Решение по дело №700/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

222/23.6.2020г.

 

№......................                                    23.06.2019 г.                                            гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На деветнадесети юни през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                       Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 700/2020 г. по описа на ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 19 – 0869 - 003119 от 20.09.2019 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на М.А.Н., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 7 /седем/ месеца на основание чл. 175, ал. 3,           предл. първо от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата. Освен това претендира да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение и съдебно деловодни разноски.

В проведените по делото съдебни заседания, жалбоподателят редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли наказателното постановление да бъде отменено.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено, излагайки подробно съображенията си за това. Претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Освен това претендира в случай, че жалбата бъде уважена изцяло или частично, да бъдат намалени присъдени разноски за адвокатски хонорар, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН.

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят М.А.Н. на 25.06.2017 г. управлявал лек автомобил, марка “Шкода Фелиция” с рег. № 3SМ73EQ, собственост на О.Е.А. от            гр. Нови пазар, като се движел в гр. Шумен по бул. „Симеон Велики“ в посока от                        ул. „Христо Ботев“ към ул. „Август Попов“. Около 10.15 часа на същия ден на до дом № 52 на ул. „Отец Паисий“ бил спрян за рутинна полицейска проверка от служители при ОД на МВР – гр. Шумен. В хода на извършената било установено, че водачът не притежава валидно свидетелство за управление на МПС на територията на РБългария. Освен това било установено, че поставените на управляваното от жалбоподателя МПС транзитни регистрационни табели с рег. № 3SМ73E били с изтекъл срок на валидност, тъй като същите били с валидност до месец март 2016 г. За установените нарушения на водача бил съставен Акт за установяване на административно нарушение бланков № 064039 от 25.06.2017 г., серия Д, в който актосъставителят е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражения, сочейки, че има документ за правоспособност и ще го представи. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Междувременно производството, образувано въз основа на посочения акт за установяване на административно нарушение е прекратено и материалите са изпратени на Районна прокуратура – Шумен за произнасяне с оглед данните за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК – за това, че управлявано моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.  

 

 

 

ССС  С постановление от 29.07.2019 г. прокурор при Районна прокуратура – Шумен е прекратил наказателно производство по досъдебно производство № 77/2018 г. по описа на РУ - Шумен, водено за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2 от НК, приемайки, че с деятелността си Н. не е осъществил престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК, тъй като липсва елемент от сътава на престъплението. Същевременно обаче материалите по преписката са били изпратени на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен за евентуално реализиране на административно-наказателната отговорност на водача по       чл. 140 от ЗДвП. Настоящото административно наказателно производство било образувано по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като въз основа на събраните материалите в хода на досъдебното производство е издадено наказателно постановление № 19 – 0869 - 003119 от 20.09.2019 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на М.А.Н., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 7 /седем/ месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М.И.Р. и свидетеля И.Х.И. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че с най – голямо значение за изясняване на обективната истина по делото са показанията на свидетелите М.Р. и И.И.. Същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на служебната проверката и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

По делото като писмени доказателства е приложено и заверено копие на свидетелство за регистрация на МПС /част I/ № UАР 850439, издадено за лек автомобил, марка “Шкода Фелиция” с рег. № 3SМ73EQ, отразяващи в позиция „Н“, че валидността на регистрационните табели на автомобила е до 02.03.2016 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № № 19 – 0869 - 003119 от 20.09.2019 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 812з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП “по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.” От материалите по делото става ясно, че не се оспорва, че жалбоподателят е управлявал посоченото МПС и като водач на същото по смисъла легалната дефиниция по   § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, предприемайки управлението е бил субект на задълженията, визирани в нормите на ЗДвП относно установените правила за движение по пътищата, в частност и към изискванията относно регистрацията на МПС. За последните е действащ регистрационен режим, регламентиран в подзаконов нормативен акт, а именно Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на ППС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС /обн., ДВ, бр. 105/2002 г./. Съобразно разпоредбата на чл. 29 , ал. 1 от посочената Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за всеки комплект транзитни табели с регистрационен номер отдел/сектор „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР издава разрешение за временно движение. А според ал. 3 на чл. 29 на Наредба I-45 от 24.03.2000 г.  транзитният регистрационен номер се състои от шестцифрена комбинация на числата от 0 до 9, симетрично разделени с буквата „Т“, „Н“ или „М“ в средата, и е за еднократна употреба, а транзитният регистрационен номер, предназначен за МПС от категория L, се състои от петцифрена комбинация на числата от 0 до 9, разделени с буквата „М“, и е за еднократна употреба. Графичните знаци се нанасят с черен цвят на бял фон. Също така, съгласно чл. 29, ал. 4 от същата наредба в крайната дясна част се обозначават месецът и годината на валидност на червен фон. Т. е. при транзитна регистрация се издава разрешение за временно движение с определен срок на валидност до 30 дни.

От показанията на свидетелите – М.Р. и И.И. става ясно, че управляваното от жалбоподателя МПС - лек автомобил, марка “Шкода Фелиция” с рег. № 3SМ73EQ е с изтекли транзитни номера, образец Чешка Република. От приложената по делото заверено копие на свидетелство за регистрация на МПС /част I/ № UАР 850439, издадено за лек автомобил, марка “Шкода Фелиция” с рег. № 3SМ73EQ е видно, че валидността на регистрационните табели на автомобила е до 02.03.2016 г.

Поради всичко изложеното по-горе съдът намира, че от материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят действително е осъществил посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение. Наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки описаното деяние като административно нарушение по чл. 140, т. 1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят като водач е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред доколкото след изтичане на срокът на соченото по-горе разрешение за временно движение, то управляваното от жалбоподателя МПС следва да се счита за нерегистрирано по надлежния ред, сред като за същото не е била налична постоянна регистразция.

За неизпълнение на това задължение административно-наказателната разпоредба на чл. 175, ал. 3, пред. 1 от ЗДвП предвижда налагане на „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца до 12 месеца и „глоба“ от 200 лв. до 500 лв.

В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание “глоба” в размер над минималния, предвиден в закона размер, като не е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Същевременно видно от приложената по делото Справка за нарушител от региона жалбоподателят към момента на извършване на деянието не е бил правоспособен водач на МПС и не е бил наказван за други нарушения на ЗДвП до датата на извършване на процесното нарушение – 25.06.2017 г. А представянето на посочената справка едва в настоящото производство по обжалване на наказателното постановление не санира неизпълнението на  посочените по-горе задължения от страна на административно-наказващия орган и не води автоматично до налагане на по-висока санкция за нарушителя за следващо негово деяние. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията „глоба“ на нарушителя за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева, като съдът намира, че че по този начин ще бъдат изпълнени целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.

Също така съобразно правната теория и установената съдебна практика, за да бъде лишено едно лице от права, то трябва да го е придобило към момента на извършване на деянието. В Решение № 320/1998 г. на ВС, III н. о., съдът е приел, че не може да наложи наказание лишаване от право да се управлява МПС, ако към момента на извършване на деянието деецът не е имал това право. Последващото придобиване е ирелевантин факт за приложимчостта на това наказание. С други думи, моментът на извършване на деянието е меродавният момент, към който се преценяват всички обстоятелства, значими за наказателното правното положение на нарушителя. Той не може да бъде лишен от право, което придобива в един по-късен момент и не е притгежавал към момента на извършване на деянието. В този смисъл са и Решение № 311/2007 г. на ВКС, I н. о. Доколкото видно от материалите по делото Н. е неправоспособен водач към момента на извършване на процесното нарушение, съдът намира, че спрямо него не може да се приложи санкцията “лишаване от право да управлява МПС”, предвидена в разпоредбата на чл. 175, ал. 3,           пред. 1 от ЗДвП. Следователно административно-наказващият орган неправилно е наложил тази санкция на нарушителя за това деяние, поради което в тази част наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Същевременно настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че процесното нарушение не съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност от обичайните. Не е установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба. В случая деянието, обявено за наказуемо е свързано със спазване на правилата за движение по пътищата, за които нормативната база предвижда строги правила за осъществяване, като целта на закона е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата и да се улеснява тяхното придвижване. Неспазването на правилата, свързани с движение по пътищата би застрашило нормалното осъществяване на значими обществени отношения, свързани с безопасността на движението, съответно здравето и живота на гражданите. С оглед на изложеното се налага извода, че въпросното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, поради което не са налице условията същото да бъде квалифицирано, като маловажен случай.

Също така, настоящият съдебен състав намира за неоснователни твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, обективирани в жалбата, че в хода на административно - наказателното производство е била нарушена разпоредбата на чл. 34,           ал. 1, изр. последно от ЗАНН. В настоящия случай административно наказателно производство е било образувано по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като въз основа на събраните материалите в хода на досъдебното производство е съставено процесното наказателното постановление. Следователно в конкретния случай следва да се следи дали е спазен шестмесечния преклузивен срок за издаване на наказателно постановление, считано от дата на връчване на материалите от страна на прокуратурата. Видно от материалите по делото, с постановление от 29.07.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура – Шумен е прекратено наказателно производство по досъдебно производсво № 77/2018 г. по описа на РУ – гр. Шумен, водено за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, като материалите по цитираното досъдебно производство са били изпратени на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен с оглед евентуално реализиране на административно-наказателната отговорност на водача по чл. 140 от ЗДвП. Същите са  получени в ОД на МВР – гр. Шумен на 17.09.2019 г., а наказателното постановление е от 20.09.2019 г. Т. е. спазени са законовите сроковете за издаване на наказателно постановление.

С оглед изхода на делото, административно-наказващия орган също би следвало да бъде осъден да заплати частично на жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в хода на настоящото производство. Доколкото обаче от страна на процесуалния представител на жалбоподателят не се представят своевременно доказателства за направените съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, в т. ч. и списък на разноските, съдът намира искането за неоснователно.

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на  административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,                             бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, респ. електронен фиш страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай /изменение на наказателното постановление/, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР – гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на  чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР –                      гр. Шумен по делото, в размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по сметка на ОД на МВР –   гр. Шумен.

Поради всичко изложено по-горе и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № № 19 – 0869 - 003119 от 20.09.2019 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на М.А.Н., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 7 /седем/ месеца, като намалява размера на наложеното наказание “глоба” от 250 /двеста и петдесет/ лева на 150 сто и петдесет/ лева и отменя наложеното наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 7 /седем/ месеца.

ОСЪЖДА М.А.Н., ЕГН **********, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: