М О
Т И В И
По
НОХД 179/17 год.
По
описа на БОС
Производството е образувано по
обвинителен акт на прокурор при БОП против М.И.И. затова, че на 15.06.2016
год., около 9.28 ч. в гр. Поморие, ул. „Княз Борис“, при управление на МПС-
автобус „Бова“ *****,
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5 ал.2 т.1 и чл. 20 ал.2 ЗДвП,
като избрал скорост на движение в населено място от 45 км/ч., несъобразена с
характера и интензивността на движението и конкретните пътни условия и по
непредпазливост причинил смъртта на К.К.А. – престъпление по чл. 343 ал.1, б.“в“ НК вр. чл. 5 ал.2 т.1 и чл. 20 ал.2 ЗДвП.
Пострадалият А.А., чрез повереник, бе
конституиран като частен обвинител.
По инициатива на подсъдимия,
производството се разгледа по реда на съкратено съдебно следствие по глава 27
НПК, като призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и даде съгласието си да
не се събират доказателства за тези факти- чл. 371 т.2 НПК. Съдът обяви, че при
постановяване на присъдата ще се ползва от този събран по реда на НПК
доказателствен материал. Страните се съгласиха с това, не направиха нови
доказателствени искания, като защитника на подсъдимия представи на съда характеристика
от работодателя му. След изслушване на съдебните прения съдът постанови
присъдата.
Прокурорът поддържа обвинението и
пледира за осъждане на подсъдимия по повдигнатото обвинение на три години
лишаване от свобода, редуцирано на две години през чл. 58а НК и бъдат отложени
за изтърпяване на основание чл. 66 ал.1 НК за срок от три години. И. е
неосъждан, но има наложени наказания за нарушаване правилата за движение, което
следва да се отчете при индивидуализиране наказанието лишаване от право да управлява
МПС.
Частното обвинение подкрепи прокурора в
основния му извод, че е извършено транспортно престъпление, но пледира за друг
размер на наказанието. Като анализира установените по делото фактически
обстоятелства на настъпилото ПТП, заключи че в конкретните обстоятелства И.
като водач е имал обективна възможност да възприеме пресичащата възрастна жена
и реагира адекватно на създалата се ситуация. Не е изпълнил изискванията на
закона и причинил по непредпазливост смъртта на пешеходец. Поиска наказанието
против подсъдимия да бъде индивидуализирано при превес отегчаващи вината обстоятелства.
Като водач на МПС е санкциониран, последното наказание е от 2014 год. и не е постигнат
положителен резултат в спазване правилата за движение. Поискаха на И. да бъде
определено наказание от пет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно
ефективно. Според тях, по този начин ще се постигнат целите на закона за
неговото поправяне, както и окаже въздействие върху всички водачи на МПС. Потърси
опора в статистиката с причинена смърт от пътни инциденти в страната. Това се
дължи и заради чувството на безнаказаност у водачите на МПС. Предложи на съда
да се отчете и факта, че от настъпване на произшествието до настоящия момент, И.
не е потърсил сина на пострадалата да изрази съжаление от случилото се. Това
поведение на безразличие е укоримо. Поиска и налагане на кумулативното
наказание лишаване от право да бъде в пет годишен срок.
Частният обвинител наблегна на мъката
си от непрежалимата загуба. В нито един момент след деянието, И. не се е
свързал с него да изрази съжаление. Поморие е курортно селище, в разгара на
лятото, деецът управлявал с над 50 км/ч при наличие на много хора.
Защитата се опря на установените и
приети фактически обстоятелства, изложени в обвинителния акт. Не само водачът е
нарушил правилата за движение, но и пострадалата има определен принос в
настъпването на крайния резултат. Тя предприела внезапно пресичане на уличното
платно на място, което не е обозначено за преминаване. И. управлявал автобуса с
разрешена скорост от 45 км/ч., но грешката му се състои в това, че реагирал
много късно на възникналата опасност- на около 25-26 м., оказало се неадекватна
реакция. В процеса подсъдимият ясно изразил своето отношение към случилото се.
Съжалява за ПТП и никога няма да си прости за това. Поискаха справедлив размер
на наказанието, който да бъде отложен за изтърпяване на основание чл. 66 НК.
Такива наказателни последици в най голяма степен ще постигнат целите на
наказанието по чл. 36 НК. Не са налице отегчаващи вината обстоятелства, а точно
обратното- превес на смекчаващите. Деянието е извършено по непредпазливост и в
пряка връзка с поведението на пострадалата, която има принос за настъпилото
ПТП. И. направил всичко зависещо за предотвратяване на сблъсъка, но не успял.
Има добро процесуално поведение от самото начало. В представената по делото справка
от КАТ МВР е видно, че в един много дълъг период от време, няма тежки нарушения
на правилата за движение. Цял живот е бил водач на МПС, с което изкарвал и
прехраната си. Трудово ангажиран, с чисто съдебно минало. Деецът много тежко
преживява случилото се, с което е започнал процеса на неговото поправяне. Като
се съгласи с констатацията на частното обвинение за тежките последици от пътни
инциденти в държавата, се опря и на съпричиняването от страна на пострадалата
за крайния резултат. Евентуално ефективно изтърпяване не би спечелило нито
обществото, нито близките и познатите на пострадалата, и не бива да се
пренебрегва отрицателното въздействие на затвора върху личността. Прилагането
института на условното осъждане е справедливо и обществено оправдано и ще
постигне целите на закона.
Подсъдимият изрази съжалението си за
стореното, все още съпреживява случилото се. Свидетелството му за управление не
отнето и продължава да работи в същата фирма. Временно живее в Поморие. ****, с големи и самостоятелни деца, с
работата си издържа семейството.
С
оглед особената разпоредба на чл. 373 ал.3 НПК, съдът приема за установено
следното:
М.И. е водач на МПС категория „С“ от
28.08.1980 год., от 26.02.1985 год., след успешно положен изпит, придобива
категория „Д“, а от 01.03.1985 год. е водач на МПС категория „Д,Е“. Към момента
на ПТП, предмет по настоящото дело, имал 39 контролни точки. Назад във времето,
няма данни да са му отнемани контролни точки. За времето от 2002 год. досега,
по данни на пътна полиция, е санкциониран за различни нарушения на правилата за
движение. През същата година, затова, че не е съобразил движението си със знак
„стоп“ му е наложено адм. наказание глоба в размер на 20 лева на основание чл.
183 ал.2 т.3 ЗДвП. На два пъти, през 2003 год. и 2007 год., за движение в
забранена посока, на основание чл. 183 ал.3 т.5 ЗДвП е санкциониран с глоба от
по 30 лева. През 2004 год. има наложено наказание глоба 10 лв., затова че не
носи документите за управление на МПС и през 2005 год. е санкциониран с глоба
40 лв. затова, че не е ползвал предпазен колан при управление на МПС. Същото
нарушение е допуснал и през 2014 год., когато му е наложено наказание глоба 50 лв. Той е ***, *** и живее в гр. Л.. Постъпил на работа през 2015
година във фирма и досега, в която управлявал автобус и преместил пребиваването
си в гр. П..
На 15 юни 2016 год. И. застъпил на
работа сутринта в 8,00 ч. и е следвало да обслужва автобусна линия Поморие -
Бургас и обратно. Около 9,20 ч. потеглил от гараж в близост до манастир „Свети
Георги“ в гр. Поморие, с автобус марка „Бова FXM“ ******. Отправил се към
спирка в центъра на града, за да тръгне по маршрута на движение. Улица „Княз
Борис“ е с две самостоятелни платна за движение във всяка посока, отделени от
разделителна полоса. Всяко платно е с асфалтово покритие. Равен участък от
пътя, без естествени или изкуствени неравности, разделителната полоса е с
ширина от 2м. засята с храстовидна растителност с височина от около 0,6 м. На
двете платна за движение липсва маркировка, очертаваща ленти за движение. Платното,
в което се движел автобуса, има сигнализация от пътни знаци и маркировка, е с
ширина от 7м., а тротоара с ширина от 3,60м. с плочи. Непосредствено са
изградени жилищни сгради, на които сутеренните етажи са превърнати в различни
търговски обекти. В този участък има поставени последователно посока на
движението, пътни знаци- А-18 „пешеходна пътека“, Д 24- автобусна спирка и маркировка
„пешеходна пътека“ М 8.1, очертани с широки непрекъснати линии, успоредни на оста на пътя. Те са с бял цвят, повдигнати на червен
фон с ширина от 4,10м. Маркировката на пешеходната пътека е на двете платна за
движение, като разделителната полоса е прекъсната само за пешеходната пътека.
Сухо и слънчево лятно време.
Този ден сутринта пострадалата А.,
заедно със свид. Л., нейна съседка и приятелка, били заедно по магазини на ул.
„Княз Борис I“.
Тя посетила магазин, а пострадалата аптека и се разделили. Това са съседни
търговски обекти и когато Л. излязла от магазина видяла, че пострадалата също е
свършила с купуването на лекарства и се насочила да пресича уличното платно. Извикала
да я изчака и заедно пресекат, но пострадалата не реагирала и продължила
движението си. На това място е очертана пешеходна пътека, близо до аптеката.
Била е на няколко метра от входа на магазина, точно пред пешеходната пътека е
имало спрял лек автомобил, бял на цвят. Пострадалата заобиколила тази кола и
продължила да пресича. Някъде по средата на ширината на това платно, Л.
посочва, че пострадалата възприела идващия автобус и побързала да мине пред
него. А. предприела пресичане на уличното платно не на пешеходната пътека, а на
3 м. след нея по дължината на улицата посока движението.
Подсъдимият управлявал автобуса към
центъра на града със скорост от 45 км/ч. / 12,5 м/сек. /, с опасната зона за
спиране от 28 метра, и в лявата част на платното. Доближавайки пешеходната
пътека, на около 25-26 м. пред себе си, видял пешеходец да пресича уличното
платно от дясно наляво. Веднага реагирал на опасността и задействал спирачната
система, но независимо от усилията и реакцията, последвал удар между двамата
участници в движението. По дължината на пътя, удара е станал на 3 м. след
пешеходната пътека и на 5,50м. от десния бордюр
на улицата. От съприкосновението жената паднала пред автобуса.
Когато А. предприела пресичане на
уличното платно и за пръв път стъпила на асфалта, автобусът е отстоял на 64,3
м. от мястото на удара и преди предупредителен пътен знак А 18- пешеходна
пътека. Водачът И. имал обективна възможност да възприеме пешеходката от самото
начало на появата и като опасност за движението. Воланът на автобуса се намира
на височина от 1,80 м. от повърхността на земята и паркираните вдясно
автомобили не са му пречели да възприеме пешеходката. По делото не е установено
пред автобуса да са се движели други автомобили, той е имал пряка видимост
напред. По делото е установено, че от момента на стъпването на платното за
движение от А., ако водачът е управлявал със скорост от 34,96 км/ч, би имало
възможност тя да премине безпрепятствено пред него.
След ПТП К.
А.
е откарана в МБАЛ Бургас за оказване на помощ, но два часа по късно от раните
си починала. От удара с автобуса получила тежък травматичен шок, счупване
основата на черепа вдясно с травматична субарахноидална хеморагия, контузия на
двата бели дроба, счупване на лява ключица и ребра двустранно по повече от една
фрактурна ивица с кръвонасядане на
местата на счупване, фрактура на гръдна кост, фрактура на гръбначен стълб на
ниво 7-8 прешлен, счупване на лява раменна кост и двустарнно счупване на
тазовите кости. Смъртта на А. е пряка и непосредствена причина от получените от
удара с автобуса увреждания, несъвместими с живота.
На водача е взета кръвна проба за изследване наличието на
алкохол, в 9,50ч. От проведената по делото химическа експертиза не е установено
наличието на алкохол в кръвта му. С постъпването в МБАЛ Бургас, на пострадалата
също е взета кръвна проба с протокол. Тя е била в кома и не е снета анамнеза в
него. От изследването не е установено наличието на алкохол в кръвта.
От проведения оглед на местопроизшествието подробно е
описана установената фактическа
обстановка. На място е фиксирана единична спирачна следа до предна дясна гума.
Автобусът е откаран в сервиз, където е извършен технически преглед. Замерени са
техническите показания от действието на спирачната система и е установено, че
нейната ефективност е 78%. С оглед на тези и други технически характеристики,
вещите лица са направили извод, че превозното средство е технически изправно.
При
провеждане на разследването по досъдебното производство, са спазени
процесуалните правила. Описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт
фактическа обстановка съответства на доказателствения материал.
Правна
квалификация
Прокурорът
е ангажирал отговорността на И., който като водач на МПС нарушил чл. 20 ал.2 и
чл. 5 ал.2 т.1 ЗДвП. Подсъдимият управлявал автобуса в този участък от пътя,
със скорост от 45 км/ч., разрешена, но несъобразена с пътните условия. В
района, където е станало произшествието, е сигнализирано с пътен знак А18 -
пешеходна пътека, има автобусна спирка означена със знак Д 24, както и
паркирани вдясно посока движението автомобили. Скоростта му е несъобразена с
характера и интензивността на движението и с конкретните пътни условия. И. имал
обективна възможност да възприеме пострадалата на разстояние от 64,31м., не е
намалил скоростта си, а реагирал едва когато се доближил на 25-26 м. от мястото
на удара. Причините за късната реакция са от субективен характер. Чл. 20 ал.2 ЗДвП задължава водачите на пътни превозни средства да намалят, а при
необходимост и спрат, когато възникне опасност за движението. Нарушил е и чл. 5
ал.2 т.1 ЗДвП, като с поведението си не е бил внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците.
Частното
обвинение пледира в подкрепа на обвинението. И. грубо нарушил правилата за
движение, проявил недостатъчно внимание към уязвимите участници в движението в
района на автобусна спирка и пешеходна пътека, обозначени със знаци. Нарушените
правила са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия резултат –
смъртта на К. А..
Пострадалият
изрази възмущението си от управлението на И..*** е курортно селище и разгара на
курортния сезон, почти по обяд, управлявал с 50 км/ч. в район с много хора.
Защитата
изложи своето виждане за нарушените правила, пряко свързани с настъпилото ПТП.
Пострадалата А. също е в нарушение. Тя предприела пресичане на уличното платно
на място, което не е обозначено за преминаване. Предприела внезапно пресичане
на уличното платно измежду паркирани автомобили. И. управлявал автобуса с
разрешена скорост и единствената му грешка е късната реакция, на около 25-26 м.
преди мястото на удара, на внезапно появилата се на пътя опасност. Не само
неадекватната и късна реакция е в причинна връзка с настъпилия резултат, но и поведението
на пострадалата, която нарушила правилата за движение, предприела е пресичане
без да се убеди, че няма да затрудни останалите участници в движението и вземе
мерки за лична безопасност.
Подсъдимият
изрази съжаление за случилото се.
Настоящата
инстанция приема обвинението в нарушение на чл. 20 ал.2 ЗДвП за правилно
определено и почиващо на фактите по делото. Законът е въвел ограничение на
скоростта в населени места и според чл. 21 ал.1 ЗДвП, за автобусите тя е до 50
км/ч.. Преди да задейства спирачната система, И. управлявал автобуса със
скорост от 45 км/ч., в рамките на допустимата. Но тя е несъобразена с пътните
условия и превозното средство. В този участък от пътя И. се изнесъл в лявата
част за движение, поради наличието на спрели автомобили вдясно. Той е
професионален водач на МПС, както и че с управлението на машината по този маршрут,
изпълнява трудовите си задължения. Това е много добре познат за него участък от
пътя с всички особености на движението, като маркировка и пътна сигнализация,
така и други елементи на пътната обстановка. С тази скорост е навлязъл в
участък от пътя, сигнализиран с предупредителен знак за предстояща пешеходна
пътека А 18, а така и с пътен знак със специално предписание Д 24- автобусна
спирка. И двата знака по информацията, която се съдържа в тях, е че се наближава
участък от пътя, където има струпване на хора- на спирката, така и пешеходци и
определено място за пресичане на уличното платно. Във всички случаи това са
знаци, които изискват не само по високо, по голямо внимание към пътната
ситуация, но и задължение за коригиране начина на управление на МПС. Извън тях
е имало и спрени вдясно автомобили, които са част от пътната обстановка за движение
по това време и място. Това са налични фактори отпреди навлизането в този
участък от пътя и той е следвало задължително да ги съобрази. И. е имал
обективна възможност да възприеме пострадалата А. с първото и стъпване на платното
за движение, от около 64 м., но не го е сторил. Паркираните вдясно на
движението автомобили са фактор в движението му за видимостта, но като водач на
автобус той се намирал на достатъчно високо място, позволяващо му на директно
възприятие. От този момент тя е представлявала опасност в движението му и това
неминуемо е изисквало от него корекция в движението с намаляване на скоростта.
Не го е сторил и причините за това са само субективни. Това разстояние водачът
изминава за 5,14 сек. Имал е достатъчно време и разстояние да възприеме и
реагира адекватно на създалата се опасност от предприетото пресичане на А., но
не го е сторил. Безопасната скорост, която би позволила двамата участници да се
разминат и всеки да продължи движението си, е 34,96 км/ч.. И., съобразно
изискването на този текст от закона, е следвало да намали скоростта си до тази
величина, но не го е сторил. Едва на 25-26м. от мястото на удара, реагирал,
като задействал спирачната система, което се оказало недостатъчно за
предотвратяване на удара. Реакцията е в опасната зона, определена на 28 м. И.
възприел и реагирал твърде късно на опасността. Дори и с излизането на уличното
платно извън габаритите на паркираните вдясно автомобили, пешеходката се е
намирала на достатъчно разстояние, позволяващо на водача и от този момент да я
възприеме и реагира адекватно, и отново не го е сторил. Автобуса е бил празен,
нямало е други фактори, дразнители като част от пътната обстановка и оказващи
отрицателно въздействие върху концентрацията и вниманието на водача. Причините
за настъпилото ПТП са само и единствено субективни. Като водач не е изпълнил
изискванията на чл. 20 ал.2 ЗДвП, скоростта му на движение не е била съобразена
с всички елементи на пътната обстановка по това време и място.
За
възражението на защитата, че пострадалата е нарушила правилата за движение,
като е предприела пресичане извън намиращата се на място пешеходна пътека. И
това е в пряка връзка с настъпилия резултат. Настоящата инстанция не приема
тава за обосновано, поради следните съображения. Пешеходец на пътното платно е
винаги опасност за движението. И. е доближавал пешеходна пътека, сигнализирана
с пътен знак и маркировка. Минавал е многократно по този маршрут и имал
знанието за нея. Дори и пострадалата да е пресичала по пътеката, в конкретния
случай това не би оказало никакво значение върху техническите възможности да я
възприеме и реагира адекватно. Би имало значение само за квалификацията на
деянието. Той не би спрял по никакъв начин дори тя да е пресичала по пътеката.
Той сам се е поставил в това състояние на невъзможност. Като водач е следвало
да очаква преминаване на пешеходци по пътеката. Това изисква друго поведение,
скорост, внимание като водач, в изпълнение изискването на закона да намали или спре
и осигури предимство на преминаващите пешеходци. Отнесено към А., не е налице
съпричиняване. Тя не е излязла внезапно на уличното платно пред автобуса- чл.
113 ал.1 т.1 ЗДвП. Когато за пръв път е стъпила на платното, с което
демонстрирала намерението си за пресичане, автобусът се намирал на достатъчно
разстояние от нея- на 64 м., позволяващо на водача да я възприеме и коригира
скоростта на движение. При пресичането, няма доказателства по делото,
пострадалата да се е спирала и удължавала времето за престой на платното. Тя не
е поставила в невъзможност водача И. да реагира. Напротив, той имал достатъчно
време и възможност за възприятие и реакция, но не го е сторил. В поведението си
на това място А. не е имала абсолютно предимство за преминаване на уличното
платно пред пътните превозни средства, каквото би било налице при използване на
близката пешеходна пътека. Наличието на пешеходна пътека сигнализира водачите
на пътни превозни средства за възможна поява на пешеходци и това не би било непредвидимо
събитие. Не е изпълнила задължението си да ползва наблизо намиращата се
пешеходна пътека, а само три метра след нея, предприела пресичане. Но в конкретния
случай това няма значение. Водачът И. имал обективна възможност да възприеме
пострадалата от достатъчно разстояние, повече два пъти от опасната за спиране
зона, така и време за реакция, не е коригирал движението си и сам се поставил в
невъзможност да реагира адекватно. Освен тази пешеходна пътека, навлизал в
участък с последваща друга пътека на малко разстояние, видно от протокола за
оглед и приложените към него снимки. Поведението му като водач не е съобразено
с тези пътни условия и за всеки пресичащ, би имало фатални последици. Ако
пешеходецът е пресичал три метра преди пътеката и това разстояние се окаже
фатално за настъпването на крайния резултат- ако е бил на пътеката и ППС би
спряло пред него и не би имало удар помежду им, то тогава пешеходецът с
поведението си и нарушаването на чл. 113 ал.1 ЗДвП би имал принос в
настъпването на крайния резултат. В случая, с пресичането след пътеката,
водачът е имал по голямо разстояние да възприеме и реагира адекватно. В задълженията на И. като водач на
МПС, не са обвързани само и единствено с очертанията на пътеката. Той е
следвало да съобразява движението си с пешеходците не само ако те са върху
пътеката, но и в един по широк периметър. Във всички случаи И. е следвало да
съобрази наличието на пешеходец на платното за движение, който е реална опасност
за движението му и задължение да коригира така движението, щото да му позволи
да намали или спре при необходимост. Преценката на пешеходката е била правилна,
че разстоянието между нея и идващия автобус е достатъчно голямо, като време и
разстояние, щото водачът да има обективна възможност да коригира движението си
и осигури безопасно пресичане. Поради това вина и принос в настъпилия
вредоносен резултат има само водачът И..
Наличието
на знак Д 24- автобусна спирка, е винаги предупреждение за водачите на ППС, че
в този участък от пътя може да има струпване на хора и изисква повишено
внимание при преминаване. И това е следвало да бъде съобразено от водача.
Съдът
оправда И. в нарушение на чл. 5 ал.2 т.1 ЗДвП. Този текст от закона по най-общ
начин формулира задължението на водачите да бъдат внимателни и предпазливи към
другите участници в движението и не се съдържа правило, отнесено към конкретна
пътна обстановка, изискване към водачите на превозни средства, за да бъде
вменено във вина на И.. Това е обща норма и при наличието на специално нарушено
правило за движение, не може да намери приложение.
Деянието
е извършено при форма на вината несъзнавана непредпазливост – И. не е
предвиждал възможността от настъпването на общественоопасните последици, но е
бил длъжен да спази правилата за движение като водач на МПС и е могъл да
предвиди настъпването им. С навлизането в този участък от пътя, в който има
обозначени автобусна спирка и пешеходна пътека и наблизо последваща друга
пътека, той е следвало да очаква пресичане на уличното платно от пешеходци, и
съобразно това да коригира скоростта на управление на автобуса със собствените
възможности за реакция и тези на превозното средство. Той е професионален водач
на МПС с многогодишен опит и квалификация, пряко влияещи на субективната
преценка при избиране на скорост на движението.
Воден
от горното, съдът призна М.И.И. за виновен в това, че на 15 юни 2016 год. в гр.
Поморие, при управление на автобус ***** по ул. „Княз Борис I“, нарушил чл. 20 ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К.К.А.
– престъпление по чл. 343 ал.1 б.“в“ НК.
Прокурорът
поиска при определяне на наказанието да се отчетат чистото съдебно минало,
както и наложените административни наказания за нарушаване правилата за
движение при определяне размера на кумулативното наказание лишаване от право. В
този смисъл поиска И. да бъде осъден на три години лишаване от свобода, които
след редукцията по чл. 58а НК бъде намалено на две години, отложени за
изтърпяване за срок от три години. В този срок следва да е и лишаването от
право да управлява МПС.
Повереника
на частния обвинител поиска налагане на наказание от пет години лишаване от
свобода, над среден размер. По този начин ще се постигне въздействие и върху
останалите водачи на превозни средства и би било принос в приучването им към
спазване правилата за движение. От подобни престъпления ежегодно губят живота
си много хора без да имат вина за това и с определяне на такъв размер на
наказанието, ще се постигне предупредителното и възпиращо въздействие върху
подсъдимия и другите, като принос за намаляване на тези деяния. Според тях в
тази ужасяваща статистика влияе чувството за безнаказаност и масово прилагане
института на условното осъждане. В същия размер следва да е и лишаването от право.
Следва да се отчете и поведението на водача, който в нито един момент не се е
свързал със сина на пострадалата и не е изразил съжаление за случилото се.
Предложиха на съда да вземе под внимание завишената степен на обществената
опасност на деянието и настъпилия тежък вредоносен резултат – причинена смърт
на възрастен човек.
Частният
обвинител пледира подсъдимият два получи справедливо наказание. Изрази
възмущението си, че в разгара на летен сезон, на толкова оживена улица в
Поморие и по това време, се управлява превозно средство с такава скорост. Във
времето от деянието до разглеждането му в съда, подсъдимият не се е свързал с
него да изрази съжаление. Той е единствен син на пострадалата и много трудно
осъзнава случилото се и преживява последиците му.
Защитата
поиска определяне наказание лишаване от свобода и приложението на института на
условното осъждане. Според нея, влизането в затвор би имало фатални резултати
за него. Налице са превес на смекчаващи вината обстоятелства. Освен чистото
съдебно минало, принос в настъпилия резултат
има и пострадалата. Водачът предприел спиране на автобуса, направил всичко
зависещо от него за предотвратяване на резултата. Той е професионален водач и с
това си изкарва хляба, трудово ангажиран. ПТП е оказало невъзвратимо отражение
върху поведението му, че е станал причина за причиняване смъртта на другиго.
Подсъдимият
поиска, при определяне на наказанието, да бъде приложен чл. 66 НК.
Настоящата
инстанция прие, че са налице превес на смекчаващи вината обстоятелства. Това са
личните характеристични данни на дееца- неосъждан, женен, работи постоянно като
шофьор на обществен транспорт. Пред съда изрази своето съжаление за случилото
се. След удара на пешеходката, останал на място, разпитани по делото свидетели
преценят, че е бил в шок, държал се за главата, опитвал се да види последиците
от произшествието. Едва след тяхно приканване, напуснал мястото си и отишъл при
пострадалата, останал на място до идването на медицински екип и полиция.
Защитата декларира, че трудно и тежко преживява станалото, което го е
променило. Той е професионален водач, с което си изкарва прехраната, а е
причинил смъртта на пешеходец. От поведението му и пред съда е видно, че трудно
преживява станалото.
Като
водач на МПС има наложени наказания за нарушаване правилата за движение. За
период от 15 години, има 7 наказания глоба в диапазона 10-50 лв., подробно
посочени по горе. През 2007 год. е санкциониран
на основание чл. 183 ал.3 т.5 ЗДвП за движение в забранена посока. Следващото
последно наказание е през ноември 2014 год., глоба 50 лв. затова, че не е
ползвал предпазен колан. С нарушенията на правилата не е създал опасност за
движението за други участници, не е допуснал до този момент ПТП с материални
щети или пострадали. Изтекъл е достатъчно дълъг период от време и тези санкции
не следва да бъдат оценяни като отегчаващо вината обстоятелство. Не са му
отнемани контролни точки. Нарушенията и санкциите за тях имат епизодичен
характер, а не системно противоправно поведение на водач. Те са част от
биографията на И. като водач на МПС, но са със значителна давност.
Настоящата
инстанция приема, че ПТП е настъпило единствено като резултат от виновното
поведение на подсъдимия. За това престъпление НК е предвидил наказание лишаване
от свобода от две до шест години. Съдът определи наказание от две години и шест
месеца /30/ лишаване от свобода, което след редукцията на чл. 58а ал.1 НК
определи на една година и осем месеца лишаване от свобода. Настоящата инстанция
отчете и възможността от прилагането на чл. 55 НК. Съдът не намери опора във
фактите по делото, за да приложи този режим на санкциониране.
Съдът
прие, че са налице изискванията на закона по чл. 66 НК, щото е възможно
наказанието да бъде отложено за изтърпяване с изпитателен срок - И. не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, определеното му
наказание е до три години лишаване от свобода, и за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да го
изтърпи. Законодателят е дал възможност целите на наказанието по чл. 36 НК да
бъдат постигнати и без да се изтърпява наказание лишаване от свобода ефективно.
Тези възможности относно наказанието- условно или ефективно, имат равностойно
значение в стремежа постигане целите на закона. Настоящата инстанция приема, че
условното осъждане ще изиграе своя превъзпитателен и въздържащ ефект в бъдеще
върху личността на И.. Досега не е допускал ПТП. Настоящото деяние е първо от
този характер за него, за съжаление с най тежък резултат- причинена смърт. Що
се отнася до генералната превенция, на която частното обвинение значително
наблегна, съдът не намира опора, че той непременно следва да изтърпи
наказанието в затвор. Последиците от определеното наказание не следва да бъдат
назидание за останалите членове на обществото, за другите водачи на автомобили.
Но всеки един от тях следва да знае за неотвратимостта на наказанието и че
всеки следва да носи отговорност за лично поведение. Преценката за прилагането
на чл. 66 НК е строго лична, индивидуална и пряко свързана с дееца. С оглед на
установените в процеса обстоятелства, характеризиращи го като личност и водач
на МПС, настоящият съд приема , че за постигане целите на наказанието не е
наложително той да изтърпи наказанието в затвор. Съдът приложи института на
условното осъждане и определи изпитателен срок от три години. Законът е
предвидил и кумулативно наказание, което е част от наказателната репресия и процеса на осъзнаване и превъзпитание и
въздействие върху други лица.
Успоредно
с това съдът постанови, на основание чл. 343г НК, И. да бъде лишен от право да
управлява МПС за срок от една година и осем месеца, в срока на лишаването от
свобода. Това ще има допълнителни последици за него, водещо до прекратяване
възможността да работи като водач на МПС, което е професия, упражнявана дълги
години.
В
тежест на осъдения бяха присъдени и разноските по делото.
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата.
12.04.2017 год.
Гр. Бургас Съдия: