Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Варна, .04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-ти състав, в публично заседание, проведено на тринадесети март
през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря Славея
Янчева,
с участието
на прокурор при ВОП
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.
№ 2177 по описа
за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод предявен от Д.В.П. иск с правно основание чл.5
от ЗЛС за поставяне на З.И.П. под пълно запрещение,
поради това, че същата не е в състояние да се грижи за работите си и да
защитава интересите си.
В исковата молба ищцата посочва, че ответницата е нейна баба – майка на
починалия и баща В. П.. Излага, че с напредване на възрастта на ответницата
започнали да се проявяват симптоми на психиатрично заболяване – започнала да
изпитва затруднения да запомня и възпроизвежда определени факти и събития,
започнала да губи ориентация за време и пространство, губела се и се налагало
да бъде прибирана с полиция. Посочва, че
ответницата живее в общо домакинство заедно с майка й и заедно с ищцата полагат
грижи за нея – купуват лекарства, плащат сметки, грижат се за физическото й
оцеляване, тъй като често пускала водата или газта и забравяла да ги използва.
Излага, че ответницата е общителна и същевременно с това много състадателна, което
я поставя в опасност от злоупотреби и измами от недобросъвестни лица. Отделно
от това в ситуации на „криза“, ответницата ставала друг човек, не познавала
никой, не помнела коя е, как се казва и къде живее. При преглед на лекуващия
лекар на ответницата З.П. била поставена диагноза – смесена корова и подкорова
съдова деменция. Поради това счита, че ответницата не е в състояние да се грижи
за себе си и за своите интереси и моли да бъде поставена под запрещение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът З.И.П. е депозирала писмен отговор на исковата молба, в който заявява
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва да
живее с ищцата в общо домакинство и последната да се грижи за нея. Не оспорва,
че е преживяла тежко смъртта на сина си В. настъпила през м.07.2019г., но
твърди, че това не и пречи да се грижи за себе си, бидейки подпомагана от
другия си син и неговата съпруга. Не оспорва, че понякога забравя някой неща,
но счита, че това е обусловено от възрастта й – 92г. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание ищцата Д.П., чрез процесуалния си представител поддържа
предявения иск и моли да бъде уважен, като ответницата бъде поставена под пълно
запрещение.
Ответникът – З.П., редовно уведомена за настоящото производство се явява лично във
връзка с указанията на съда за изслушването й по реда на чл.337 от ГПК. Чрез
процесуалния си представител заявява становище за неоснователност на иска,
поради липсата на социалния критерий за това, а евентуално счита, че следва да
бъде поставена под ограничено запрещение, поради това че не е лишена от
мисловна дейност.
Контролиращата страна Варненска окръжна прокуратура изразява становище за основателност
на предявения иск и за наличие на предпоставките за поставяне на ответницата
под пълно запрещение, предвид заболяването й и липсата на позитивна прогноза за
подобряване на състоянието й с оглед възрастта й.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представените удостоверения за
раждане и актове за сключен граждански брак и за смърт /л.6-8/ се установява,
че ищцата Д.П. е внучка на ответницата З.П. – дъщеря на синът й В. И. П.
починал на 17.07.2019г.
Видно от представеният амбулаторен
лист № 188/11.09.2019г. издаден от д-р Н.Н., З.И.П. е с поставена диагноза
„Смесена корова и подкорова съдова деменция“, дезориентирана за време и място,
със снижени по органичен тип памет и интелект. Назначено е медикаментозно
лечение.
От проведения от съда разпит на ответницата по реда на
чл. 337, ал. 1 от ГПК се установява, че същата е частично ориентирана за своята
личност – посочва имената си, но не и възрастта си и неориентирана за време и
място – къде живее, къде се намира. Липсва коректно посочване на факти и
събития от настоящето и миналото – посочва, че
живее с бащата на мъжа си, както и че мъжът й починал преди 3 години
/съпругът й Иван П. е починал през 1995г., респективно и неговият баща/.
Частично ориентирана за близките си и членовете на семейството си – посочва, че
има само един син /при данни, че има двама синове – Х. и В./, не посочва
родството си с ищцата, както и имената на внучката си, сестра си и снахите си.
Неориентирана за имуществото /посочва, че няма такова/ и доходите си, както и
за стойността на парите – заявява готовност да заплати 5 лева за 1 брой кисело
мляко.
