№ 22512
гр. София, 02.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110127373 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД срещу ИВ. СТ. Р. , с
която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите,
както следва: сума в размер на 1006,44 лв., представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018г. - м.04.2020 г. за топлоснабден имот,
представляващ ап.26 , находящ се в гр. София, АДРЕС, Б № *** ; 201,08 лв., представляваща
обезщетение за забава върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 27.04.2022 г. , сума за дялово разпределение в размер на 25,71лева
главница, дължима за периода м. 04.19г.- м. 04.20г., както и 6,35лева – законна лихва за
забава за периода 31.05.19г.- 27.04.22г. , ведно със законна лихва върху главниците, считано
от датата на исковата молба 26.05.22г. до окончателно изплащане на вземанията.
По делото е постъпила в срока за отговор молба с вх. № 173781/19.08.22г., депозирана
от ответника ,с която същият заявява , че е заплатил вземането на ищеца и прилага копие
на вносна бележка от 19.08.22г. за заплатена сума в размер на 1363,95лева за задължения
по настоящото гражданско дело в полза на ищцовото дружество.
С молба с вх. № 178944/29.08.2022 г. ищецът е заявил, че след завеждане на исковата
молба ответникът е заплатил претендираните суми в настоящото исково производство,
като претендира единствено юрисконсултско възнаграждение по производството в
минимален размер.
При съобразяване на така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че
доколкото заявените от ищеца искови претенции са били изцяло погасени от ответника ИВ.
СТ. Р. посредством плащането им в хода на процеса, между страните по делото не
съществува правен спор, който да бъде разрешен със сила на присъдено нещо. Няма ли
правен спор, няма нужда и интерес от съдебна защита, а наличието на правен интерес е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежно възникване на правото на
иск, за която съдът следи служебно. Ето защо, независимо, че в случая не е налице изрично
изявление на ищеца за оттегляне или отказ от предявените искове, съдът намира, че
доколкото заявените от него искови претенции са удовлетворени изцяло, то за „ФИРМА“
ЕАД не съществува правен интерес от водене на настоящото съдебно производство. В
подкрепа на този извод е и изявлението на ответника в горепосочената молба от 19.08.2022
г., с която е направено изрично искане за десезиране на съда по настоящото дело. Съдът е
длъжен да обезпечи развитието на едно процесуално допустимо съдебно производство,
поради което в случай че констатира липсата на някоя от абсолютните положителни
процесуални предпоставки за надлежно възникване на правото на иск - правен интерес от
1
заявената с исковата молба съдебна защита, следва да счете, че предявените искове се явяват
процесуално недопустими. Следователно, доколкото в случая заявените от ищеца искови
претенции са изцяло удовлетворени от ответника ИВ. СТ. Р. в хода на процеса, за
„ФИРМА“ ЕАД е отпаднал правният интерес от предявените искове, поради което
образуваното въз основа на тях съдебно производство като процесуално недопустимо следва
да се прекрати.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По тази причина дори
и при прекратяване на делото, както е в настоящия случай, доколкото е налице плащане от
страна на ответника в хода на процеса - след връчване на препис от исковата молба , с
извънпроцесуалното си поведение той е дал повод за завеждане на делото срещу него,
поради което безспорно следва да понесе сторените по същото разноски. С молбата от
19.08.2022 г. ищецът е претендирал единствено присъждането на такива за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, които съдът намира, че следва да му бъдат
присъдени в минимален размер от 100 лв. Съдът определя размера на юрисконсултското
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон
за правната помощ и съответно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
като съобразява вида и обема на извършената дейност от пълномощника на ищеца и липсата
на фактическа и правна сложност на делото.
По изложените съображения, съдът намира, че като процесуално недопустима исковата
молба следва да бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство по гр. дело №
27373/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 69 състав, следва да се прекрати.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 104952/26.05.2022 г. по описа на СРС, подадена от
„ФИРМА“ ЕАД, ЕИК **** срещу ИВ. СТ. Р. с ЕГН ********** и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 27373/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 69 състав.
ОСЪЖДА ИВ. СТ. Р. с ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, АДРЕС на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата
от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата
съдебна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2