Решение по дело №2537/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1247
Дата: 8 февруари 2024 г.
Съдия: Веселин Пламенов Атанасов
Дело: 20237180702537
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

1247

Пловдив, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXX Състав, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ВЕСЕЛИН А.

При секретар РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН А. административно дело № 2537 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Образувано е по жалба на А.С. *** против отказ по заявление вх. № 84-00-2351/19.09.2023г. на Кмет на Община Брезово за предоставяне на обществена информация

С жалбата е направено оплакване затова че административния орган неоснователно е лишил правоимащото лице от достъп до обществена информация, респ. нарушен е бил чл. 32, ал.1 ЗДОИ като административният орган след като е имал информация за местонахождението на исканата информация не е препратил заявлението.

Иска се отмяна на отказа по заявление вх. № 84-00-2351/19.09.2023г. на Кмет на Община Брезово за предоставяне на обществена информация

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. С.В., който поддържа жалбата и заявява, че в Община Брезово се издават удостоверения за постоянен и настоящ адрес поради което и исканата информация е била известна на органа, респ. съгласно чл. 32, ал.1 ЗДОИ заявлението е следвало да бъде препратено. Претендират се разноски.

Ответник Кмет на Община Брезово чрез процесуалния си представител адв. К. оспорва жалбата като заявява, че поисканата информация е публична и се намира на страницата на Главна дирекция „ГРАО“, където може да бъде видяна и до която информация има свободен достъп. Относно изисканата информация за служителя който е извършвал адресните регистрации на лицата, такива данни Община Брезово не съхранявала, а и нямала задължение да съхранява, за да бъдат предоставени, такива данни не се поддържат и в Главна дирекция „ГРАО“. Иска се отхвърляне оспорването. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна по административноправния спор:

Административното производството е образувано по заявление вх. № 94-00-2351/19.09.2023г. подадено от А.С.В. с което е поискано на основание ЗДОИ да бъде предоставена информация относно общ брой на населението на с. Зелениково по настоящ адрес към 28.04.2023г. и брой на регистрираното население по постоянен и настоящ адрес към 28.04.2023г. от кметския наместник – г-жа Е.П. и регистрираните жители на с.Зелениково в служба ГРАО – гр. Брезово.

С писмо изх. № 94-00-2351-1/29.09.2023г. от С.Ч.– заместник-кмет на Община Брезово определен съгласно Заповед № 1142/21.09.2023г. на Кмет на Община Брезово да изпълнява временно функциите на кмет на Общината в периода до избирането на Временно изпълняващ длъжността кмет от Общинския съвет заявителят е бил информиран, че на сайта на Главна дирекция „ГРАО“ – www.grao.bg са били публикувани таблици на населението, които са публични и се актуализират периодично, а със заповед на кмета са определени длъжностните лица, които да извършват адресните регистрации по постоянен и настоящ адрес на територията на общината, респ. кметският наместник и мл.специалист в кметство с. Зелениково са оправомощени със заповед да извършват тази дейност. В писмото е посочено още, че адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес се извършва онлайн в Национална база данни „Население“ от двете служителки, но информация коя от тях колко регистрации е направила не може да бъде предоставена, тъй като такава статистика не се водела. Тази информация можела да се предостави само от Главна дирекция „ГРАО“

Отказът е бил получен от жалбоподателя на 29.09.2023г.

По делото са приети като доказателства документите, включени в преписката по издаване на обжалвания отказ както следва: заявление за достъп вх. № 94-00-2351/19.09.2023г. подадено от А.С.В.,***-00-2351-1/29.09.2023г, Заповед № 1142/21.09.2023г. на Кмета на Община Брезово, Заповед № 1056/18.11.2019г. относно определяне на длъжностните лица, които имат право да извършват адресна регистрация съгласно изисквания на ЗГР.

Обжалваното писмо на Кмета на Община Карлово притежава характеристиката на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1-4 АПК и чл. 40, ал.1 ЗДОИ тъй като несъмнено засяга претендираните от заявителя права и законни интереси. Предвид специфичната материя, регулирана със ЗДОИ, всеки акт произнесен по заявление за достъп до обществена информация, с който изрично или фактически се предоставя или отказва предоставянето на искана такава, е индивидуален административен акт. /така и в този смисъл е Решение № 7767 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11943/2012 г. /. В случая във връзка с правния интерес, следва да се посочи, че за жалбоподателя е налице правен интерес да установи, че неправомерно му е отказано предоставяне на достъп до обществена информация по начина, по който е поискана в депозираното заявление, тъй като това е реална пречка за пълноценно упражняване на правото му на достъп до обществена информация.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира следното от правна страна:

Според чл.28 ал.2 от ЗДОИ, органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В случая отказът, обективиран в писмо изх. № 94-00-2351-1/29.09.2023г. е издаден от заместник-кмет, който с изрична заповед от 21.09.2023г. е овластен да изпълнява функциите на кмет до избирането на Временно изпълняващ длъжността кмет с оглед на което и отказът е постановен от материално и териториално компетентен орган.

Предмет на заявление вх. № 94-00-2351/19.09.2023г е информация, която касае брой адресно регистрирани лица в с. Зелениково, Община Брезово и брой лица, които са били адресно регистрирани от кметския наместник г-жа Е.П..

Адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението, като се извършва от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица /чл.91, чл.92, чл.98 ал.1 от Закона за гражданската регистрация - ЗГР/.

По аргумент от чл.101, т.3 от ЗГР създаването и поддържането на регистрите на населението са една от функциите на единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението /ЕСГРАОН/.

На общинско ниво общинските администрации въвеждат и поддържат данните за гражданската регистрация на физическите лица в Локална база данни Население, съставят актове за гражданско състояние и електронните им еквиваленти /чл.102 ал.1 т.3 ЗГР/. Съгласно чл.106, ал.3 от същия закон, длъжностните лица от общинските администрации, изпълняващи дейности по гражданска регистрация и консулските лица в чужбина имат право на безвъзмезден достъп до данните в електронните регистри на национално ниво. Редът за предоставяне на достъп до единната система за гражданска регистрация е уреден в Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация – чл. 141 и сл. от Наредбата.

Предвид анализа на горната уредба, сочеща на правомощията на Кмета да отразява в регистъра на населението данни относно настоящия или постоянния адрес на лицата, следва, че оспореният отказ е постановен от материално и териториално компетентен орган в надлежна форма, който е мотивиран, не се установяват нарушения на административнопроизводствените правила, които да са съществени.

Съгласно чл.4, ал.1 ЗДОИ редът и достъпът до обществена информация по този закон е неприложим, когато в друг закон е предвиден специален ред за търсене получаване на такава информация.

Такъв специален ред за получаване на информация от ЕСГРАОН – относно брой адресно регистрирани лица / постоянен и настоящ адрес/ е регламентиран в чл.106 от ЗГР, която посочва субектите, в полза на които могат да се предоставят данните и реда за това.

Съгласно чл.110 ЗГР, единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението е базова информационна система в Република България по отношение на данните за гражданската регистрация на лицата. Като такава същата се ползва със специална защита, вкл. от неправомерен достъп, изменение, разпространение и от незаконни форми на обработване, в съответствие със Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, с ратифицираните от РБ международни договори и задължителните предписания на Комисията за защита на личните данни /чл.109 от ЗГР/. Обработване на лични данни по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД, е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване. ЕСГРАОН е регистър на лични данни по смисъла на т.2 на §1 от ЗЗЛД, доколкото съдържа структурирана съвкупност на лични данни, достъпна по определени критерии и доколкото адресната регистрация на физическите лица по постоянен или настоящ адрес сочат на признаци, по които едно лице може да бъде пряко или непряко идентифицирано /чл.2, ал.1 ЗЗЛД, §1 т.2 от ДР на ЗДОИ/.

Следователно предоставянето на информация относно брой физически лица, които са адресно регистрирани в с. Зелениково, Община Брезово по постоянен, по настоящ или и по постоянен, и по настоящ адрес, предполага действия по събиране, разкриване чрез предаване на лични данни на лицата по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗЛЗ, вр. с § 1, т.2 от ДР на ЗДОИ, т.е.обработване на лични данни.

Тази дейност е регламентирана като допустима само при наличие на някоя от изрично изброените хипотези на чл.4 от ЗЗЛД —

1. обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни;

2. физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие;

3. обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане;

4. обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните;

5. обработването е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес;

6. обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните;

7. обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните.

Според ал.2 на чл.4 от ЗЗЛД обработването на лични данни е допустимо и в случаите, когато то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, литературното или художественото изразяване, доколкото това обработване не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните. Когато информацията се ползва със защита /класифицираната информация или друга защитена тайна, в случаите предвидени със закон/, е допустимо да се ограничи правото на достъп до обществена информация /чл.7 ал.1 от ЗДОИ.

При наличие на специални правила за достъп до информацията, която е предмет на заявлението по т.1, то се налага извода затова, че не се следва предоставянето и по реда на ЗДОИ на основание чл.4, ал.1 и чл.7 от ЗДОИ, респ. правилно и законосъобразно административния орган е отказал предоставянето й.

Вън от горното изисканата информация според посоченото от органа е публично обявена в интернет на официалната страница на Главна дирекция „ГРАО“ – www.grao.bg поради което и на основание чл. 15а ЗДОИ е била достъпна за жалбоподателя след като същият е бил уведомен с отказа от административния орган. Обясненията на жалбоподателя, че не ползва интернет и не е знаел, че може да получи тази информация от публично достъпен сайт не водят до отпадане обективната възможност за узнаване на тази информация още повече след като е бил уведомен от административния орган затова.

По т.2 от заявлението на жалбоподателят се установи в хода на настоящето производство от изявлението на процесуалния представител – адв. В., че не го интересува, кое е лицето, коя е точно служителката, която е извършвала адресните регистрации, респ. за административния орган няма задължение за съхранение на такава информация, а от там и не би могло обективно такава информация да бъде предоставена по реда на ЗДОИ;

Относно оплакването, че не е приложен чл. 32, ал.1 ЗДОИ същото е неоснователно, тъй като от една страна, жалбоподателят е бил информиран затова че исканата от него информация за брой лица, които са адресно регистрирани е публично достъпна на официалния интернет сайт на Главна дирекция „ГРАО“, а щом като такава информация е била достъпна публично е било безпредметно препращането на заявлението до този административен орган.

Предвид неяснотата и затова дали в Главна дирекция „ГРАО“ се съхранява информация за длъжностното лице, което извършва адресните регистрации в с.Зелениково /в която връзка в о.с.з от 29.01.2024г. е заявено искане от адв. К. да бъде задължено по реда на чл. 144 АПК вр. с чл. 192 ГПК трето неучастващо по делото лице да предостави такава информация, но с оглед изявлението на адв. А., че няма интерес от установяването на този факт, съдът е приел, че не е необходимо да събира доказателства за този факт, то следва извода и че е било безпредметно препращането на заявлението в частта му по т.2 от административния орган.

Предвид изложеното съдът счита жалбата за неоснователна поради което и същата следва да бъде отхвърлена, а на основание чл. 143, ал.4 АПК с оглед изхода на спора по делото следва да се присъдят разноски в полза на ответника, който е заявил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1000 лева за която е представено доказателство, че е реално изплатена - така ДПЗС – л. 30 от делото и която сума се явява в минимален размер съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения;

Така мотивиран съдът и на основание чл. 172, ал.2 АПК

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на А.С.В. *** постъпила в Община Брезово с вх. № 94-00-2529/09.10.2023г. против Отказ оформен в писмо изх. № 94-00-2351-1/29.09.2023г. издаден от С.Ч.– заместник-кмет на Община Брезово определен съгласно Заповед № 1142/21.09.2023г. на Кмет на Община Брезово да изпълнява временно функциите на кмет на Общината в периода до избирането на Временно изпълняващ длъжността кмет от Общинския съвет за предоставянето на информация относно общ брой на населението на с. Зелениково по настоящ адрес към 28.04.2023г. и брой на регистрираното население по постоянен и настоящ адрес към 28.04.2023г. от кметския наместник – г-жа Е.П. и регистрираните жители на с.Зелениково в служба ГРАО – гр. Брезово;

ОСЪЖДА А.С.В. с ЕГН ********** *** със седалище и адрес на управление: гр. Брезово, ул. Георги Димитров № 25 с представляващ Кмет Калин Калапанков сумата от 1000 лева, която представляват разноски за платено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция по АД № 2537/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив;

Решението е окончателно на основание чл. 40, ал.3 ЗДОИ

Съдия: