Р Е Ш Е Н
И Е
260500/14.4.2021г.
гр.Варна,
14.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
районен съд, първи наказателен състав, в открито съдебно
заседание на осемнадесети
март през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА
при секретаря Петя Георгиева, като
разгледа докладваното от председателя АНД № 293 по описа за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от „С.Л.“ ЕООД срещу Наказателно
постановление № 23-0001096/30.11.2020г. на началника на Отдел „Контрол“ в
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което на дружеството
било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5000,00
лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.97, ал.1, предл.последно от ЗАвПр, за
нарушение на чл.91б, ал.1, т.1 от с.з.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно
постановление за незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния
закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че
съставеният акт и наказателното постановление са връчени на лице без надлежна
представителна власт. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл.43 от ЗАНН, тъй
като актът не е бил надлежно предявен и връчен на законния представител на
дружеството. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено,
се представлява от адв.И.Г. от ВАК, който поддържа жалбата на изложените в нея
основания. Привежда и допълнителни доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не
изпраща представител. Писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.
Моли същата да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирана страна–
наказаното юридическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства,
съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател
притежавало Лиценз на Общността за извършване на превоз на товари с №18608,
валиден до 01.01.2028г. През м.юли 2020г. от служители на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ –Варна била извършена комплексна
периодична проверка на транспортната дейност на дружеството. В хода на
проверката на дружеството била изпратена Покана изх.№ 50-00-554/17.07.2020г., с
която било изискано представянето на различни документи, свързани с
осъществяваната от дружеството дейност, между които и книга за инструктаж за
спазване на Регламент (ЕО) №561/2006 и №165/2014. С поканата бил определен
седемдневен срок за представяне на исканите документи. Поканата била връчена на 29.07.2020г. на
упълномощен представител на дружеството, като в нея била разяснена и предвидената в чл.97, ал.1 от
ЗАвП отговорност, която се носи при непредставяне на някои от документите.
Предоставеният на дружеството срок изтекъл на 05.08.20г., без исканите
документи да бъдат представени. На 07.08.2020г.
в ОО „АА“-Шумен били представени част от документите. Въпреки изтичането на посочения в поканата срок обаче дружеството не
представило исканата книга
за инструктаж за спазване на Регламент (ЕО) №561/2006 и №165/2014, като такава
не била представена и до приключването на проверката. На 24.08.2020г. било депозирано писмено обяснение от пълномощника Христо Тивчев, в което същият
заявявал, че не може да представи останалите документи, между които и процесната книга, поради отсъствието на управителя на дружеството от Р.България и неговата ангажираност.
Във
връзка с тези констатации на 18.09.2020г. от З.Д.Ю.-*** бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на „С.Л.“ ЕООД за това, че на 06.08.2020год. в гр.Варна, не е спазило
законоустановения срок, изтичащ на 05.08.2020г. да предостави на служителите на
ИА „АА“-РД „АА“-Варна изисканата с посочената покана книга за инструктаж за спазване
на Регламент (ЕО) №561/2006 и №165/2014. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен
представител на дружеството, бил предявен и връчен без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1
от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 30.11.2020г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на „С.Л.“ ЕООД било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
5000,00 лв., за нарушение по чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля Б.Г.И., както и приобщените
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитания
свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и
логични, като по делото не е установено наличие на основания за съмнение в
тяхната достоверност. Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение
за изясняването на делото са копия от Покана изх.№ 50-00-554/17.07.2020г., Приемо-предавателен
протокол с рег.№50-00-554/07.08.2020г. и Обяснение от Христо Петров Тивчев. Съдържащата се
в посочените документи информация кореспондира изцяло на показанията на
свидетеля и подкрепя извода за тяхната достоверност.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна
следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка
на законността на оспореното
пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед
описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на
чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвПр. Цитираната разпоредба задължава превозвачите
да представят на служителите от ИА“АА“ за
проверка всички документи, свързани с превозите на товари. Осъществяването на контрола по
прилагането на закона при извършването на превози на пътници и товари с моторни
превозни средства е уредено в чл.91 от ЗАвПр, като правомощията за това са
предоставени на длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация". От своя страна нормата на чл.91а, ал.11 от ЗАвПр предвижда
начинът на провеждане, обхвата и организацията на контролни проверки на пътя и
в предприятията да бъдат уредени с наредба, издадена от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията. В изпълнение на
посоченото нормативно изискване е издадена Наредба № Н-14/27.08.2009г. за
начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и
в предприятията и за класифицирането на превозвачите и лицата, извършващи
превози за собствена сметка. По силата на чл.12, ал.4 от Наредбата на
служителите на ИА „АА” е предоставено правомощието да извършват контролни
проверки на предприятията чрез изискване
на документи, свързани с елементите на проверката. Според ал.5 на цитираната
норма документите по ал.4 се представят в седемдневен
срок от получаване на уведомлението за проверката в съответната
териториална структура на ИА „АА”. От приложената по делото покана се
установява, че обект на проверката е била документацията относно транспортната дейност на дружеството
за периода 01.01.2020г.-31.05.2020г. В поканата са посочени изрично
документите, които е следвало да бъдат представени, като между тях е и книга за инструктаж за
спазване на Регламент (ЕО) №561/2006 и №165/2014. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от
санкционираното лице, че посоченият документ не е бил представен нито във
визирания в чл.12, ал.5 от Наредба № Н-14/27.08.2009г. и изрично посочен в поканата
седемдневен срок, нито до приключването на проверката. С това дружеството е
осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с нормата на
чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвПр, за което правилно и законосъобразно е санкционирано
с обжалваното наказателно постановление.
За констатираното неизпълнение дружеството-жалбоподател
правилно и законосъобразно е санкционирано по
реда на чл.97, ал.1, предл. последно от ЗАвПр, предвиждащ
специална санкция за лице, което не представи за проверка свързани с превозната
дейност документи, какъвто е и процесният случай. Наказанието е наложено във фиксирания
размер, предвиден в закона, като липсва възможност за индивидуализация
съобразно особеностите на случая.
При
извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление
не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до
неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на
него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, видно от приложеното копие на Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Описанието
на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното
лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира
адекватно защитата си.
Неоснователни са доводите от страна на дружеството,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като актът бил съставен в присъствието
и връчен на лице без надлежна представителна власт. Актът е съставен в
присъствието на пълномощник-Христо Петров Тивчев, упълномощен с нотариално
заверено пълномощно от 30.11.2017г. Санкционираното дружество твърди, че
посоченото пълномощно не овластява упълномощения да подписва и получава актове
за установяване на административни нарушения от името на дружеството. Съдът не
намира основания да се съгласи с това становище. По силата на т.4
от пълномощното пълномощникът е притежавал представителна
власт по отношение на „С.Л.“ ЕООД да представлява дружеството във всички
административни производства, свързани с осъществяваната дейност от
дружеството. Настоящият състав намира, че в посочената формулировка
се включват и административнонаказателните производства, част от които е
съставянето и връчването на АУАН. Този извод се потвърждава от обстоятелството,
че в пълномощното изрично е посочено, че описаните права са примерно изброени. В последната клауза
се подчертава, че клаузите на пълномощното не
изчерпват правата на упълномощеното лице и не ограничават извършването на
всички останали правни действия, като следва да се тълкува изцяло в полза
на правата му да представлява дружеството. В тази връзка съдът съобрази и
задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №5/2014г. на ВКС, ОСГТК
относно необходимото съдържание на пълномощното. В Тълкувателното решение се пояснява,
че при
общото упълномощаване не се посочват конкретните правни действия или сделки,
които пълномощникът е овластен да извърши, а обемът на представителната власт,
или не се ограничава – отнася се до всякакви правни действия от името на
упълномощителя, или се определя чрез посочване на по-общи характерни белези. Изтъква се, че действащото законодателство не установява никакви
общи изисквания за необходимо съдържание на пълномощното, с оглед валидността
както на самата упълномощителна сделка, така и на последващите я разпоредителни
сделки или действия. Ако волята на упълномощителя е пълномощникът му да бъде овластен
да се разпорежда с цялото му имущество, чрез правни сделки и действия, при
условия и спрямо лица, каквито намери за добре, то няма основание такава воля
на упълномощителя да бъде ограничавана. Няма никакво основание и за тълкуване
на закона, според което да се изисква още в пълномощното да са посочени
конкретни по вид разпоредителни сделки или действия и
техни съществени елементи. В случая от съдържанието на пълномощното е видно, че се
касае за т.нар. общо (генерално) пълномощно, овластяващо пълномощника да
извършва всякакви правни действия от името на дружеството. В светлината на
разясненията, дадени с цитираното тълкувателно решение следва да се приеме, че
за валидността на извършените правни действия не е необходимо в подобно общо
пълномощно да се посочват изрично отделните правни действия, за извършването на
които е овластен пълномощника. Конкретно в разглеждания случай следва да се
приеме, че след като пълномощникът е овластен да извършва всички правни
действия от името на представлявания, (като пълномощното следва да се тълкува
изцяло в полза на представителните му права), то в представителната му власт се
включва и правото да участва в производства по съставяне на АУАН и да получава
съставените такива, както и издадените на дружеството наказателни
постановления. При това положение съдът намира, че актът законосъобразно е
съставен в присъствието на лицето Христо Тивчев, както и че последният е имал
надлежна представителна власт да представлява дружеството в
административнонаказателното производство.
