Решение по дело №1219/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на А. Й., [държава], адрес: [населено място], [жк], срещу Решение № 10929/22.10.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Същото било постановено при съществено нарушение на административно-производствените правила. Нарушени били разпоредбите на чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ, тъй като решението било постановено при наличие на мотиви, съотносими единствено към общото производство, провеждано по реда на чл. 75 от ЗУБ. Същевременно решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. От съдържанието на обжалваното решение ставало ясно, че били обсъдени въпроси, свързани с обстановката в [държава], положението на различните етнически групи там, включително и кюрдите. Обсъдени били и обстоятелства, свързани със заплахите, на които жалбоподателят бил обект в [държава]. Всички тези обстоятелства следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по същество. Жалбоподателят заявил пред административния орган, че напуснал държавата си на произход, след като му била издадена присъда в [държава] за 15 години. Освен това бил симпатизант на партия „ХДП“ с председател С. Д., който понастоящем се намирал в затвор в [държава]. Жалбоподателят заявява, че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върнат обратно в [държава], по-специално в Малазгит, той щял да бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Това се дължало на факта, че имал издадена присъда в [държава] и щял да бъде приведен в затвора. Същият цитира чл. 10, ал. 1, буква „а“ от Квалификационната директива, като посочва, че понятието „религия“ включва по-специално притежаването на теистични, нетеистични или атеистични убеждения, индивидуалното или колективното участие или въздържане от участие в частни или публични богослужения, други религиозни актове или изразяване на религиозни убеждения. Съгласно буква „в“ от същата разпоредба, понятието „националност“ не се ограничавало до гражданството или неговото несъществуване, а обхващало принадлежността към група, обособена чрез културна, етническа или езикова идентичност. Заявява, че съгласно § 29 от Преамбюла на Квалификационната директива, за да бъде признат статут на бежанец, следвало да има причинно-следствена връзка между причините за преследване и актовете на преследване. Законът изисквал опасенията да са основателни, а не непременно да са претърпени неблагоприятни последици. Интервюиращият орган обаче не изложил аргументи защо приел, че жалбоподателят се позовавал на обстоятелства извън предмета на закона. Липсата на мотиви в тази част представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи. Жалбоподателят посочва още, че при постановяване на обжалваното решение интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Подадената молба за закрила не била явно неоснователна. Видно от мотивите на решението, органът обосновал отказа си с доводи за ситуацията в [държава], но въпреки това приел, че изложеното от жалбоподателя било извън предмета на закона. Освен това неправилно бил приложен чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. В производството жалбоподателят добросъвестно изложил своите опасения относно обстановката в [държава] и непрекъснатото ѝ влошаване. Всичко това показвало, че той изпитвал опасения за живота си, които обосновавали страха му от преследване. Административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл. 9 от ЗУБ, транспонираща чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Съдът в Люксембург бил приел, че не е необходимо доказване на персонализирана заплаха. Поради неправилното тълкуване на нормата административният орган стигнал до погрешен извод и постановил акта си в нарушение на материалния закон.

С оглед на така изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да върне преписката за разглеждане по общия ред.

 

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата и посочва, че в [държава] животът му бил застрашен.

Назначеният му процесуален представител моли жалбата да бъде уважена по съображенията, изложени в нея, като бъде отменено оспореното решение и преписката да бъде върната за ново разглеждане. Заявява, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което е довело и до неправилно тълкуване и интерпретиране на бежанската история.

 

Ответникът – П. Н. Д. А. З. Б. при Министерски съвет, в писмен отговор, депозиран чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

 

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО намира, че подадената жалба е неоснователна, а решението на административния орган - правилно и законосъобразно. Воденото наказателно производство и грозящото жалбоподателя евентуално наказание били законови последици на извършено престъпление и не представлявали обстоятелства, които нарушават неговите права.

 

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

С Молба вх.№ 105450-4749/08.08.2024 г. по описа на Дирекция „Миграция“ в МВР, регистрирана в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет с рег.№ УП-33952/16.08.2024 г. жалбоподателят е поискал международна закрила от властите в Република България с мотив, че бил преследван в страната си и се страхувал за живота си. Желанието за закрила е потвърдено и с Молба вх. № 2476/16.08.2024 г. по описа на РПЦ – Харманли.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-33952/16.08.2024 г., в който е вписан с имената А. Й., от мъжки пол, роден на [дата]. в [населено място], обл.***, [държава], [държава], етническа принадлежност - ***, вероизповедание – ***, ***, семейно положение - [семейно положение], професия - ***, образование - ***. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни относно родителите на чужденеца (починали), съпругата (починала) и брата и сестрата на чужденеца (отбелязани като пребиваващи в [държава]). Личните данни на молителя са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като същият не е представил документи за самоличност.

С Покана рег. № УП-33952/16.08.2024 г. чуждият гражданин е бил поканен за провеждане на интервю на 18.09.2024 г.

С Писмо рег. № УП-33952/21.08.2024 г. Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС писмено становище съгласно чл. 58, ал. 10 от ЗУБ по постъпилата от А. Й. молба за закрила.

В писмо рег. № М-16255/04.10.2024 г. (рег. № УП-33952/07.10.2024 г. в ДАБ при МС) на ЗА Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С жалбоподателя е проведено интервю на 18.09.2024 г., в хода на което същият е потвърдил предоставените при регистрацията данни, но допълнил, че е ***. По време на регистрацията заявил, че е ***, защото не знаел *** език, а само ***. Заявил, че не е използвал други имена или псевдоними и че не притежава друго гражданство освен ***. Роднини в държава-членка на ЕС също нямал. Не можел да представи документи за самоличност, макар че в [държава] притежавал лична карта и паспорт. Обяснил, че пристигнал в Република България на 3 август 2024 г. нелегално, преминавайки през зелена граница, след което бил задържан от полицията. Последният му адрес в [държава] бил в област У., [населено място], където живял до момента на заминаването си. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС и за първи път подавал молба за закрила в България. През 2002 г. заминал за Франция, където се оженил за французойка, но тя починала. Във Франция получил документ за временно пребиваване. През 2018 г. се завърнал в [държава], където конфликт със съседите му довел до престрелка, при която той използвал пистолет, останал от баща му, съответно бил задържан от полицията. След освобождаването му му била наложена забрана да напуска страната. През 2018 г. получил присъда за две години, а през 2020 г. бил освободен за добро поведение. Второ дело през 2024 г. завършило с присъда от седем години затвор по същото обвинение. Заявил, че е кюрд по бащина линия, но не е имал проблеми заради етническата си принадлежност. Определял се като *** – нямал проблеми заради религията си. Не бил членувал в политически партии или организации. В [държава] имал брат и сестра, които се преместили в друго село заради заплахи от съседи. Имал средно образование и работил като земеделец. Причина за напускането на [държава] бил страхът от заплахите на съседите и присъдата от второто дело. Получавал заплахи за живота си, като заплахи били отправяни и към брат му и сестра му. Въпреки че имал документи за временно пребиваване във Франция, не заминал натам, защото ги бил изгубил. Подал молба за закрила в България, защото страната му харесала и вярвал, че ще живее тук мирно и спокойно.

С Решение № 10929/22.10.2024 г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Й., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на чужденеца на 06.11.2024 г., срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 18.11.2024 г. и регистрирана с рег.№ УП-33952/18.11.2024 г.

 

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

 

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице – адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 от АПК и чл. 84, ал. 3 от ЗУБ, в указания 14-дневен срок.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

На първо място, Решение № 10929/22.10.2024 г. е издадено от компетентен административен орган – Председателят на ДАБ при МС, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност, съответно отмяна, по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК.

На второ място, административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

На трето място, не е налице допуснато в хода на административното производство съществено нарушение на процесуалните правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по предоставяне на закрила по общия ред по ЗУБ, пред интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ с жалбоподателя е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, състояло се в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюирания, също в присъствието на преводача и на разбираемия за лицето език.

Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, като в случая от страна на ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките по ЗУБ за това.

Съдът намира за спазено и правилото на чл. 35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да е пропуснал да изследва съществен твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на чужденеца. Напротив, подробно са обследвани всички заявени от него факти и обстоятелства от личната му бежанска история. Детайлно същите са анализирани, като въз основа на тях ответникът е приел, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ в страната му на произход и не са налице предпоставки по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, релевантни за предоставяне на хуманитарен статут.

Не се установява също така решението, с което се отхвърля молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, да засяга права и интереси на адресата си в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се издава, тоест няма нарушение на прокламирания в чл. 6 от АПК принцип на съразмерност.

Ето защо съдът намира, че не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 146, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от АПК.

 

Относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Съгласно чл. 75, ал. 2, изр. първо от ЗУБ, при произнасяне по молбата за международна закрила се преценяват всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила. В случая от страна на компетентния орган е извършена преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства в административната преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да му бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването (чл. 8, ал. 2, изр. първо от ЗУБ). В конкретния случай жалбоподателят не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване с някоя от причините по чл. 8, ал. 1, във връзка с ал. 4 от ЗУБ. Не се констатира да са нарушени основни негови права или да е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата или религиозната си принадлежност в страната по произход – [държава]. Същият не е бил и политически ангажиран, като липсват данни, обуславящи извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ. Посоченото от жалбоподателя в депозираната по делото жалба, че е симпатизант на партия „ХДП“ с председател С. Д., който понастоящем се намирал в затвор в [държава], не сочат, че е напуснал страната, защото е бил преследван заради политическите си убеждения. Липсват каквито и да било данни за наличие на осъществено спрямо него в страната му по произход политическо преследване. Твърдението му, че е бил в затвора за две години, след което бил осъден на още седем години затвор за същото деяние, също не може да бъде определено като извършен акт на преследване спрямо него. Това негово твърдение не е подкрепено от обективни данни, но дори действително да е бил осъден, според думите му, присъдата е била за стрелба във връзка с конфликт с негови съседи, което само по себе си представлява криминално деяние и е извън предметния обхват на ЗУБ, съответно обуславя извода, че в конкретния случай *** гражданин желае да се засели в Република България, за да избегне наказателно преследване за извършено криминално престъпление. Правят впечатление и съществените противоречия в изложените от него твърдения относно значими обстоятелства, които поставят под съмнение достоверността на изложените факти. Така например в подадената жалба жалбоподателят посочва, че е бил осъден на 15 години лишаване от свобода. Въпреки това, в интервюто, заявява, че е изтърпял наказание от две години лишаване от свобода, като впоследствие е бил осъден отново на лишаване от свобода за срок от седем години за същото престъпление. Тези несъответствия за срока на лишаването от свобода не само създават объркване относно действителните факти, но и показват липса на последователност в представянето на бежанската история, още повече, че твърдението на жалбоподателя, че е бил повторно осъден за същото престъпление е в пряко противоречие с принципите на наказателното право, които забраняват двойно осъждане за едно и също деяние (non bis in idem). Липсата на яснота относно характера на новото производство и дали става въпрос за различни престъпления или нови обстоятелства поражда допълнителни съмнения относно достоверността на изложените факти. Посочените противоречия подкопават доверието в твърденията на жалбоподателя, поради което настоящата инстанция приема, че елементите от личната бежанска история на жалбоподателя не установяват условията по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Поради това, правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила (статут на бежанец) следва да бъде отхвърлено като неоснователно (чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУБ).

 

Правилна е и преценката на председателя на ДАБ за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ.

В случая не се твърди от оспорващия, а и не се установява, в държавата му по произход последният да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито се предвиждат в т. 1 и т. 2 от посочената законова разпоредба.

По отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в“ от Директивата, във връзка с член 2, буква „д“ от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз в случая не са налице.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ въз основа на обективираната в Справка вх. № ЦУ-1554/01.07.2024 г., издадена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, информация относно Република [държава], като е приел, че там не е налице въоръжен конфликт и завръщането на А. Й. в [държава] към настоящия момент е подходящо от гледна точка на физическата му безопасност.

Съдът намира формираните от административния орган съображения за обосновани, тъй като същите са съобразени с изложената пред него бежанска история, която е правилно възприета, надлежно преценена и съпоставена с реалната обстановка в [държава].

Не се сочи наличието на предпоставките за предоставяне на международна закрила по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, а именно – по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.

Липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Тези разпоредби извеждат отделни, самостоятелни основания за придобиване на статут на бежанец, съответно за предоставяне на хуманитарен статут, тогава, когато член на семейството вече е придобил статут на бежанец, съответно му е предоставен хуманитарен статут.

Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство, са обективни. Обсъдена е обстановката в [държава], данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в оспореното решение на административния орган. Изводите на последния, че по отношение на търсещия закрила не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл. 9 от ЗУБ, са законосъобразни.

Предвид гореизложеното, съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, предвид което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Й., [ЛНЧ], [държава], с адрес: [населено място], [жк], против Решение № 10929/22.10.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 138, ал. 3, във връзка с чл. 137 АПК.