О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Асеновград, 21.12.2020 г.
Районен
съд Асеновград, трети граждански съдебен състав, в закрито заседание на двадесет
и първи декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Елена Калпачка
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2272 по описа на съда за 2020 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производство
във фазата по чл. 140 от ГПК.
Производството е образувано по исковата претенция,
предявена от „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Младост, ж.к. „Младост” 4, Бизнес парк София,
сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг-изпълнителен директор, предявена
по реда на чл. 422 ГПК, за признаване за установено по отношение ответника А.С.П.,
ЕГН *********** ***, че дължи на ищеца сумата от сумата от 825,56 лева
(осемстотин двадесет и пет лева и петдесет и шест стотинки), представляващи
дължими и незаплатени задължения, произтичащи от Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********; Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* и Договор за лизинг към него за които са били
издадени четири броя фактури, както и размера на законната лихва от датата
на подаване на заявлението 03.06.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, за което е издадена заповед № 374/05.06.202\0 г., за изпълнение на
парично задължение, по чл. 410 ГПК в производство по ч.гр.д. № 812/2020 г. по
описа на АРС, ІІІ наказателен състав. Претендира разноски.
При
преценка на допустимостта на иска, след получаване на исковата молба, съдът
констатира, че не са налице предпоставките за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК, тъй като е налице редовно връчена заповед за изпълнение в производството
по ч.гр.дело 812/2020 г. по описа на РС Асеновград, а възражение от длъжника не
е постъпило в дадения едномесечен срок. При предявяване на иск в производство
по реда на чл. 422 от ГПК съдът следи за допустимостта на същия, като изводите
му не са обвързани с изводите на съда в заповедното производство, а напротив -
той сам е длъжен да извърши преценка на всички факти и обстоятелства, имащи
отношение към тази допустимост. В конкретния случай са дадени указания за
предявяване на иска, поради наличие на предпоставките в чл. 415, ал. 1 от ГПК, а
именно - връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК. Към заповедното производство е приложено съобщение до
длъжника, връчено при отказ, като на осн. чл. 44, ал. 1, предложение последно
отказът не засяга редовността на връчването. Същото е прието и от заповедния
съд, като с разпореждане от 25.09.2020 г. е прието, че съобщението е редовно
връчено на длъжника на 21.09.2020 г. и е указано да делото да се докладва при
постъпване на възражение, или изтичане на срока за това. В дадения едномесечен
срок възражение от длъжника не е постъпило. Заповедта за изпълнение е била
редовно връчена и след изтичане на срока за възражение същата е влязла в сила.
Ето защо съдът счита, че не са налице предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от ГПК за възникване на задължение за предявяване на иск за вземането.
Ето защо съдът намира, че не е налице абсолютната
процесуална предпоставка по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за предявяване на иск
на основание чл. 422 от ГПК. Доколкото за абсолютните процесуални предпоставки
за предявяване на иск се следи служебно и настоящият състав намира, че една от
тях не е налице, то следва производството по делото да се прекрати. Предвид
изложеното, съдът приема, че предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК не са налице, а предявените установителен иск е недопустим.
Поради изложеното и на осн. чл. 130 от ГПК следва производството
по исковете да бъде прекратено, а изисканото ч.гр.д № 812/2020 г. по описа на АРС
следва да бъде върнато за издаване на изпълнителен лист, поради влизане на
заповедта за изпълнение в сила.
Поради изложеното,
съдът
О П
Р Е Д Е
Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2272/2020 г. по описа на РС Асеновград, на осн.
чл. 130 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна
жалба пред Окръжен съд
Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
При влизане в сила на определението да се върне ч.гр.д № 812/2020
г. по описа на АРС.
Районен съдия: