Решение по дело №150/2023 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: 153
Дата: 20 декември 2023 г.
Съдия: Емилия Кирилова Кирова Тодорова
Дело: 20237090700150
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

151

Габрово, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на двадесети декември, две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ПЕТРАКИЕВА

                                                                                 ДАНИЕЛА  ГИШИНА

                                                                                            

при секретаря Мариела Караджова и с участието на прокурор Пламена Дичева за Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 150 от 2023 година по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

 

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-1861 от 19.10.2023 г., подадена от и.д. директор РДГ – Ловеч, в качеството му на административнонаказващ орган, против Решение № 46 от 11.07.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 65 на РС – Тетевен.

С атакуваното съдебно решение е отменено НП № 875 от 14.02.2022 г., издадено от Дирктор на РДГ - Ловеч, с което на Ц.В.Ц. от гр. Тетевен, с ЕГН: **********,  е наложена глоба на основание чл. 266, ал. 1, пр. седмо, във вр. с чл.213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/ в размер на 75 лв., както и глоба в размер на 75.00 лв. на основание чл. 266, ал. 1, пр. седмо, във вр. с чл.213, ал. 1, т. 2 от същия нормативен акт.

Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:

На 17.12.2021 г. в с. Голяма Брестница, в двора на нарушителя, находящ се на посочен адрес, същият съхранява 4,5 куб. м дърва за огрев по изброени видове и количества, немаркирани с производствена контролна горска марка /КГМ/ и непридружени с превозен билет /ПБ/. Отчетени са две нарушения, всяко от тях санкционирано с горепосочената глоба и на цитираните правни основания.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП.

За да постанови съдебния си акт, РС е приел, че АУАН за нарушението е съставен в отсъствието на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и не е предявен и след това на същото. В акта е посочено, че то отказва да го подпише и получи. Чрез незапознаване на адресата на акта с неговото съдържание е нарушена нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, което е достатъчно основание за отмяна на процесното НП. Цялото производство в досъдебната фаза е проведено без участието на дееца, което е довело до правото му на защита. В първоинстанционния съдебен акт не са обсъждани други основания за прогласената отмяна на процесното НП.

Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

Излагат се съображения по редица въпроси, незасегнати от първоинстанционния съдебен акт. По отношение на конкретното отменително основание – съществено нарушение на процесуалните правила, препятствало правото на защита на привлеченото към отговорност лице, касаторът възразява, че към нарушителя е отправена покана за съставяне на АУАН устно, по време на проверката, на която той е присъствал лично, след което той си е тръгнал и не е изчакал да му се състави и връчи този акт. Той е бил наясно със съдържанието на обвинението, адресирано към него и правото му на защита не е накърнено. Това, че си е тръгнал по собствено желание преди да му се състави и връчи акт, не следва да води до отмяна на НП, съставено за едно доказано нарушение. Освен това по преписката е налице постановление на прокурор за отказ от образуване на наказателно производство, в което е посочено, че формално са налице признаците по чл. 235, ал. 2 от НК, но поради ниската степен на обществена опасност на деянието  наказателно производство не следва да се образува, а преписката следва да се изпрати на РДГ – Ловеч за налагане на административно наказаие по реда на ЗАНН. По тази причина следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и само въз основа на това постановление да се образува административнонаказателно производство, при което не е задължително съставянето на АУАН. По тази причина дори и да са налице пороци при съставянето на процесния такъв, същите не могат да доведат до съществено опорочаване на процесното НП. Изложени са и доводи в подкрепа на доказаността на деянието, обсъдени са представените доказателства по делото, липсата на елементи от състава на нормата на чл. 28 от ЗАНН.

 

В проведеното по делото открито съдебно заседание за касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Т., която поддържа депозираната жалба.  

Ответната страна не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.

 

При направената от настоящата съдебна инстанция проверка за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното:

НП е издадено от Директор на РДГ – Ловеч, а АУАН – от горски инспектор при РДГ – Ловеч. АУАН и НП са съставени от оправомощени административни органи и в тях нарушението е ясно описано, като описанието кореспондира с хипотезата на сочените като нарушени правни норми.

В съставения и приложен по делото АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП, не е положен подпис на адресата, а вместо това е отбелязано, че той отказва да го подпише, като фактът е удостоверен с подписите на двама свидетели, с посочени имена и ЕГН, различни от свидетелите, посочени като такива при съставянето на акта.

На процесната дата, на която се твърди, че е извършено нарушението, е съставен Констативен протокол /КП/, в който е отразено, че на посочения в НП адрес се съхраняват 9.5 куб. м дървесина от посочени видове. Собственикът на имота и санкциониран с процесното НП е представил на проверяващите превозен билет от 10.09.2021 г. за 5 куб.м дървесина, според който ПБ дърветата са маркирани с производствена марка с отразен номер. ПБ е приложен към преписката. Представен е и още един ПБ от същата дата, но той е предназначен за друг получател и друг адрес на доставка, което е отразено в същия КП. При направения на наличната дървесина оглед се установява, че дърветата не са маркирани с производствена марка, с КГМ или с общинска такава.

Въпреки това АУАН и НП са съставени за притежаването не на 9,5 куб.м, а на 4,5 куб.м немаркирана дървесина без същата да е съпроводена и от ПБ. За останалите 5 куб.м съхранявана и също немаркирана дървесина от Ц. не е търсена административно-наказателна отговорност.

Описаното в КП се потвърждава от свидетелските показания на свидетеля Л. Л., участвал при извършването на проверката. Свидетелят сочи, че на привлеченото към отговорност лице било разяснено, че не му се признават като законно придобити тези 4,5 куб м. дървесина /разликата между намереното количество, и това, за което е представен ПБ от предходната година/, след което лицето напуснало двора, в който се извършвала проверката. Проверката продължила в присъствието на допълнително извикани служители от РУП – Ябланица, които присъствали на повторно разглеждане на дървесината, след което бил съставен и процесният АУАН, на място. Преди съставянето от лицето била поискана лична карта за снемане на самоличността му именно за тази цел. Проверяваното лице съдействало до момента, до който не разбрало, че ще му бъде съставен акт, след което започнало да се държи арогантно и демонстративно си отишло, като отпътувало в неизвестна посока. Според свидетелските показания Ц. бил известен както за какво нарушение ще му бъде търсена АНО, така и че за целта ще му се състави процесният акт. Тези показания се потвърждават и от свидетелите О. и Х..

По делото е приложено Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 27.01.2022 г. на зам. районен прокурор, според което формално е осъществен съставът на престъплението по чл. 235, ал. 2 от НК, но обществената опасност на същото е явно незначителна, поради което наказателното производство не следва да се образува, а преписката следва да се изпрати на директора на РДГ – Ловеч за налагане на административно наказание по реда, предвиден в закона и в рамките на неговите правомощия.

Съгласно чл. 40 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. В случая от свидетелските показания става ясно, че преди съставянето на АУАН на адресата му е било съобщено, че такъв ще му бъде съставен както и за какво точно нарушение ще бъде това. Действително няма изисквания поканата да бъде непременно в писмена форма, нито има срок, в рамките на който да се отправи тя преди съставянето на акта. Актът следва да се приеме за редовно съставен, той съдържа всички необходими реквизити, вкл. свидетели по съставянето му, както и такива по отказа на адресата му да го получи. За съставянето му адресата му е бил уведомен, но той по собствена воля не е пожелал да участва в производството и да получи екземпляр от него.

Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно. По делото не са налице данни за изпълнението на това задължение. Съставянето и подписването са действия, различни от предявяването, като за всяко от тях законодателят предвижда определи правила и последователност за изпълнението им. В случая актът не е предявен на адресата, въпреки, че е съставен в негово отсъствие. Последващото предявяване на акта е задължителна стъпка в процеса, т.к. адресата му може въз основа на него да направи възражения, да представи доказателства и да вземе участие в процеса, въпреки че до този момент не е участвал в него.

Съгласно нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, в настоящата си редакция, обаче без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В случая е налице последната хипотеза – прокурорът е постановил отказ от образуване на АНП и е изпратил преписката на директора на РДГ – Ловеч за търсене на административноназателна отговорност. В този случая законът предвижда, че АУАН не е нужно изобщо да бъде съставян, поради което дори и да са налице пороци в процесния, то същите не следва да се считат за съществени и да опорочават в такава степен АПН, че НП да бъде отменено на такова процесуално основание. Налице е хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и АУАН се замества от постановлението на РП, каквото е законодателното предвиждане на редакцията на текста от 2017 година.

В заключение от гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице не е накърнено. Същото е било уведомено за какво нарушение и по какъв ред ще му бъде търсена такъв тип юридическа отговорност, но само се е поставило в положение да не участва в установяването на деянието посредством съставянето на АУАН, като след като е било известено за това развитие на събитията то е напуснало мястото на проверката. Освен това е взело участие в настоящото съдебно производство, подавайки жалба срещу процесното НП и имал възможност да се защити, от която се е възползвало активно.

В случая нарушението е установено по безспорен начин, установен е и нарушителят. От процесния ПБ е видно, че именно той е лицето, което живее на посочения адрес, на който е съхранявана дървесината с неустановен произход и този факт не е бил спорен в производството пред РС. В самата своя жалба Ц. сам сочи, че именно той е приел, нарязал и съхранявал дървата, като ги оставил на улицата да изсъхнат. Сам заявява, че му било съобщено, че ще му бъде съставен акт за административно нарушение – т.е. той несъмнено е бил уведомен за това намерение от страна на контролните органи. От КП и свидетелските показания става ясно по безспорен начин, че намерените в двора на Цанков дърва не са били нито маркирани, нито съпроводени с превозен билет. Този извод на проверяващите не е приложен по отношение на цялото количество намерена дървесина, а само за това количество, за което не е представен ПБ. В ПБ от предходната година, издаден на името на лицето и на който се позовава то, изрично е записано, че „дървесината е маркирана с производствена марка Б 0410“, каквато маркировка не е открита на цялото количество находящи се в имота на Цанков дърва. Нарушението не е маловажно, количеството на намерената дървесина е такова, че като административно нарушение процесното не покрива състава на чл. 28 от ЗАНН.

Според посочената в НП като нарушена норма на чл. 266, ал. 1 и чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ, в редакцията му към съставяне на НП, която е по-благоприятна за дееца, поради което и приложима за случая, наказва се с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. В случая става въпрос за съхраняване на дървесина с неустановен произход. Цитираната разпоредба на чл. 213, ал. 1, т. и т. 2 предвижда изрично, че се забраняват покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: 1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка; 2. дървесина, непридружена с превозен билет. Налице са и двете хипотези, поради което и на основание чл. 18 от ЗАНН за всяка от тях се налага отделно самостоятелно наказание, както е подходил в случая и АНО. Количеството намерена дървесина не е малко, освен това и поведението на дееца по време на проверката е укоримо, той не само че не е указал съдействие, ами е и напуснал сам мястото на извършване и установяване на деянието, не е съдействал за установяване на самоличността си и необходимите им в тази връзка данни, като по този начин е затруднил проверяващите органи.

Като е отменил процесното НП, издадено за установено от обективна и субективна страна нарушение и при спазване на законовите изисквания, първоинстанционният съд е издал незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а отмененото с него НП следва да се потвърди като законосъобразно.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на жалбоподателя моли за присъждане на деловодни разноски, за настоящата съдебна инстанция в размер на 150.00 лв., които са дължими на основание чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК. 

 

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Съдебно решение № 46 от 11.07.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 65 от 2023 г. по описа на Районен съд Тетевен, с което е отменено НП № 875 от 14.02.2022 г., издадено от директор на Регионална дирекция по горите - Ловеч, с което на Ц.В.Ц. от гр. Тетевен, с ЕГН: **********,  е наложена глоба на основание чл. 266, ал. 1, пр. седмо, във вр. с чл.213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/ в размер на 75 лв., както и глоба в размер на 75.00 лв. на основание чл. 266, ал. 1, пр. седмо, във вр. с чл.213, ал. 1, т. 2 от същия нормативен акт.

ПОТВЪРЖДАВА същото Наказателно постановление.

ОСЪЖДА Ц.В.Ц. от гр. Тетевен, с ЕГН: ********** да заплати на Регионална дирекция по горите – Ловеч деловодни разноски в размер на 150.00 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

           

Решението е окончателно. 

           

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                           

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                      

                                                                                                            2.