, издадено по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата, въззивната инстанция правилно е приела, че нарушението
е безспорно установено, доказано и липсват основания за уважаване на жалбата на
Т., с изключение на извършената преквалификация на деянието пот.2 от
санкционния акт.
Вярно е, и това е отбелязано и в мотивите на
въззивното решение, че има лека неточност в фактическото описание на двете
нарушения. Изписването в обстоятелствената част на словосъчетанието „в момента
на проверката“ води до малка неяснота, защото именно нормата на чл.93, ал.2 от
ЗАвП санкционира поведение, при което „Водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари и не представи в момента на проверката…“изискуемите от регламент на
европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове
по прилагането му документи. АНО обаче не описва деянието като невъзможност за представяне
в момента на проверката, а казва „е без“ съответните документи. Така описани,
двете деяния, съобразно и доказателствата, събрани в административно-наказателната
преписка и по въззивното дело по делото, могат и правилно са подведени под
санкцията за липса въобще на такива документи. Затова и тези неточности не
нарушават правото на защита на наказаното лице до степен на незаконосъобразност
на наказателното постановление, в каквато посока са доводите на адвоката на Т..
Друг е въпросът, че за по-голя прецизност,
най-малкото в НП, наказващият орган трябва да използва по-правилна терминология
и да описва подобно нарушение/я с думите на закона – „При липсата на
задължителните за такава дейност документи“.
Събраните в административно-наказателното
производство и в съдебното такова писмени доказателства водят към несъмнения и
безспорен извод, че е извършено нарушение на правилата, разписани в НАРЕДБА №
34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, досежно задължителните
документи, които следва да притежава водач на лек таксиметров автомобил, за да
извършва такава дейност, каквито към него момент водачът на таксиметровия
автомобил не е имал, валидно действащи. Затова и правилно е ангажирана отговорността
на водача Т. Т..
Атакуваното решение на РРС е допустимо,
валидно и постановено в съответствие със закона, а подадената жалба срещу него
- неоснователна. Липсват основания за уважаване на касационната жалба. Въззивният
съд е приложил правилно разпоредбите на ЗАНН, ЗАвП, ЗДвП и НАРЕДБА № 34 от 1999
г. за таксиметров превоз на пътници. Решението му по изложените по-горе мотиви се
оставя в сила.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
Оставя в сила решение №202/21.05.2021 год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д
№289/2021г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.