От заключението на вещото лице по
допуснатата и приета от съда Съдебно-психиатричната експертиза, поддържано в
съдебно заседание от вещото лице К.К. се установява, че З.П. страда от „Смесена
корова и подкорова съдова деменция с
характер на Лакунарна“, както и мозъчна артеросклероза. Посочва, че при
ответницата се установяват нарушения на паметта във фиксационната и репродуктивната
памет, затруднено мислене, което се явява пречка за обрабока на информация,
както и за адекватно извършване на ежедневни дейности, за които трябва да бъде
подпомагана. Излага, че лакунарната деменция и установените психопатологични
симптоми и личностовата промяна са пречка ответницата да прави логически
заключения при реализирането на
съответни факти и действия. Посочва, че ответницата, поради заболяването
си не е в състояние да оценява стойността на парите и намеренията на хората,
което я прави лесно манипулируема. Лишена е от възможност да планира действията
си, тъй като са нарушени функциите на паметта й, както и да разбира съдържанието
на документи и последиците, които произтичат от тях. Вещото лице посочва също,
че ответницата не е в състояние да разбира винаги действията си и да свързва с
тях обичайните им правни последици, както и да извършва осъзнати действия в
свой интерес, като най-често същите са под диктовката на трети лица. Излага
обаче, че болните от мозъчно-съдова дейност и деменция често не познават
близките си, което създава риск да приеме за измамно добронамерени чужди хора
или за недобронамерени близки хора, като това създава риск да откаже
необходимо лечение или други манипулации
и с това да застраши живота си.
В хода на производството са събрани и гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите А.К.П.– съпруга на сина на
ответницата В. и Г. М. Х.ва –съпруга на другия син на ответницата – Х.. Свидетелката
П.посочва, че от около година психичното състояние на свекърва й се влошило
много – започнала да забравя много, което наложило да бъде премахната газовата
печка, а след това посочва, че е виждала ответницата да разпалва дървената
печка с пари. Излага, че З. е в невъзможност да се обслужва сама – да взема
лекарства, да се къпе или да приготвя храна. Излага, че З. излизала извън дома
си и често разговаряла с непознати хора, като била способна да вземе пари, да
подпише документи и други, тъй като не разбира значението на действията си.
От показанията на св.Х.ва се установява, че действително
състоянието на З.П. се влошило след смъртта на сина й В., но не съществено.
Посочва, че при пазаруване, плащане на сметки и домакинска работа З. е
подпомагана от близките си. Излага, че З. има понякога затруднения да
разпознава хората, които влизат в дома й. Счита, че има потенциал и умствен
капацитет да се справя сама с имуществото си и при нужда да сключва някой
сделки.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Искът е с
правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС и е
предявен от легитимирано лице – внучка на
ответницата,
т. е. нейн близък роднина,
поради което същият
е допустим.
Под пълно запрещение се поставят лицата, страдащи от слабоумие или душевна
болест, които не им позволяват сами да се грижат за своите дела и да защитават
интересите си, а под ограничено запрещение - лицата, чието състояние не е така тежко.
За да бъде поставено едно лице под запрещение, без значение в коя от двете му
форми, е необходимо, на първо място, да страда от душевна болест или слабоумие.
Втората предпоставка, необходима за поставянето на дадено лице под запрещение,
е същият да не е в състояние да извършва съзнателни действия и да насочва и
управлява волята си за постигане на определени цели, както и сам да се грижи за
своите интереси и дела и да ги защитава. Ограничаването на гражданската
дееспособност на лицето е мярка със сериозни последици за поставения под
запрещение /без значение пълно или ограничено/, лишаваща го от пълноценно участие в социалния живот
и поставяща го в зависимост от волята на други лица, поради което към това
ограничаване на правата следва да се пристъпва само в случаи, налагащи защита
интересите на лицата и осигуряване на сигурност и стабилност в обществото, и то
когато болестното състояние влияе върху възможността за вземане на правилни
решения за защита на морални и материални интереси.
В конкретния случай, посредством придобитите
лични впечатления по време на изслушването на З.П. в съдебно
заседание по реда на чл.337 от ГПК, както и с оглед събраните гласни
доказателства и експертно заключение на вещото лице, съдът установи, че макар и отчасти ориентирана
за собствената си личност, ответницата не е ориентирана във времето и
пространството и досежно близките си родственици и не е в състояние да оценя
адекватно фактите от обективната действителност и да свързва с тях обичайните
им правни последици. Същата не осъзнава, че е болна и заявява, че не приема
лекарства, не познава стойността на парите или най-малкото е некритична към тях
/заявява готовност да плати 5 лева за 1 брой кисело мляко/, което поставя в
опасност здравето и имущественото й състояние. Безспорно ответницата е в
състояние да извършва определени физически дейности, но след предварително
създадена от трети лица мотивация – да се храни, да се къпе, без обаче да
проявява критичност към тях и да съзнава кое е в нейн интерес и кое не. Същата
има нарушени паметови функции, които я лишават от възможността да се ползва от
житейския си опит и да разбира значението на документи и определени действия,
пораждащи правни последици, израз на което е поведението й свързано със
използване на банкноти за разпалки посочено в показанията на св.П..
Съдът кредитира показанията и на двете разпитани
свидетелки като произходящи от близки лица с непосредствени наблюдения от
ответницата, касателно посочването им,
че с оглед възрастта и заболяването си ответницата се нуждае от подкрепа при
вземане на решения свързани с финансови въпроси и помощ в домакинството, каквато
й оказват, но не поставя в основата на правните си изводи личните впечатления
на св. Х.ва, че З.П. е способна сама да управлява и защитава имуществените си
интереси. Това е така, защото същите не се подкрепя от събраните по делото
доказателства и от изслушването на
самата ответница по реда на чл.337 от ГПК. На първо място стана ясно, че З.П.
не знае с какво имущество разполага, нито какви са доходите й и второ поради
заключението на вещото лице по проведената СПЕ, според което дементното й
състояние съчетано с паметови и интелектуални нарушения я лишават от
възможността да планира постъпките си, да разбира значението им и последиците
от тях.
Приетата по делото Съдебно-психиатрична експертиза,
кредитирана от съда като обективно и компетентно дадена ведно с разясненията на
вещото лице установява, че заболяваването от което страда ответницата „Смесена корова и подкорова съдова деменция с характер на
Лакунарна“, както и мозъчна артеросклероза не и позволяват винаги да е
адекватна на ситуациите, в които попада, което крие риск за нейните лични и
имуществени интереси. Нещо повече, същото съчетано със загубата на ориентация
за време пространство, а така също и за хората от тесния й социален кръг я
прави лесно манипулируема и неспособна да устоява на злоумишлени въздействия от
трети лица. Състоянието, в
което има „светли“ моменти не може да се планира и контролира, което налага тя
ежедневно да бъде подкрепяна от доверен човек. Именно
ограниченията в психическия й потенциал я правят зависима от волята на други
лица, нещо повече самата тя се е дезинтересирала от обичайните за всяко
домакинство дейности и е прехвърлила правомощията си да получава пенсията си,
да изпълнява домашни задължения, да плаща сметки и др. на близките си. Същата
не е в състояние да се грижи за делата си лично и да участва адекватно в
социалния живот по начин, който да гарантира, че интересите й – лични и
материални ще бъдат съхранени, което е основание за ограничаване на
гражданската й дееспособност.
При формиране на извод за вида на ограничението, под
което да бъде поставена ответницата съдът съобразява доказаният факт на
необратимо и задълбочаващо се заболяване на психиката /съдова деменция и
мозъчна артеросклероза/, доказаните прояви на социална неадекватност
/непознаване на стойността на парите и техните функции, непознаване на
имущественото състояние, липсата на знание за заболяването й, липса на
ориентация за членовете на обкръжаващият я близък семеен кръг и техните имена,
невъзможността да възприема последиците от подписване на документи и тяхното
значение/, възрастта й – 92 години, както и заключението на вещото лице, че при
това заболяване ответницата не е в състояние да разбира необходимостта от
провеждане на неотложно лечение, което може да се окаже опасно за живота и
здравето й, намира, че З.П. следва да бъде поставена под пълно запрещение. Само
с тази форма на ограничение на дееспособността й ще се постигнат целите на
личната и имуществената превенция от негативните последици на проявите на психичното
й заболяване.
Доколкото към настоящия момент липсват други
механизми, които да определят конкретни мерки за защита и подкрепа на хората с
увреждания, с оглед съществуващият за тях риск в случай на отхвърляне на иска за поставяне на лицето под запрещение, съдът
намира, че приложението на този институт не противоречи на основните принципи
заложени в Конвенцията
за правата на хората с увреждания ратифицирана
със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012г., обнародвана в ДВ,
бр. 12/10.02.2012г.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ З.И.П., EГН **********, с адрес: *** по иска на Д.В.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 5
от ЗЛС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
След влизане в сила на решението на основание чл. 338,
ал. 3 от ГПК заверен препис от същото да се изпрати на органа по настойничество
и попечителство при Община Варна за учредяване на настойничество.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: