РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Кюстендил, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ч. А. Т.
при участието на секретаря А. А. Х.
като разгледа докладваното от Ч. А. Т. Административно наказателно дело №
20241520200699 по описа за 2024 година
Ф. „*****“, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.С.
обжалва наказателно постановление №24/19.07.2023г., издадено от Директора
на ОДБХ-Кюстендил, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв. на основание чл.471а,
ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Твърди се по жалбата, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, като по
същество липсва извършено нарушение.
Административнонаказващият орган изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства
при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
С АУАН №000293/04.07.2023г. е привлечен към
административнонаказателна отговорност жалбоподателя, за това че при
проверка на 27.06.2023г. в 10.00 часа по повод сигнал, подаден в ОДБХ
относно отглеждане на над 200 кучета в обект, находящ се в с.Е., На място е
установено, че се касае за животновъден обект в поземлен имот с
1
идентификатор №27574.1.1120, с площ от 2 757 кв.м., собственост на „****“
****, находящ се в с.Е., мах.К., общ.Н. С договор за заем за послужване от
10.11.2018г. този имот бил предоставен за ползване на жалбоподателя за
отглеждане/обгрижване на кучета за срок от 10 години.Имотът бил ограден и в
него били затворени голям брой кучета.
При направена справка в информационната система на БАБХ-ВетИС
е установено, че животновъдния обект не е регистриран по реда на чл.137
ЗВМД.
Посочено е в АУАН, че съгласно чл.51 от ЗВМД животните подлежат
на официална идентификация, а животновъдните обекти-на регистрация по
реда на чл.137.Посочено е също така, че съгласно §1, т.36 от ДР на ЗВМД
„животновъден обект“ е всяко място, където временно или постоянно се
отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники
или амбулатории.
Акта е предявен и връчен на И. К., упълномощена с пълномощно от
07.05.2019г., на 04.07.2023г.
При проверката е съставен констативен протокол, в който е са
отразени констатации за извършени нарушения, сред които и описанато.
Въз основа на съставения АУАН на 19.09.2023г.. е издадено
атакуваното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по
АУАН , описано е словесно извършеното нарушение „отглежда животни в
животновъден обект, който не регистриран по реда на чл.137 ЗВМД“.С
посоченото е нарушил разпоредбата на чл.471а, ал.2 вр.чл.51, ал.1 ЗВМД.
Фактическата обстановка не се оспорва от жалбоподателя, като
същата се установи по делото от приложените писмени доказателства и
показанията на св.Б. и Й..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното: Жалбата е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, от
надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване наказателно
постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за
това са следните:
2
В хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обосноваващи
отмяната на атакуваното НП.
Извършеното нарушение се установи по делото от всички събрани
доказателства-показанията на разпитаните свидетели Б. и Й. са изцяло
еднопосочни и пряко кореспондират със съставения констативен протокол,
както и с представените и приети като доказателства по делото снимки, като
част от констативния протокол.
В АУАН и в НП е посочена датата на извършване на проверката, което
е и датата на установяване на извършеното нарушение, което се осъществява с
форма на изпълнителното деяние бездействие и в този смисъл е извършено на
датата на установяването му-датата на проверката и на мястото на
извършването й-стописвания от животновъден обект.
В АУАН И НП е налице ясно описание на установеното нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено, мястото на извършване и дата на
нарушението. Налице е единство между словесното описание на нарушението
и в акта и наказателното постановление и цифровото изразяване на същото с
посочването на нарушената норма на поведение – тази на чл.51, ал.2 ЗВМД.
Наказателното постановление е издадено и в съответствие с
материалния закон.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в
хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена
съвкупност се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което
жалбоподателят, като ползвател на имота, е нарушил разпоредбата на чл. 51,
ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, тъй като към датата на
проверката в стопанисван животновъден обект отглеждат голям брой кучета,
като няма извършена регистрация на обекта по чл. 137 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
Съгласно § 1, т. 36 от Допълнителните разпоредби на Закона за
ветеринарномедицинската дейност - "Животновъден обект" е всяко място,
където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с
изключение на ветеринарни клиники или амбулатории. Ето защо и доколкото в
обекта в с.Е. са се отглеждали над 50 бр. кучета /показанията на св.Б./, то
същото място съставлява "животновъден обект" по смисъла на чл. 137, ал. 1 от
3
Закона за ветеринарномедицинската дейност, независимо от другото,
включително дори "основно" предназначение на обекта – жилищно, стопанско
и др.
Също така, съгласно чл. 176, ал. 1 от ЗВмД - Собствениците на
обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с
цел търговия, на пансиони, изолатори и приюти за животни ги регистрират по
реда на чл. 137, като към заявлението прилагат и удостоверение за завършен
курс по защита и хуманно отношение към животните. Т. е. обекта в с.Е.
подлежи на регистрация по реда на чл. 137 от ЗВмД. Че тези животни се
отглеждат от жалбоподателя не се спори дори и от жалбоподателя, като хода
на съдебните прения, признавайки това обстоятелство, се акцентира върху
това, че животните се отглеждат хуманно и при добри условия и, че обекта им
не е приют, не е развъдник, не се извършва търговия с животните, а те се
отглеждат като домашни любимци.
Възражението за наличие на специална санкционна разпоредба-
чл.449а от ЗВМД, по която е следвало да се ангажира административно
наказателната отговорност на жалбоподателя е енеоснователно.С посочената
разпоредба се санкционира отглеждане на селскостопански животни в
нерегистриран обект.В случая санкционираното нарушение е липсата на
регистрация на животновъдния обект, за което липсва изрична санкционна
разпоредба и приложение следва да намери общата такава по чл.471а ЗВДД.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност,
отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното
нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобно деяние, като конкретни обществено опасни
последици не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки
отделен случай. Още повече в случая се констатира значителен брой животни.
В случая правилно е приложен закона. При проверката от съда
относно начина на определяне размера на административното наказание, при
съобразяване установеното по административно-наказателната преписка, се
4
налага заключение, че същият размер е определен законосъобразно и
правилно. Както вече бе посочено, в случая се касае за значителен брой
животни, отглеждани в животновъден обект, който не е регистриран.
Същевременно за животните са полагани грижи, като тези обстоятелства
налагат заключение за една невисока степен на обществена опасност на
конкретното деяние, ето защо и съдът намери, че правилно е
индивидуализиран размера на административното наказание – имуществена
санкция в минимален размер за нарушението на чл. 51, ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление№24/19.07.2023г., издадено
от Директора на ОДБХ-Кюстендил, с което на Ф. „****“, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр.С. е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв. на основание чл.471а,
ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.
Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5