Решение по дело №113/2020 на Районен съд - Дряново

Номер на акта: 7
Дата: 29 януари 2021 г.
Съдия: Емилия Дишева
Дело: 20204220200113
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Дряново , 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на десети ноември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Административно
наказателно дело № 20204220200113 по описа за 2020 година
., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от “***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. ***, ул. ***, представлявано от Управителя Е.Х.П., чрез пълномощник
адв. Н.И. от ВТАК, гр. ***, ул. ***, против Наказателно постановление № 07-001263/
06.08.2020 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Габрово, с което на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 414 ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 63,
ал. 2 от КТ, на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 лв.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление. Твърди се, че не е налице твърдяното нарушение, тъй като
към момента на установяване на нарушението дружеството жалбоподател не е имало
качеството на работодател. Прави се искане наказателното постановление да бъде
отменено. Алтернативно се иска прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си, поддържа
жалбата.
Ответната страна Дирекция "Инспекция по труда" гр. Габрово, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и
счита, че издаденото наказателно постановление следва да се потвърди.
1
По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им
преценка съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, подадена от санкционираното лице, в законоустановения
7-дневен срок от връчването на оспореното наказателно постановление.
От фактическа страна: на 24.06.2020 г. за времето от 11,45 ч. до 12,35 ч.
свидетелите М. И. А. и Ц. И. К., служители на Дирекция "Инспекция по труда" гр.
Габрово, извършили проверка в обект “Изграждане на комплекс за социални услуги за
лица с психични разстройства, УПИ VIII, кв. 68 по плана на гр. Дряново“, който се
изграждал от няколко фирми, занимаващи се със строителна дейност, една от които
била „***“ ЕООД, гр. ***. На място били установени четири лица, които полагали
кофраж в изкоп за основи. В хода на проверката на осн. чл. 402 ал. 1 т. 3 от КТ един от
работещите – Е.М.М., ЕГН ***, декларирал, че работи от 24.06.2020 г, като строителен
работник, на обект “Изграждане на комплекс за социални услуги за лица с психични
разстройства, УПИ VIII, гр. Дряново. В т. 4 от декларацията лицето изрично е
отбелязало, че не е сключило трудов договор, като в т. 3, касаеща почивните дни е
вписан текст „няма връчен“, не е отбелязано дали лицето е получило копие от заверено
уведомление и екземпляр от сключен писмен договор. Не са попълнени никакви данни
за почивни дни, работно време и уговорено трудово възнаграждение.
От показанията на св. Ц.К. става ясно, че проверяващите се опитали да обяснят
на работниците какво е справка от НАП, но единственото, което работниците обяснили
е, че предходния ден - 23.06.2020 г. подписали някакви документи в дружеството, без
да могат да уточнят какви точно, като заявили, че имали договорка да започнат работа
на този строителен обект на 24.06.2020 г., поради което пътували до гр. Дряново късно
вечерта на 23.06.2020 г.
В хода на проверката на място пристигнал св. Х.К., строителен техник в „***”
ЕООД и отговорник на обекта. В писмени обяснения, същият посочил, че строителната
работа на обекта е започнала на 24.06.2020 г. в 8,30 ч. сутринта, като четиримата
работници, вкл. Е.М., са без проведен инструктаж. Пред проверяващите св. К. е заявил,
че не знае дали работниците са сключили трудов договор.
При извършената документална проверка на 03.07.2020 г. и на 09.07.2020 г. е
представена молба от 23.06.2020 г. от Е.М.М. да бъде назначен на длъжност
„Кофражист“ в „***” ЕООД, считано от 24.06.2020 г., която е резюлирана с “Да“ от
управителя на дружеството. Представен е трудов договор № 75, сключен на 24.06.2020
г. между „***" ЕООД, като работодател и Е.М.М., като работник на длъжност
„кофражист“, с дата на постъпване на работа - 24.06.2020 г. В договора е посочено, че
копие от същия, длъжностна характеристика и заверено уведомление от НАП са
2
връчени срещу подпис на работника на 24.06.2020 г.
От представената справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5
от КТ, изх. № 04388203023782/24.06.2020 г. на НАП, се установява, че трудовият
договор е регистриран в НАП на 24.06.2020 г. в 16,17 ч.
Представени са и присъствена форма - отчет за работното време за м. юни 2020
г., извадки от Книга за начален инструктаж и Книга за ежедневен инструктаж, от които
се установява, че на 24.06.2020 г. Е.М.М. е бил на работа и му е проведен инструктаж.
Св. Х.К. заявава, че е провел инструктажа в късния следобяд на 24.06.2020 г.
За извършената проверка св. М.А. съставила протокол с изх. № ПР
2018353/09.07.2020 г., в който за присъствали на проверката от страна на „***” ЕООД
са посочени св. Х.К. – отговорник група и св. А.А. – пълномощник. От показанията на
св. А. става ясно, че е вписала св. А. в протокола, тъй като той представил в Дирекция
"Инспекция по труда" – гр. Габрово изисканите документи.
От показанията на св. А.А. се установява, че е управител на ***, което обслужва
счетоводно „***“ ЕООД. Свидетелят оформя трудовите договори, които трябва да
бъдат сключени и подава уведомленията в НАП, но няма отношение към подписването
на самите договори. На 24.06.2020 г. сутринта на св. А. били предоставени личните
данни на лицата, които трябвало да сключат трудови договори с „***“ ЕООД.
Свидетелят изготвил трудовите договори, предал ги на управителя „***“ ЕООД, за да
ги придвижи към съответните лица за подпис, след което подал уведомления до НАП в
ранния следобяд. След проверката управителят на „***“ ЕООД му предоставил
призовка, в която били описани изискани за представяне документи. На посочената в
призовката дата свидетелят представил документите в Дирекция „Инспекция по труда“
гр. Габрово. Представил и пълномощно от управителя „***“ ЕООД, в което не било
включено представителство пред Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Габрово. По-
късно в телефонен разговор св. А. уведомил св. А., че има надлежно пълномощно да
представлява „***“ ЕООД пред „Инспекция по труда“ и бил уведомен, че следва да се
яви на 09.07.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Габрово за получаване на
протокол за приключване на проверката.
На 09.07.2020 г. св. А. се явил в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Габрово,
като представил нотариално заверено на 09.07.2020 г. пълномощно /л. 11/ от
Управителя на „***“ ЕООД, от което е видно, че е упълномощен да представлява
дружеството пред „Инспекция по труда“ с право да подава, получава и подписва
всякакви документи, свързани с проверки на дружеството.
На св. А. бил предявен протокол за извършената проверка с изх. № ПР
3
2018353/09.07.2020 г., като му било обяснено, че за констатираното нарушение ще
бъде съставен Акт за установяване на административно нарушение.
На място св. М.А., в присъствието на св. Ц.К., съставила против дружеството
жалбоподател „***“ ЕООД Акт за установяване на административно нарушение № 07-
001263 от 09.07.2020 г. за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, за това, че в качеството си
на работодател е допуснал лицето Е.М.М., ЕГН ***, на длъжност „кофражист“, да
полага трудова дейност в описания обект на 24.06.2020 г., преди да му бъде връчено
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП.
В АУАН за представляващ „***“ ЕООД е вписан Управителят Е.Х.П., като
никъде не е посочено, че актът е съставен не в присъствието на управителя на „***“
ЕООД, а на пълномощника св. А.А., като представляващ дружеството.
От показанията на свидетелите М. А., Ц.К. и тези на св. А., се установява, че
след като на последния е било обяснено, че ще бъде съставен Акт за установяване на
административно нарушение, св. А. поискал да разговаря с юрист и да му бъде
разяснен размерът на глобата. След като това било сторено, св. А. се свързал по
телефона с управителя на „***“ ЕООД и му обяснил, че освен протокол за проверка
трябва да подпише и актове. Управителят му казал, че може да си тръгва без да ги
подписва. Св. А. отказал да подпише протокола за проверка и АУАН и си тръгнал.
Свидетел на отказа на А.А. да получи и подпише акта за установяване на
административно нарушение била св. И.Т. която удостоверила това обстоятелство с
подписа си.
По делото е представен Констативен протокол от 09.07.2020 г., съставен от св.
М. А., в който е описано, че на 09.07.2020 г., св. А., в присъствието на св. Ц.К., св. И.Т.
и св. А. С. А. - упълномощен представител на „***" ЕООД, гр. ***, с нотариално
заверено Пълномощно № 580/09.07.2020 г., е предявила на упълномощения
представител на дружеството за подпис и връчване документите от извършена
проверка. В присъствието на упълномощеното лице, на база описаните нарушения в
Протокол № ПР2018353/09.07.2020 г., били съставени 3 бр. актове за административни
нарушения с № 07-001262, № 07-001263 и № 07-001264 на „***“ ЕООД, като по време
на съставянето на актовете, на упълномощения представител на дружеството е бил
даден за запознаване и подпис екземпляр от Протокол № ПР2018353/09.07.2020 г. от
извършената проверка. Упълномощеното лице, в присъствието на горепосочените
свидетели се запознало с Протокола и актовете, след което провело телефонен
разговор, след който отказало да подпише предявените му документи, въпреки, че му
било обяснено, че същите ще се смятат за връчени със свидетели по отказа.
Протоколът е подписан от св. А. и от св. Ц.К. и св. И.Т. като свидетели по отказа.
4
Въз основа на АУАН № 07-001263/09.07.2020 г. е издадено обжалваното
наказателно постановление № 07-001263/06.08.2020 г. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Габрово, в което административнонаказващият орган е
възприел изцяло констатациите на актосъставителя, поради което на основание чл. 416,
ал. 5 от КТ във връзка с чл. 414 ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, на
дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно посочената нарушена правна норма на чл. 63, ал. 2 от КТ,
работодателят няма право да допуска до работа работника или служител, преди да му
предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие
от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП. За да възникне задължение
за работодателя да връчи такова уведомление на наетото по трудов договор лице,
следва между тях първо да е сключен писмен трудов договор, т. е. наличието на
договора е предпоставката работодателят да предприеме действия по регистрирането
му, след което да връчи на работника уведомлението за направената регистрация на
договора и едва тогава фактически да допусне работника да осъществява трудова
дейност.
В тежест на административнонаказващия орган е да докаже, че жалбоподателят
е извършил посоченото в атакуваното наказателно постановление нарушение.
Безспорно е обстоятелството, че при извършената на на 24.06.2020 г. проверка
лицето Е.М.М. е полагало труд в описания обект, в какъвто смисъл са свидетелските
показания.
Съдът счита, че в конкретния случай по делото не се събраха доказателства за
това, че към момента на проверката на обекта на 24.06.2020 г. за времето от 11,45 ч. до
12,35 ч., е имало сключен писмен трудов договор между „***“ ЕООД и Е.М.М.. В
обратен смисъл е и попълнената декларация от Е.М.М., в която лицето изрично е
отбелязало, че не е сключило трудов договор, не е попълнил данни за работно време и
трудово възнаграждение. Дори да се приеме, че лицето не е могло да разбере какво е
уведомление от НАП, поради което да не знае дали такова му е било връчено,
попълнената информация относно липсата на сключен трудов договор е ясна и е
трудно да се допусне неразбиране от страна на работника за написаното от него, като
освен това не е попълнил данни за работно време и трудово възнаграждение. Въпреки,
че работникът писмено е декларирал, че към момента на проверката не е сключил
трудов договор, контролните органи не са проверили това обстоятелство. Независимо,
че в хода на проверката по документи е бил представен трудов договор, сключен с
5
Е.М.М. на 24.06.2020 г., т. е. на датата на проверката, за да е осъществено процесното
нарушение е от съществено значение към кой момент фактически е бил сключен
договорът, т. е. дали е бил сключен към момента на проверката на 24.06.2020 г. за
времето от 11,45 ч. до 12,35 ч. или след това на същата дата, тъй като определящо в
случая е времето, когато трудовият договор е подписан от страните. Наличието или не
на сключен трудов договор към момента на проверката е елемент от обективната
страна на нарушението, определящ правилната му квалификация.
В конкретния случай декларираното от работника, че не е сключил писмен
трудов договор към момента на проверката, както и показанията на св. А.А., че е
изготвил договора сутринта на 24.06.2020 г., след което го предал на управителя на
„***“ ЕООД, за да бъде подписан от него и Е.М.М., който по същото време е бил в гр.
Дряново, сочат че към момента на проверката между Е.М.М. и дружеството
жалбоподател не е бил сключен писмен трудов договор, подписан от двете страни,
който да е подлежал на регистриране в ТД на НАП, поради което е обективно
невъзможно е дружеството да предостави на работника заверено от НАП уведомление
за регистриран писмен трудов договор, който не е сключен. Следователно дружеството
е санкционирано за нарушение, което е несъставомерно, предвид липсата на сключен
трудов договор.
От безспорно установените по делото данни може да се приеме, че работникът е
бил допуснат до работа на 24.06.2020 г., т. е. че е престирал работна сила без сключен
трудов договор, което обаче осъществява състав на административно нарушение по чл.
61, ал. 1 от КТ, а не по чл. 63, ал. 2 от КТ.
Поради изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се
явява издадено в разрез с процесуалния закон и по-конкретно с разпоредбата на чл. 52
ал. 4 ЗАНН, която задължава наказващият орган преди да се произнесе по преписката,
да изследва всички обстоятелства около извършеното нарушение при преценка на
събраните доказателства, като при необходимост да извърши разследване относно
спорните такива. В случая това не е сторено и е издаден санкционен акт при наличието
на неизяснен факт, относим към обективната страна на твърдяното административно
нарушение, който порок не може бъде саниран в съдебното производство, тъй като
съдът няма правомощия да санкционира дружеството за извършване на друго
нарушение, което не му е вменено.
При така изложените правни и фактически съображения съдът счита, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
6
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя е направил изрично
искане за присъждане на сторените по делото разноски. Към жалбата е представено
адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 25.08.2020 г., от
който е видно, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. е
заплатено изцяло и в брой. Процесуалният представител на
административнонаказващият орган е направил възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде определено в
предвидения минимум. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, когато административното
наказание е под формата на имуществена санкция, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията. В случая, изчислено по този
ред, при наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., адвокатското
възнаграждение възлиза на 370 лв., който размер следва да бъде присъден на
жалбоподателя, доколкото делото не се отличава с особена фактическа и правна
сложност. Поради изложеното следва Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда", гр. София, в чиято структура се намира издателят на наказателното
постановление, да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 07-001263/06.08.2020 г. на Директора
на Дирекция “Инспекция по труда“ гр. Габрово, издадено против “***“ ЕООД,
ЕИК ***, гр. ***, с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ на основание чл. 416, ал. 5
от КТ във връзка с чл. 414 ал. 3 от КТ, на дружеството в качеството му на работодател
е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., като неправилно и
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“, гр. София ДА
ЗАПЛАТИ на “***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, ул. ***,
представлявано от Управителя Е.Х.П., СУМАТА от 370 (тириста и седемдесет) лева,
разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
7
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.


Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
8