Р Е Ш Е Н И Е
Номер 450 25.11.2019г. град
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет
и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Галина Младенова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№666 по описа за 2019г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от
Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №1138 от
06.08.2019г. постановено по гр.д.№1063/2019г. по описа на същия съд, е отхвърлен предявения
от Д.Г.Г. с ЕГН ********** ***,
действащ лично и със съгласие на неговата майка С.А.Т. с ЕГН ********** срещу КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление град С., район Л., бул.“П.В.“№21,
Бизнес център Л. 6, ет.2, представлявано от Я.Й.О. иск с правно основание
чл.439 от ГПК за приемане за установено, че
не дължи сумата от 4 650лв.
по изпълнителен лист от
16.09.2010г., издаден по ч.гр.д.№2827/2010г по описа на РС-Пазарджик като
погасена по давност. Със същото решение е осъден Д.Г.Г., с ЕГН ********** *** действащ лично и със съгласие на
неговата майка С.А.Т. с ЕГН **********
да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление град С., район Л., бул.“П.В.“№21, Бизнес център Л. 6,
ет.2, представлявано от Я.Й.О. сумата от 150 лв. разноски по делото.
Решението се обжалва изцяло от непълнолетния Д.Г.Г.
действащ лично и със съгласието на своята майка С.А.Т. чрез пълномощника си
адв. Т.В. ***, с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с доводи
за порочност като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че предявеният иск е
основателен и доказан, че началния момент на давността е започнала да тече на
20.01.2009г. съгласно отразеното в ИЛ и доколкото ЗНИ не се ползва със СПН и
затова не можело да се приеме, че
началния момент на давността е 16.08.2010г. когато е влязла в сила
заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№2827/2010г. Счита, че решението е
необосновано поради необсъждане на доводите описани в исковата молба по
отношение прекратяването на две
изпълнителни производства по перемция, водещо до заличаване на всички
изпълнителни действия, които са
извършени освен тези, които са довели до погасяване на вземането и че в
случая такива действия довели до
погасяване на вземането липсват. Поддържа, че по този начин всички действия са
обезсилени по право, с обратна сила и се считат за неизвършени, тоест че същите
не прекъсват давността. Поддържа, че обезсилването на изпълнителните действия е
с обратна сила и те не се считат да са произвели правно действие, така както се
отнася за непостановен обезсилен съдебен акт.Изводът който жалбоподателят прави
е, че всички изпълнителни действия по
двете изпълнителни дела са обезсилени по право и са заличени с обратна сила
правните им последици, поради което няма как да намери приложение Постановление
на Пленума на ВС №3 от 18.11.1980г. по изпълнително дело, по което са заличени
всички изпълнителни действия и в последствие прекратено поради перемция, тоест
навежда извод, че са заличени всички
последици от образуваното изпълнително дело, включително прекъсването или
спирането на давността по силата на същото постановление.Счита, че няма как да
бъде прекъсната давността на 20.04.2016г. при
депозирана молба за образуване на второто изпълнително дело по описа на
ЧСИ С., защото именно това дело е прекратено по силата на закона и всички прави
последици са заличени. Като неправилни се квалифицират мотивите на съда, че
давността по първото изпълнително дело, прекратено на 14.04. 2013г. е започнала
да тече от тази дата, доколкото давността не се счита за прекъсвана предвид
прекратяването на делото по перемция и
предвид заличените последици и че по същия начин давността не се счита за
прекъсната предвид прекратяване и на второто изпълнително дело също по перемция. Затова поддържа, че
давността е започнала да тече на 20.01. 2009г. и е изтекла преди да бъде
извършено действие по принудително изпълнение годно да прекъсне
давността-19.11.2018г.,когато е депозирана молба за образуване на изп.д.№1924/2018г. Моли да се
отмени решението и се уважи иска като прави и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
от насрещната страна „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД чрез пълномощника си
юрисконсулт К.Т., в който се излагат доводи за неоснователност на
жалбата.Оспорват се доводите развити във въззивната жалба като се поддържа, че
