Решение по дело №18/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 79
Дата: 11 март 2021 г.
Съдия: Галина Колева Динкова
Дело: 20217240700018
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2021 г.

Съдържание на акта

    Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                    11.03.2021 г.                             гр. Стара Загора

 

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                 

                                                                            Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                                                                                                                              Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА      

                                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ   

 

при секретаря Зорница Делчева        

и с участието на прокурора Петя Драганова     

като разгледа докладваното от  съдия Галина Динкова  КАН дело № 18 по описа за 2021 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

 Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.   

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, против Решение № 98 от 13.11.2020г., постановено по АНД № 20205540200296/ 2020г. по описа на Чирпанския районен съд, с което е отменен като незаконосъобразен  електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 3576456 на ОД на МВР  – Стара Загора. 

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод за неяснота относно въведеното ограничение на скоростта в процесния участък от АМ „Тракия“. Твърди, че в съдебно заседание е била представена служебно изискана от съда заповед на АПИ, с която е въведено ограничението от 90км/ч за определен участък от АМ „Тракия“, но доколкото този акт не бил описан в издадения ЕФ, същият не представлявал част от доказателствения материал по административнонаказателното производство. Поддържа, че въз основа на доказаната от ОДМВР – Стара Загора фактическа обстановка процесният електронен фиш е законосъобразно издаден. Направено е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издадения ЕФ.  Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

 

Ответникът по касационната жалба – Б.К.М., не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на касационната жалба.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага съдебното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.  

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:    

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

  Производството пред Районен съд - Чирпан се е развило по жалба на Б.К.М. срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 3576456 на ОД на МВР  – Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.2, т.6 от ЗДвП, на Б.М. е наложена глоба в размер на 600лв., за нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 04.05.2020г., в 14.31 ч., в област Стара Загора, АМ „Тракия”, км. 190, в посока към гр. Бургас, при ограничение на скоростта от 90 км/ч, въведено с пътен знак В-26, е управляван лек автомобил „МЕРЦЕДЕС ГЛЕ 450 4 МАТИК“ с рег. № РВ1878АВ, с установена скорост на движение от 141км/ч при отчетен километров толеранс от -3%, като извършеното нарушение е заснето с мобилна радарна система TFR1-M 657.

За да отмени ЕФ Чирпанският районен съд е изложил съображения за неговата материална и процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че доколкото по делото не са ангажирани доказателства, въпреки служебно изисканите от съда такива, за валидно въведено към 04.05.2020г. ограничение на скоростта за посочения участък от АМ „Тракия“, където се твърди за извършено нарушението, отправеното административнонаказателно обвинение се явява недоказано. Отделно от това в съдържанието на електронния фиш не било посочено защо и с какъв акт е въведено това ограничение на допустимата съгласно ЗДвП скорост за движение на леки автомобили от 140 км/ч. Посоченият порок е квалифициран като процесуално нарушение по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, представляващо основание за незаконосъобразност на издадения ЕФ.

 

 Решението на Чирпанския районен съд е правилно като краен резултат, но по следните коригиращи мотиви.

Необоснован и вътрешно противоречив е изводът на съда за липса на реквизит на ЕФ, която да го опорочава до степен на незаконосъобразност. От една страна съдът приема, че от формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а от друга сочи като порок на съдържанието му липсата на отразяване „кой и на какво основание въвежда ограничаване на позволената максимална скорост на магистрала“.

Задължителното съдържание на ЕФ е регламентирано в разпоредбата на чл.189, ал.4 изр.2 от ЗДвП и включва само данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. В случая твърдяното нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП се свързва с неспазване на въведено ограничение на скоростния режим с пътен знак В 26. По този начин е изпълнено императивното изискване на специалния ЗДвП, а при наличието на изрична нормативна регламентация е недопустимо правоприлагането по аналогия на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Основанието, на което е поставен пътният знак, не е сред задължителните реквизити на ЕФ и е ирелевантно за формалната му законосъобразност, т.е. не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като по никакъв начин не ограничава или затруднява правото на защита на наказаното физическо лице да разбере за какво нарушение е санкционирано. С правно значение за ангажиране на отговорността е фактът на поставен пътен знак В 26, който е отбелязан в ЕФ и протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г за използване на АТСС.

Доколкото обаче в процесния случай наличието на въведено ограничение в максимално допустимата скорост за движение  в посочения участък на АМ „Тракия” е било оспорено от наказаното лице, законосъобразно, в изпълнение на служебното начало в административнонаказателния процес, въззивният съд е изискал необходимата информация от Агенция „Пътна инфраструктура“ по каква причина и с какъв акт е въведено с пътен знак В-26 ограничението на скоростта при км.190 на АМ „Тракия“ към датата на извършване на санкционираното нарушение.

Обосновано въззивният съд е приел, че представената по делото Заповед № РД-11-251/ 26.03.2020г. на АПИ не установява, че на мястото и към датата на извършване на твърдяното нарушение е било валидно въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 90 км/ч.  От съдържанието на цитираната  заповед се установява, че със същата се изменя предходно издадена Заповед № РД-11-913/ 27.09.2018г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, като се продължава срока – до 31.12.2020г., на въведена временна организация и безопасност на движението /ВОБД/ чрез ограничение на скоростта на движение на 90 км/ч в участъка от км 168+000 до км 208+1000 ляво и дясно платно на АМ „Тракия“. Видно от описаното в т.2 на Заповед № РД-11-251/ 26.03.2020г. обаче началната дата на въвеждане на ограничението е свързана с изпълнението на определени условия, за които по делото няма данни кога и дали въобще са се осъществили.

В съдебното производство по обжалване на наказателно постановление, респ. на електронен фиш за налагане на глоба, наказващият орган е длъжен да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. Липсата на доказателства за валидното въвеждане на ограничение на скоростта в посочения участък на АМ „Тракия” има за последица необоснованост и недоказаност извършването на санкционираното с електронния фиш  нарушение.

Ето защо фактически, правно и доказателствено обоснован е направения от Чирпанския районен съд извод за незаконосъобразност на електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 3576456 на ОД на МВР Стара Загора.

Неоснователно е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

 

По тези съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено при правилно приложение на закона и спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

  ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 98 от 13.11.2020г., постановено по АНД № 20205540200296/ 2020г. по описа на Районен съд - Чирпан. 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                  

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

 

                                                                                                  2.