Р Е Ш Е Н
И Е
№ 1547
гр.
Пловдив, 28.09.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на петнадесети
септември, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.
БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ,
при секретаря Петя Петрова и с участието на
прокурора Мирослав Йосифов, като разгледа докладваното от съдия Н. Ингилизов
административно, касационно дело №1655 по описа на съда за 2023г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
А.Н.Д.,
представляван от адвокат К. Д. - пълномощник, обжалва Решение №693 от 24.04.2023
г. по Н.А.Х.дело №20225330205356 по описа на Районен съд- Пловдив за 2022г., ХХ
наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление №
494/29.08.2022 г., издадено от Зам. кмет Обществен ред и сигурност в Община
Пловдив, с което на А.Н.Д. ***, ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв.
Претендира
се отмяна на решението поради неправилност и незаконосъобразност, като
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно прилагане на материалния закон. Претендират се и разноски по делото за двете
съдебни инстанции.
Ответникът-
Община Пловдив, не се представлява в съдебно заседание, взела е становище с
отговор на касационната жалба чрез процесуалния представител юрисконсулт К.,
като излага аргументи за потвърждаване на оспореното решение на РС Пловдив и
претендира юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна
прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Йосифов, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс
(НПК), констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съдът
намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на
първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че на 05.10.2021 г.
било установено неправилно паркиране - на по-малко от 5 метра преди
кръстовището на пътно платно на ул. „Оборище” с ул. „Васил Левски” в гр.Пловдив
на л.а. БМВ рег.№ ***. След залепване на фиша се появил водачът на посоченото
МПС, поради което и в останалите екземпляри на фишът било отразено неговото име
– А.Н.Д.. Фишът бил обжалван от Н. А. Д. – управител на „Туксон България“ ЕООД,
по която жалба било образувано АНД №20215330207645 по описа на Районен съд
гр.Пловдив, което било прекратено с протоколно определение от 24.01.2022 г.
АУАН
е бил съставен на 04.04.2022 г. спрямо А.Н.Д. за нарушение на чл.98, ал.1, т.6
от ЗДвП.
По
делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения
АУАН, след което е издадено процесното НП на 29.08.2023 г.
При
така установените факти по делото, съдът счита че са налице достатъчно данни за
това, че жалбоподателят А.Н.Д. е осъществил нарушението, за което му е съставен
АУАН и е санкциониран с оспореното НП. Независимо от това обстоятелство жалбата
му се явява основателна, тъй като са налице съществени процесуални нарушения.
На първо място следва да се посочи, че доказателствата по делото сочат, че
когато А.Д. е приближил към актосъставителя Й. К. то вече е било пристъпено към
залепване на фиш на стъклото на автомобила. С оглед на това и не може да се приеме,
че самоличността на водача е била установена безспорно към момента на
установяване на нарушението, а това се е случило впоследствие, макар между тези
два момента да съществува малък интервал от време. Същевременно разпоредбата на
чл.188, ал.2 от ЗДвП императивно сочи при собственост на моторното превозно
средство от юридическо лице кое е лицето, което следва да бъде санкционирано.
От доказателствата по делото се установява, че тази процедура не е спазена,
като липсват доказателства въобще да е бил търсен представляващия „Туксон
България“ ЕООД Н. А. Д. за съставяне на АУАН, независимо че същият е предприел
по надлежен ред оспорване на съставения фиш с подаване на жалба срещу него.
Това оспорване съгласно разпоредбата на чл.39, ал.3 от ЗАНН е основание за
съставяне на АУАН. Очевидно е от доказателствата по делото, че такъв на Н. А. Д.
не е съставен, а е съставен АУАН по отношение на баща му А.Н.Д.. Това би било
законосъобразно действие в два случая – ако е установено от актосъставителя на
място при констатиране на нарушението, че именно А.Н.Д. е осъществил същото,
както и в случай че по реда на чл.188, ал.2 от ЗДвП представляващия „Туксон
България“ ЕООД е посочил именно А.Н. за лице, на което е предоставено
управлението на автомобила. В конкретния случай не се констатира, която и да
било от двете предпоставки, доколкото както се посочи А.Д. е установен като
извършител в един последващ момент, когато вече е пристъпено към санкциониране
на преди това установеното нарушение, а по делото липсва изявление на сина му Н.
Д., че е предоставил автомобила за управление на баща си. Това обстоятелство
само по себе си се явява съществено процесуално нарушение, което е следвало да
доведе до отмяна на оспореното НП.
На
следващо място се констатира и още едно съществено процесуално нарушение, което
е основание за отмяна на издаденото НП. В конкретния случай между датата на
извършване на нарушението /съвпадаща с датата на установяване на нарушението/ -
05.10.2021 г. и датата на съставяне на АУАН е изминал срок надвишаващ
давностния такъв по чл.34, ал.1 от ЗАНН, а именно АУАН е съставен след
изтичането на 3 месечния срок. В конкретния случай действително се установява,
че са предприети действия по оспорване на съставения фиш от представляващия
„Туксон България“ ЕООД Н. А. Д., поради което и е било образувано АНД
№20215330207645 по описа на Районен съд гр.Пловдив, което било прекратено с
протоколно определение от 24.01.2022 г. Това оспорване обаче не прекъсва
давностния срок, а единствено задължава констатиралите нарушението органи да
съставят АУАН, съгласно разпоредбата на чл.39, ал.3 от ЗАНН. Служителите на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив не са били поставени в
невъзможност да предприемат действия по съставяне на АУАН. ЗАНН не поставя
изискване да се чака произнасяне по направеното оспорване на нарушението от
компетентен да разгледа оспорването горестоящ административен орган или от
съда, което води именно до извод че констатиралите нарушението органи са длъжни
да съставят АУАН в указания от чл.34, ал.1 от ЗАНН срок. Безспорно е, че след
изтичането на този давностен срок не би могло да се реализира
административно-наказателна отговорност, тъй като давнността се прилага
служебно. Ето защо със съставянето на АУАН след този срок, който в конкретния
случай е изтекъл на 05.01.2022 г. Ето защо със съставянето на АУАН на
04.04.2022 г. е допуснато съществено процесуално нарушение, което на
самостоятелно основание води до отмяна на оспореното НП.
Допуснатите
съществени нарушения на процесуалните правила обуславят незаконосъобразността
на НП и предпоставя неговата отмяна.
Ето защо, като потвърждава незаконосъобразното НП,
районният съд постановява решението си при неправилно прилагане на закона.
Респективно, решението на районния съд е неправилно и като такова следва да
бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго такова, по същество.
Предвид очерталия се изход на делото, в полза на
касатора А.Д. следва да бъдат присъдени и направените разноски за двете съдебни
инстанции, каквито се констатират в размер на общо 1000,00 лв., заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран и на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №693 от 24.04.2023 г. по Н.А.Х.дело №20225330205356 по описа на Районен
съд- Пловдив за 2022г., ХХ наказателен състав, като вместо което постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 494/29.08.2022 г., издадено от Зам. кмет Обществен
ред и сигурност в Община Пловдив, с което на А.Н.Д. ***, ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА
Община Пловдив да заплати на А.Н.Д., ЕГН **********, сумата от общо 1000,00 (хиляда)
лева, представляваща направените разноски за двете съдебни инстанции.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………