с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение давността се
спира и не тече докато трае заповедното
производство; че давността не тече докато трае процесът относно установяване съществуването на вземането,
съгласно буква „ж“ на ал. 1 от чл.115 от ЗЗД ; че с влизане на заповедта в сила
давността се прекъсва; че от прекъсването на давността започва да тече нова
давност съгласно чл.117 ал.1 от ЗЗД; че неподаването на възражение от длъжника
по чл.415 от ГПК води като последица до прекъсване на давността, защото по
правната си същност това представлява “признаване на вземането от
длъжника“-чл.116, буква “а“ от ЗЗД; че
признаването на вземането от длъжника води до влизане в сила на заповедта за
изпълнение, вследствие на което
давността се прекъсва и започва да тече нова давност, която винаги е
5г.-чл.117 ал.2 от същия закон. Според страната, влязлата в сила заповед
установява със сила на присъдено нещо вземането, като обратната теза застъпвана от жалбоподателя
била заповедта да се приравни на обикновено несъдебно изпълнително основание по
отменения ГПК. Според страната целта на
въведеното заповедно производство по чл.410 от ГПК е да се даде на разположение
на кредитора втори, алтернативен и напълно равнопоставен на исковия осъдителен процес път за събиране на
вземанията, когато същите не са оспорвани. На второ място се поддържа, че съдът
е обсъдил всички посочени в исковата молба обстоятелства, включително и
обстоятелството, че първото изпълнително дело
№1167/2011г. на ДСИ-Пазарджик е прекратено по перемция. Коментирани са
постановките на ППВС №3 от 18.11.1980г. и решение на ВКС №170 по
гр.д.№2382/2017г., ІV г.о. относно приложимостта на тълкувателното решение №2
от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК и действието му във времето, както
и на липсата на указания придаващи му обратно действие и че в случая, с
образуването на първото изпълнително производство /ИД №1167/2011г./ на
ДСИ-Пазарджик давността е прекъсната за първи път съгласно цитираното ППВС
независимо дали са били извършвани или не изпълнителни действия, че след
прекратяване на делото давността е
започнала отново да тече и е отново
прекъсната с образуване на второто изпълнително дело №484/2016г. по описа
на ДСИ С., когато вече е обявено и се
прилага ТР №2 по тълк.д.№2/2013г. Предвид изложеното се иска да бъде потвърдено
изцяло обжалваното решение и присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450лв.
Няма направени доказателствени искания от страните по
спора по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият
окръжен съд провери при условията на чл.269 ал.1 от ГПК валидността и допустимостта
на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във
въззивната жалба и в писмения отговор и
прие за установено следното:
Предявен
е иск с правно основание в чл.439 от Гражданския процесуален кодекс.
В
исковата си молба против ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление в гр.С.,, р-н Л., бул.“П.В.“
№21, бизнес център Л. 6, ет.2, ищецът Д.Г. ***, с ЕГН-**********, действащ
лично и със съгласието на майка си С.А.Т., ЕГН-**********, от същото населено
място поддържа, че ответното дружество е
образувало срещу него в качеството му на наследник на Г.И. Г., изпълнително
дело №1924/2018г. по описа на ЧСИ Д. С., рег.№889, с район на действие Окръжен
съд гр.Пазарджик въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№2827/2010г. по описа на
РС-Пазарджик, за сумата общо от 8625.95лв, от която 7771.92лв главница и
854.03. мораторна лихва за периода 20.01.2009г.-17.07.2010г., ведно със
законната лихва, считано от 16.07.2010г. до изплащане на вземането. Твърди се, че срещу издадената заповед за изпълнение по
цитираното ч.гр.д. наследодателят му не е депозирал възражение по реда на
чл.414 от ГПК. Твърди ищецът, че е приел наследството на наследодателя си баща
по опис, като същото било оценено на 4650лв
и че неговата отговорност следва да бъде ограничена до размера на полученото
имущество, респективно неговата равностойност. Счита, че не дължи претендираната сума поради настъпила
погасителна давност по чл.110 и чл.111 от ЗЗД. Твърди че първоначално по
издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело №1167/2011г. по
описа на ДСИ при РС-Пазарджик, прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК
на 07.10.2015г. В последствие било образувано ИД №484/2016г. по описа на ЧСИ Д.
С., които през 2018г. също било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8., като
през същата година било образувано пред същия ЧСИ и второ ИД №1924/2018г.Твърди,
че принудителното изпълнение е насочено
срещу длъжник и настоящ ищец въз основа на несъдебно изпълнително основание по
смисъла на чл.417 от ГПК поради което изпълняемото право не е установено със сила на присъдено нещо и длъжникът може
да го оспорва с всички възражения.В тази връзка се поддържа, че в случая е изтекла погасителната давност както за главницата
така и за лихвата, като изтичането е станало след образуване на
ч.гр.д.№2827/2010г. по описа на РС-Пазарджик и издаване на изпълнителния
лист.Твърди се, че давността не е прекъсвана
с подаване на заявлението до заповедния съд за издаване на заповед за
изпълнение и че изобщо не е прекъсвана поради липса на започнато исковото производство
за установяване на вземането, както и давността е продължила да тече и по време
на висящността на изпълнителния процес Посочва се т.10 от ТР №2/2013г. определяща
кои действия не са изпълнителни и непрекъсват давността, като в тази връзка се
поддържа, че по ИД №1167/2011г. не са предприемани действия по принудително
изпълнение. Счита, че началният момент от който е започнала да тече давността е
20.01.2009г. когато е настъпила изискуемостта на вземането и е започнала да се
начислява мораторна лихва за забава на плащанията, като 5г. давност била
изтекла на 20.01. 2014г., а 3-годишната на 20.01.2012г. Поддържа, че дори
по ИД №1167/2011г. и ИД №484/2016г. да
са налице действия годни да прекъснат давността, то същите са обезсилени по
право и са заличени с обратна сила правните последици от извършването им, като
двете цитирани изпълнителни дела са прекратени по перемция и че прекратяването
водело до заличаване на всички
изпълнителни действия, които са извършени, освен тези които са довели до
погасяване на вземането. В случая ищецът твърди, че действия довели до погасяване на вземането
липсват и че всички извършени изпълнителни действия са обезсилени по право, с
обратна сила и се считат за неизвършени, тоест не прекъсват давността. Затова
ищецът счита, че задълженията които има по ИД №1924/2018г. са недължими като
погасени по давност на основание чл.110 и чл.111, б.“в“, пред.ІІ-от ЗЗД –за
главница и лихви.Моли да се приеме за установено по отношение на ответното дружество,
че ищецът Д.Г. не дължи сума от 4650лв
по ИЛ, издаден по ч.гр.д.№2827/2010г. по описа на РС-Пазарджик.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД чрез прокуриста З.Д., преупълномощил
юрисконсулт К.Т., в който се излагат доводи за неоснователност на претенцията.Твърди
се, че с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение давността
спира и не тече докато трае заповедното производство, тоест докато трае
процесът относно съществуването на вземането; че с влизане в сила на заповедта за изпълнение давността се
прекъсва и от прекъсването започва да тече нова давност; че неподаването на
възражение от длъжника по чл.415 от ГПК прекъсва давността доколкото последното
представлява своеобразно признаване на вземането от длъжника по чл.116, буква
„а“ от ЗЗД и води до влизане в сила на заповедта за изпълнение, като започва да тече нова давност, която винаги е
5г.-чл.117 ал.2 от ЗЗД; че заповедта за изпълнение не може да се приравни на
обикновено несъдебно изпълнително основание по отменения ГПК,като целта е да
се даде на кредитора втори алтернативен
и напълно равнопоставен на исковия осъдителен процес път за събиране на
вземанията, когато те не са оспорени. Твърди се, че плащането по договор за
заем е неделимо и уговарянето същото да
се връща на погасителни вноски на определени дати не превръща тези вноски в
периодични плащания, доколкото договореното връщане на погасителни вноски е
станало със съгласието на кредитора да приеме изпълнение от длъжника на части.
Развиват се доводи относно действието на тълкувателните решения във времето,
като се акцентира на съдебна практика според която доколкото с новото ТР
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС преурежда отношенията в изпълнителния процес, които
до този момент са били предмет на регулиране с Постановление на Пленума на ВС
№3 от 18.11.1980г., то следва да се приеме, че до влизането в сила на ТР №2 от
26.06.2015г., следва да се прилагат постановките на ППВС №3/1980г., а след
26.06.2015г. да се прилага новото тълкувателно решение, разрешаващо по нов
начин въпросите на съдебното изпълнение. От тази гледна точка ответното
дружество поддържа, че до 26.06.2015г. по образуваното изпълнително дело
№1167/2011г. не е текла погасителна
давност тъй като същата е била спряна от момента на образуването на
изпълнението и че давността е започнала да тече реално от 26.06.2015г. След
тази дата по образуваното ново изпълнително дело №484/2016г. от новия
взискател-цесионер „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД на дата 20.04.2016г. е
поискано да се извърши опис на движими вещи в дома на длъжника, както и е
възложено на ЧСИ да извърши всички необходими действия по изпълнението съгласно
чл.18 от ЗЧСИ; че е насрочен опис на
движими вещи на 01.06.2016г.;че
на 30.08.2016г. е постъпила молба от взискателя за налагане на възбрана върху
недвижим имот в гр.М., и постъпило искане за вписване на постановление за
налагане на възбрана на 16.09. 2016г.; че след прекратяването по перемция на
това ИД, е образувано ново изпълнително дело №1924/2018г. по описа на ЧСИ Д. С.,
като с молбата за образуване от
19.11.2018г. е поискано насрочване на дата за опис на движими вещи, находящи се
на домашния адрес на длъжника/ ищец, с което давността е била прекъсната още
веднъж съгласно мотивите към т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Като
неоснователен се определя довода на
ищеца, че перемцията на изпълнението води до заличаване на всички изпълнителни
действия,които са извършвани освен тези които са довели до погасяване на
вземането, като в тази връзка се препраща към мотивите изложени към т.10 от ТР №23/2013г. на ОСГТК. Моли да
се отхвърли исковата претенция на ищеца
и се присъдят в полза на дружеството направените по делото разноски.
Пазарджишкият
окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Установява
се, че по инициирано от праводателя на
ответното дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД заповедно производство
пред Пазарджишки районен съд за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на дата 16.07.2010г., в полза на
дружеството и срещу длъжника Г.И. Г.,***, е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №1819 от 20.07.201г. с която е разпоредено
длъжникът да заплати на заявителя сумата от 7771.92лв-главница, ведно с
мораторна лихва от 854.03лв за периода 20.01.2009г. до 16.07.2010г. и законна
лихва считано от 16.07.2010г. до изплащане на вземането, както и разноските по
делото от които 172.50лв държавна такса и 100лв-адвокатско възнаграждение. В
заповедта е посочено, че вземането произтича от
сключен договор за потребителски паричен кредит №PLUS-01259776 от 13.09.2008г. В т.12 от заявлението заявителят е посочил, че
погасяването на отпуснатия кредит от 5000лв се извършва на 36 месечни вноски,
всяка от по 228.59лв или следва да се приеме, че срокът на действие на договора е до
13.09.2011г. Посочено е още, че е
настъпила предсрочна изискуемост на договора на дата 20.01.2009г. Заповедта е
връчена на длъжника на дата 02.08.2010г.
и на 16.09.2010г. е издаден изпълнителен лист за вземанията на
дружеството по издадената заповед за изпълнение. Установява се, че на
14.04.2011г. е образувано изпълнително производство под №1167/2011г. –ІІ-район
по описа на ДСИ при РС-Пазарджик за принудително събиране на процесните суми по
посочения изпълнителен лист, като делото е перимирано и производството е прекратено на основание
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК на дата 30.09.2015г. По това изпълнително дело няма
поискани и извършени изпълнителни действия за периода след 26.06.2015г. След
връщане на изпълнителния лист на взискателя,
е подадена молба и е образувано ново изпълнително дело №20168890400484
пред ЧСИ Д. С., с район на действие Окръжен съд Пазарджик на дата 20.04. 2016г.
В тази молба, с вх.№04964 взискателя по
изпълнението и цесионер на вземането „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, е
посочил при условията на чл.426 ал.2, изр.І-во от ГПК конкретен начин на принудително изпълнение за
събиране на паричното си вземане-насрочване на дата за извършване на опис на
движими вещи,находящи се в дома на длъжника като е насрочен опис на дата
14.07.2016г. Опис не е извършен поради междувременно настъпила смърт на
длъжника Г. Г. на дата 18.06.2016г. С нова молба вх.№11216 от 30.08.2016г./л.41/
взискателят е поискал от ЧСИ да бъде конституиран наследника на длъжника Д.Г.Г. като е поискано и извършването на
възбрана на имот намиращ се в друг съдебен район-гр.М., обл.Х.. С разпореждане
от 16.09.2016г. ЧСИ е разпоредил да се наложи
възбрана върху имота. С постановление от 01.11.2018г. изпълнението е
прекратено от ЧСИ поради настъпила перемция-чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. По искане
на взискателя изпълнителният лист му е върнат. На 19.11 2018г. е образувано
трето изпълнително дело за същото вземане от цесионера „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД против наследника на починалия длъжник Г.И. Г., а именно Д.Г.Г. / ИД №20188890041924/ като в молбата
за образуване е посочен изпълнителен способ за събиране на паричното вземане
опис на движими вещи в дома на длъжника и е предоставено на ЧСИ при условията
на чл.18 от ЗЧСИ да извършва всички необходими изпълнителни действия.
Изпълнителни действия няма предприети по делото към момента.
Установява
се, че с протоколно определение от 13.09.2016г. по ч.гр.д.№2452/2016г. по описа
на Пазарджишки районен съд, е прието по опис от наследника малолетния Д.Г. Г. наследството оставено от починалия му на
18.06.2016г. баща Г.И. Г. за което е
изслушана и съдебно-техническа експертиза за оценка на наследствените му имоти,
което е оценено на сумата от 4650лв.
І.Обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Постановено
е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му
компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен
интерес за непълнолетния ищец Д.Г. да установи,
че вземането на кредитора цесионер „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД
към него като наследник на баща си Г.И. Г. е погасено по давност.
ІІ.
Разгледана по същество исковата претенция е неоснователна.
Ищецът Д.Г.Г. действащ лично и със съгласието на майка
си С.Т. чрез пълномощника си адв. В. ***
поддържат, че в конкретния случай погасителната давност е започнала да тече на
20.01.2009г. от който момент е настъпила
изискуемостта на вземането. Доказателства в тази връзка не са ангажирани от
страната която твърди този изгоден за нея положителен факт. Обстоятелството, че
в издадения изпълнителен лист /ИЛ/ е посочена такава дата като начало на срока
за начисляване на мораторна лихва от 854.03лв, само по себе си не може да
доведе до несъмнен извод, че именно от тази дата е настъпила изискуемостта на
вземането. Ищецът следваше при условията на пълно и главно доказване да
установи с допустимите от ГПК доказателства и доказателствени средства за това
какви са били параметрите на сключения между наследодателя на ищеца Г.И. Г. и цедента
„БНП Париба Пърсънъл Фаненс“ ЕАД
договор за кредит, обявен ли е същия за предсрочно изискуем, кога и как,
за да се установи кога точно е настъпила
изискуемостта на вземането предмет на последващо принудително изпълнение.В този
смисъл този довод се явява несъстоятелен и недоказан. Както се посочи ИЛ е издаден на 16.09.2010г., като първото изпълнително
дело е образувано на 14.04.2011г. Към датата на образуване на изпълнителното
дело действат постановките на Постановление на пленума на Върховния съд №3
от 18.11.1980г. според които съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД след установяване на вземането със съдебно решение започва да тече нова
давност и за нейното прекъсване е необходимо предприемането на действия за
принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б.
"в" ЗЗД, като след образуването обаче на изпълнителното дело при
висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира. Налага се
извода, че давността е надлежно спряна до датата на постановяване на новото ТР
№2 от 26.06. 2015г. на ВКС по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК,
с което се преуреждат по нов различен начин института на погасителната
давност и на перемцията, като се приема, че поначало с образуването на
изпълнителното производство давността не се прекъсва и продължава до тече до момента в който взискателят поиска от съдебния
изпълнител да предприеме действия за принудително изпълнение, включително и за
предприеме на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.
Предвид на установената съдебна практика, че в случая ТР №2 от 2015г. по тълк.д.№2/2013г. преурежда института на
погасителната давност в изпълнителния процес по нов начин, в който случай това
преуреждане следва да се прилага само за напред и да важи и за висящите
изпълнителни производства, се налага извода, че до 26.06.2015г. погасителна
давност не е текла тъй като е била
спряна от момента на образуването на изпълнителното производство по ИД№1167/2011г.. Погасителна давност е
започнала да тече отново на 26.06.2015г. при висящо изпълнително дело
№1167/2011г. и е спряна 14.04.2016г. на която дата взискателя по изпълнението и
цесионер на вземането „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ АЕД е поискал от ЧСИ С. да
образува изпълнително дело срещу
длъжника Г.И. Г. и да пристъпи към
принудително изпълнение като извърши опис на движими вещи, находящи се у дома
на длъжника /ИД №20168890400484/. Искането на взискателя е надлежно направено и
с него е посочен определен изпълнителен способ-продажба на движимо имущество на
длъжника чрез търг или публична продан с предприемане на изпълнително действие
в рамките на този способ, а именно извършване на опис и последваща оценка на
движимото имущество. От страна на ЧСИ е насрочена и дата за извършване на описа-14.06.2016г.
Давността е спряла да тече и на дата 30.08.2016г. когато взискателят е поискал
налагане на възбрана върху недвижим имот намиращ се в друг съдебен район и
последвалото разпореждане на ЧСИ от 16.09.2016г. за налагане на възбрана върху
½ ид.ч. от апартамент в гр.М., обл.Х., доколкото възбраната е с цел
извършване на последващ опис и публична продан на този имот предвид и на
неосъществилия се и поискан по-рано опис на движими вещи.Независимо от това с постановление от 01.11.2018г. ЧСИ е
прекратил производство по перемция и от която дата е започнала да тече нова погасителна
давност, като новото изпълнително дело е
образувано на 19.11.2018г. под №20188890401924, като взискателят е поискал да бъде извършен опис на движими вещи,
находящи се в дома на длъжника, с което е прекъсната отново давността. По така
направеното искане няма предприето и извършено изпълнително действие от страна
на ЧСИ.
Предвид изложеното налага се извода, че вземането на
взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД не е погасено по давност. След
влизането в сила на новите постановки от ТР №2 от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. давността е спирана на неколкократно - на
20.04.2016г., на 14.07.2016г., 30.08.2016г., 19.11.2018г. Няма изтекъл срок
по-дълъг от 3 (три) години след спирането на давността на съответната дата за
погасяването на вземанията на кредитора по чл.111 буква“в“ от ЗЗД. Прекратяването
на производството по перемция-чл.433 ал.1 т.8 от ГПК на 01.11.2018г. не променя тази извод,
доколкото не е изтекъл и срок от 5г. за абсолютната давност по чл.110 от ЗЗД за
вземането за главницата. Основният довод
жалбоподателя е, че в резултат на
настъпила перемция, и прекратяване на
съответното изпълнително производство са заличени всички изпълнителни действия, които са
извършени, освен тези които са довели до погасяване на вземането като тези
действия са обезсилени по право, с обратна сила и се считат за неизвършени,
тоест не прекъсват давността и че същите не са произвели правно действие.
Тези доводи не се споделят от въззивната инстанция.
Съгласно т.10 от ТР №2/20015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК , във всички случаи на прекратяване
на принудителното изпълнение, в това число и по перемция /чл.433 ал.1 т.8 от ГПК/ съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като
всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право с
изключение на изпълнителните действия изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са
придобили права,както редовността на извършените от трети задължени лица
плащания. Поставя се въпроса дали се заличават поискани от взискателя да бъдат
извършени конкретни изпълнителни действия за принудително събиране на
вземането, но не предприети такива нито отказани по съответния ред от съдебния
изпълнител, доколкото вина има само и единствено в този случай би имал само и
единствено съдебния изпълнител. Очевидно отговорът се налага от само себе си. Ако в хипотезатата на настъпила перемция на изпълнението е налице обезсилване на предприети изпълнителни действия по право, това не означава безусловно, че
съдът не следва да съобрази техните
процесуалноравни и материалноправни последици по отношение на погасителната
давност, за разлика от хипотезите когато
изпълнителното производство е прекратено
в хипотеза на обезсилени заповед
за изпълнение и изпълнителен лист, като във втория случай предприетите
изпълнителни действия не само не
прекъсват давността по смисъла на чл.116 буква“в“ от ЗЗД, но и че тези действия
освен че се обезсилват по право с прекратяването на принудителното изпълнение, то и не следва
да бъдат изобщо зачетени техните процесуалноправни и материалноправни последици. Тоест от значение е основанието на
което се прекратява изпълнителното производство за начина по който следва да се
преценява обезсилването на предприетите изпълнителни действия в смисъл дали
следва да бъдат зачетени техните процесуалноправни или материалноправни
последици или изобщо не трябва за бъдат
зачетени.
В конкретния случай настоящият въззивен състав намира,
че материалноправните и процесуално правни последици на обезсилените по право
предприети изпълнителни действия следва да бъдат зачетени при прекратяване на
изпълнението по перемция –чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Да се приеме обратното
означава изначално да се елиминират правните последици на всички предприети и
обезсилени изпълнителни действия при редовно проведен изпълнителен процес за
разлика от порочния изпълнителен процес, който се прекратява на друго правно
основание-поради обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист
въз основа на които е било образувано изпълнително производство при която втора
хипотеза освен, че е налице обезсилване на изпълнителните действия с обратна
сила и непроизвели правно действие, но се заличават и правните им последици-материалноправни
и процесуалноправни / решение №170 от 17.09.2018г. на ВКС по гр.д.№2382/2017г.,
ІV г.о., решение №285 от 06.10. 2015г. на ВКС
по гр.д.№1953/2015г., ІV г.о. и други/.
В този смисъл обжалваното решение е валидно, допустимо
и по същество правилно, не страда от пороците посочени във въззивната жалба поради
което ще следва да се потвърди изцяло.
Окръжният съд споделя и мотивите на първоинстанционния
Пазарджишки районен съд изложени към обжалваното решение и на основание чл.272
от ГПК препраща към тях.
При този изход на делото в полза на ответното
дружество ще следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за въззивната
инстанция в размер на 150лв на основание чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37
от ЗПП и чл.25 ал.1 от НЗПП.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №1138
от 06.08.2019г. постановено по гр.д.№1063/2019г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Д.Г.Г., с ЕГН ********** ***, действащ лично и
със съгласие на неговата майка С.А.Т. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
район Л., бул.“П.В.“№21, Бизнес център Л. 6, ет.2, представлявано от Я.Й.О.,
сумата от 150лв /сто и петдесет лева/ разноски направени от дружеството в производството пред въззивната инстанция.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1. 2.