Определение по дело №526/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 257
Дата: 27 април 2021 г. (в сила от 27 април 2021 г.)
Съдия: Таня Димитрова Евтимова
Дело: 20212100500526
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 март 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 257
гр. Бургас , 27.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Йорданка Г. Майска

Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500526 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, вр. с чл.121 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Поделение за пътнически превози“, ЕИК:
1754056470209 със седалище и адрес на управление в гр.София, 1 202, ул.“Заводска“ № 1,
представлявано от директора М Р Б чрез юрисконсулт К Д против определение от
10.02.2021г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 587/2020г., с което е оставен
без уважение отводът на дружеството за местна подсъдност.
Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, тъй като районният
съд е приложил неправилно нормата на чл.114 от ГПК. Според дружеството изборната
местна подсъдност по трудови дела е по „мястото, където работникът обичайно полага своя
труд“, но това не означава, че исковете могат да се предявят и по мястото на работа на
работника или служителя, т.е. там, където работникът предоставя работната си сила и полага
своя труд. Жалбоподателят подчертава, че седалището му е в гр.София, а по делото не се
съдържат данни, от които да се заключи, че ищецът полага труд в Екипировъчен пункт –
гр.Бургас. Поради това, жалбоподателят иска от съда да отмени процесното определение. В
подкрепа на твърденията си, жалбоподателят представя длъжностна характеристика.
Ответната страна – И. С. И. не представя писмен отговор.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на И. С. И.
против „Поделение за пътнически превози“ – София при „БДЖ – Пътнически превози“
1
ЕООД с правно основание чл.357, вр. чл.188, т.1 от Кодекса на труда. Ищецът иска от съда
да отмени наложеното му дисциплинарно наказание „забележка“, за което е издадена
заповед № Д-186/05.08.2020г. от директора на „Поделение за пътнически превози“.
В отговора по чл.131 от ГПК ответното дружество – работодател прави възражение за
местна подсъдност.
С определение от 10.02.2021г. Районен съд – Бургас оставя без уважение
възражението на ответника. За да постанови това определение, съдът приема, че в трудовия
договор и в допълнителните споразумения към него изрично е посочено, че мястото на
работа на ищеца е в Локомотивно депо София, Екипировъчен пункт – Бургас, поради което
на основание чл.114 от ГПК, компетентен да се произнесе е Районен съд – Бургас.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Съгласно разпоредбата на чл.121 от ГПК заинтересованата страна може да обжалва
определението във връзка с подсъдността. Според чл.274, ал.1, т.2 от ГПК определенията
могат да се обжалват с частни жалби в случаите, изрично предвидени в закона. Според
мотивите по т.9в от ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013г.
определението, което решава въпроса за подведомствеността и подсъдността, подлежи на
въззивно обжалване на основание изричните норми на чл.15, ал.2 и чл.121 от ГПК.
В конкретния случай частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е насочена срещу определение, с което е оставено без уважение
възражението на ответната страна за местна подсъдност по чл.114 от ГПК.
Поради това, частната жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.114 от ГПК работникът може да предяви иск срещу
работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. В конкретния случай е
безспорно установено по делото, че мястото на работа на работника е в Екипировъчен пункт
Бургас, представляващ част от „БДЖ– ПП“ ЕООД, Локомотивно депо София. В този смисъл
е съдържанието на трудов договор № 1/28.06.2012г., допълнително споразумение №
1576/09.11.2016г. и на заповед № Д-186/05.08.2020г., с която е наложено дисциплинарното
наказание на ищеца. При това положение, компетентен да разгледа делото по правилото на
чл.114 от ГПК за местната подсъдност е Районен съд – Бургас.
Възражението на частния жалбоподател, че Екипировъчен пункт – Бургас не е
мястото на работа на ищеца, тъй като този пункт не е звено, клон или поделение на
дружеството – работодател, няма оперативна самостоятелност и не се явява работодател на
ищеца, е неоснователно. Разпоредбата на чл.114 от ГПК свързва местната подсъдност по
трудови дела с района на съда, в който се намира мястото на обичайното полагане на труд, а
2
не с организационната структура или със седалището на работодателя. След като в трудовия
договор и в допълнителното споразумение изрично е записано, че мястото на работа на И. е
в Екипировъчен пункт Бургас, то не може да има съмнение, че това е мястото, където
последният полага труд и мястото, с което нормата на чл.114 от ГПК свързва изборната
подсъдност по трудови дела. Съдържанието на представената към жалбата длъжностна
характеристика не променя този извод, тъй като в нея е записано само мястото в структурно
звено на предприятието, но и това, на което работникът обичайно ще полага труд.
По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и трябва да се остави
без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното определение.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, шести въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.02.2021г., постановено от Районен съд – Бургас
по гр.д. № 587/2020г., с което е оставен без уважение отводът на „Поделение за пътнически
превози“, ЕИК: 1754056470209 със седалище и адрес на управление в гр.София, 1 202,
ул.“Заводска“ № 1, представлявано от директора М Р Б за местна подсъдност.
На основание т.9в от ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №
1/2013г., определението не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията
на актовете, предвидени в чл.274, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3