ОПРЕДЕЛЕНИЕ№519
18.03.2020 г., гр.Пловдив
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЛОВДИВ, въззивно гражданско
отделение, VII-ми граждански състав, в
закрито заседание на 18.03.2020г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС
ИЛИЕВ
ХРИСТО
ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Михова
в.ч.гр.д. № 530 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена
от „Профи кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" №49,
бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител юрисконсулт Н. Л.,
срещу разпореждане №11527 от
04.02.2020г. постановено по ч.гр.д. № 1632/2020г. по описа на Районен
съд- Пловдив, IХ гр.с-в, с
което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжниците Т. Н. А., ЕГН ********** и М. И. Б., ЕГН ********** , за сумата от 153,28
лева- неизплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги
по сключен на на 28.07.2016 г. договор за потребителски кредит №
**********. В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на
обжалваното разпореждане, като се
настоява за отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на исканата заповед.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от
обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да се разгледа по същество.
Районен съд-Пловдив е бил сезиран от
„Профи кредит България" ЕООД със заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
солидарните длъжници Т.Н. А., ЕГН
********** и М. И. Б., ЕГН **********, с
предмет вземания, произтичащи от сключен на
28.07.2016 г. договор за потребителски кредит № **********, както
следва: 312, 71 лева -главница, ведно със законна лихва за забава от 29,70 лева
за периода от 16.03.2017 г. до 15.09.2019г.;
97,18 лева- договорна
лихва за периода от 15.07.2019 г. до 15.07.2019 г., 153,28 лв.- възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни
услуги.
За да откаже издаване на заповед за
изпълнение по отношение на претендираното вземане в размер от 153,28 лв.- възнаграждение за
закупен пакет за допълнителни услуги, районният съд е приел, че в тази
му част искането се основава на нищожни клаузи , поради
противоречието им с добрите нрави и на
императивните разпоредби на чл.19, ал.4 и
ал.5 от ЗПК и чрл.10а,ал.2 от
ЗПК.
Частната жалба срещу така
постановеното разпореждане е неоснователна.
Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е
в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие
на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите
на ЗПК и ЗЗП.
В случая правата на заявителя се
претендират от договор за кредит, т.е. длъжниците се явяват потребители по
смисъла на ЗЗП, поради което и заповедният съд е процедирал правилно,
извършвайки служебна проверка на клаузите от договора уреждащи възнаграждение в полза на търговското
дружество за закупен от длъжниците пакет
от допълнителни услуги.
С
оглед характера на
посочените в договора „допълнителни
услуги“, за които е
предвидено възнаграждение
/приоритетно разглеждане и
изплащане на кредита, възможност
за отлагане, намаляване
и смяна на дата
на падеж на погасителни вноски
и улеснена процедура
за получаване на
допълнителни парични
средства/, се налага изводът, че
същите се отнасят
за действия по усвояване и
управление на кредита, за
които разпоредбата на
чл.10а, ал.2 от ЗПК
забранява събиране на
такси и комисионни
от кредитора. При това положение
следва да се приеме, че
целта на посочената договорна клауза
е да послужи като
допълнително възнаграждение за кредитора
за предоставянето на
сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/,
уговорена в противоречие с
добрите нрави /принципите
на справедливостта в
гражданските и търговските
отношения/ и с разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК.
Ето защо по
отношение на посоченото
вземане заявлението за
издаване на заповед за
изпълнение правилно е
било отхвърлено.
Водим от горното, Пловдивският окръжен
съд
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане
№11527 от 04.02.2020г. постановено
по ч.гр.д. № 1632/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, IХ гр.с-в .
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/