Номер 1021.09.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаIII състав
На 21.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Георги Н. Грънчев
Светла В. Даскалова
Секретар:Петранка А. Паскалева
Прокурор:Милена Николова Гамозова (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно
наказателно дело № 20203000600299 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят Н. И. А. се явява лично, като се води от ОЗ „Охрана“ Варна,
представлява се от адв.С.Н.М., АК-ТЪРГОВИЩЕ, редовно упълномощена от първата
инстанция.
За Апелативна прокуратура Варна се явява прокурор ГАМОЗОВА
АДВ.М.: Да се даде ход на делото. Нямаме искания за отводи. Представям два
протокола за разпит пред съдия на свидетел, по реда на чл.223, ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Нямаме искания за отводи, няма да
представям нови доказателства. По представените днес от защитата протоколи за разпит не
възразявам да се приобщят.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, а по
отношение на представените в днешното с.з. от защитата на обв.лице надлежно заверени
протоколи от извършен разпит пред съдия на малолетния свидетел-пострадал в резултат на
деянието И.С. и съседка на брата на майката на пострадалото дете - Роза Христова, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал представените днес
писмени доказателства: 2 бр. заверени копия от протоколи за разпит на свидетелите Роза
Христова и И.З.С. от 15.09.2020 г.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ГРЪНЧЕВ
ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.М.: Уважаеми Апелативни съдии, частната жалба е подробна, мотивирана но
във връзка само с представените на ДП разпити. В днешното с.з. представих два разпита,
един от които е на пострадалото лице И.С.. Моля да обърнете внимание на този разпит
защото е много важен за изхода на ЧНД. В този разпит пострадалия И.С. твърдо заявява, че
по принцип дали е имало нож или не, тепърва ще се изяснява, но след като излезли от
къщата на чичо му както казва той баща му е сложил ножа отзад, и през цялото това време
докато отидат до пазара, където са наели такси за в къщи той изобщо не е държан за ръка,
срещу него не е насочван нож, а съвсем спокойно са се движили баща и син. Това момче
приема обвиняемия за свой баща. Той е при него от три годишна възраст, повече от десет
години живее при него, и то в тази къща където баща му след като е отишъл да търси
съпругата си, тъй като две нощи съпругата му с детето не са се върнали в къщата в
с.Светлен той му е казал „хайде да си ходим в къщи“, което означава, че още тогава И.М. и
неговата съпруга е заявил, че взима детето си за да го отведе в къщи, тъй като майката
същата вечер не е била в тази къща. Няма как едно 13 годишно малолетно дете да се остави
в къща, където има много хора, майката я няма, още повече, че детето не е добре
здравословно, има психически отклонения, за което взима инвалидна пенсия. Въз основа на
всичко това не може един баща да си зареже детето, без да го прибере в къщата, където
живее повече от десет години. И той е негов син. И сина е приел, че той е негова баща. Не
може да го остави в чужда къща. През периода от излизане от къщата до пазара, където са
наели такси, за да се върнат в собственото си жилище е някъде около 10 км. Той не е бил
държан, не бил принудително задържан до себе си, той е вървял редно до него един до друг.
В таксито обвиняемият се качва до таксиметровия шофьор, а момчето на задната седалка, но
те се връщат в къщи, майката я няма нея вечер и никой не знае къде е. Не може той да си
остави детето. След като са се прибрали в къщата, съвсем спокойно бащата е казал да слезе
да вземе яденето и да вечерят. Момчето и това е направило. То е било абсолютно свободно
да се разхожда в къщата. Слязъл взел яденето и започнали да вечерят. През това време след
около половин-един час пристига полицията. Дори не са били заспали, гледали са телевизия.
Бащата по никакъв начин не е ограничил свободата на своя син. Просто го е прибрал от
града. Все пак не може едно дете на 13 години да се движи така спокойно. Всеки родител ще
го направи това.А момчето освен това не е и здраво, то е с психични отклонения. По делото
все още няма изготвена експертиза. То не си знае годините. Казва, че е на 14 години, а то е
на 13 години. Казва, че учи в Търговище, а то учи на село в седми клас. В показанията му
пише, че единствено може да си пише само името, но то изобщо не може да се опази дори.
Затова в показанията казва че единствено с майка си може да живее. Защото тя е поела
ангажимент, и която не ходи на работа да се грижи за това момче. Такова дете не може да се
остави на произвола на съдбата. Затова е отговорността на бащата, а впоследствие от
показанията на свидетелите И.М. и неговата съпруга Е. се указва, че той едва ли не е
ограничил свободата на сина си. Как да стане това? Как из града ще го остави, след като не е
2
живяло в този град. Идва на гости само по няколко дена. Не може. Аз оборвам
основателното предположение за извършване на деянието. Не може, не е редно един
добросъвестен баща да си зареже детето в град, където майка му не е до него. Той се
отглежда от майката, а нея я няма. как да го остави?. А това за ножа впоследствие ще го
уточним, защото той не е носил нож. Това се вижда от показанията на представените днес
писмени доказателства - протокола на Роза Христова. Тя казва тръгнали някакви две деца да
бягат по входа, някакъв мъж ги гонил, не познава момчетата, не познава мъжа, мъжът нищо
не носил в ръцете си. Това е просто някаква съдба, където умишлено двамата брата и
майката на пострадалото дете скрояват някакъв номер, за да го вкарат в затвора, защото той
пиел и създавал проблеми в къщи. Но всичко е това. Да, за пиянството да да, за кавгите да,
но да го изкарат, че той ограничава свободата на собствения си син, където казва на самите
хора на брат й, там където е бил сина й, да каже „хайде отиваме си в къщи в Светлен“. Това
значи, че няма принуда, няма незнайно място къде да го отведе. Той го отвежда в къщи.
Дори предишните свидетели казва „той го взе за да го отведе в къщи“. То се знае, той е
баща, как няма да го вземе. Детето не е добре, не може да го остави в чичото. Кой е чичото?
Майката я няма там.
Ето защо от добронамерените постъпки на бащата не може да се правят изводи, че
има обосновано предположение, че е отвлякъл сина си. Дори и да не биологичен син, то той
е живял с него повече от 10 години. Той го е издържал, майката е само с една инвалидна
пенсия, и тази пенсия е дадена на момчето. Тя се грижи за него, но той всеки ден ходи на
работа и изкарва прехраната на семейството. И сега като е задържан кой ще ги изхранва. Те
са се върнали пак на село, и живеят пак в къщата там където са живели, но него го няма. И
кой ще им изкарва прехраната. Как ще изкарат зимата, кой ще им купи дърва? този брат,
който е наклеветил обвиняемия.
За мене това е неприемливо, няма обосновано предположение. Това, че е рецидивист
е заради пълна юридическа неграмотност. Той не е потърсил услугите на адвокат, за да бъде
реабилитиран. От 2005 година същият не е извършил никакви престъпления. Само се е
грижил за това семейство. И това ли е благодарността, която те са му скроили с този номер.
Защо са се върнали на село? Брат й как ще ги изтърпи, при положение, че и той има 12
годишна дъщеря, а пък сина й е 13 годишен и не е добре. Как ще живеят в една къща ли,
или тя ще си намери квартира?. Това няма как да стане, защото това дете иска грижи.
Ето защо много Ви моля да се съобразите с протокола представен днес за разпит на
самото пострадало лице, където той казва че никой не го е ограничавал.
Аз не искам цялостна отмяна искам само изменение от „задържане под стража“ в
„домашен арест“. Нека да си бъде в къщи, покрай тях, за да може да продължи да се грижи
за това семейство.
3
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, моля да оставите без уважение
подадената въззивна частна жалба. Макар в нея както и днес адв.М. да се опита да направи
обстоен анализ на доказателствата, аз считам, че такъв не е необходим към момента,
доколкото това нещо предстои в дело по същество.
Доколкото съдът се е занимал само с това налице ли са предпоставките на чл.63 от
НПК, аз считам, че те са налице. Налице е обосновано предположение за съпричастност на
обвиняемия към престъплението за което е привлечен към наказателна отговорност. И макар
адв.М. да не извърши анализ на важните обстоятелства, а именно по какъв начин е нахлул в
къщата на брата на неговата фактическа съжителка, какво е носил в ръката си, което се
извежда от гласните доказателства по делото, по какъв начин е накарал детето да тръгне с
него, какво е изпитвало детето, какво са изпитвали роднините на детето – вуйчо му и
неговата съпруга и др. братовчед, аз считам,че това са важните обстоятелства, които сочат в
посока на това, че е налице това обосновано предположение.
По отношение на втората необходима комулативна предпоставка, а именно реалната
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление, доколкото се
намираме в хипотезата на чл.63, ал.2 т.3 от НПК и е налице оборима презумпция, а
доказателствата по делото категорично не водят до каквото и да е обстоятелство, което да
оборва тази презумпция имам предвид характеристичните данни, които са приложени по
делото и неговата справка за съдимост, аз считам, че предпоставките по чл.63 НПК са
налице и ОС в Търговище е възприел правилния подход като е наложил най-тежката мярка
за неотклонение на обвиняемия „задържане под стража“, която считам, че се явява най-
адекватна. В този смисъл моля да се потвърди определението на първоинстанционния съд.
ЖАЛБ.АХМЕДОВ: Искам да кажа, че аз се обадих на 112. Когато дойдоха
полицаите ме събориха, биха ме, то и детето го видя това нещо. От съда искам подписка,
или мярка под гаранция, или домашен арест. Не съм правил такива неща.
Съдът се оттегля на тайно съвещание
Съставът на Варненския Апелативен съд, съобразявайки доводите на страните,
изложени в днешното с.з., и след цялостно запознаване с материалите по делото констатира
следното:
Предмет на ревизия по реда на чл.64 от НПК е определение на ТОС, постановено на
09.09.2020 г. по ЧНД № 158/2020 г. по реда на чл.64 от НПК, във връзка с чл.63, ал.2, т.3 от
НПК, с което е взета най-тежката мярка за неотклонение по отношение на обв.Н.А. -
„задържане под стража“.
Първоинстанционният съд се е позовал от една страна на първата предпоставка на
нормата на чл.63, ал.1 от НПК, като същевременно е приел, че не е налице опасност обв. да
извърши престъпление, или да се укрие, т.е. не е налична втората предпоставка на чл. 63,
ал.1 от НПК. Но с оглед на повдигнатото обвинение, и по-точно наказанието, което се
4
предвижда за него -по смисъла на чл.142, ал.3 НК - от 10 до 20 години лишаване от свобода,
е налична хипотезата на чл.63, ал.2, т.3 от НПК.
Отчетено е и съдебното минало на обвиняемия, и най-вече факта, че същият се води
осъждан, доколкото липсва постановена съдебна реабилитация, с оглед многократните
предходни осъждания за различни престъпления против личността и собствеността.
В днешното с.з. от представените от защитата писмени материали, а именно
протоколи за разпит на свидетеля И.З.С.-малолетен и пострадал в резултат на деянието, и
свид. Роза Христова, и двата разпита са извършени в производство по чл.223, ал.1 от НПК
пред съдия, а по отношение на малолетния свидетел е спазена и разпоредбата на чл.104 от
НПК, съставът на въззивния съд констатира, че към настоящия момент /и с оглед на
твърденията на самия защитник/, а и от материалите по делото това е видно, не може да се
направи категоричен извод досежно истинността на изложеното от пострадалото дете в хода
на извършения разпит, респ. дали тези показания могат да се ценят, с оглед на данни за
неговата психическа лабилност, т.е. в хода на провежданото ДП е необходимо да бъде
назначена СПЕ, която по безспорен начин да установи неговата свидетелска годност.
Изложеното по-горе като цяло обосновава извода за това, че и към настоящия момент
изводът за наличие на обосновано предположение във връзка с извършено от обвиняемото
лице деяние наказуемо по чл.142, ал.3, т.5 от НК не е разколебан. Съдът отчита, както
впрочем е сторил това и първоинстанционният такъв, цялата до момента събрана
доказателствена съвкупност, поради което и намира, че е налична разпоредбата на чл.63,
ал.1 от НПК.
За наличието на втората предпоставка, този съд се базира на материалите по делото,
и най-вече характеристиката, приложена по делото, изготвена от инспектор при РУ Попово,
както и данните за осъжданията на лицето: установява се, че личността му се отличава с
висока степен на обществена опасност, което дава основание да се приеме, че при по-лека
мярка за процесуална принуда от „задържане под стража“, на този етап с оглед началната
фаза на разследването, е налице опасност той да извърши престъпление.
С оглед на всичко изложено по-горе изводът на първостепенния съд за адекватност
на мярката за неотклонение „задържане под стража“ на този етап от разследването се явява
правилен и законосъобразен, поради което и на основание чл. 64, вр. чл.63 от НПК съставът
на Варненския апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Окръжен съд-Търговище,
постановено на 09.09.2020 година, с което по отношение на Н. И. А. , ЕГН **********,
обвиняем по до съдебно производство № 619/2020 г. по описа на РУ на МВР-Търговище е
5
взета мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.32 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6