М О
Т И В
И
към
присъда по НОХД №154/2020г.
по
описа на БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД
Подсъдимият
К.И.Д.,
роден на ***год. в гр.В., с постоянен и настоящ адрес:***, българин, български
гражданин, със средно образование, разведен, работи като смесител в бутилираща
компания „***“-София, неосъждан, с ЕГН: **********, е предаден на съд с обвинение
за извършено престъпление по чл.201 от НК за
това, че на 09.08.2016 год. в с.В., обл.Софийска, в
качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ /технически
организатор във фирма „***“ ЕООД, назначен с трудов договор № 31 от 13.01.2016
год., като са му били дадени права за разпореждане с парични средства от
банкова сметка ***/, присвоил /като наредил парични средства на дружеството към
своя лична банкова сметка, ***ата/
сумата от 8 537.40 /осем хиляди петстотин тридесет и седем и 40 ст./
лева, собственост на „***“ ЕООД, поверени му да ги управлява.
Производството по делото се
проведе по реда на глава ХХVІІ от НПК -съкратено съдебно следствие – по
чл.371,т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителя на
Ботевградска районна прокуратура поддържа обвинението спрямо подсъдимия К.И.Д.,
така както е предявено с обвинителния акт и внесено в БРП за разглеждане. Прокурорът
счита, че са налице достатъчно доказателства, сочещи, че К.И.Д. е извършил
престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност и че за същото
на подсъдимия следва да бъде определено
наказание лишаване за срок от две години, след което да се приложи чл.58а от НК, като на осн. чл.66, ал.1 от НК
изпълнението му се отложи с изпитателен срок от три години.
Защитникът на подсъдимия К.И.Д. – адвокат Г.Д. от САК в съдебно заседание заявява, че са
налице смекчаващи отговорността обстоятелства и същите да се вземат предвид от
съда при определяне размера на
наказанието на подсъдимият, като му се наложи такова в предвидения минимум, като на
осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението му се отложи.
Подсъдимият К.И.Д. в съдебно
заседание, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти,
като производството се разглежда по съкратената процедура по реда на чл.371,т.2
от НПК.
Съдът след като прецени
събраните на досъдебното производство доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид самопризнанието на подсъдимия и обстоятелството, че
изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти и с оглед
проведената процедура на съкратено съдебно следствие по реда на чл.373, ал.2
вр. чл.372,ал.4 вр. чл. 371, т.2 от НПК приема за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, а именно:
„***“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес с.В., обл.Софийска, Телеразвъден
комплекс Медвен била собственост на св.Боряна Чавдарова В. и се занимавала със
селско стопанство, животновъдство и растениевъдство. Управител и законен представител
на дружеството била св.Боряна Чавдарова В..
На 13.01.2016 год., в качеството си на управител на „***“ ЕООД,
св.Боряна Чавдарова В. сключила трудов договор № 31/13.01.2016 год. с подс. К.И.Д., съгласно който, последният следвало да започне работа в
дружеството, считано от 14.01.2016 год. Съгласно сключения договор подс..Д. следвало да работи на длъжност
„технически организатор“ с код по НКПД: 41102007. Горепосоченият трудов договор
бил с изпитателен срок от шест месеца, който бил договорен в полза на
работодателя. На 14.01.2016 год., обв.Д. се явил на работа. Още същия ден, той
бил запознат с длъжностната характеристика за длъжността „технически
организатор“ срещу лично положен подпис от негова страна. В нея подробно били
уредени задълженията и отговорностите на подсъдимия, свързани с изпълнение на ежедневната си трудова
дейност, която най-общо представлявала да организира работниците, на които
местоработата била Телеразвъден комплекс Медвен – с.В., обл.Софийска, да се
грижи за цялостната административна и организационна дейност на фермата, да
следи за необходимостта от суровини, тяхната поръчка и доставка, да осъществява
пряк контакт с управителя и доставчиците. Също така, в длъжностната характеристика
за длъжността „технически организатор“, изрично било упоменато, че се носи
административна и наказателна отговорност за нанесени щети на дружеството в
съответствие с актуалната нормативна уредба. Подс. Д.
бързо навлязъл в работата като се справял с доста динамични ситуации, а също
така бил приет много добре от колегите си и по този начин постепенно спечелил
доверието на св.Боряна В. и това на останалите служители. В резултат на това,
св.В. започнала да дава на подсъдимия
различни пълномощия, като например да отваря пощата на дружеството, да прави
справки и отчети, да контролира разхода на гориво от всяка селскостопанска
машина и лека кола на дружеството, както и да разполага с каса. Когато видяла,
че подс..Д. се справял и с тези задачи, св.В.
решила да даде пълномощия на подс..Д.
да извършва банкови разплащания и такива в брой от страна на дружеството с
различни доставчици и контрагенти, а също така да превежда и трудовите
възнаграждения на служителите. На 06.06.2016 год., св.В. и подс..Д. посетили офис на банка „Райфайзенбанк“
България ЕАД, където св.В. открила два броя разплащателни сметки на „***“
ЕООД, едната от които в лева – IBAN ***,
а другата в евро – IBAN ***. При същото посещение св.В. подписала спесимен от
собствения си подпис, на който било отбелязано че важи поотделно, както и
спесимен, в който се подписали и св.В. и подс..Д., в който било отбелязано, че подписите важат поотделно както и, че подс..Д. имал право да тегли самостоятелно само
до 1 000 лева, равностойността им в евро, да извършва плащания с платежни
нареждания до 1 000 лева, а всички операции над 1 000 лева само заедно със св.В..
При същото посещение било изготвено и пълномощно за пред „Райфайзенбанк“
България ЕАД, с което св.Боряна Чавдарова упълномощила подсъдимия К.Д.
самостоятелно да внася по сметките на „***“ ЕООД в банката неограничено и да
тегли до 1 000 лева и равностойността им в евро, а над тази сума заедно с
упълномощителя св.В.. На 04.07.2016 год. св.В. и подс.Д. отново посетили офис на банка „Райфайзенбанк“
България ЕАД, където св.В. упълномощила подс..Д. да извършва „он лайн“ плащания от сметките на „***“ ЕООД без
ограничения. За целта, банка „Райфайзенбанк“ България ЕАД издала на подс..Д. лично „потребителско име“ и парола, с
което имал възможност да извършва „он лайн“ плащания независимо от св.В..
Поетите допълнителни трудови ангажименти се отразявали на възнаграждението на подс..Д.. Така работата в дружеството
продължила, като подс..Д. извършвал
по-голяма част от плащанията му. Практиката била св.В. да одобрява всички
плащания преди подс.Д. да ги извърши,
като поставяла отметка, че плащането било одобрено. Одобрение не се изисквало
само за плащания до 100 лева.
В началото на месец август 2016 год., св.Иван Динев Динев, който
работел като ръководител земеделие в „***“ ЕООД посетил търговски обект в
гр.Ботевград, откъдето дружеството зареждало гориво, където бил запитан от
служителите доста агресивно, кога щяло да бъде заплатено зареденото до този
момент гориво в размер на около 1 000 лева. Св.Динев се учудил, че горивото не
било заплатено, тъй като дружеството и по-точно подс.Д., който извършвал тези плащания, ги извършвал
навреме, но отговорил, че същото щяло да бъде заплатено в най-кратки срокове.
Св.Динев решил да не съобщава за този случай на ръководството, тъй като
предположил, че подс..Д. щял да заплати
горивото скоро. Няколко дни след това, св.Динев посетил друг търговски обект в
с.Разлив, обл.Софийска, откъдето дружеството купувало комбинирани фуражи,
където отново бил попитан кога дружеството ще заплати получени, но незаплатени
фуражи за сумата от около 1 400 лева. Св.Динев отговорил, че задължението щяло
да бъде заплатено в най-кратки срокове и си тръгнал. На следващия ден, св.Динев
срещнал св.Антониелло Джерардо, който работел като консултант в „***“ ЕООД и го
уведомил за незаплатените суми на доставчици. Св.Джерардо се ядосал, извикал подс..Д. и заедно посетили и двата търговски
обекта в с.Разлив, обл.Софийска и този в гр.Ботевград, където установил, че
действително се дължали парични средства от страна на дружеството, които били
одобрени за плащане от страна на св.В. и неплатени от страна на подс..Д.. Двамата се върнали в офиса на фирмата
и св.Джерардо попитал подс..Д. къде са парите и защо не било платено. Подс.Д. му отговорил, че имал проблеми и до
следобеда на същия ден щял да плати. На следващия ден подс..Д. изплатил задълженията към доставчиците.
На 09.08.2016 год., „***“
ЕООД следвало да плати фактура № 327/25.07.2016 год. към контрагент на
дружеството, а именно „ВИ ЕМ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД във връзка с доставка на
нископротеинов слънчогледов шрот. Сумата по плащането възлизала на 8 537.40
лева. Подс.Д. изготвил документите за плащането и ги
предоставил на св.В. за одобрение, каквато била практиката при извършването на
такива плащания. Св.В. проверила на кой следвало да се плати, основанието за
това, обстоятелството, че наистина се дължали пари на тази фирма и след като
видяла, че реквизитите във фактурата били нанесени коректно, одобрила
плащането. Тогава подс.Д., който трябвало да
извърши плащането, но в същото време спешно се нуждаел от парични средства за
лични нужди, решил да преведе парите по своя сметка, вместо по сметка на „ВИ ЕМ
ЕНЕРДЖИ“ ЕООД и посочената тяхна сметка във фактурата. Подс.Д. извършил плащането „он лайн“, с предоставените му
от банката за ползване само от него „потребителско име“ и парола. Плащането
било извършено от разплащеталната сметка на „***“ ЕООД в банка „Райфайзенбанк“
България ЕАД в евро. Плащането било извършено от подс.Д. „он лайн“, тъй като нямал ограничение за
превежданите суми при такъв вид разплащане. В изпълнение на намисленото,
извършвайки превода, подс.Д. въвел част от
данните по фактурата коректно, а именно името на дружеството, на което се
превеждали парите и основанието. Когато попълвал номера на сметката, по която
следвало да се получат парите, вместо да въведе сметката на дружеството
контрагент, която била посочена във фактурата, обв.Д. въвел номера на своя
лична сметка, а именно IBAN *** „Централна кооперативна банка“АД, на която обв.Д.
бил титуляр. След което извършил плащането на сумата от 8 537.40 лева от сметка
на „***“ ЕООД към своята лична сметка в „Централна кооперативна банка“АД вместо
на „ВИ ЕМ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, както следвало по фактура и одобрение на св.Василев.
Парите били получени в сметката на подс.Д.
в „Централна кооперативна банка“АД, IBAN ***.39 часа на 09.08.2016 год. Още
същия ден, само около двадесет минути по-късно, в 14.00 часа, подс.Д. изтеглил от банковата си сметка в брой
сумата от 5 000 лева, която използвал за лични нужди. На следващия ден
10.09.2016 год. в 09.03 часа, подс.Д.
изтеглил от банковата си сметка сумата от 3 500 лева, която отново използвал за
лични нужди. Остатъкът от 37.40 лева останал по личната му банкова сметка. ***.Д.
присвоил сумата от 8 537.40 лева, които е следвало да преведе с издаденото му
за тази цел пълномощно, „потрбителско име“ и парола от името на „***“ ЕООД на
„ВИ ЕМ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, като използвал парите за лични нужди.
Около 15.09.2016 год.
св.В. получила телефонно обаждане от управителя на „ВИ ЕМ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД –
св.Вихрен Рашков Соколов, който я попитал, кога ще си получи плащането по
фактура № 327/25.07.2016 год. издадена от представляваното от него дружество.
Св.В. му отговорила, че фактурата била платена, тъй като лично тя била одобрила
плащането преди известно време. Св.Соколов от своя страна на висок тон настоял,
че фактурата не била платена и следвало да му се плати в най-кратък срок.
Тогава св.В. извършила проверка на плащанията на дружеството и установила, че
на 09.08.2016 год. от разплащателната сметка на дружеството в евро бил извършен
превод към „ВИ ЕМ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД по горепосочената фактура, но номера на
сметката, по която били преведени парите, не отговарял на този посочен във
фактурата, нито на друга сметка на „ВИ ЕМ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД. Вследствие на това св.В.
се принудила да нареди друг превод и да заплати дължимата сума на „ВИ ЕМ
ЕНЕРДЖИ“ ЕООД. На 18.08.2016 год. св.В. превела на „ВИ ЕМ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД сумата
от 8537.40 лева от разплащателната сметка на дружеството в лева по издадената
фактура № 327/25.07.2016 год.
На 28.11.2016 год.
между „***“ ЕООД представлявано от св.В., от една страна, и подсъдимия К.И.Д., от друга, било сключено споразумение, с което бил прекратен
трудов договор № 31/13.01.2016 год. между „***“ ЕООД и подс.К.Д..
С платежно нареждане от 18.07.2017 год., подс.Д. превел сумата от 1 000 лева на „***“ ЕООД,
като в основанието за превода било записано „вноска“. С платежно нареждане от
23.07.2018 год., подс.Д. превел сумата от
300 лева на „***“ ЕООД, като в основанието за превода било записано „вноска“. С
платежно нареждане от 30.07.2018 год., подс.Д. превел сумата от 200 лева на „***“ ЕООД, като в основанието за
превода било записано „вноска“. В разпит, проведен в хода на досъдебното
производство, св.В. заявила, че с горепосочената сума, общо в размер на
1 500 лева, подс.Д. е погасил частично
дълга си към „***“ ЕООД.
От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че е
била пренасочена сума в размер на 4380.40 евро (8537.40 лева) по сметка IBAN ***.08.2016
год, която сметка била с титуляр К.И.Д.. Сочи се още, че в периода м.април 2016
год. до м.август 2016 год., К.Д. е изтеглил суми от сметки на „***“ ЕООД в
размер на 12 376 лева и 3 236.47 евро. Вещото лице е посочило още, че
по информация на счетоводителя на „***“ ЕООД, потвърдена от приложените банкови
извлечения и справка от счетоводната програма, на 18.08.2016 год. бил извършен
превод в размер на 8 537.40 лева към фирма „ВИ ЕМ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, с който е
покрита непреведаната по сметката на фирмата сума от плащане в евро на
09.08.2016 год. по фактура № 327/25.07.2016 год., когато сумата била преведена
на К.Д..
От назначената по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза е видно, че подс. К.Д. е внесъл
по сметка на „***“ ЕООД сумата от 1 500 лева, като оставали дължими
7 037.40 лева.
Въз основа на изложените
фактически обстоятелства от правна страна съдът приема, че с действията си
подсъдимият К.И.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.201 от НК, за което следва да понесе предвидената от закона
наказателна отговорност.
От обективна страна са
осъществени всички обективни признаци на състава на престъплението от
подсъдимият К.И.Д., а именно: на
09.08.2016 год. в с.В., обл.Софийска, в качеството му на длъжностно лице по
смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ /технически организатор във фирма „***“ ЕООД,
назначен с трудов договор № 31 от 13.01.2016 год., като са му били дадени права
за разпореждане с парични средства от банкова сметка ***/, присвоил /като
наредил парични средства на дружеството към своя лична банкова сметка, ***ата/ сумата от 8 537.40 /осем хиляди петстотин
тридесет и седем и 40 ст./ лева, собственост на „***“ ЕООД, поверени му да ги
управлява.
От обективна страна обвиняемият К.И.Д. на инкриминираната дата
09.08.2016 год. осъществил изпълнителното деяние на престъплението длъжностно
присвояване, разполагайки с пълномощно за „он лайн“ нареждане на парични
средства неограничено от сметките на дружеството, в което работел „***“ ЕООД,
като не превел по сметка на „ВИ ЕМ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД чуждите за него пари в размер
на 8 537.40 лева, дължими от собственика им по фактура за доставка, а ги
превел по своя собствена сметка в друга банка. Обвиняемият е присвоил сумата в
размер на 8 537.40 лева, тъй като след като е получил пълномощията да
управлява, в този смисъл да се разпорежда с паричните средства, находящи се в
банковите средства на дружеството, за което е работел, вместо да ги прехвърли
от името на собственика им на негов контрагент, ги е прехвърлил на себе си.
Посочената сума е била поверена на обв.Д. да я управлява, чрез пълномощно от
управителя на дружеството св.В., съгласно което, обв.Д. е можел да се
разпорежда „он лайн“ неограничено със средствата на дружеството в банковите
сметки на „***“ ЕООД в „Райфайзенбанк“ България ЕАД. От обективна страна
специфичното качество на субекта на престъплението, за което се води настоящото
наказателно производство (обв.К.И.Д.) по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ НК се
обуславя от факта, че обвиняемият е бил назначен на длъжност „технически
организатор“ с код по НКПД: 41102007 в „***“ ЕООД, ЕИК ********* на основание
сключен трудов договор № 31/13.01.2016 год. между него и горепосоченото
дружество, като трудовите му задължения били подробно описани в длъжностната му
характеристика, а също така следвали от дадените му правомощия за управление на
средства и имущество на дружеството.
От субективна страна деянието е извършено от обв.К.Д. умишлено, по
смисъла на чл.11, ал.2 НК, като същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от
извършването му и е искал настъпването им. Обвиняемият е съзнавал, своето
длъжностно качество и задълженията си, съгласно подписания трудов договор между
него и „***“ ЕООД, ЕИК ********* и подписаната от негова страна длъжностна
характеристика. Обвиняемият Д. е съзнавал, че без да има право е използвал като
свои чуждите за него парични средства – сумата от 8 537.40 лева, които му били
поверени да ги управлява от управителката на „***“ ЕООД. Обвиняемият Д. ясно е
съзнавал, че по силата на сключения от него трудов договор и задълженията
описани в длъжностната му характеристика е следвало да преведе инкриминираната
сума на дружеството контрагент „ВИ ЕМ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД. Обвиняемият е имал съзнанието,
че присвоява чужди пари, които са му били поверени да ги управлява, поради
длъжностното му качество и е искал точно това.
Изложените фактически обстоятелства и
правни изводи следват от събраните при разследването доказателства и доказателствени
средства, а именно: показанията на свидетелите Боряна Чавдарова В., Илиян Василев Стоянов, Иван Динев
Динев, Антониелло Джерардо, Вихрен Рашков Соколов и Тони Стоянов Гогов, съдебно-счетоводна експертиза, допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, справка за съдимост, фактура
№**********/25.07.2016г.; фактура № **********/29.07.2016г.;скица №
К01511/19.03.2015г.; извлечение от сметка на ***; протокол за доброволно
предаване от 23.04.2019г.;разписка от Изи пей; разписка от Изи пей от 27.07.2018г.;протокол
за доброволно предаване № 20.06.2017г.; писмено съгласие по чл.62 ал.5 т.1 от
ЗКИ; декларация от К.И.Д.; споразумение за прекратяване на трудов договор №
31/13.01.2016г. от 28.11.2016г.; молба от К.И.Д.; карта за предварителен
медицински преглед; заключение от СТМ „Виамед“ООД; трудов договор №
31/13.01.2016г.; длъжностна характеристика „технически организатор“; декларация
за конфиденциалност; свидетелство за съдимост № 228/20.01.2016г.; копие налична
карта; протокол за доброволно предаване
от 28.09.2017г.; заявка за плащане; платежно нареждане от 30.11.2016г.;
платежно нареждане от 13.09.2016г.;
фактура № **********/31.03.2016г.; аналитичен регистър от „***“ЕООД от
01.01.2016г. до 31.12.2016г.; протокол за доброволно предаване от 25.04.2019г.;
платежно нареждане 18.07.2017г.; платежно нареждане от 23.07.2018г.; платежно
нареждане от 30.07.2018 година; протокол за доброволно предаване от
01.11.2017г.; фактура № 47/26.04.2016г.;
писмо от Райфайзен банк и извлечения от сметка – от стр. 149 до стр. 201;
договор – искане за откриване и обслужване на банкова сметка; *** – 2 бр.; пълномощно; копие на лична карта на Боряна В.;
копие отлична карта на К.Д.; копие от лична карта на Анна Стоилова; писмо на
Райфайзен банк до ОПС-ОСлС; писмо от ЦКБ до ОПС-ОСлС; писмо от ЦКБ до ОПС-ОСлС;
писмо от ЦКБ до ОПС-ОСлС; извлечение от банкова сметка *** К.И.Д.; искане за
получаване на справки от ИФ на „ЕСГРАОН“ и регистрите на Агенция по
вписванията; справка в НБД“Население“;справка от търговския регистър; пълни
данни от НБД“Население“. Всички доказателства са безпротиворечиви, логични и последователни, а
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност установяват по безспорен начин фактите
относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на
престъплението и напълно подкрепят направените самопризнания.
При определяне вида и размера на наказанието
на подсъдимия съдът прие, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства,
а именно: тежкото му социално и материално състояние, изразеното от него
съжаление за извършеното престъпление, чистото му съдебно минало, както и
изминалия голям период от време от извършване на деянието, а също отчете и
отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно: сравнително големия размер
на предмета на престъплението. С оглед на изложеното съдът определи
наказанието при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, и на основание
чл.54 от НК му определи наказание „лишаване от свобода” от 6/шест/ месеца,
което е към минималният размер предвиден за престъплението
по чл.201 от НК. Съдът приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК като намали с
1/3 така определеното наказание на подсъдимия „лишаване от свобода” от 6/шест/
месеца и го осъди на 4 /четири / месеца „лишаване от свобода”. Съдът счете, че са налице
предпоставките за приложението на
чл. 66, ал.1 от НК и прие, че с оглед постигане целите на
наказанието, не е необходимо ефективното му изтърпяване. Предвид това, съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание
за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила. Тъй като не констатира наличие на многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът не приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Съдът намира, че
с така определеното наказание би се изпълнили задачите и целите, които поставя
чл.36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на
законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително спрямо него и спрямо
другите членове на обществото.
Предвид изхода на делото, съдът осъди К.И.Д., да заплати сумата да заплати
сумата в размер на 140.76 лева /сто и четиридесет лева и
седемдесет и шест стотинки/ за направени разноски в досъдебното производство,
платими по сметка на ОДМВР-София, както и 5/пет/ лева държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на Районен съд Ботевград.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си по НОХД №154/2020г. по описа на Ботевградски районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :