Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
01.02.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет
и четвърти януари две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор В. Радева при ШОП, като разгледа докладваното
от административния съдия Хр. Димитрова КАНД
№ 282 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на С.Х.П. ***, депозирана срещу Решение №
183/12.10.2021г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1382/2021г. по
описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №
20-0869-001389/13.05.2020г. на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – Шумен, с
което на С.Х.П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/
лева на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховане КЗ/.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи за
„маловажност“ на допуснатото от него нарушение и моли за отмяна на съдебния акт
и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание,
редовно и своевременно призован С.П. не се явява и не се представлява.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от гл. юрисконсулт И.С., която
поддържа становище за неоснователност на оспорването.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата
на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните
съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Срещу С.П. е издадено
Наказателно постановление № 20-0869-001389/13.05.2020г. на началник сектор „ПП“
при ОД на МВР – Шумен за това, че на 12.04.2020г., около 12.30 часа в гр.Шумен,
по ул. „Мадара“ до бензиностанция „Комфорт Строй“, в посока ул. „Владайско въстание“,
управлява лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № *********, собственост на Х.С.П.,
без за управлявания автомобил да е налице сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, валиден към датата на
извършената проверка. Нарушението на С.П. е установено с АУАН бланкетен сер. GA
№ 235306 от 12.04.2020г.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод за доказаност
установеност на приписаното на водача нарушение, поради което потвърдил
оспорения санкционен акт.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия.
При извършената проверка
за правилността на атакувано съдебно решение касационният състав намира, че районният
съд е достигнал до неправилен извод за невъзможност за приложимост на института
на „маловажния случай“ на административното нарушение спрямо процесното деяние.
По категоричен начин се
установява, че с описаната в АУАН и НП деятелност санкционираният правен субект
е осъществил състава на регламентираното в
чл. 638, ал. 3 от КЗ нарушение. Самият водач не го оспорва. Същевременно
обаче се налага извод, че санкционираната деятелност съставлява маловажен
случай на неизпълнение на задължение към държавата по смисъла, вложен в чл.28
от ЗАНН. Тъй като не е
възможно правната норма да обхване абсолютно всички възможни житейски ситуации,
законодателят се е постарал да създаде общите правила, от които са допустими и
е възможна проявата на изключения. Именно затова, като коректив е предвидената
в процесуалния закон норма на чл.28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на
наказващия орган да наложи или не наказание, след като прецени конкретната
фактическа обстановка. Това е така, защото административните наказания не са
самоцел, те се налагат, за да се предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително
върху останалите граждани. Преценката относно наличие на основанията на чл.28
от ЗАНН следва да се извърши от административно наказващия орган, като се вземе
предвид тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и
другите смекчаващи вината обстоятелства. Особеностите на конкретното
неизпълнение сочат на извод, че обществената му опасност е по-ниска от
останалите подобни простъпки – установява се, че противоправното управление е
допуснато от водач с дългогодишна практика, при което констатираното
неизпълнение се явява първото извършено от него до момента. Това става видно
при задълбочен прочит на приобщената справка за нарушител. Това индикира по
несъмнен начин, че касаторът до този момент стриктно е съблюдавал императивните
изисквания, уреждащи реда за движение по пътищата, включително и по отношение
на изискването за наличие на валиден и действащ застрахователен договор за
управляваното от него МПС. Поради това допуснатото от него правонарушение има
инцидентен характер и би могло да бъде отдадено и на времето, когато е
осъществено. Ноторно е известно обстоятелството, че за периода в сила на
територията на Република България бе установено извънредно положение, което въведе
рамки на поведение, непознати в съвременната история на страната и които
неминуемо оказаха влияние върху поведенческите навици на населението. В тази
усложнена и несигурна атмосфера ежедневието на всеки човек претърпя промяна, поради
което подобен пропуск би могъл да бъде лесно обясним. Не е за пренебрегване и
обстоятелството, че соченото за нарушител лице е в напреднала възраст и е с
влошено здравословно състояние. Именно с него водачът обяснява предприетото
управление на автомобила на процесната дата, доколкото се твърди, че е следвало
да закупи необходими му лекарства. Като допълнителен аргумент, обосноваващ
становище за „маловажност“ на стореното, би могло да бъде изтъкнато и
обстоятелството, че водачът е сключил необходимата застраховка непосредствено
след пристигането си в гр.Шумен, което, ако бъде съотнесено към изложените вече
съображения, отново индикира трайно изградена нагласа към зачитане и
съобразяване с установения законов ред за движение по пътищата. Изброеното
дотук ясно и недвусмислено разкрива значително по-ниска степен на обществена
опасност на дееца и на самото нарушение, съпоставено с обичайните деяния от
този вид. Подобен извод би бил в унисон със смисъла на закона, поради което
нарушението следва да бъде подведено под нормата на чл.28 от ЗАНН, а
санкционният акт се явява незаконосъобразен, доколкото административно наказващият
орган е пристъпил към стриктното прилагане на абстрактната правна норма, без да
отчете горните обстоятелства. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав
счита, че посочените в чл.12 от ЗАНН цели биха били постигнати и без да бъде
ангажирана административно наказателната отговорност на санкционираното лице, като
постановеното решение, с което се прилага института на маловажността, ще окаже
предупредително въздействие върху дееца. Административно наказващият орган е
следвало, вместо да санкционира водача за установеното нарушение на чл.638,
ал.3 от КЗ, да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия
вид ще му бъде наложено визираното в санкционната разпоредба наказание. Това не
е било сторено и от районния съд, който неправилно е извел извод за липса на
основания за приложимост на чл.28 от ЗАНН, поради което процесният съдебен акт
подлежи на отмяна.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 183/12.10.2021г. на Районен
съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1382/2021г. по описа на съда и вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 20-0869-001389/13.05.2020г.
на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – Шумен, с което на С.Х.П. с ЕГН **********
*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/
лева на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховане КЗ/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 01.02.2022 г.