№ 2070
гр. Варна, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110110628 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Г. АТ. АТ. срещу „П. М.“
ЕООД и „К .Г.“ ЕООД първоначално субективно пасивно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за постановяване на съдебно
решение, с което да бъде признато за установено със сила на пресъдено нещо в отношенията
между страните, че ищецът е титуляр на паричното вземане в размер от 1 872.31 лева,
представляващо платена без основание стойност на коригирана потребена ел. енергия по
издадена от „Е.-П. п.“ АД фактура № **********/10.03.2010 г., което вземане е прехвърлено
на ищеца от „К .Г.“ ЕООД с договор за цесия от 22.10.2014 г., за която сума има издаден
изпълнителен лист от дата 15.01.2019 г. от РС-Варна по гр. д. № 9932/2014 г. в полза на „К
.Г.“ ЕООД.
Ищецът твърди в исковата молба, че въз основа на договор за цесия от 22.10.2014
г. ответникът „К .Г.“ ЕООД е прехвърлил в полза на ищеца процесната парична сума, за
която имало издаден изпълнителен титул от 15.01.2019 г. по гр. д. 9932/2014 г. на РС-Варна.
Въпреки уговорката между цедента и цесионера изпълнителният лист не бил предоставен на
ищеца. Последният сочи, че три месеца след договора за цесия „К .Г.“ ЕООД е съобщило на
длъжника „Е.-П. п.“ АД, че е цедирало същото вземане на „П. М.“ ЕООД. Поддържа се, че
издадения в полза на общия цедент „К .Г.“ ЕООД изпълнителен лист е бил предоставен на
втория цесионер „П. М.“ ЕООД, което е образувало производство по принудително
изпълнение. Сочи се, че действията на цедента и втория цесионер – ответници по делото –
са направени с единствената цел да увредят интересите на първия цесионер - ищеца, като за
да се придаде достоверност на прехвърленото вземане от „К .Г.“ ЕООД на „П. М.“ ЕООД, че
е извършено преди цесията между „К .Г.“ ЕООД и ищеца, същите умишлено са изписали в
договора за цесия като дата един ден по-ранна от договора, сключен между „К .Г.“ ЕООД и
ищеца.
По същество се моли съда да уважи предявения положителен установителен иск,
доколкото единствен титуляр на процесното вземане е ищецът.
1
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „К .Г.“ ЕООД, с който се признава предявеният положителен установителен иск
изцяло и се моли за постановяване на решение при условията на чл. 237 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба и от втория
ответник „П. М.“ ЕООД, с който се признава предявеният положителен установителен иск
изцяло и се моли за постановяване на решение при условията на чл. 237 от ГПК.
С определение № 6695 от 25.10.2021 г., постановено по делото, съдът е конституиран
„И.“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ответника „К .Г.“ ЕООД.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът Г.А., редовно призован, не се
представлява. С молба от 24.09.2021 г. поддържа исковата молба и моли за постановяване на
решение при признание на иска.
Ответниците „К .Г.“ ЕООД и „П. М.“ ЕООД редовно призовани не се представляват.
Третото лице-помагач „И.“ ЕООД , редовно призовано за същото о.с.з.,
представлява се от адв. Петър Гетев, който поддържа писменото становище от 03.11.2021 г.
в следния смисъл:
Исковата молба е допустима, но се оспорва същата, като неоснователна. Твърди се,
че същата е депозирана с цел да се проведе един привиден процес.
Не се оспорва, че през 2014 г. „К .Г.“ ЕООД е подало искова молба срещу „Е. – П. П.“
АД с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за присъждане на сумата в размер на
1872.31 лева, която представлявала платена без основание стойност на коригирана
потребена ел. енергия по издадена фактура от „Е. – П. П.“ АД с № ********** от 10.03.2010
г., за което било образувано гражданско дело № 9932/2014 г. по описа на ВРС.
Твърди се, че в хода на производството по цитираното гражданско дело на 23.10.2014
г. „К .Г.“ ЕООД е прехвърлило вземането си в размер на 1872.31 лева на третото лице –
помагач „И.“ ЕООД.
Твърди се, че представеният с исковата молба от Г.А. договор за цесия от 22.10.2014
г. е антидатиран. Изрично се оспорва верността на съдържанието относно изписаната дата,
т.е. достоверността на датата на представения с исковата молба договор за цесия между „К
.Г.“ ЕООД и Г.А., като се твърди, че същият не е сключен на 22.10.2014 г., а едва през 2021
г. за целите на процеса.
Не се оспорва, че с решение по гражданско дело № 9932/2014 г. ВРС е уважил
предявения от „К .Г.“ ЕООД срещу „Е. – П. П.“ АД осъдителен иск за процесната сума.
Не се оспорва, че на 15.01.2019 г. ВРС е издал изпълнителен лист в полза на „К .Г.“
ЕООД за сумата от 1872.31 лв., която сума е предмет на предявения иск пред настоящия
съдебен състав.
Твърди се, че на 23.12.2014 г. между „К .Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД е подписана
спогодба-анекс към 198 договора за продажба на вземания, сключени на 23.10.2014 г.
Процесното вземане е било описано в т. 1 от Приложение № 1, неразделна част от
цитираната спогодба-анекс.
Твърди се, че въпреки че изпълнителният лист е издаден още на 15.01.2019 г. същият
до настоящия момент не е предаден на цесионера „И.“ ЕООД.
Изпълнителното дело е било образувано за удовлетворяване на вземането, което е
било прехвърлено с договора за цесия от 23.10.2014 г. на третото лице – помагач на страната
на ответника „К .Г.“ ЕООД, обаче същото било образувано не от „К .Г.“ ЕООД, а от трето за
договора за цесия лице, а именно ответника „П. М.“ ЕООД. Именно поради тази причина е
била депозирана искова молба срещу „П. М.“ ЕООД, което дружесвто било подпомагано от
цедента „К .Г.“ ЕООД, като е постановено влязло в сила решение по гражданско дело №
2
7457/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 35 състав.
Твърди се, че е налице злоупотреба с процесуални права, като същата си личи от
процесуалното поведение на „К .Г.“ ЕООД и „П. М.“ ЕООД по настоящото дело, които са
коренно противоположни на процесуалното им поведение по гражданско дело № 7457/2020
г. по описа на ВРС, 35 състав.
Твърди се, че длъжникът „Е. – П. П.“ АД е бил уведомен за сключения договор за
цесия между „К .Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД на 26.10.2014 г.
От друга страна, по настоящото дело нямало приложени доказателства, нито
твърдения „К .Г.“ ЕООД да е уведомявал длъжника за цесията между него и Г.А., което се
твърди също да е ясна индиция за антидатиране на договора за цесия между „К .Г.“ ЕООД и
Г.А..
Твърди се, че „И.“ ЕООД надлежно е придобил от „К .Г.“ ЕООД вземане за сума в
размер на 1872.31 лева по договор за цесия от 23.10.2014 г., като цедентът „К .Г.“ ЕООД е
изпратил уведомление на длъжника „Е. – П. П.“ АД на 26.10.2014 г.
По-късното прехвърляне на процесното вземане в полза на Г.А. с антидатирана цесия
нямало никаква правна стойност, тъй като след уведомяването на длъжника „Е. – П. П.“ АД
за цесията между третото лице – помагач „И.“ ЕООД и подпомагания ответник „К .Г.“
ЕООД единствен кредитор по това вземане е третото лице-помагач на страната на ответника
„К .Г.“ ЕООД, а именно „И.“ ЕООД.
Твърди се, че умишлено „К .Г.“ ЕООД не уведомява настоящия състав за сключената
цесия с „И.“ ЕООД от 23.10.2014 г., за което има влязло в сила решение по гражданско дело
№ 7457/2020 г. по описа на ВРС, 35 състав.
Твърди се, че умишлено „К .Г.“ ЕООД не уведомява настоящия състав за сключената
цесия с „П. М.“ ЕООД от 21.10.2014 г., за което има влязло в сила решение, че е
антидатирана по аргумент на цитираното решение по описа на 35-ти състав.
Твърди се, че „П. М.“ ЕООД умишлено подпомага ищеца във водения привиден
съдебен процес, като не признава, че за титулярството на процесното вземане е водено и
загубено дело спрямо „И.“ ЕООД.
По същество се моли за отхвърляне на предявения иск от Г.А., като неоснователен и
недоказан, и не на последно място като злоупотреба с процесуални права и опит за водене
на привиден съдебен процес и претендира присъждане на съдебни разноски по делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговорите на страните и становището
на третото лице-помагач, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
Не се спори между страните, че първоначалният кредитор на процесното вземане в
размер от 1 872.31 лева, представляващо платена без основание стойност на коригирана
потребена ел. енергия по издадена от „Е.-П. п.“ АД фактура № **********/10.03.2010 г., е
лицето А. Ж. С.-М..
Не се спори по делото, а и от представения договор за цесия от 28.04.2014 г. е видно,
че последната чрез адв. Красимир Тодоров е прехвърлила своето вземане /предмет на
настоящото производство/ спрямо „Е. П. П.“ АД на ответника „К .Г.“ ЕООД.
На 28.07.2014 г. длъжникът „Е. П. П.“ ЕООД е уведомен за новия титуляр на
вземането – „К .Г.“ ЕООД.
Не се спори между страните, че през 2014 г. първият цесионер „К .Г.“ ЕООД е подало
искова молба срещу „Е. – П. П.“ АД с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
3
присъждане на цедираното процесно вземане в размер на 1872.31 лева, в резултат на което е
образувано гражданско дело № 9932/2014 г. по описа на РС-Варна, ГО, 30-ти съдебен
състав, като този факт е и служебно известен на съда. Производството е приключило с
влязло в законна сила решение, с което със съдебна санкция „Е. – П. П.“ АД е осъден да
заплати на “К .Г.” ЕООД процесното вземане, което в хода на производството по описа на
30-ти съдебен състав с нов договор за цесия от 23.10.2014 г. е прехвърлено на третото лице-
помагач „И.” ЕООД и това обстоятелство изрично е отчетен от съдебния състав през 2014 г.
в диспозитива на решението.
От ангажирания изпълнителен лист № 1219/15.02.2019 г., издаден по гр. д. 9932 по
описа за 2014 г. на РС-Варна, ГО, 30-ти съдебен състав е видно, че процесната сума е
материализирана и в процесуалната ценна книга.
По делото е ангажиран договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г., подписан
между ответника „К .Г.“ ЕООД и третото лице-помагач на негова страна, а именно „И.“
ЕООД, въз основа на който подпомаганата страна е цедирало същото вземане /предмет на
настоящото производство/ на подпомагащата страна срещу цена от 100.00 лева, платима в
срок от шест месеца от датата на влизане в сила на решението по гр. д. № 9932 по описа за
2014 г. на РС-Варна, ГО, 30-ти състав, което цедентът е завел срещу „Е. П. П.“ АД.
На 23.12.2014 г. между „К .Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД и „Г. Г. Г. Е.“ ЕООД, като
солидарен длъжник, е подписан спогодба-анекс с цел уреждане на отношенията възникнали
по повод 198 броя договора за прехвърляне на вземанията спрямо „Е. П. П.“ АД, сключени
между същите на 23.10.2014 г., приложени и описани в Приложение № 1, представляващо
неразделна част от договора, на обща стойност от 299 148.15 лева. Видно е от спогодбата, че
цедентът „К .Г.“ ЕООД потвърждава, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД е
уведомил длъжника „Е. П. П.“ АД за прехвърлените в полза на „И.“ ЕООД вземания с
писмо, изпратено по ел. поща от 26.10.2014 г. с вх. № EPRS-2762/28.10.2014 г., което е в
унисон с представения препис от ел. пощата на „Е. П. П.“ АД /л. 111/, като видно от
ангажираното уведомление от 23.10.2014 г. /гърба на л. 122/, изпратено до длъжника по ел.
поща, процесното вземане също е съобщено на длъжника „Е. П. П.“ АД. Със спогодбата
„И.“ ЕООД се задължил да заплати на „К .Г.“ ЕООД сумата в размер от 282 887.67 лева,
представляваща общата продажна цена по всичките 198 договора за цесия в шестмесечен
срок от получаване от цесионера на всички суми по изпълнителните листове. Поето е от „К
.Г.“ ЕООД още и задължението да предаде на „И.“ ЕООД изпълнителните листове, издадени
в съдебните производства, чиито предмет са вземанията по 198-те договора за цесия.
По делото са представени и Приложение № 1 и опис на номерата на съдебните
производства пред РС-Варна към горепосочената спогодба, от които е се констатира, че
процесното вземане е под № 1.
От представената молба с вх. № 08253/21.05.2020 г. по описа на ЧСИ С. К.-Д. е
видно, че индивидуалното производство по принудителното удовлетворяване на процесното
вземане, цедирано в полза на третото лице-помагач „И.“ ЕООД, е образувано от ответника
„П. М.“ ЕООД, което е в унисон и с поканата от 05.06.2020 г., с която длъжникът „Е. П. П.“
АД уведомява третото лице-помагач „И.“ ЕООД да предприеме действия по
конституирането на последния в производството по принудително изпълнение по реда на
чл. 429 от ГПК.
По делото е представен договор за прехвърляне на вземане от 21.10.2014 г., подписан
между ответниците „К .Г.“ ЕООД и „П. М.“ ЕООД, с който първия е прехвърлил на втория
процесното вземане срещу цена от 1822.31 лева, платима в брой в срок от шест месеца от
подписването на договора, за който факт длъжникът „Е. П. П.“ АД е уведомен на 20.01.2015
г.
По делото е представен и трети договор за прехвърляне на вземане от 22.10.2014 г.,
4
подписан между ответника „К .Г.“ ЕООД и ищеца Г.А., от който е видно, че процесното
вземане е цедирано от ответното дружество на ищеца срещу цена от 1 772.31 лева.
Договорено е цената да се заплати в 14-дневен срок от предаване във фактическата власт на
ищеца на изпълнителния лист, издаден за спорното вземане.
С влязло в сила решение № 261475 от 27.04.2021 г., постановено по гр. д. № 7457 по
описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 35-ти състав, е прието за установено по реда на чл. 124 от
ГПК в отношенията между „И.“ ЕООД, от една страна, и от друга - „П. М.“ ЕООД и „Г. Г. Г.
Е.“ ЕООД, че титуляр на вземането, за което претендира и Г.А., въз основа на договора за
цесия от 23.10.2014 г., е „И.“ ЕООД, като актът е постановен при участието на третите лица-
помагачи, а именно „Е. П. П.“ АД /на страната на „И.“ ЕООД/ и „К .Г.“ ЕООД /на страната
на „П. М.“ ЕООД/.
По делото се установява още от служебно изисканата справка от ЧСИ С. К.-Д., че по
изп. дело № * по описа за 2020 г. на същия съдебен изпълнител, образувано по молба на
ответника „П. М.“ ЕООД, е постъпила сумата в общ размер на 3 724.38 лева, която обаче
към настоящия момент не е разпределена от ЧСИ и се съхранява в специалната сметка на
последния.
При така изложената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Основният спорен въпрос, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен
състав е за това, кой е титуляр на субективното материално притезателно право на парично
вземане в размер от 1 872.31 лева, представляващо платена от първоначалния цедент А. Ж.
С.-М. без основание стойност на коригирана потребена ел. енергия по издадена от „Е.-П. п.“
АД фактура № **********/10.03.2010 г., доколкото по делото са ангажирани три договора за
цесия – от 21.10.2014 г., подписан с цесионер „П. М.“ ЕООД; от 22.10.2014 г. - с цесионер
Г.А. и от 23.10.2014 г. - с цесионер „И.“ ЕООД, всичките сключени с един общ частен
праводател – „К .Г.“ ЕООД - първият цесионер придобил вземането от потребителя А. Ж.
С.-М..
На първо място следва да се посочи, че съдът констатира в процесуалното поведение
на подпомоганата страна „К .Г.“ ЕООД и подпомагащата страна „И.“ ЕООД сериозно
противоречие, доколкото първият с отговора по чл. 131 от ГПК признава иска на Г.А., т.е. че
същият е действителният титуляр на вземането, а подпомагащата страна оспорва иска на
Г.А. с доводи, че не ищецът, а самият той е действителният титуляр на процесното вземане,
поради което признанието на иска от страна на ответника-цедент ще се цени от настоящия
съдебен състав с оглед на всички обстоятелства по делото по арг. от чл. 221, ал. 2 от ГПК
На следващо място ответникът-цесионер „П. М.“ ЕООД с отговора по чл. 131 от ГПК
също признава иска на ищеца-цесионер Г.А., което буди сериозно недоумение и поражда
обосновано съмнение досежно добросъвестността на главните страни при упражняване на
процесуалните им права в настоящото производство, гарантирани от ГПК, имайки предвид,
че индивидуалното производство по принудително изпълнение при ЧСИ С. К.-Д. е заведено
именно по инициатива на цесионера „П. М.“ ЕООД с цел удовлетворяване на процесното
вземане закупено през 2014 г. от последния, за което обстоятелство през 2015 г. и самият
длъжник "Е. П. П." АД е уведомен.
Всеки от конкуриращите се кредитори /Г.А.; „П. М.“ ЕООД и „И.“ ЕООД/ на
длъжника /“Е. П. П.“ АД/, се явява трето лице по отношение на сделката сключена с общия
цедент ”К .Г.” ЕООД, поради което и възникналият спор за принадлежност на вземането,
следва да се разреши като се приложи правилото на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Според цитираната
правна норма прехвърлянето с договор за цесия, има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Приобщените по делото договори за цесия представляват частни документи и не се ползват
5
с достоверна дата, като моментът на съставянето им следва да се установи посредством
реализиралите се в обективната действително допълнителни факти, от които по безсъмнен
начин да се установи, че частният документ вече е съществувал. Настоящият съдебен състав
намира, че от съвкупният анализ на ангажираните по делото писмени доказателства, се
установява, че на 23.10.2014 г. "К .Г." ЕООД, в качеството си на цедент, е сключило с "И."
ЕООД, в качеството му на цесионер, договор за прехвърляне на вземането от длъжник "Е. –
П. П." АД, произтичащо от неоснователно обогатяване, което е било цедирано от
потребителя А. Ж. С.-М. за сумата от 1872. 31 лева – стойност на коригирана
електроенергия. За да достигне до този извод, съдът съобразява, че достоверността на датата
на този договор, се установява на първо място от ангажираното решение, постановено по гр.
д. № 9932/2014 г. по описа на РС-Варна, ГО, 30-ти съдебен състав. Настъпилото
правоприемство в хода на гр. д. № 9932/2014 г. между "К .Г." ЕООД и "И." ЕООД е
намерило отражение в диспозитива на съдебното решение, в който е посочено, че вземането
е прехвърлено в хода на процеса с договор за цесия от 23.10.2014 г. на "И." ЕООД. По този
начин, е налице сигурност за сключването и съществуването на този договор към датата на
представянето му по гр. д. № 9932/2014 г., както и че към същия момент и до приключване
на това дело, "К .Г." ЕООД не е твърдяло друго лице да е приобретател на вземането.
Изводът за достоверност на датата на договора за цесия с "И." ЕООД се подкрепя и от
представената и неоспорена покана от "Е. – П. П." АД до "И." ЕООД, в която е посочено, че
на 28.10.2014 г. дружеството е получило от "К .Г." ЕООД уведомление по чл. 99 ЗЗД за тази
цесия с дата 26.10.2014 г. Това обстоятелство е отразено и в спогодбата от 23.12.2014 г. с "К
.Г." ЕООД, чиято автентичност не е оспорена.
Същевременно, третото лице-помагач „И.“ ЕООД своевременно с първото
процесуално действие след конституирането му в производството по делото, е оспорил
достоверността на датата на представения от ищеца Г.А. договор за цесия от 22.10.2014 г.,
като от ищеца не са ангажирани доказателства, които да обусловят извод, че в
действителност на тази дата е сключен този договор. Напротив, от останалите събрани
писмени доказателства се налага извод, че първият сключен през 2014 г. договор за цесия на
процесното вземане, е този на „К .Г.“ ЕООД с цесионера "И." ЕООД. Че договорът с „П. М.“
ЕООД е сключен впоследствие, сочи представеното уведомление до длъжника „Е. – П. П.“
АД, което е от дата 20.01.2015 г.
По този начин, съдът намира, че конкуренцията на права следва да се разреши в
полза на цесионера, с който по делото по категоричен начин е установено, че първи е
сключен договор за цесия с предмет процесното вземане, а именно „И.“ ЕООД, като
сключеният договор за цесия с ищеца Г.А. не може да породи правни последици, доколкото
не се установи от доказателствата по делото да е сключен преди 23.10.2014 г., което
обуславя неоснователност на иска, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
При този изход от спора в полза на ищеца не следва да се присъждат съдебно-
деловодни разноски.
Ответниците не са обективирали искане присъждане на разноски в тяхна полза.
Искането на третото лице-помагач за присъждане в негова полза на разноски е
неоснователно по арг. от чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от от Г. АТ. АТ., ЕГН **********, с адрес: * срещу „П. М.“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * и „К .Г.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: * първоначално субективно пасивно съединени положителни
6
установителни искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК за постановяване на
съдебно решение, с което да бъде признато за установено със сила на пресъдено нещо в
отношенията между страните, че Г. АТ. АТ., ЕГН ********** е титуляр на паричното
вземане в размер от 1 872.31 лева /хиляда осемстотин седемдесет и два лева и тридесет и
една стотинки/, представляващо платена без основание стойност на коригирана потребена
ел. енергия по издадена от „Е.-П. п.“ АД фактура № **********/10.03.2010 г., което вземане
е прехвърлено на ищеца от „К .Г.“ ЕООД с договор за цесия от 22.10.2014 г., за която сума
има издаден изпълнителен лист от дата 15.01.2019 г. от РС-Варна по гр. д. № 9932/2014 г. в
полза на „К .Г.“ ЕООД.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „И.“ ЕООД, ЕИК
*, конституирано на страната на ответника „К .Г.“ ЕООД, ЕИК *.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал .2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7