Решение по дело №797/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№            /…………….2020 година,

гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ІІ-ри състав в открито съдебно заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

 

при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 797/2020 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалбата на Винарска изба „Хан Крум“ АД, ЕИК ****, със седалище в гр. Варна, подадена чрез управителя  против РА № Р-03000319005316-091-001/28.10.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 305/05.03.2020 г. издадено от директора на Дирекция ОДОП-Варна, с който са установени задължения за ДДС за данъчен период месец април 2018 г. главница в размер на 231465, 32 лв. и лихва в размер на 50,31 лв. и данък за внасяне главница в размер на 1084,42 лв. и лихва в размер на 50,31 лв. и данък за възстановяване в размер на 0,00 лева. Жалбоподателят твърди, че РА е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че в нарушение на принципа за данъчен неутралитет не е признато правото на приспадане на данъчен кредит за спорния период м.04.2018 г. Твърди, че органите по приходите неправилно са тълкували и приложили разпоредбата на чл. 76,ал.1,т.2 от ЗДДС. Твърди, че след като дружеството отново е регистрирано по ЗДДС активите ще се използват за облагаеми доставки, поради което е приложима разпоредбата на чл. 76 от ЗДДС, а именно да се приспадне начисления данък върху обложените активи, ако са налични, при повторната регистрация. Моли съда да постанови решение, с което да отмени РА.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, претендира сторените разноски за платена държавна такса и представя писмено становище.

Ответникът - директорът на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмено становище.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, след предприето задължително оспорване по административен ред, в законоустановеният срок – решението на директора на Дирекция ОДОП-Варна е връчено на жалбоподателя на 09.03.2020  г., което е удостоверено с удостоверение за връчване по електронен път / л.12 от делото/ , а жалбата е подадена в деловодството на администрацията на ответника на 23.03.2020 г. , в срока по чл.156,ал.1 от ДОПК, поради което е допустима.

Съдът след като се запозна със събраните доказателства и при извършването на задължителна проверка съгласно чл.160,ал.2 от ДОПК, установи следното от фактическа и правна страна:

По основателността на жалбата:

 

 

 Ревизията на Винарска изба „Хан Крум“ АД е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000319005316-020-001/12.08.2019 г.  (л. 3-4 от адм. преписка ), издадена от Нели Иванова Бонева- началник сектор , оправомощена да издава такива заповеди със Заповед № Д-2273/20.12.2018 г. на директора на ТД-Варна на НАП. Ревизията е с обхват задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.04.2018 г.- 30.06.2019 г. Със заповедта за възлагане на ревизия са определени лицата, които да я извършат – П. Р. И. – ръководител на ревизията и Г.П.П.. За резултатите от ревизията е съставен РД № Р-03000319005316-092-001/07.10.2019 г. от органите ,които са я извършили. Ревизионното производство е приключило с издаването на РА  № Р-03000319005316-091-001/28.10.2019 г., издаден от Н.И.Б. и П.Р.И., съответно от органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията. РА е оспорен от жалбоподателя по административен ред. С Решение № 305/05.03.2020 г. издадено от директорът на Дирекция ОДОП-Варна е потвърдил РА.

По валидността на РА:

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения срок. РД е съставен в 14 дневен срок от приключване на ревизията. РА е издаден от компетентни лица и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.

По приложението на закона:

Между страните няма спор по фактите. Спорът е изцяло по приложението на правото.

Винарска изба „Хан Крум“ АД е регистрирано по ЗДДС от 13.08.2002 г. Регистрацията е прекратена на основание чл.176,т.3 от ЗДДС, считано от 01.12.2016 г. с Акт за дерегистрация по ЗДДС № 270991606261507/18.11.2016 г.  На 18.04.2019 г. е регистрирано на основание чл.96,ал.1 от ЗДДС.

В хода на ревизията е установено, че през д.п.м.04.2019 г. ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 231 465,30 лв. по Протокол № *********/19.04.2019 г. Констатирано е, че в Протокол № *********/19.04.2019 г. като основание за начисляване на ДДС е посочен чл. 76, ал, 1 от ЗДДС.

В хода на предходна проверка на „Винарска изба „Хан Крум“ АД е представен Протокол № **********/01.12.2016 г. с посочено основание чл. 111, ал.1 от ЗДДС, данъчна основа в размер на 2 102 674,73 лв. и ДДС в размер на 420 534,95 лв. В него детайлно са описани налични към датата на дерегистрацията по ЗДДС продукция, материали, машини и дълготрайни активи, като същите са индивидуализирани с кодове.

При извършена проверка на декларирани данни за м. 12.2016 г. органът по приходите установява, че Протокол № **********/01.12.2016 г. с посочени стойности, е включен в дневника за продажбите и е участвал при формиране на резултата по справка-декларация за м.12.2016 г., който е ДДС за внасяне в размер на 450 435,57 лв.

В хода на ревизията е извършена проверка за изпълнение условията, визирани в чл.76, ал.2 от ЗДДС, при която е установено че са изпълнени условията посочени в т.. 1, 3 и 4. Същите са подробно коментирани на стр. 4-6 в ревизионния доклад. Относно изискването, посочено в чл.76, ал.2, т.2 от ЗДДС, начисленият данък при дерегистрацията да е внесен ефективно или да е прихванат от органа по приходите, в хода на ревизизионното производство са предприети следните процесуални действия:

До ТД на НАП Варна, Дирекция „Събиране“, отдел „Публични вземания“ е отправено запитване № Р- 03000319005316-999-001/15.08.2019 г, относно наличие на неплатени задължения по СД № 27001278899/16,01,2017 г. , извършени плащания, прихващания и запори. Съгласно получения отговор, заведен в деловодството на ТД на НАП Варна, офис Силистра с вх.№ 12157/10.09.2019 г. /л.71-67/, има образувано изпълнително дело № 27140001388/2014 г. за задълженията на дружеството, няма извършени плащания за ДДС по СД № 27001278899/16,01,2017 г.  освен сумата от 0,41 лв., платена на 14.12.2016 г. няма неразпределени суми по изпълнителното дело, няма неотразени суми при взискател, няма вземания, както и основания за прекратяване или спиране на изпълнението.

С оглед гореизложеното, органът по приходите констатира, че не е изпълнено условието, визирано в чл.76, ал.2, т.2 от ЗДДС, което води до невъзникване на право на приспадане по Протокол № *********/19,04,2019 г,

Съдът, след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени документи, приема за установено правна страна следното :

Както се посочи, между страните няма спор по фактите.

Ревизионният акт е издаден в нарушение на приложимите материално-правни норми. Според мотивите на ревизиращия екип и решаващия орган, налице са били всички други предпоставки за упражняване право на данъчен кредит от дружеството , във връзка с повторната му регистрация по ЗДДС на 18.04.2019 г., като не е било спазено единствено изискването за ефективно внасяне, респективно прихващане на определения ДДС по чл. 111, ал. 1 от ЗДДС след дерегистрацията. Според данъчните органи става въпрос за формално изискване на закона, което следва да бъде изпълнено.

Съгласно действащата правна уредба на вътрешното законодателство, за да бъде упражнено право на приспадане на данъчен кредит при повторна регистрация по ЗДДС, следва да са налице следните предпоставки: наличните активи по смисъла на ЗСч. към датата на последващата регистрация по ЗДДС да са били обложени при дерегистрацията по реда на чл. 111, ал. 1, т. 1 от с. з.; начисленият данък при дерегистрацията е внесен ефективно или е прихванат от органа по приходите, с изключение на случаите, когато последващата регистрация на лицето е в срока за внасяне на данъка за последния данъчен период; с наличните активи лицето да е извършвало или извършва или ще извършва облагаеми доставки по смисъла на чл. 69 от ЗДДС и активите да са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими имоти - до 20 години, преди датата на повторната регистрация по този закон.

Съгласно постоянната практика на СЕС, правото на приспадане на данъчен кредит не може да бъде ограничено само поради неспазване на определени формални изисквания, ако са спазени всички изискуеми материално-правни предпоставки. В решение на СЕС по дело С-324/2011 г. е посочено, че предвиденото в чл. 167 и сл. от Директива 2006/112/ЕО, право на приспадане на ДДС е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, като определящи са материално-правните изисквания за възникване правото на приспадане. В конкретния случай правото на приспадане на данъчен кредит е ограничено от изискването за ефективно плащане, респ. прихващане на начисленото при дерегистрацията ДДС върху активите на дружеството. Според  § 44 на решение по дело С-552/16 г. на СЕС "Съдът вече се е произнесъл, че въпросът дали дължимият ДДС за предходни или последващи продажби на съответните стоки е бил внесен или не е в държавния бюджет е без значение за правото на приспадане на получени доставки ДДС. " Посочено е също, че "... изискването за ефективно внасяне от съответното дружество на дължимия ДДС, създава пречка пред това дружество за ползване на данъчен кредит, защото принуждава дружеството да ангажира парични средства и налага на данъчните органи да му ги възстановяват при повторната регистрация... ". Следователно, както приема и ВАС в актуалната си практика (Вж. Решение № 10100 от 24.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13980/2017 г., VIII о. и Решение № 15104/06.12.2018 г. по адм. дело № 14404/2015, VІІІ отд.), чл. 76, ал. 1, т. 2 от ЗДДС поставя изискването за ефективно плащане на ДДС, за да може да бъде упражнено в последствие правото на данъчен кредит при повторна регистрация в нарушение на чл.168 от Директива 2006/112/ЕО.

Правото на приспадане на ДДС е основен принцип на въведената от Съюза общата система на ДДС. Режимът на приспадане „цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност“. По този начин се гарантира „пълен неутралитет по отношение на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности подлежат на облагане с ДДС.

В случая дружеството е начислило ДДС за активите при дерегистрацията, т.е. тези задължения са изискуеми и следва да бъдат платени. Има образувано изпълнително производство, т.е. органите по приходите са предприели необходимите действия за тяхното погасяване.

Съгласно практиката на СЕС, във всички случаи когато разпоредбите на дадена директива се явяват безусловни и достатъчно точни по съдържанието си, частноправните субекти имат основание да се позовават на тях пред националните юрисдикции срещу държавата, когато тя не е транспонирала в срок тази директива в националния правен ред или когато я е транспонирала неточно.

По тези съображения настоящата инстанция намира, че са налице основания за отмяна на ревизионния акт, тъй като същият противоречи на  чл. 168 от Директива 2006/112/ЕО и е материално незаконосъобразен.

С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите от него разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, а именно заплатената държавна такса в размер на 50 лева

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Винарска изба Хан Крум“ АД, ЕИК ****, със седалище в гр.Варна, подадена чрез управителя,  РА № Р-03000319005316-091-001/28.10.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 305/05.03.2020 г. издадено от директора на Дирекция ОДОП-Варна, с който са установени задължения за ДДС за данъчен период месец април 2018 г. главница в размер на 231465, 32 лв. и лихва в размер на 50,31 лв. и данък за внасяне главница в размер на 1084,42 лв. и лихва в размер на 50,31 лв. и данък за възстановяване в размер на 0,00 лева.

 

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП да плати в полза на Винарска изба „Хан Крум“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 281, представляван от Н.С.Б. сторените по делото разноски в размер на 50,00 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

СЪДИЯ: