Решение по дело №14/2023 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 279
Дата: 21 юни 2023 г. (в сила от 21 юни 2023 г.)
Съдия: Сийка Златанова
Дело: 20235440100014
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 279
гр. Смолян, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и трети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20235440100014 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
В срока за постановяване на решението е постъпила молба с вх. № 3713/06.06.2023
г. от ищеца за спиране на производството поради образувано адм.д. № 2528/2023 г. по описа
на ВАС по искова молба на ищеца срещу държавата, представлявана от МФ и МЗ за сумата
от 693 416,61 лв. – вреди от постановения отказ от финансово подпомагане за извършени
доставки на плодове по схема *** по заявки за учебната 2018/2019 г. Искането е
неоснователно и не следва да бъде уважено, тъй като от страна на ищеца не се представят
доказателства в подкрепа на твърдението за образуваното дело пред ВАС, както и, че
предмет на сумата по посоченото дело е и сумата по настоящото дело. При това положение
не може да се направи извод за преюдициалност на делото на ВАС спрямо настоящото дело.
Ищецът „***“ ЕООД – ***, представлявано от *** е предявил установителен иск с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 4 и ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 59, ал. 1 ЗЗД срещу ***
„***“ - Смолян, представлявана от *** за установяване съществуването на вземането на
ищеца по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1148/2022 г. на СмРС за сумата от
1 976,32 лв., представляваща стойността на недължимо доставени плодове за периода
февруари – май 2019 г., ведно със законната лихва, считано от 14.11.2022 г. до
окончателното плащане на задължението. Претендира за присъждане на деловодните
разноски по заповедното и настоящото производство.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до
следното:
Между ДГ„***” и „*** ***“ ЕООД не е подписван договор за доставка на плодове.
В периода 12.02.2019 -15.05.2019 г. ищецът е доставило на ответната ДГ плодове – ябълки,
круши, портокали, банани и ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца със
стойността на доставените плодове, поради което дължи да му я заплати. Налице е
предаване, съответно получаване на плодове по вид, количество и цена, т.е. преминаване на
блага от имуществото на „*** ***“ ЕООД в имуществото на ДГ„***” без основание.
ДГ„***” е заявило участие по схема „***“ с подаване на декларация в ДФ „***“ за
три учебни години 2018/2019г., 2019/2020, 2020/2021г., т.е. поръчка на плодове от страна на
длъжника не е налице. Дружеството „*** ***“ ЕООД е одобрен изпълнител за доставка на
плодове в ДГ„***” по схема „***“ от ДФ „***“ за три учебни години 2018/2019г., 2019/2020,
2020/2021г. при определени цени на килограм на доставените продукти.
1
За извършените доставки са съставяни приемо-предавателни протоколи с №№ 1, 2,
3 и 4 и съответно са издадени фактури с №№ и стойност, както следва:
**********/28.02.2019 г. на стойност 531,01 лв. с ДДС; **********/30.03.2019 г. на
стойност 685,36 лв. с ДДС; **********/30.04.2019 г. на стойност 411,41 лв. с ДДС и
**********/27.05.2019 г. на стойност 348,54 лв. с ДДС.
ДГ „***“ и „*** ***“ ЕООД нямат формален и неформален договор за търговска
продажба помежду си, както и посочените две страни нямат формален и неформален
договор с ДФ „***“.
Издадената фактура за доставка на плодовете не е одобрена за плащане в ДФ „***“.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, с който
оспорва предявеният иск като неоснователен.
Счита, че с представените от ищеца протоколи за доставки не се установява
плодовете да са доставени именно до *** „***“, като липсва подпис на представител на
детската градина в представените протоколи - положените подписи в графа „приел“ не е
ясно на кои лица са. Липсва и твърдение, същите да са подписи на представители на
детската градина. В *** „***“ действително през годините са се осъществявали доставки по
програми, които доставки обаче са изцяло организирани и финансирани от страна на
Държавата с Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове
и зеленчуци и на мляко и на млечни продукти в учебните заведения - Схема „***“ и
„Училищно мляко“, в редакцията и към 23.11.2018 година. Съгласно изричната разпоредба
на чл. 2, ал. 1 от посочената наредба, прилагането на схемите за предоставяне на плодове и
зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения се финансира от
Европейския фонд за гарантиране на ***то, както и от държавния бюджет под формата на
национална помощ. Платец на тази помощ е Държавен фонд „***“ при условията на чл. 15
от Наредбата. Между „*** ***“ ЕООД и *** „***“ в случая няма никакви договорни
отношения, въз основа, на които да се приеме наличие на съществуващо задължение, това
обстоятелство се подкрепя и от ищеца, като в исковата молба твърди, че договор за доставка
на плодове не е подписан,. Ищецът твърди, че неоснователното обогатяване на длъжника е
под формата на спестяване на разходи, които са действително необходими и длъжника е
следвало да ги понесе от собственото си имущество, а не от имуществото на дружеството.
Това твърдение не е вярно, защото детската градина не е задължена да предоставя плодове
на децата, които я посещават и тези разходи не са били необходими. *** „***“ е
кандидатствала по програма за безвъзмездно получаване на плодове за децата посещаващи
детската градина, което е бонус за тях, а не е задължение за нея. Освен това ответникът не е
получавал никакви фактури за извършените доставки от страна на ищеца, като детското
заведение не е завеждало получените доставки като активи и не е получавало нищо, тъй
като доставените плодове са предназначени за децата, посещаващи детската градина.
Счита, че *** „***“ не се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца. Учебните
заведения нямат никакъв финансов ангажимент към получените доставки, като
единствените задължения на директорите на учебните заведения са описани в разпоредбата
на чл.4 ал.5 от Наредбата и същите не включват по никакъв начин обвързаност с някакви
плащания, още по-малко същите възникват за учебното заведение. По силата на Наредбата е
следвало да има съставени фактури, издадени на името на учебно заведение от заявителя
(чл. 18 ал.4 т.3), но плащането се извършва под формата на държавна помощ след
изпълнение на условията на Наредбата. В случая „*** ***“ ЕООД е получил отказ от
плащане на националната помощ, който е имал възможност да обжалва като индивидуален
административен акт по силата на изричната разпоредба на чл.15 ал.5 от Наредбата.
В приложените фактури към исковата молба е посочен грешен БУЛСТАТ за ***
„***“. Във фактури: №**********, №**********, №********** и №********** като
получател е посочена *** „***“ с БУЛСТАТ *********. При справка в Регистър БУЛСТАТ
към Агенцията по вписванията е видно, че *** „***“ е с БУЛСТАТ ***, а БУЛСТАТ-ът
посочен във фактурите, издадени от „*** ***“ ЕООД е на Община Смолян. Ищецът следва
да очаква плащане за извършените доставки не от *** „***“, а от Община Смолян.
Ако е налице каквото и да е „обогатяване“, то това е за децата, получили
съответните плодове и закуски, но по никакъв начин обогатяването не е за представляваното
от мен учебно заведение.
При условията на евентуалност въвежда и възражение за погасяване по давност на
отправената искова претенция. Съгласно разпоредбата на чл.111, буква „в“ от ЗЗД с
изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
2
периодични плащания. Дружеството „*** ***“ ЕООД е извършвало периодични доставки
през периода февруари-май 2019 година. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012
г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, докладвано от съдиите Мариана Костова и Марио
Първанов: Понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, 6. "в" от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви. От гореизложеното следва, че дейността извършвана от
ищеца попада в хипотезата на правната норма съдържаща се в чл.111, буква „в“ от ЗЗД и
вземането му се е погасило по давност на 27 май 2022 година.
Претендира за деловодните разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява.
Ответникът чрез процесуалния представител адв. *** моли предявеният иск да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан по съображенията, изложени в пледоарията.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и като обсъди събраните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред Смолянския районен съд на 14.11.2022 г. по заявление на ищеца е образувано
ч.гр.д. № 1148/2022 срещу ответника, по което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 474/15.11.2022 г., с която е разпоредено длъжникът
*** „***“, представлявано от *** да заплати на кредитора „*** ***“ ЕООД сумата 1 976,32
лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 14.11.2022 г. до
изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 39,53 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева.
Поради постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника, че не дължи вземането
по издадената заповед, с Разпореждане № 1877/08.12.2022 г. съдът е указал на заявителя, че
в едномесечен срок от съобщаването му може да предяви срещу длъжника по издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК иск за установяване на вземането си, като довнесе
дължимата държавна такса и е уведомен за последиците от непредявяването на иска.
Разпореждането е получено от заявителя на 19.12.2022 г. и на 05.01.2023 г., в
едномесечния срок е подадена исковата молба, с която е предявен настоящият иск.
Ищецът е подал заявление за одобрение в ДФ „***“ с УРН 585297, УИН
16/210518/88777 за одобрение по схемата *** в качеството на производител на плодове и
зеленчуци.
С акт за одобрение № 01-2600/5238 от 08.10.2018 г. на ДФ *** същият е одобрен за
изпълнител на схема *** за доставяне на пресни плодове и зеленчуци по смисъла на чл. 9 от
Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци
и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – схема *** и схема Училищно мляко
на учениците в учебните заведения, съгласно приложение № 1 за срок от 3 години.
Видно от приложението, ответната *** е сред одобрените учебни заведения, с пор.
№ 27.
Ищецът е извършил доставки на плодове през учебната 2018/2019 г. на ответната
***, както следва:
През февруари 2019 г. ищецът е доставил на датите 12.02.2019 г.; 13.02.2019 г.;
19.02.2019 г.; 20.02.2019 г.; 26.02.2019 г. и 27.02.2019 г. съответно 32,560 кг ябълки; 32,560
кг круши; 37 кг портокали; 32,560 кг круши; 32,560 кг ябълки и 32,560 кг банани. За
доставките е съставен приемо-предавателен протокол № 1/2019 г., в който не е положен
подпис за приел получател ДГ *** и е поставен печат на градината. За доставените плодове
през месец февруари 2019 г. е издадена фактура № **********/28.02.2019 г. с доставчик
ищецът и получател ответната *** за същите количества и видове плодове на обща
3
стойност 531,01 лв. с ДДС.
През март 2019 г. ищецът е доставил на датите 05.03.2019 г.; 06.03.2019 г.;
12.03.2019 г.; 13.03.2019 г.; 19.03.2019 г.; 20.03.2019; 26.03.2019 и 27.03.2019 г. съответно
32,560 кг ябълки; 37 кг портокали; 32,560 кг ябълки; 37 кг портокали; 32,560 кг банани;
32,560 кг круши; 32,560 кг круши и 32,560 кг ябълки. За доставките е съставен приемо-
предавателен протокол № 2/2019 г., в който не е положен подпис за приел получател, но е
поставен печат на детското заведение. За доставените плодове през месец март 2019 г. е
издадена фактура № **********/30.03.2019 г. с доставчик ищецът и получател ответната
*** за същите количества и видове плодове на обща стойност 685,36 лв. с ДДС.
През април 2019 г. ищецът е доставил на датите 09.04.2019 г.; 16.04.2019 г.;
17.04.2019 г.; 23.04.2019 и 24.04.2019 г. съответно 31,080 кг мандарини; 32,560 кг ябълки;
32,560 кг круши; 37 кг портокали и 32,560 кг ябълки. За доставките е съставен приемо-
предавателен протокол № 3/2019 г., в който не е положен подпис за приел получател, но е
поставен печат на детската градина. За доставените плодове през месец април 2019 г. е
издадена фактура № **********/30.04.2019 г. с доставчик ищецът и получател ответната
*** за същите количества и видове плодове на обща стойност 411,41 лв. с ДДС.
През май 2019 г. ищецът е доставил на датите 07.05.2019 г.; 08.05.2019 г.; 13.05.2019
г.; 15.05.2019 г. съответно 32,560 кг круши; 37 кг портокали; 32,560 кг ябълки и 32,560 кг
банани. За доставките е съставен приемо-предавателен протокол № 4/2019 г., в който не е
положен подпис за приел получател, но е поставен печат на детската градина. За
доставените плодове през месец март 2019 г. е издадена фактура № **********/27.05.2019 г.
с доставчик ищецът и получател ответното детско заведение за същите количества и видове
плодове на обща стойност 348,54 лв. с ДДС.
Общата стойност на доставените плодове възлиза на 1 976,32 лв. с ДДС.
Директорът на детската градина е подал декларация за извършените доставки на
28.02.2019 г. /л. 40/, ведно с необходимите приложения – фактури и счетоводни справки.
С уведомително писмо за отхвърляне на заявки за плащане № 01-2600/7302 от
05.12.2019 г. на ДФ *** са отхвърлени заявки на ищеца с УИН 16/210518/88777 в периода
10.01.2019 – 09.08.2019 г., с което е постановен пълен отказ за финансово плащане по
същите заявки по схема *** поради използвани документи с невярна информация,
послужили за одобрението на ищеца „*** ***“ ЕООД за изпълнител на схема *** за
доставяне на пресни плодове и зеленчуци.
Като индивидуален административен акт уведомителното писмо е обжалвано от
ищеца пред АС – *** и с решение № 830/30.04.2020 г. по адм.д. № 3880/2019 г. жалбата е
отхвърлена като неоснователна.
Решението на АС – *** е обжалвано пред ВАС и с решение № 13612/03.11.2020 г.
по адм.д. № 8255/2020 на IV отд. на ВАС е оставено в сила решението на ПАдмС.
Въз основа на така установените факти, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е установителен иск за установяване съществуването на вземането на
ищеца по издадената заповед за изпълнение в размер на 1 976,32 лв., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното плащане.
Твърдението на ищеца е, че е доставил на ответната *** плодове по схемата ***
без основание, поради липса на каквото и да е облигационно отношение между страните, с
което ответникът се е обогатил за негова сметка.
Според установената съдебна практика вземането от неоснователно обогатяване
възниква, когато е налице разместване на блага, без в отношенията между страните да
съществува обвързаност от договор, гестия или деликт. Когато между страните няма друга
4
обвързаност и по причина на обедняването на една от страните другата се е обогатила,
обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. В тежест на ищеца по иска чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, както своето
обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат
обедняването и обогатяването. /Решение № 67/05.04.2016 г. по гр.д. № 4147/2015 г. на ВКС,
IV г.о./
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва
наличието на имуществено разместване между ищеца и ответника, в резултат на което
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника; липса на основание за имущественото разместване. В случая не
е налице основаният елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, а именно наличието
на имуществено разместване между ищеца и ответника, в резултат на което ответникът да се
е обогатил за сметка на ищеца.
Действително е налице обедняване на ищеца със стойността на доставените от
него плодове, която не му е заплатена от страна на ДФ „***“, но липсва обогатяване на
ответната ***, тъй като нито се е увеличил актива й, нито е намалял пасива й.
Не се спори между страните, че извършените доставки на плодове в детската
градина на основание Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне
на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема „***“
и Схема „Училищно мляко", приета с ПМС № 251/27.09.2016 г. С посочената наредба е
уреден редът за предоставяне на плодове и зеленчуци в учебните заведения и са определени
правата и задълженията на участниците в посочените схеми.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата, целта на прилагането на тези
схеми е за подобряване на хранителните навици на децата и учениците в дългосрочен план
чрез повишаване консумацията на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти при
спазване на здравните изисквания; повишаване на информираността на децата, учениците и
на техните родители, както и на учителите за принципите за здравословно хранене, както и
за подпомагане реализацията на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в
Европейския съюз. Чл. 2, ал. 1 от Наредбата предвижда прилагането на схемите за
предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения
да се финансира от Европейския фонд за гарантиране на ***то, както и от държавния
бюджет.
Ищецът и ответникът са заявители по чл. 13, ал. 1 от Наредбата.
Според предвидените условия за организацията на прилагане на схемите в чл. 4,
ал. 5 от наредбата са предвидени задължения за директорите на учебните заведения,
участващи в схемите за предоставяне на плодове и зеленчуци, сред които и тези по т. 2, 3 и
7 - да организират приемането и проверката на продуктите, които им се предоставят по
схемите, чрез съставяне на приемателно-предавателен протокол съгласно приложение № 1;
да осигуряват участието на учителите и служителите в прилагането на схемите; да
осигуряват условия за приемането, съхранението и раздаването на продуктите в
съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (OB, L 139 от 30 април 2004 г.),
като се спазват условията за съхранение, определени от производителя, в рамките на срока
на трайност.
5
Според чл. 8, ал. 1, т. 1 и чл. 12, ал. 1 от Наредбата продуктите по схемите се
предоставят само през учебни дни на децата, отговарящи на изискванията по посочената
разпоредба, като сред тях са и децата от I до подготвителна група включително, в детските
градини без децата, които се обучават в център за специална образователна подкрепа.
Следователно за детските градини липсва задължение за заплащане, тъй като имат само
организационни и съпътстващи задължения по приемането, проверката и отчитането на
доставените плодове и зеленчуци. Крайният получател на плодовете по схемата „***“ са
именно децата, посещаващи детската градина, които получават продуктите.
Ищецът обосновава извършените доставки с акта за одобрението му като
изпълнител по схемата по отношение на включените в приложение № 1 училища и детски
градини, сред които е и ответникът и съставените приемо-предавателни протоколи и
издадените въз основа на тях фактури.
Както се посочи ответникът няма задължение за плащане, доколкото посочените
доставки се финансират от Европейския фонд за гарантиране на ***то, както и от
държавния бюджет, като плащанията се извършват от ДФ „***". Постановеният отказ от
страна на ДФ „***“ да заплати на ищеца извършените доставки по исканията му, съвпадащи
с периода на доставките, извършвани в ответното училище, не дава основание на ищеца да
претендира заплащане от детската градина.
Не е налице обогатяване на ответната ***, нито са й спестявани разходи, тъй като
доставените от ищеца плодове не са преминали в патримониума на градината, не са станали
част от имуществото й, а са получени от детското заведение и раздадени на крайния
потребител – децата, отговарящи на изискванията, предвидени в наредбата.
Следователно не е налице неоснователно обогатяване на ответника със стойността
на доставените от ищеца плодове в процесния период.
Основателно е и възражението на ответника за изтекла погасителна давност, тъй
като се касае за периодични доставки и периодични плащания на същите, какъвто е
настоящият случай, за които давностният срок съгласно чл. 111, ал. 1, буква „в“ от ЗЗД е три
години. Съгласно постановление № 1/28.05.1979 г. по гр.д. № 1/1979 г. на ПВС, т. 7 В
случаите на първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и на чл. 59, ал. 1 ЗЗД
погасителната давност започва да тече от деня на получаването на престацията. Последната
дата на извършената доставка на плодове е 15.05.2019 г. В случая давностният срок за
плащане на всяка отделна доставка е изтекъл към момента на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК - 14.11.2022 г.
Предвид изложеното искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2014 на ОСГТК на ВКС Съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
6
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
С оглед изхода от спора на ищеца не се дължат разноски и направените разноски
остават за негова сметка.
Ответникът е направил разноски в размер на 500 лв. за платено адвокатско
възнаграждение, поради което и с оглед изхода от делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ще
следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените деловодни разноски в
пълен размер.
Предвид изложеното Смолянският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от „*** ***“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***“ № 174, представлявано от ***
срещу *** „***“, БУЛСТАТ ***, адрес гр. Смолян, ***, ул. „***“ № 10, представлявано от
*** иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 4 и ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземането на ищеца по заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК № 472/15.11.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 1148/2022 г. по описа на Районен съд –
Смолян за сумата от 1 976,32 лв., представляваща стойността на недължимо доставени
плодове за периода февруари – май 2019 г., ведно със законната лихва, считано от 14.11.2022
г. до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА „*** ***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
ул. „***“ № 174, представлявано от *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ***
„***“, БУЛСТАТ ***, адрес гр. Смолян, ***, ул. „***“ № 10, представлявано от ***
направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СмОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца на посочения в исковата молба
съдебен адрес и на ответника чрез адв. ***.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7