Следва да се отбележи също, че според
разпоредбата на чл.180, ал.5 от НПК (субсидиарно приложим в производството по
ЗАНН) връчването на съобщения на юридическо лице става срещу подпис на
длъжностно лице, натоварено да поема книжата. С процесното пълномощно
изрично е предоставено правото на пълномощника да получава книжа и документи. Поради
това връчването на поканата за представяне на документи на пълномощника следва
да бъде счетено за законосъобразно, както и че по този начин поканата надлежно
е достигнала до дружеството. След като дружеството е получило поканата за
предоставяне на определени документи за проверка, но не е представило процесния
такъв, а при съставянето на акта е изпратило като представител пълномощника
Тивчев, същото не би могло да възразява, че не е било надлежно представлявано.
След като санкционираното лице счита, че пълномощникът не е бил овластен да
участва в производства по ЗАНН, но не е изпратило друг представител, да се
позовава на това обстоятелство би означавало да черпи благоприятни последици от
собственото си неправомерно поведение, а това е нарушение на основен принцип на
правото. В цитираното Тълкувателно решение също се изтъква, че
често очакванията на упълномощителя не се покриват с постигнатия от
пълномощника му резултат при извършената от негово име сделка или действие. В
такива случаи, в опит да отклони правните последици, настъпили директно в
неговата правна сфера, упълномощителят би могъл да се позовава на „непълнота” –
на липса на „задължителен” реквизит (какъвто всъщност законът не изисква) в
даденото от самия него пълномощно и да претендира, че сделката или действието
са извършени без представителна власт – извън нейните предели. По този начин
той би се домогнал до една неследваща му се защита, а подобен
резултат сериозно би застрашил правната сигурност в гражданския оборот.
Предвид всичко изложено съдът
приема, че актът законосъобразно е съставен в присъствието на упълномощения
представител Христо Тивчев, като също законосъобразни са връчването на акта и
на издаденото НП чрез посоченото лице.
Не представлява съществено процесуално
нарушение непосочването в наказателното
постановление на нормата, регламентираща срока за представяне на исканите
документи. В НП изрично е посочена датата на получаване на поканата, както и
тази, на която е изтекъл срокът за изпълнение на процесното задължение, при
което непосочването на конкретната правна норма, установяваща този срок, не е
довело до неяснота на административнонаказателното производство и не е
накърнила реално процесуалните права на санкционираното лице.
Не е налице и нарушение на
чл.18 от ЗАНН. Въвеждането с два отделни регламента на аналогично задължение-
за провеждане на регулярни инструктажи на водачите, не означава, че са налице
две отделни нарушения. В случая е осъществено едно такова, а именно-
непредставяне за проверка в установения за това срок на книга за инструктаж за спазване на
Регламент (ЕО) №561/2006 и №165/2014.
Предвид всичко изложено съдът
приема, че наказващият орган правилно е констатирал наличието на процесното
административно нарушение; надлежно е издирил приложимия закон и относимата
санкционна разпоредба, като е наложил законосъобразно наказание, при спазване на изискванията на ЗАНН.
Не са налице основания случаят да
бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се
отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Касае се за
формално нарушение, несвързано с настъпването на конкретни вредни последици,
чиято тежест да бъде преценена. Поради това за формирането на извода за
маловажност на случая е необходимо наличието на някакви особени извинителни
обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с които
тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната. В случая
няма данни за наличие на подобни обстоятелства, което изключва приложението на
цитираната разпоредба. Доколкото отговорността на юридическите лица е обективна
(безвиновна), отсъствието и ангажираността на дадено физическо лице, било то и
управител на дружеството, не представляват извинение за извършване на
административно нарушение, нито обуславят по-малката тежест на нарушението в
сравнение с обичайните деяния от този вид. Следва отново да се подчертае, че
исканият документ не е представен не само в установения за това срок, но и
изобщо, което изключва възможността случаят да бъде счетен за маловажен.
При така установеното искането за отмяна на
наказателното постановление се явява неоснователно. Наказателното постановление
следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без
уважение.
С оглед изхода на делото и направеното
от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК,
вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно
чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. За
защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. Според
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение
се определя от съда. В случая юрисконсултът не е участвал в съдебно заседание, като също така случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на
предвидения в закона минимум от 80 лева.
Предвид изхода на делото искането
от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава
изцяло Наказателно постановление №23-0001096/30.11.2020г. на началника на Отдел
„Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което на „С.Л.“ ЕООД- ***, ЕИК:*********, на
основание чл.97, ал.1, предл. последно от ЗАвПр, е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер
на 5000.00 лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА „С.Л.“ ЕООД- ***,
ЕИК:********* да заплати на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение АНП да се
върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: