РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 06.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
касационен състав в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
Членове: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Светла Иванова
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 1 по описа за 2020 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 изр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
от „Нуши 67“ ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощник, срещу Решение № 94 от 14.10.2019 година, постановено
по наказателно административен характер дело № 186 по описа за 2018 година на
Луковитският районен съд. С обжалваното решение решаващият състав изменя Наказателно постановление № 26 от 07.06.2018 година, издадено
от председателя на Държавната комисия по хазарта /ДКХ/, с което е наложената на
дружеството имуществена
санкция в размер на 10 000 лева на основание чл.108,
ал.1 от Закона за хазарта /ЗХ/ за нарушение на чл.
4, ал. 2 от Общите правила за организацията на работата и финансовия контрол при
организиране на хазартни игри с игрални автомати /обн. ДВ, бр. 32 от 08.04.2014
г./, приети от ДКХ на основание чл.22, ал.1, т.6 от ЗХ, като намалява размера на имуществената
санкция на 3000 лева.
По изложените в касационната жалба /КЖ/
доводи, че обжалваното решение е постановено при неправилно прилагане на
относимите материални разпоредби и същото е явно несправедливо, макар и
намаляващо санкцията в минималните размери по чл.108, ал.1 от ЗХ, се иска неговата
отмяна, както и отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът, не се явява. В
постъпила по делото молба процесуалният
представител на дружеството, не възразява да се даде ход на делото, като
поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи. Счита че случаят е
маловажен и моли да се приложи чл.28 от ЗАНН.
Ответникът Държавна комисия по хазарта, в
съдебно заседание, не се представлява. В писмена защита, чрез процесуален
представител аргументирано оспорва жалбата като неоснователна и моли да се
потвърди решението на районния съд. Намира,
че нарушението не е маловажно.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч
дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че в хода на
административно-наказателното производство няма допуснати съществени
процесуални нарушения и безспорно е доказано извършеното административно
нарушение. Счита, че правилно съдът е
изменил НП, като е намалил глобата от 10 000 лева на 3 000 лева.
Административен съд Ловеч, в
настоящият касационен състав, обсъди събраните по делото доказателства,
наведените от жалбоподателя касационни основания,
доводите на страните и като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от активно легитимирана страна,
срещу решение на Районен съд - Луковит, което подлежи на касационен контрол,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата против решението е неоснователна, тъй като не са налице посочените
от касатора основания за отмяна.
Въз
основа на редовно събраните по делото писмени и гласни доказателства,
първоинстанционният съд приел за установено, че по Заповед № П-182/11.04.2018
г. на председателя на Държавна
комисия по хазарта /ДКХ/ е извършена проверка от служители на ДКХ в
игрална зала с адрес: гр. Луковит, област Ловеч, ул. „Никола Йонков Вапцаров“ №
4, в която се организират хазартни игри от „НУШИ-67“ ЕООД с Удостоверение за
издаден лиценз № 000030-15352 от 29.12.2017 година на ДКХ. При
проверката било констатирано, че за периода - 01.04.2017 г. - 31.03.2018 г.
включително, показанията на устройствата за текущ контрол с електромеханичните
броячи не са записвани в дневните отчети за игралните автомати в игралната
зала. Проверката е документирана с Констативен протокол № 006621/11.04.2018 г.
с приложения. Снети били и писмени обяснения от управителя на игралната зала и
крупието, присъствали на проверката.
За
горното против настоящия касатор бил съставен акт за установяване на
административното нарушение /АУАН/ № 001144/026 от 30.04.2018 г., подписан от
упълномощен представител и връчен му на същата дата. Актосъставителят приел, че
описаното деяние представлява нарушение на чл.4 ал.2 от Общите правила за
организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни
игри с игрални автомати /обн. ДВ бр. 32 от 08.04.2014 г./, приети на основание
чл.22, ал.1, т. 6 от Закона за хазарта. Против констатациите в акта не били
вписани или подадени възражения. Въз основа на цитирания АУАН било издадено от
председателя на ДКХ, обжалваното наказателно постановление, с което на касатора
е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. на основание чл. 108, ал.
1 от ЗХ. Отразено е постъпилото възражение, което е прието за неоснователно.
При така установеното от фактическа
страна, районният съд приел, че акта за установяване на административното
нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни лица,
нарушението и неговия автор са безспорно установени от доказателствата по
делото и правилно административно-наказващият орган /АНО/ е привлякъл
дружеството към административно-наказателна отговорност за извършеното от
нарушение. Доколкото в наказателното постановление липсват мотиви за определяне
на наложеното наказание в максималния размер, Съдът е приел размера на
наложената имуществена санкция от 10 000 лева за необоснован. С горните мотиви
решаващият състав изменил оспореното пред него НП, като намалил размера на
наложената глоба в законовия минимум.
Настоящият
състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за
неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.
Според
разпоредбата на чл.4, ал.2 от Общите правила за организацията на работата и
финансовия контрол при организиране на хазартни игри с игрални автомати,
показанията на устройствата за текущ контрол /електронни и/или електромеханични
броячи/ на всеки игрален автомат в залата се записват ежедневно в дневен отчет
по ал.1, т.1 съгласно приложение № 1, предвиждащо попълването на показанията на
електронни и електромеханични броячи. Следователно, за да гарантира точното
отчитане на всички операции, свързани с провежданите хазартни игри с игрални
автомати, в чл.4, ал.2 от Общите правила за организацията на работата и
финансовия контрол при организиране на хазартни игри с игрални автомати /Правилата/
е въведено императивно и безусловно задължение на организаторите на хазартни
игри „да водят дневни отчети по ал.1, т.1, съгласно приложение №1, в които да
записват показанията на устройствата за текущ контрол /електронни и/или
електромеханични броячи/ на всеки игрален автомат в залата.“. Законовата
разпоредба не предоставя избор, при условията на алтернативност на
организаторите на хазартни игри, а задължава същите в зависимост от съответната
наличност на оборудване да запишат показанията на един или няколко вида броячи.
В този смисъл настоящият състав не споделя предложеното в касационната жалба
тълкуване на чл.4, ал.2 от Правилата.
Следва да се съобрази, че Общите правила
за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни
игри с игрални автомати са издадени въз основа на законова делегация на нормативен
акт по смисъла на чл.3, ал. 1 от ЗНА, а именно Закона за хазарта и нарушаването
им е скрепено със санкцията на чл.108, ал.1 от Закона за хазарта. Нормата
санкционира физически лица, еднолични търговци и юридически лица, нарушили
приетите на основание чл.22, ал.1, т.6 от ЗХ общи задължителни изисквания за
игрални зали и игрални казина.
Не е
спорно, че в игралната зала, в която касаторът
организира хазартни игри с игрални автомати, в дневните отчети за
периода от 01.04.2017 г. до 31.03.2018 г. не са записвани показанията на
устройствата за текущ контрол с електромеханични броячи. При това същият е бил
санкциониран по чл.108, ал.1 от Закона за хазарта, предвиждаща налагането на
имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лева на организатор на хазартни
игри, който наруши приетите от Комисията общи задължителни игрални условия и
правила, общи задължителни изисквания, общи задължителни правила и общи
задължителни технически изисквания по чл.22, ал.1, т.4,5, 6, и 7. Такива се
явяват приетите от ДХК Общи правила за организацията на работата и финансовия
контрол при организиране на хазартни игри с игрални автомати /обн. ДВ бр. 32 от
08.04.2014 г. /.
По
делото е безспорно установено нарушението и неговият извършител. Доводите на настоящия
касатор, че не е налице нарушение на чл.4, ал.2 от Правилата са неоснователни,
тъй като организаторът на хазартни игри, е длъжен да води
подробна ежедневна отчетност и да съхранява необходимата информация, за да бъде
осъществяван държавния надзор върху хазарта, както чрез показанията на
електронните, така чрез тези на електромеханичните броячи на игралните
автомати, респ. да спазва Правилата и да организира дейността си съобразно тях,
а не в нарушение на същите.
Във връзка с последното касационният състав
намира за законосъобразни изводите в оспореното съдебно решение, че в случая е
необоснован наложеният от АНО размер от 10 000 лева, тъй като в наказателното
постановление не са посочени каквито и да било мотиви за определяне на
наказание в размер по-висок от минималния, при което правилно е изменено към определения
в закона минимум от 3000 лева, съобразявайки, че нарушението е първо
наказанието в този му размер се явява достатъчно за постигане целите на
наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН. Обратно на твърденията в касационната
жалба така наложеното наказание е и справедливо.
От
касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, допуснати от първоинстанционния съд, а и такива не се твърдят в касационната жалба.
При
постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение
да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно
и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
делото. Обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по
закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на
база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си,
разглеждайки спорът по същество, да установи дали е извършено нарушение и
обстоятелствата, при които е осъществено.
При
реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон,
съобразно въведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при
обективно възприетата фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд
е изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното
постановление.
Напълно се споделят и доводите на съда че с
оглед тежестта на извършеното административно нарушение, същото подлежи на
санкциониране с имуществена
санкция в минималния предвиден от законодателя размер. Обстоятелството, че се
касае за първо нарушение, не обосновава само по себе си извод за маловажност на санкционираното неизпълнение на административно
задължение по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН, тъй като същото не се отличава с
по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Освен това,
обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни нарушения има
решаващо значение за индивидуализацията на наказанието и размера, а не за преценката за маловажност на
деянието.
Правилно решаващият съд е констатирал, че в случаят не са налице предпоставките за приложение на
чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическата установеност не сочи на маловажност. За да се достигне до извод за маловажност на
случая по чл. 28 от ЗАНН, следва да се разкриват особени обстоятелства, които
да отличават конкретното
деяние от общите случаи на тези нарушения, а
такива данни не са налични.
На следващо място, обосновано решаващият състав е приел, че
административно наказателното производство е протекло при липса на съществени
нарушения на административно производствените правила. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от компетентен орган, при спазване на
изискванията на чл.40 от ЗАНН, притежава изискуемите от чл.42 от ЗАНН реквизити
и е подписан от съставителя, един свидетел и лицето, представляващо
санкционирания търговски субект. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган и притежава изискуемите от чл.57 от ЗАНН реквизити. Спазени
са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. Предвид това обосновано районният съд е
приел, че не са допуснати нарушения в процедурата по издаване на санкционния
акт.
С оглед изложените
съображения, касационната инстанция, след извършена проверка по чл.218 АПК на
оспорения съдебен акт установи, че същият е валиден и допустим, постановен
в съответствие с материалния закон, поради което не са налице основания за
отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във връзка с чл.63 ал.1 изр.2
от ЗАНН и като правилен, следва да остане в сила.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221
ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 94 от 14.10.2019 година, постановено по
наказателно административен характер дело № 186 по описа за 2018 година на Районен съд-Луковит.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.