Р Е
Ш Е Н
И Е
Град Ловеч, ….01.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателна колегия, в открито заседание
на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
1. ИВАН И.
ЧЛЕНОВЕ :
2. ЕМИЛ ДАВИДОВ
при секретаря Цветомира
Баева, в присъствието на прокурор Румен П., като разгледа докладваното от съдия
СТАНЧЕВСКА ВНОХД № 432 по описа за
2020 година, за да се произнесе, съобрази:
С присъда № 13/16.06.2020г. по НОХД № 331 по описа
за 2017 г., Л.ският районен съд е признал подсъдимия В.А.М., за виновен в това, че на 16.09.2015 г. след
обяд, от имот кад.№ 639029, отдел 127, подотдел „Р„ в м. "Р." с. Т., обл.
Ловешка - горски фонд, собственост на Община Л., в съучастие с Л.И.Й. и И.М.Б.
като извършители и К.В.А. като подбудител, всички от с.Т., без редовно писмено
позволително, отсякъл с помощта на моторен трион - 4.54 пл.м3 дървета от бял
бор на стойност 367. 50 лева, немаркирани с КГМ, поради което и на основание
чл. 235, aл. 1, хип. 1-ва във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК го осъдил
на шест месеца лишаване от свобода и на глоба в размер на хиляда лева, като го е
оправдал по първоначалното обвинение за стойността на предмета на
престъплението над 367.50 лева до 462.60 лева.
Съдът на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изтърпяването
на наложеното наказание лишаване от свобода на В.А.М. за срок от три години.
Съдът е признал подсъдимия К.В.А. за виновен
в това, че на 16.09.2015 г., след обяд, от 1имот кад.№ 639029, отдел 127,
подотдел „Р“ в м. „Р., с. Т., обл. Ловешка - горски фонд, собственост на Община
Л., като подбудител, в съучастие с Л.И.Й., И.М.Б. и В.А.М. - тримата като
извършители, всички от с.Т., умишлено ги склонил да извършат престъпление - без
редовно писмено позволително, да отсекат с помощта на моторен трион - 4.54
пл.м3 дървета от бял бор на стойност 367. 50 лева - немаркирани с КГМ, поради
което и на основание чл. 235, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал.З от НК и чл. 54 от НК го осъдил на наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, което
да изтърпи при първоначален общ режим, и на глоба в размер на две хиляди лева,
като го оправдал по първоначалното обвинение за стойността на предмета на
престъплението над 367.50 лева до 46260 лева.
Съдът е признал подсъдимия Л.И.Й. за виновен
в това, че на 16.09.2015 г., след обяд, от имот кад.№ 639029, отдел 127,
подотдел „Р“ в м. "Р., с. Т., обл. Ловешка - горски фонд, собственост на
Община Л., в съучастие с В.А.М. и И.М.Б. - като извършители, и К.В.А. като
подбудител, всички от с. Т., без редовно писмено позволително, отсякъл с
помощта на моторен трион - 4.54 пл.м3 дървета от бял бор на стойност 367,50 лв.
- немаркирани с КГМ, поради което и на основание чл. 235, ал. 1, хип. 1 във връзка
с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на наказание шест месеца
лишаване от свобода и на глоба в размер на хиляда лева, като го оправдал по
първоначалното обвинение за стойността на предмета на престъплението над 367. 50
лева до 462. 60 лева.
Съдът на основание чл. 66, ал. 1 НК е
отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода на Л.И.Й. за
срок от три години.
Съдът е признал подсъдимия Т.М.К., за виновен
в това, че на 16.09.2015 г., около 21.40 ч., по път от с. Т. към м. "Б.,
землище на Община Л., обл. Ловешка, при условията на опасен рецидив,
транспортирал с товарен автомобил „М. 407 Д"рег.№ С ****ВМ, собственост на
П. И. В. от гр. Б., незаконно добит от другиго - Л.И.Й., В.А.М. и И.М.Б.,
всички от с. Т., дървен материал, а именно 4.54 пл.м3 от бял бор на стойност
367,50 лв. - немаркирани с 2 КГМ, без издадено позволително за сеч и без
превозен билет, поради което и на основание чл. 235, ал. 4, хип. 3 във връзка с
ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. а и б. б от НК и чл. 54
от НК го осъждал на наказание три години лишаване от свобода, което да изтърпи при
първоначален строг режим и на глоба в размер на десет хиляди лева, като го оправдава
по първоначалното обвинение за стойността на предмета на престъплението над 367.
50 лева до 462. 60 лева.
Съдът е осъдил подсъдимите В.А.М., К.В.А.,
Л.И.Й. и Т.М.К. на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплатят направените в
хода на досъдебното производство разноски в общ размер на 139 .44 лева или всеки
от тях по 34 .86 лева по сметка на ОД МВР Ловеч, а също така и направените в
хода на съдебното производство разноски в общ размер на 1300 .00 лева или всеки
от тях по 325. 00 лева по сметка на PC Л..
Съдът е постановил вещественото
доказателство товарен автомобил „М. 407 Д“, рег.№ С ****ВМ да се върне на
собственика П. И. В. ***, а веществените доказателства 11 бр. контролни шайби да
се унищожат.
Пред настоящата инстанция е постъпила въззивна жалба от
адв. С.Х., служебен защитник на В.А.М., с която моли да бъде признат за
невиновен и да се оправдае за престъплението, за което е осъден. Излага, че
съдът е приел за достатъчно твърденията на лицата, срещу които не е повдигнато
обвинение, като е игнорирал свидетелските показания, от които е видно, че
действително подзащитния ми не е действал със съзнанието, че извършва
престъпление. Налага довод, че липсва субективна страна - умисъл за извършване
на деянието.
Посочва, че по делото е установено, че вредите са в по
– нисък размер и е налице основание за
преквалифицирате на деянието по чл. 235, ал.6 от НК.
В допълнение към въззивната жалба адв. С.Х., служебен защитник на В.А.М., допълнително
излага, че присъдата е постановна в нарушение на материалния закон, тъй като за
осъществяване на престъпното участие под форма на съизвършителство е необходимо
по безпорен начин да бъде доказано в какво точно се изразява деянието и под
каква форма. Изпълнителното деяние в хипотеза 1-ва на чл.235, ал.1 е
„сече". Сочи, че от събрания доказателствен материал в хода на ДП, така и
в хода на следственото дело, е установено, че В.М. заедно с Л.Й. е заловен при съвместна проверка на
полицейски служители при РУ - Л. и служители на РДГ-Ловеч на 16.09.2015г. около
21,30 часа при транстортиране на незаконна дървесина, натоварена в бус марка „М.",
управляван от подсъдимия Т.К., но не и категорични данни на тази дата да е
„отсякъл" транспортираната дървесина. Излага, че съдът се е позовал
единствено обикновенна житейска логика и практика, без да са налице категорични
доказателства в тази насока, като е приел, за доказаност на обвинението: обясненията
на един от подсъдимите Л.Й. приобщени по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.4 от НПК, който признал, че с останалите трима режат дърва, за подсъдимия К.А., че
той ги завел на мястото, дал им резачка и им казъл да секат; и на свидетелските
показания на Любомир Йолов -служител при РУ Л., който при разпита проведен през
2019г., казва че си спомня е снел писмени обяснения от подзащитния й преди
образуване на ДП, в които В. М. признал, че от около месец тримата режат дърва
за подсъдимия К.А., и на това, че на 17.09. след обяд, В.М. и Л.Й. са показали
мястото, където е извършвана сеч. Въз основа на тези източници го е осъдил.
Налага довод, че по делото освен извънсъдебните
признания на Л.Й. и на непълнолетния И.Б.няма други доказателства, въз основа на които да се направи категоричен
извод, че подсъдимия В.М. същия ден е извършвал незаконна сеч на дървесина. Твърди,
че присъдата почива само на извънсъдебни признания на подсъдимите, като съдът
не е кредитирал разпита единия от участниците разпитан в качеството му на
свидетел И.М.Б. дадени на съдебното следствие, който казва, че дърветата са
били отрязани, а той помагал на Л. и В. да ги натоварят.
Сочи, че съдът е отбелязъл в мотивите си, че е
недопустимо присъдата да почина само на извънсъдебните признания на двамата
подсъдими, но необосновано приема (л.7 от мотивите), че показанията на
полицейските и горските служители представляват „източник на косвени,
производни доказателствени факти, относно деятелността на другите трима
подсъдими", от които по скоро може да се направи предположение за общата
им деятелност от около месец, но не и за това, че подсъдимия В.М. е извършил
незаконна сеч на дървесина на посочената като инкриминирана дата 16.09.2015 г. Счита,
присъдата за явно необоснована.
Навежда довод, че от обективна страна по делото освен
извънсъдебните признания на Л.Й., и на непълнолетния И.Б.няма други
доказателства, от които съда може да направи категоричен извод, подсъдимия В.М.
същия ден да е сякъл, камо ли да е „отсякъл", въпросната дървесина предмет
на престъплението.
Излага, че съдът е приел, че признанията се потвърждават
от разпита на полицейските служители и от другите доказателства, без да сочи
кои писмени доказателства освен споменатите по - горе потвърждават обвинението
по чл.235, ал.1 от НК с изпълнително деяние „отсякъл". Счита, че не са
обсъждани събраните доказателства, че при огледа на 17.09.2015 г. на мястото е
имало следи от високопроходима техника. Посочва, че са открити са следи от
гуми, които не са сравнявани с тези на товарния УАЗ, с който съдът е приел, че
е транспортирана дървесината до рампата на бившото военно поделение в с.Т.,
което би дало информация относно времето на извършване на сечта.
Налага довод, че не е налице умисъл, тъй като от
възприетите от съда като достоверни данни от показанията на подсъдимия Й. се
установява, че А. ги закарал на мястото, казал им, че гората е негова и да
режат, като им дал моторен трион. Приема, че тези данни не може да се направи
категории извод, че М. е действал със съзнанието, че извършва незаконна
дейност, тъй не е длъжен да знае, реда за добив на дървесина, т.е липсва умисъл
за извършване на деянието, тъй като той не е знаел фактическата обстановка и не
съм могъл да го предвиди.
Твърди, че присъда е и явно несправедлива, предвид
установеното по делото, че подзащитният й е с чисто съдебно минало, няма данни
да е нарушител по ЗГ и от съдебното следствие се установи значително по - нисък
размер на вредата – 367. 50 лева. Моли да се отмените обжалваната присъда и
вместо да се постанови нова такава, с която да признаете В.М. за невиновен в извършване
на престъплението, в което е обвинен или да отмените присъдата и постановите
друга, като се приеме, че са налице условията за маловажност на случая по чл.
93, т.9 от НК.
По делото е постъпила въззивна жалба и от К.В.А., чрез
адв. М., с която моли да бъде отменена присъдата и да бъде признат за невиновен
и оправдан за престъплението, за което е осъден.
По делото е постъпила въззивна от Т.М.К., чрез адв. М.,
с която моли да се отмени първоинтастанционната присъда и да бъде признат за
невиновен и оправдан за престъплението, за което е осъден.
По делото е постъпила въззивна жалба от
К.В.А., чрез адв. И., с която моли да бъде признат за невиновен и оправдан за
престъплението, за което е осъден.
Излага, че по делото не са налице доказателства за подбуда
за извършване ма престъпление, както е посочено в обвинителния акт от
подзащитният му към дадените лица в производството и следователно няма предмет
на престъпление. Сочи, че не са налице доказателства в тази насока.
Налага довод, че липсват доказателства за пряк умисъл,
тъй като подбудителството може да се осъществи при пряк или евентуален умисъл,
но и в двата случая характерно е, че връзката между подбудител или подбуден е
твърде интензивна, а в конкретния случай липсват доказателства за каквато и да
е връзка.
Сочи, че обективният признак на престъплението по чл.
20 ал. 3 от НК - подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши
престъплението, т. е. осъществяване на психическо въздействие от едно лице
спрямо друго, за да вземе последното решение за извършване на конкретното
престъпление и това въздействие може да се изрази в друго престъпление -
принуда, заплашване, изнудване, но в случая и тези хипотези липсват от представените
доказателства в производството.
В допълнение към въззивна жалба от К.В.А. И Т.М. К.,
чрез адв. М., се посочва, че присъдата е неправилно и липсват безспорни
доказателства за виновност на подсъдимите.
По делото е постъпила въззивна жалба от адв. А.,
служебен защитник на Л.И.Й., в която посочва, че от повторната икономическа
експертиза се установява, че определя щетата от деянието е 367,50 лева, което
е под минималната заплата по това време
от 380 лева, деянието е извършено през септември 2015 година, не е осъждан,
работи и има безупречно поведение в обществото. Навежда аргумент, че деянието
следва да се преквалифицира като маловажен случай и да бъде наложено на
подзащитния му наказание глоба.
В съдебно заседание въззивникът К.В.А. се явява лично
и с адв. С.И. и адв. П.М., които поддържат подадените въззивни жалби и молят да
бъдат уважени по изложените в тях аргументи.
Въззивникът Т.М.К. се явява лично и с адв. П.М., който поддържа жалбата по
изложените съображения.
Въззивникът Л.И.Й. се явява лично и с адв. Карабова,
служебен защитник, която поддържа подадената въззивна жалба и моли да бъде
уважена.
Въззивникът В.А.М. се явява лично и с адв. С.Х., която
моли да бъде уважена въззивната жалба по направените възражения.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилите
въззивни жалби, становищата на страните, събраните доказателства и като извърши
служебна проверка на присъдата, намира за установено следното :
Въззивната инстанция приема, че първоинстанционния съд
е допуснал съществено отстранимо процесуално нарушение по смисъла на чл. 348,
ал. 3, т. 1 и 2 НПК, което е основание за отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Налице е противоречие между диспозитив и мотиви на
присъда, което винаги представлява процесуално нарушение от категорията
съществените. С присъдата и четиримата въззивници са признати за виновни и
осъдени за престъпление по чл. 235 НК /В.М., К.А. и Л.Й. за престърление по чл.
235, ал. 1 НК във връзка с чл. 20, ал. 2 НК за М. и Й., и чл. 235, ал. 1 НК във
връзка с чл. 20, ал. 3 за А., и
престъпление по чл. 235, ал. 4, хип. 3 във връзка с ал. 2 във връзка с ал. 1
във връзка с чл. 29, ал. 1, б. а и б. б от НК и чл. 54 от НК за Т.К./, като
стойността на предмета на престъплението е
367. 50 лева и за четиримата. Съдът с присъдата е оправдал и четиримата въззивници по
първоначалното обвинение за стойността на предмета на престъплението над 367.50
лева до 462.60 лева /стр. 446, 447/. Съдът е посочил, че кредитира назначената
в хода на съдебното следствие заключението на повторната стоково оценителна
експертиза, от която се установява, че стойността на дървесината е 367. 50 лева
към датата на деянието. В мотивите към съдебния акт съдът е приел от правна
страна, че подсъдимите са осъществили състава на престъплението по чл. 235 НК,
като стойността на предмета на престъплението е 462.60 лева /стр. 452 и 453/.
На предпоследната страница от мотивите съдът е посочил, че е оправдал
подсъдимите по първоначалното обвинение за стойността на предмета на престъплението
над 367.50 лева до 462.60 лева /стр. 453/. Следователно е налице противоречие между мотивите и диспозитива на
атакуваната присъда. Съдебният акт представлява единство от диспозитив и мотиви
и констатирано противоречие между тях винаги представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като липсва годен съдебен акт и не може да бъде
установена действителната воля на съда, което абсолютно основание за неговата
отмяна.
Стойността на предмета на
престъплението е елемент от състава на престъплението по чл. 235, ал. 1 от НК и
при така допуснатото от първата инстанция нарушение, съдът не може да обсъди
направеното пред нас възражение, че осъщественото деяние от четиримата въззивници,
представлява маловажен случай по чл. 235, ал. 6 НК. При повторното разглеждане
на делото следва да се обсъдят и останалите направени възражение пред тази
инстанция.
Съгласно Решение № 92/16.05.2019 г. на ВКС по
н.д. № 982/2018 г., II н. о „Липса на мотиви е налице, както в хипотезите на
тяхното пълно отсъствие, така и при схематична, повърхностна, непълна, неясна и
вътрешно противоречива аргументация на съда. И в двата случая липсата на мотиви
касае порок в дейността на решаващия съд, който рефлектира от една страна на
правото на страните да получат обоснован отговор на поставените от тях въпроси,
а от друга страна - на възможността да се разбере действителната воля на съда“.
В тази връзка е и Решение № 305/17.06.2011 г. на ВКС по н.д. № 1675/2011 г.,
III н. о
Ловешкият окръжен съд приема, че следва да се отмени
присъда № 13/16.06.2020г. по НОХД №
331 по описа за 2017 г.на Л.ския районен съд и делото да се върне за ново
разглеждане от друг състав на съда, поради допуснато от съда съществено отстранимо
процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2 НПК.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 334, т. 1 във връзка с чл. 335,
ал. 2 НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ присъда
№ 13/16.06.2020г. по НОХД № 331 по
описа за 2017 г.на Луковитския районен съд и връща делото за ново разглеждане
от друг състав на съда, поради допуснато от съда съществено отстранимо
процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2 НПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ
:
2.