№ 148
гр. Дупница, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20241510200296 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 6510436, издаден от ОДМВР-
Кюстендил, с който на В. И. К., с адрес: гр. С., бул. „....“ № 52, ет. 2, с ЕГН **********, на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 600,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата, подадена чрез редовно упълномощен процесуален представител - адв. Н. от
САК, се твърди, че обжалвания ЕФ е незаконосъобразен поради липса на авторство на
деянието и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Иска се отмяна на ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв. Н..
Последният излага допълнителни доводи в подкрепа на жалбата и моли за отмяна на ЕФ.
Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна
защита и съдействие.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното
заседание. Постъпили са молби от редовно упълномощен юрисконсулт, в които се изразява
становище за неоснователност на жалбата и се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
На 17.04.2021 г. в гр. С. жалбоподателят изгубил портфейла си, в който се намирало
издаденото му по-рано на 04.12.2012 г. от МВР-гр. София СУМПС с №..... и други
1
документи. Подал сигнал до органите на МВР, които уведомили РП-С.. След това му било
издадено ново СУМПС с № ..... от 26.04.2021 г. от МВР-гр. София, което същия ползва и до
момента.
На 24.04.2022 г., около 14:22 часа в обл. Кюстендил, по път II-62, км. 54+169 м., в
района на Сапарева баня и в посока към гр. Дупница, при общо ограничение на максимално
допустимата скорост на движение извън населено място до 90 км/ч, бил засечен да се движи
със скорост от 122 км/ч лек автомобил, „Мерцедес .....“, с рег. № ....., който към онзи момент
е бил собственост на свидетеля А. С. С., от гр. С., с ЕГН **********. Няма данни в текста
на ЕФ, дали от засечената скорост е бил приспаднат 3 % толеранс в полза на водача.
Нарушението за скорост е установено и заснето с техническо средство – АТСС СПУКС
ARH CAM S1, с фабр. № 11743с6, снимка № 0216138– л. 6 от делото.
За така установеното превишаване на скоростта първоначално е бил издаден
електронен фиш с № 5830667, на името на свидетеля А. С. С., от гр. С., с ЕГН **********,
като собственик на автомобила, с който на основание на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл.
182, ал. 4, вр. с ал. 2, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 1200,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП. От името на същия
била подадена на 29.09.2022 г., пред ОДМВР-София, сектор „ПП“ декларация по чл. 189, ал.
5 от ЗДвП, в която съгласно бланката има указания за запознаване с наказателната
отговорност по чл. 313, ал.1 от НК. В същата е посочено, че процесният лек автомобил е бил
управляван на горепосочената дата не от собственика му, а от жалбоподателя В. К., като
било приложено към декларацията и копие от издаденото му по-рано на 04.12.2012 г. от
МВР-гр. София и изгубено от него в гр. С. - СУМПС с №..... Въз основа на тази декларация
електронен фиш с № 5830667, на името на свидетеля А. С. С. бил анулиран и след това
АНО издал процесния и обжалван Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 6510436, издаден от
ОДМВР-Кюстендил, с който на В. И. К., с адрес: гр. София, бул. „....“ № 52, ет. 2, с ЕГН
**********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 600,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. с ал. 1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото множество писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вкл.
служебно изисканите от съда. Наред с това важни факти и обстоятелства съдът приема за
установени и от разпита на свидетеля А. С., който с категоричност твърди, че не познава
жалбоподателя, че е бил собственик на процесното МПС към процесната дата и час и че
никога и по никакъв повод не е предоставял на жалбоподателя да управлява този автомобил.
Твърди, че не е подавал и декларации до органите на ОДМВР-София, че В. К. е управлявал
автомобилът му, както и че текстът и подписът в графата декларатор не са положени от
него. При разпита му в съдебно заседание този свидетел беше видимо напрегнат, изнервен и
притеснен, като на няколко пъти заяви, че не си спомня определени обстоятелства или не е
сигурен за тях.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ-ве районният съд е винаги инстанция по
2
същество, съгласно чл. 63 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е.
да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно констатира, че
електронният фиш чисто формално съдържа почти всички реквизити, предвидени в чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство;
отчасти е налице описание на нарушението и посочване на нарушените разпоредби според
АНО; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. От
представените по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства се
установява също така безспорно и категорично, че оспорваният електронен фиш е издаден
от компетентен орган, при формално спазване на процесуалните правила. Съгласно датата
на връчване на същия – 02.03.2024 г., отразена върху приложената справка от АИС АНД – л.
16 от делото, съдът приема, че жалбата е подадена в срока за обжалване, поради което е и
процесуално допустима.
Съдът намира, че ЕФ като неправилен и незаконосъобразен следва да бъде отменен
изцяло поради следното:
Обжалваният ЕФ не съдържа единствено коректни данни за това бил ли е приспаднат
изобщо или не дължимия толеранс в полза на водача, който в случая в размер на 3 %,
доколкото установената скорост е по-висока от 100 км/ч. Това непълно описание на
нарушението съществено ограничава санкционираното лице да разбере, за каква точно по
размер превишена скорост е наказано с издадения ЕФ. Тази информация не може и не
следва да се извлича по тълкувателен път от приложените други доказателства – снимков
материал и отбелязвания върху него, а следва да е ясно посочена при описанието на
нарушението. Липсата на пълно описание и данни за приспадане на дължимия толеранс в
полза на водача в текста на ЕФ е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ.
От събраните и анализирани по-горе доказателства, вкл. от казаното от св. С. съдът
установява, че не е доказано в необходимата степен авторството на деянието, което е
приписано неправилно и незаконосъобразно с приложената и представена пред ОДМВР-
София декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от 29.09.2022 г., която се сочи, че е подадена от
св. С., като собственик към онзи момент на процесното МПС. Последният е категоричен, че
не познава жалбоподателя и не му е предоставял управлението на автомобила, както и че не
е подавал въпросната декларация пред органите на МВР. Всичко това означава, че
незаконосъобразно срещу жалбоподателя В. К. е бил издаден обжалвания ЕФ за управление
на МПС, което същият не е управлявал. Още повече към декларацията е приложено и копие
от старо и изгубено от него СУМПС, което е било подменено с издадено му и представено
по делото друго по-ново такова СУМПС с № ..... от 26.04.2021 г. от МВР-гр. София, което
същия ползва и до момента и което е издадено много преди подаване на процесната
декларация. Задължение на органа на МВР е било да провери представеното му копие, дали
изобщо отразява данни за валидно и издадено СУМПС на посочения в него водач или е със
статус изгубено, невалиден, подменен и т.н. Няма как този пропуск на някой полицейски
служител от ОДМВР да направи подобна справка и да изпълни надлежно служебните си
задължения да се вмени в тежест на жалбоподателя, който видно от доказателствата няма
нищо общо с конкретното установено от обективна страна с приложения снимков материал
нарушение за скорост с автомобил собственост на свидетеля А. С..
Гореизложеното, на основание чл. 58в, ал.1, т. 2 от ЗАНН задължава съда да изпрати
незабавно материалите по компетентност на прокурор при РП - гр. С. за преценка относно
3
възможността за образуване на наказателно производство, тъй като безспорно са налице
достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер в района на тази
прокуратура. Налице са данни за деяние по чл. 313, ал. 1 от НК, а е възможно да са налице
данни и за деяние съставомерно по реда на чл. 316 от НК или евентуално по 207 от НК,
респ. ако хипотетично и евентуално в хода на разследването се констатират данни за
лъжесвидетелстване извършено от разпитаното по настоящото дело лице А. С. С. и за
престъпление по чл. 290 от НК, като няма пречка отделените материали за това да бъдат
изпратени служебно на друга равна по степен и териториално компетентна прокуратура.
Необходимо е компетентните държавни правоохранителни и съдебни органи да положат
всички допълнителни усилия, за да се предотвратят евентуални бъдещи опити за ново
използване на изгубените от жалбоподателя документи, а не само формално да се отказва
образуването на съответно наказателно производство при безспорни данни за осъществено
престъпление от общ характер. Има данни и за други издадени срещу него електронни
фишове след подаване на декларация с приложено към нея копие от същото изгубено
СУМПС.
Като незаконосъобразен и категорично недоказан относно авторството на нарушението
процесният ЕФ следва да бъде отменен изцяло по изложените съображения.
По разноските:
С оглед на изхода от правния спор и съобразно претенцията за разноски заявена
своевременно от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско
възнаграждение в посочения размер от 800 лева, както и съобразно представените
доказателства договор за правна помощ имащ характера на разписка за заплатената сума в
брой, съгласно т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК и на
основание чл. 226, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 18, ал.
2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., съдът приема, че следва да осъди ОДМВР-гр.
Кюстендил, представлявано от Директора, да заплати в полза на жалбоподателя В. И. К., с
адрес: гр. София, бул. „....“ № 52, ет. 2, с ЕГН ********** - адвокатско възнаграждение в
минимален размер от 400,00 лв., тъй като делото не е с голяма фактическа и правна
сложност, приключило е в едва две открити съдебни заседания пред настоящата инстанция,
с разпита на само един свидетел и в тази му част направеното възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение в по-висок размер е абсолютно основателно.
На основание чл. 63 и чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 6510436, издаден от ОДМВР-Кюстендил,
с който на В. И. К., с адрес: гр. София, бул. „....“ № 52, ет. 2, с ЕГН **********, на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 600,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП,
като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОДМВР-гр. Кюстендил, представлявано от Директора, да заплати в полза
на жалбоподателя В. И. К., с адрес: гр. София, бул. „....“ № 52, ет. 2, с ЕГН **********
сумата от 400,00 лв. - адвокатско възнаграждение в минимален размер.
ИЗПРАЩА материалите по АНД № 296/2024 г. по описа на Районен съд - Дупница, по
компетентност на Районна прокуратура – гр. С., за преценка относно необходимостта от
образуване на наказателно производство, тъй като са налице достатъчно данни за извършено
4
престъпление от общ характер.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по
реда на Глава дванадесета от АПК, но само в частта относно произнасянето по жалбата.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5