Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ……….05.07.. |
Година 2018 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав
|
на девети май |
Година 2018 |
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 8884 по описа за 2016 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 134 ал. 1 от Търговския закон (ТЗ).
Ищецът „Г.Е.Б.“ ЕООД твърди в качеството си на съдружник в ответното дружество „С.Е.С.“ ЕООД и въз основа на решение на съдружниците да е поел задължение да предостави на дружеството допълнителна парична вноска в размер на 800 000 евро, необходима за кредитиране на проект за изграждане на фотоволтаичен парк. Сочи, че с договор за съвместна дейност, сключен с „Е.К.“ ООД е определен срок за връщане на допълнителната парична вноска – не по-късно от усвояване на първия транш от средствата, отпуснати по банковия кредит, за усвояването на който е била осигурена сумата от 800 000 евро. Кредитът е отпуснат на ответника като на 22.06.2012 г. е получил сумата 2000000 лева. Твърди се, че и понастоящем сумата не е върната, а и уговорения срок е настъпил, поради което се претендира част от нея в размер на 400 000 евро (съгласно допуснато увеличение в с.з. на 09.05.2018 г.). Претендират се и разноските по делото.
В отговор по исковата молба от името на ответника се оспорва сумата да е заплатена от ищцовото дружество като се твърди да е преведена от физическото лице, едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество – Х.К., въз основа на договор за заем от 12.03.2012 г. Сочи се, че в решението за допълнителна парична вноска не е посочен срок за връщането й, което счита за единствено определящо условията за третиране на допълнителната парична вноска, а липсва и последващо съгласувана воля на лица, притежаващи качество съдружници в дружеството, която да свързва допълнителната вноска със срок. Счита предявеното в процеса вземане за погасено от трето на спора лице – „Е.С.Р“ ООД по силата на споразумение от 28.03.2012 г.
В допълнителната искова молба от името на ищеца се твърди, че едноличният собственик на капитала на ищцовото дружество внесъл сумата в изпълнение на поетото задължение по договора за съвместна дейност и подписания в негово изпълнение протокол от общо събрание на ответното дружество. Твърди, че регламентираното с тристранното споразумение правоотношение предхожда договора за съвместна дейност и касае други предоставени заеми. Сочи, че още през 2010 г. Х.К. предоставил на ответника сума от над 800 000 евро за закупуване на земя и изграждане на соларен парк с уговорка да закупи дяловете на дружеството в съдружие с „Е.К.“ ООД. Било договорено да осигури парите, а документацията и строителните книжа да се движат от Р.Д.. С предоставените суми фотоволтаичният парк е изграден и въведен в експлоатация на 10.01.2012 г., а на 12.01.2012 г. е сключен договор за съвместна дейност, който следва във времето сключените договори за покупко-продажба на дялове.
В отговора си по допълнителната искова молба от името на ответника се оспорват въведените с допълнителната искова молба нови твърдения.
В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. В. от Адвокатска колегия – Хасково, поддържа предявения иск. Твърди, че даденият от Х.К. заем е върнат преди датата на подписване на договора за заем, а допълнителната парична вноска е внесена на 31.03.2012 г. Навежда доводи в писмени бележки.
Процесуалният представител на ответника – адв. М. от оспорва предявения иск. Навежда доводи в писмени бележки.
Съдът
като обсъди наведените доводи и въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна съдът
намира следното:
По
делото не се спори, че на 12.01.2012 г. от името на „Е.К.“ ООД и ищцовото дружество писмено е изразено съгласие всяка от
страните да придобие по 50 % от дяловете в капитала на ответното дружество „С.Е.С.“
ЕООД и са детайлизирани условията за сътрудничество в качеството им на
единствени съдружници в дружеството (чл. 2 от
договора) с оглед финансиране на разходите за изграждане и въвеждане в
експлоатация на фотоволтаична централа и съоръженията
за присъединяване в собствения на „С.Е.С.“ ЕООД недвижим имот в местността Слаковица, с. Кошарево и експлоатация на съоръжението за
периода на сключения договор за изкупуване на произведената електрическа
енергия между „С.Е.С.“ ЕООД и ЧЕЗ. Според чл. 2 ал. 3 т. 1 на датата на подписване
на договора, но не преди вписване на ищцовото
дружество като съдружник в ответното дружество, „Г.Е.Б.“ ЕООД ще преведе по
сметка на ответното дружество сумата 800 000 евро, представляващи самоучастието на „С.Е.С.“ ООД по договора за банков кредит.
Изразено е съгласие в качеството си на съдружници в
рамките на общо събрание на дружеството, да вземат изрично решение, гарантиращо
възстановяване на платената сума веднага след усвояване на първия транш от
банковия кредит при указано в приложение по договора за съвместна дейност
съдържание. Според чл. 4 ал. 5 от договора предпоставка за превеждане на сумата
от 800 000 евро е проведено общо събрание и взето решение при очертано с
Приложение № 4 от договора съдържание.
На
12.01.2012 г. в писмена форма с нотариална заверка на подписите е изразено
съгласие, че Т.Т.продава на „Г.Е.Б.“ ЕООД 250 дяла от
притежаваните 500 дяла в капитала на „С.Е.С.“ ЕООД.
На
същата дата – 12.01.2012 г., в писмена форма с нотариална заверка на подписите
е изразено съгласие, че Т.Т.продава на „Е.К.“ ООД 250
дяла от притежаваните 500 дяла в капитала на „С.Е.С.“ ЕООД.
На
12.01.2012 г. е подписан и дружествен договор на „С.Е.С.“ ООД с указание съдружници в дружеството да са „Г.Е.Б.“ ЕООД и „Е.К.“ ООД.
По
делото не се спори, че на 12.01.2012 г. е взето решение от общото събрание на съдружниците на „С.Е.С.“ ООД – „Г.Е.Б.“ ЕООД, да предостави
допълнителна парична вноска в размер на 800 000 евро, необходима за
осигуряване на самоучастието на дружеството във
връзка с договор за банков кредит за изграждане на фотоволтаична
централа върху собствена на дружеството земя и възникнала временна необходимост
от парични средства.
По
делото не се спори, че на 09.02.2012 г. между Х.К. като управител на „С.Е.С.“
ООД и „Б.П.Б.“ АД е подписан договор за кредит с предмет – издаване на два броя
банкови акредитиви, валидни до 6 месеца от датата на издаване съответно
а)
до размер от 2000000 евро без ДДС в полза на SOLEA
AG или друга
компания, която „С.Е.С.“ ООД избере, за да обезпечи закупуване на съответното
оборудване за изграждане на фотоволтаичен инверторен парк в района на с. Кошарево и
б)
до размер от 1 000 000 евро с ДДС в полза на „Е.С.Р“ ООД за
обезпечаване на изграждането и инсталирането на съответното оборудване за фотоволтаичен инверторен парк.
Договорено
е, че при сбъдването на отлагателното условие по акредитива платената сума се
явява размер на отпуснатия кредит. Сред условията за отпускане на кредита е
посочено – потвърждение за платено самоучастие на „С.Е.С.“
ООД към „Е.С.Р“ ООД в размер на 800 000 евро като средствата следва да
бъдат превеждани през сметка на „С.Е.С.“ ООД в „Б.П.Б.“ АД.
Няма
спор по делото, че на 12.03.2012 г. писмено е изразено съгласие, че Х.К. се
задължава да предаде в собственост на „С.Е.С.“ ООД сума като видно от
представения по л. 222 от делото договор тя е в размер на 800 000 евро.
Посочено е, че сумата ще бъде прлатена по банкова
сметка ***.03.2012 г. при задължение на дружеството да върне тази сума в срок
до 05.04.2012 г. с лихва.
На
14.03.2012 г. писмено е изразено съгласие, че „С.Е.С.“ ООД ще извърши
самостоятелно доставка на част от необходимото оборудване за фотоволтаичния парк, поради което общото възнаграждение на
системния интегратор, определено на 4000000 евро в
договора от 25.10.2010 г., се намалява в размер на 600 000 евро.
На
28.03.2012 г. писмено е изразено съгласие, че „С.Е.С.“ ООД прехвърля на Х.К.
свое вземане срещу „Е.С.Р“ ООД в размер на 800 000 евро съгласно договор
от 25.10.2010 г., изменен с анекс от 28.03.2012 г.
По
делото не се спори, че на 29.03.2012 г., а видно и от представеното нареждане
за презграничен превод (л. 34 от делото), Х.К. е
наредил превод от сметка, на която е титуляр по сметка на ответното дружество
сума в размер на 800 000 евро при посочено основание на плащане – „плащане по
договор“.
Няма
спор, а и от представеното преводно нареждане за презграничен
превод (л. 33 от делото) се налага извод, че на 29.03.2012 г. от името на
ответното дружество по сметка на „Е.С.Р“ ООД е преведена сума в размер на
800 000 евро.
На
30.03.2012 г. от името на „Е.С.Р“ ООД в изпълнение на поето задължение по
договора за цесия е наредено плащане по сметка на Х.К. на сумата 800 000
евро с указание – „платена в повече сума съгл. Анекс към дог. от 25.10.2010 г.“.
От приложения договор за сметка под условие се налага извод това да е станало в
резултат на подписан договор между „С.Е.С.“ ООД и „Е.С.Р“ ООД, с който е
намалена стойността на договора за изграждане на фотоволтаичната
централа.
От
заключението на вещото лице съдебно-счетоводна експертиза се установява, че „Г.Е.Б.“
ЕООД не е осчетоводило задължение към „С.Е.С.“ ЕООД за допълнителна парична
вноска, нито към 28.03.2012 г. е осчетоводено вземане за тази сума. На
30.03.2012 г. ответното дружество е осчетоводило погасяване на задължение към Х.К. в размер на
800 000 лв. въз основа на сключен договор за цесия.
По
делото не се спори, а и от отчет по сметка на „Е.С.Р“ ООД се установява, че на
30.03.2012 г. сметката му е заверена със сума от 800 000 евро.
От
представеното извлечение по договор за кредит – л. 358 от делото, се установява
първо осчетоводено плащане за отпускане на кредит с дата 26.04.2012 г.
При
така установеиите факти, относими
към въведения в процеса спор, от правна страна съдът намира следното:
Съдът
констатира, че е допуснал грешка при определяне на приложимия закон към
предявеното за защита право. Ищецът основава предявеното вземане на твърдение
да е внесена допълнителна вноска и да е изтекъл срокът за връщането й. Тези
обстоятелства определят като приложима нормата на чл. 134 ал. 1 ТЗ. Тъй като
преквалификацията не предвижда обстоятелства, стоящи извън ангажираното в
процеса внимание на страните, няма процесуална пречка да бъде направена
понастоящем. Съгласно чл. 134 ал. 1 ТЗ при временна необходимост от парични
средства съдружниците могат да бъдат задължени да
направят допълнителни парични вноски за определен срок, като се дължат според
дяловете в капитала, освен ако не е уговорено друго.
По
делото не се спори, а и доказателствата позволяват извод, че в предвидена от
закона форма и от компетентния за целта орган – общото събрание, е взето
решение ищецът да внесе допълнителна парична вноска. Изрично е указана и
конкретната нужда, обуславяща плащането на договорената сума. Ето защо и
еднозначно се налага извод, че за ищцовото дружество
е възникнало задължение да заплати посочената в решението допълнителна парична
вноска.
Договорът
за цесия от 28.03.2012 г. сочи на съществувало към тази дата вземане на Х.К. срещу
„С.Е.С.“ ООД. Вещото лице Г. при защитата на заключението си сочи като
основание за осчетоводяване на стопанската операция фактическото получаване на
сумата. При все това, както е посочено изрично и в заключението записванията в
счетоводството на ответника позволяват извод за момента, в който е регистрирана
операцията. Ето защо не намира опора в доказателствата поддържания в писмените
бележки извод за идентичност между безспорното между страните извършено плащане
от Х.К. на 29.03.2012 г., на каквото навеждат и представените по делото
документи и отразеното в счетоводството на ответника задължение. Напротив,
логично следва изводът, че към 28.03.2012 г. е съществувало парично задължение,
което обстоятелство се потвърждава и от обективираното
в договора за цесия изявление. Не се оспорва по делото, че договорът за цесия е
подписан от законния представител на ответното дружество като освен Х.К.,
участвал в договора и в лично качество, съдържа и подписа на А.Г.. Ето защо
правно логически е невъзможно безспорното плащане, на което ищецът основава
вземането си, наредено на следващия ден – 29.03.2012 г., да бъде свързано с
поетото задължение по договора за заем от 12.03.2012 г. Без правно значение
остава кога точно е дадена сумата, указана в договора за цесия като дължима към
Х.К. по договора за заем, поради което и наведените доводи в тази насока не
следва да бъдат обсъждани.
Вещото лице съдебно-счетоводна експертиза
констатира, че в счетоводството на ответното дружество е осчетоводено погасяване
на задължението към Х.К.. При тези обстоятелства и вписванията в търговските
книги на ответното дружество не позволяват еднозначна идентификация на
нареденото плащане от 29.03.2012 г. и очевидно постъпило по сметка на ответното
дружество, доколкото именно с наредено плащане от негово име и от неговата
сметка сумата от 800 000 евро е постъпила по сметка на „Е.С.Р“ ООД на
30.03.2012 г. При тези съображения недоказано остава въведеното от ответника
твърдение досежно основанието на безспорното между
страните плащане. Развитата в писмените бележки теза лишава от основание
изрично очертания договора за цесия предмет на отношението между „С.Е.С.“ ООД и
Х.К. – дадено вземане срещу „Е.С.Р“ ООД вместо изпълнение на задължение по договор
от 12.03.2012 г. При липсата на доказателства, еднозначно разкриващи
привидността на така изразеното съгласие няма причина да бъде игнорирано. Договорът
за цесия изрично визира като основание на договореното и безспорно в процеса
изпълнение на цедираното вземане погасяване на
задължение към Х.К. по договор за заем от 12.03.2012 г. Ето защо невъзможен се
явява предлагания от процесуалния представител на ответника извод, че
плащането, осъществено на 30.03.2012 г. касае отношението, провокирало наредената
от Х.К. сума на 29.03.2012 г., за получаването на която също така няма спор.
Без
значение остава как „Е.С.Р“ ООД е използвал получената на 30.03.2012 г. сума.
След като доказателствата не позволяват извод, че плащането на 29.03.2012 г.
касае именно планираното с договора за цесия погасяване, възниква въпросът може
ли да бъде свързано с твърдяното от ищеца задължение за допълнителна парична
вноска. Законът допуска изпълнение на задължение и от лице, различно от
длъжника – арг. от чл. 73 ЗЗД. Определящо в този
случай е намерението на извършилия плащането. Посоченото основание в
нареждането – плащане по договор не сочи на такава връзка, тъй като не става
ясно съдържанието на договора, обусловил плащането.
Ответникът
не твърди, а и не доказва да е налице правоотношение между страните, различно
от очертаното с договора за заем от 12.03.2012 г. По делото не се спори, че към
29.03.2012 г. Х.К. е бил едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество. От приложения протокол-решение на
едноличния собственик се установява формирана воля да предостави допълнителна
парична вноска от 800 000 евро. От договора за кредит, сключен при
участието на Х.К. е видно, че доказаният превод на тази сума е условие за
отпускане на кредита – чл. 3 ал. 2 пето тире от договора. Според чл. 2 ал. 3 т.
2 от договора за съвместна дейност първият транш от банковия кредит е основание
за възстановяване на сумата, внесена като допълнителна парична вноска. Договорът
за банков кредит предписва и начина за удостоверяване на плащането – чрез
нареден превод от банковата сметка на „С.Е.С.“ ООД. Данните по делото
позволяват еднозначен извод, че именно с преведената по сметка на ответното
дружество сума е извършен превод в полза на „Е.С.Р“ ООД, получен от това
дружество на 30.03.2018 г. Следователно, наличните макар и косвени
доказателства позволяват еднозначен извод за предназначението на преведената
сума – да бъде изпълнено даденото условие за усвояване на отпуснатия банков
кредит. Тази връзка се възприема и от процесуалния представител на ответника.
При
все, че договорът за съвместна дейност не обвързва самостоятелния правен субект
– ответното дружество, обективираното съгласие от
страна на лицата, формиращи и изразяващи волята на съдружниците
в ответното дружество дава достатъчна представа за техните намерения. Търговското
дружество е предвидена от закона форма за реализация на стопанска инициатива на
неговите съдружници, съответно собственикът на
капитала при еднолично дружество с ограничена отговорност. Доказателствата
сочат, че осъществяваната от ответното дружество дейност изцяло се припокрива
със заявените намерения на бъдещите съдружници. Огласената
с договора за съвместна дейност обща цел разкрива еднозначно и икономическия интерес
на Х.К. от реализация на проекта при дългосрочна експлоатация на съоръжението. Договорът
за съвместна дейност включва личен ангажимент на Х.К., че при неизпълнение на
поетото от неговото дружество задължението за превеждане на допълнителната
парична вноска се ангажира да заплати неустойка от 400 000 евро. Тези
обстоятелства еднозначно обосновават мотив за извършеното плащане, потвърждаващ
и заявеното в процеса основание – изпълнение на задължението на дружеството за
внасяне на допълнителна парична вноска.
Предвид
безспорното в процеса плащане, подкрепено и от доказателствата по делото, неотносим към спора остава въпросът дали и как тези
средства са били декларирани от платеца – Х.К..
Счетоводството
е призвано да отразява случили се в правната действителност събития, оказващи
влияние върху имущественото състояние на търговеца. Фактът, че задължението за
допълнителна парична вноска не е осчетоводено от ищцовото
дружество не е в състояние да заличи правното значение на възникналото
задължение.
Срокът
е модалитет на задължението и е относим
било към възникването му, било към неговата изискуемост. Фактът, че вноската е
направена и използвана от ответното дружество по предназначение лишава от
правно значение допуснатото закъснение. Ето защо настоящият състав не споделя
съдебната практика, обуславяща валидността на решението за допълнителна парична
вноска от указан с него срок за връщане на допълнителната парична вноска. Указаният
в нормата срочен характер се явява произтичащ от закона модалитет
на облигационното правоотношение. Именно защото допълнителната парична вноска
не оказва влияние върху участието на съдружниците в
капитала, отразяващ имуществения ангажимент на всеки от съдружниците
към дружеството, а цели да подпомогне финансово неговата дейност, предпоставената от закона възможност да бъде вменено
задължение за допълнителен ангажимент е обусловена от задължение за
възстановяване на целево вложените в дейността допълнителни парични вноски.
Както
бе посочено вече, договорът за съвместна дейност с оглед относителното му
действие, не е в състояние да обвърже самостоятелния правен субект – ответното
дружество. Като модалитет на вземането, касаещ в случая момента за изискуемостта на вземането,
предпоставка за ангажиране правната сфера на дружеството е формирана воля от
неговия върховен орган – общото събрание. Макар и договорът за съвместна
дейност да очертава съгласие между съдружниците,
съдържанието му налага извод, че волята е формирана преди да придобият това
качество. Без значение остава, че датата съвпада с посочената в решението на
общото събрание. След като не се установява обективирано
решение с посочване на срок за връщане на вноската, възниква въпросът кога
настъпва изискуемостта на вземането.
Предписаният
от закона реквизит на решението за допълнителна парична вноска – срок за
връщането й, придобива значение в контекста на предписаните последици от
неизпълнение на задължението с чл. 126 ал. 3 т. 4 ТЗ. Няма причина да се счита,
че съдружникът е задължен да финансира дружеството, ако то не е обвързано с
конкретен срок да върне допълнителната парична вноска. Веднъж внесена обаче при
еднозначно утвърдена от закона срочност, придаваща на
правоотношението заемоподобен характер, според
настоящия състав обуславя приложение по аналогия на правилата на заема. След
като в рамките на заемното правоотношение заемодателят е в правото си да
определи момента за връщане на дадена при това задължение сума, а законът
предписва и разумният срок за изпълнение на задължението – чл. 240 ал. 4 ЗЗД, логично
е тази възможност да притежава и съдружникът, откликнал на временната финансова
нужда на дружеството, в което участва и от чиято дейност пряко се ползва. От
тази гледна точка неидентифицираният от общото събрание период на необходимост
от допълнителната парична вноска предпоставя
продължителността на финансирането от волята на съдружника, подпомогнал
финансово дружеството.
Както
бе посочено вече законът овластява трето лице да
изпълни чуждо задължение, а нормата на чл. 74 ЗЗД регламентира провокираното от
това правоотношение, когато платецът е имал правен интерес да го изпълни. Макар
и договорът за съвместна дейност да не обвързва ответното дружество пряко
ангажира Х.К. с отговорност при невнасяне на очертаната допълнителна парична
вноска – чл. 14 ал. 3. Избягването на така договорената отговорност обосновава
правния интерес на Х.К. да изпълни задължението на собственото си дружество. С
факта на плащане задължението на ищцовото дружество
бива погасено, а в полза на Х.К. възниква вземане срещу неговото дружество.
Обстоятелството, че така възникналите правоотношения не са намерили отражение в
счетоводството на ищцовото дружество остава без
правно значение. Счетоводството е призвано да отразява случили се в правната
действителност събития, оказващи влияние върху имущественото състояние на
търговеца. Фактът, че задължението за допълнителна парична вноска не е
осчетоводено от ищцовото дружество не е в състояние
да заличи правното значение на възникналото правоотношение. Наличието му обаче
изключва опасността ответникът да бъде принуден да плати два пъти –
документираното и зачетено от правния ред основание за плащане осуетява
възникването на самостоятелно правоотношение между „С.Е.С.“ ЕООД, понастоящем и
Х.К..
Счетеният
от закона за разумен едномесечен срок от поканата понастоящем е изтекъл, поради
което предявеният иск като основателен следва да бъде уважен изцяло. Настоящият
състав приема, че с оглед правилото на чл. 6 ал. 2 ГПК е ограничен до преценка
за съществуване на вземането в предявения размер. Липсва сезиране за разликата
до пълния твърдян размер на вземането, а следователно и съществуването на
вземане над сумата от 400 000 евро остава извън предмета на изследване.
Ето защо и в диспозитива следва да бъде указано
изрично, че признатата сума не изчерпва вземането на твърдяното основание.
По искането за
законна лихва, предявено при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Законът установява изключение от правилата за
ликвидност на съдебно признатото парично задължение за лихва, овластявайки съда да установи наличието му единствено по
основание. С оглед акцесорния характер на вземането
за лихва конкретният размер зависи единствено от момента на погасяване на
главницата, поради което и следва да бъде определен във фазата по изпълнение на
задължението.
Установеното задължение е лихвоносно. Съгласно чл. 79
ал. 1 предл. първо ЗЗД ищецът е в правото си да иска
изпълнение ведно с обезщетение за забава.
Както систематичното място, така и смисълът на нормата
еднозначно навеждат на регламентация, ограничена до начина за упражняване на
възникнало извън процеса притезание. Текстът нито
указва съдържанието на визираното вземане, нито предпоставките, при които то
възниква. Ето защо настоящият състав приема, че нормата има изключително
процесуален характер. На общо основание досежно правопораждащите самостоятелното от правна гледна точка
вземане за обезщетение поради забавено изпълнение приложима се явява
материалният закон и в частност правилото на чл. 86 ЗЗД. За разлика от чл. 136
ал. 2 ЗЗД (отм.) дефинитивната норма чл. 84 ЗЗД не придава правопораждащ
ефект на процесуалното действие по предявяване на исковата молба. Както бе
посочено вече законът определя срок за изпълнение на задължението за връщане на
временно предоставена сума, чието начало се полага от покана на кредитора. Ето
защо и приложимо досежно изискуемостта на
задължението е правилото на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
По делото не се твърди, а и не се установява
предявената сума да е търсена от ответното дружество извънсъдебно. Настоящият
състав счита, че покана по смисъла на закона предпоставя
възможност за длъжника да разбере кой, какво и защо търси от него. Тъй като
депозирането на исковата молба в съда обективно препятства ответника да разбере
тази необходима му информация, за да съобрази поведението си с дължимото, а
фикция при регламентация на правоотношения предполага изрично утвърдено и
огласено правило, логично е да се счете за меродавност придобива получаването
на препис от исковата молба. Установява се това да е станало на 07.02.2017 г. С
оглед правилото на чл. 72 ал. 1 изр. първо ЗЗД законоустановеният
срок за изпълнение на задължението за връщане на вноската е изтекъл на
07.03.2017 г. Тъй като не се установява да е извършено плащане, считано от
следващия ден ответникът е изпаднал в забава.
По разноските
Отговорността за разноски овластява правоимащата страна в
съдебен спор да бъде възмездена за направените разноски за защита на
необосновано от правна гледна точка претендирано,
съответно оспорвано право. При установения изход от спора ответникът дължи да
възстанови направените от ищеца и доказани като заплатени разноски – дължимата
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и за един адвокат.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „С.Е.С.“ ЕООД, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Г.Е.Б.“ ЕООД, ЕИК ********с
адрес по делото: гр. София, бул. ******** както следва:
1.
на
основание чл. 134 ал. 1 ТЗ
сумата от 400 000,00 евро – част от
допълнителна парична вноска съгласно решение на общото събрание от 12.01.2012
г., ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 08.03.2017 г.
до окончателно изплащане на сумата.
2.
на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК
сумата от 45393,28 лв. – разноски в
производството пред Софийски градски съд.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – София в двуседмичен
срок от връчване на препис от настоящото.
СЪДИЯ: