Решение по дело №11/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от В. К. В. чрез процесуалния Й представител адвокат С. Ж. П. от АК – Пловдив против Решение № 419/21.11.2024 г., постановено по АНД № 1866/2024 г. на Районен съд Стара Загора, с което е потвърден електронен фиш № ********** от 28.09.2022 г. издаден от АПИ. Според касатора неправилно не било прието от съда, че електронният фиш бил издаден извън преклузивния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. ЕФ не съдържал информация за датата, на която електронното изявление е записано на хартиен носител след обработване на данните за извършеното нарушение от АТС. Релевира доводи, че с оглед неговото връчване следвало да се приеме, че ЕФ бил издаден извън тримесечния, респективно едногодишния срок по чл. 34,ал.1 от ЗАНН. Твърди, че наложената й глоба във фиксиран размер противоречи на принципа на пропорционалност. Иска се съдът да отмени съдебното решение и да бъде постановено решение, като бъде отменен обжалваният електронен фиш, както и се претендират направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба А. П. инфраструктура – София не изпраща представител, но взема становище за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, ако съдът отмени съдебния акт по подадената касационна жалба.

Окръжна прокуратура Стара Загора счита, че касационната жалба е неоснователна и съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

Старозагорският административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С обжалваното Решение № 419/21.11.2024 г., постановено по АНД № 1866/2024 г., Районен съд Стара Загора е потвърдил електронен фиш № ********** от 28.09.2022 г. издаден от АПИ, с който на В. В. на основание чл. 179, ал. 3 във вр. чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300. 00 лева за нарушение по чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата, по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че електронният фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, съдържа всички изискуеми реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, като при неговото издаване не са констатирани допуснати нарушения на процесуалните правила. По съществото на спора, след преценка на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, съдът е обосновал извод, че извършеното от В. В. нарушение на чл. 139,ал.6 от ЗДвП е безспорно доказано, с оглед на което е потвърдил процесния електронен фиш.

Така постановеното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Неоснователно е възражението на касатора, че не е спазен чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, според който не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В разпоредбата изрично е посочено, че касае съставяне на АУАН в срок една година от извършване на нарушението или 3 месеца от установяването на нарушителя. Електронният фиш няма белезите на АУАН, а изрично ЗДвП го приравнява само по последици на наказателно постановление, и то след неговото влизане в сила – чл. 189, ал. 11 от ЗДвП - влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Визираната от касатора разпоредба касае само и единствено АУАН, но не и ЕФ. Съдът в настоящия си състав счита, че сроковете по чл. 34 ЗАНН се отнасят единствено за издаването на АУАН и за НП. От своя страна шестмесечният преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН също касае единствено издаването на НП след съставяне на АУАН, какъвто преди електронния фиш не се издава. Поради изложеното възраженията на касатора в тази им част се явяват неоснователни. По отношение на формата, съдържанието, реквизитите и процедурата по издаване на електронните фишове нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, тъй като правилата за това се съдържат в специалния закон – ЗДвП. Законодателят е установил облекчена форма и процедура по издаване на ЕФ в разпоредбите на чл. 189, ал. 4-12 от ЗДвП, при която не се съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН). По силата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволно заплащане. Законоустановените реквизити на документа не предполагат посочване на датата на неговото издаване, а единствено на дата и час на извършване на нарушението, което е логично предвид установяването му с автоматизирано техническо средство по смисъла на пар. 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Съгласно пар. 6, т. 63 от ДР на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. При липса на основание за съставяне на АУАН са неприложими сроковете по чл. 34 ЗАНН. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания. Електронните фишове и съкратената процедура, по която същите се издават, остават извън обхвата на препращащата норма.

Основателен е доводът на касатора, че ЕФ е незаконосъобразен. Следва да бъде посочено, че спазването на принципа за пропорционалност е въпрос по приложението на материалния закон, като в тази връзка настоящият състав на съда съобрази решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. СЕС.

Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018 г., С-414/16, т. 68, С-537/16, т. 56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за определянето на нейния размер, и това е задължение на националния съдия.

С оглед изложеното наложеното наказание противоречи с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година. Следва да се има предвид дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение № 113/31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. на Административен съд – Хасково. В Решение на съда от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. СЕС е приел, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

В конкретния случай приложената санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, предвиждаща административно наказание "глоба" във фиксиран размер от 300 лв., противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност. Съдът намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, съгласно която норма, държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушение на националните разпоредби, предприети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Следва да се посочи, че по силата на чл. 663 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният пред РС Стара Загора електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от ППС за използване на определени инфраструктури. Иначе казано, размерът на наложената санкция е в противоречие с чл. 9а от Директивата поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.

Ето защо касационната жалба е основателна, а обжалваният ЕФ е незаконосъобразен, респ. решението на Районен съд Стара Загора е неправилно и следва да бъде отменено само на това основание, без да бъдат коментирани другите наведени в касационната жалба доводи.

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски следва на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН в полза на жалбоподателката да бъдат присъдени направените разноски пред районен съд и касационната инстанция. По делото е представен списък на разноски, от който е видно, че жалбоподателката е заплатила сумата 400 лв., за адвокат в производството пред РС Стара Загора и 400 лв. пред настоящата инстанция. Ответникът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но същото все пак е съобразено с минималното възнаграждение, предвидено в Наредба № 1/2004 г., за този вид дела. С оглед изложеното съдът намира, че на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски в поискания размер, който както бе посочено е определен съгласно Наредбата, а именно по 400 лв. за процесуално представителство пред РС Стара Загора и Административен съд Стара Загора или общо в размер на 800 лв. за двете съдебни инстанции.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 1, пр. 2 от АПК, съдът

ОТМЕНЯ Решение № 419 от 21.11.2024 г., постановено по НАХД № 1866 по описа за 2024 г. на Районен съд – Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** от 28.09.2022 г. издаден от АПИ, с който на основание чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата на В. К. В., [ЕГН], е наложена глоба в размер на 300 лева, за извършено нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" [населено място] да заплати в полза на В. К. В. с [ЕГН] направените разноски в размер на 400 лева в производството пред Районен съд Стара Загора и 400 лева в производството пред Административен съд Стара Загора, общо в размер на 800 лв. за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.